Английски Кокер-Шпаньол
Английският кокер-шпаньол е радостен, добросърдечен и деятелен другар на четири лапи, който ще се отблагодари на стопанина си с цялата си обич за грижите. Английският кокер-шпаньол в никакъв случай не оставя стопанина си да скучае и постоянно е подготвен за нови завършения. Английският кокер-шпаньол е подобаващ освен за фенове на лова, само че също и по този начин за хора, които водят деен метод на живот. Кучетата от тази порода са много атлетични, което контрастира с красивите им къдрици, които украсяват цялото им тяло.
История на британски кокер-шпаньол
Историята на британския кокер-шпаньол стартира в дълбоката античност. Предците на кучетата от тази порода са били именитите клепоухи птичари, които били докарани на територията на модерна Англия от войските на Юлий Цезар още преди новата епоха. Англичаните са главните виновници за развиването на породата британски кокер-шпаньол. Според антични документи селекционерите са почнали работа още преди епохи и са съумели да основат куп разновидности, които произлизат от клепоухия птичар. Дребните, само че мощни шпаньоли, които били употребявани най-много кучета за лов на водолюбиви птици, получили името кокер.
Първото споменаване на това име може да бъде забелязано в книгата Британска кинология, оповестена през 1801 година. През 1885 година е бил учреден първият английски клуб на феновете на британския кокер-шпаньол. Това е повлияло доста върху вярното развиване на породата за в бъдеще. Съвременните британски кокер-шпаньоли произлизат от един именит предшественик – това е черният шпаньол Обо, роден през 1879 година. Обо станал татко на ниски кучета, които имали издължено тяло. Основната им задача било издирването на дивеч в ниски гъсти шубраци.
В продължение на десетилетия британските кокер-шпаньоли били единствено черни на цвят кучета, само че при започване на предишния век се появили кокер-шпаньоли на петна или напълно златисти. През 40-те години на ХХ век е почнало внезапното делене на цвета. При кръстосването на едноцветни кокери с петнисти се появявали на бял свят кученца с огромни бели петна, което било считано за недостатък. До ден сегашен кокерите с бели петна не се позволяват за присъединяване в изложения и надпревари.
Стандарт на британски кокер-шпаньол
Мъжките представители на породата британски кокер-шпаньол доближават до 36 сантиметра, а женските – до 30 сантиметра височина. Мъжкарите тежат от 6 до 12 кг, а женските – от 6 до 8 кг. Козината на британския кокер-шпаньол е компактно прилепнала към тялото и е копринена на досег. Допускат се разнообразни цветове, само че за недостатък се считат белите петна, с изключение на на гърдите. Муцуната на британския кокер-шпаньол е квадратна, с черен необятен нос. При шоколадово оцветените кокери носът е с шоколадов цвят. Очите са огромни, без да са изпъкнали, кафяви или с цвят на лешник. Ушите са клепнали, покрити са с дълга копринена четина. Челюстите са солидни. Гръдният панер е добре развъртян. Крайниците са мускулести, с солидни лапи с дебели възглавнички. Опашката на кучето е ситуирана малко под линията на гърба и в никакъв случай не би трябвало да е вирната. Опашката се купира, само че не доста.
Грижи за британски кокер-шпаньол
Английският кокер-шпаньоли ма потребност от постоянна физическа интензивност, с цел да се усеща добре. Перфектно е, в случай че стопанинът му измисля игри, които по някакъв метод да имитират лов, което е прелестно и потребно за кучетата от тази порода. Заради неудържимата си сила британският кокер-шпаньол има потребност от продължителни разходки. Добре е, в случай че можете да му осигурите опция да тича на воля. При липса на кучешки извършения и постоянни физически натоварвания кучето може да се трансформира във флегматично и апатично и това да се отрази върху здравето му. Английският кокер-шпаньол ще се усеща доста добре, в случай че може да тича дружно с вас. Добре е да научите британския кокер-шпаньол да понася от дребен грижите за козината си. В противоположен случай ще ви се наложи да се борите непрекъснато с него, тъй като няма да ви позволява да го разресвате.
Козината на британския кокер-шпаньол би трябвало да се разресва всеки ден, с цел да не се сплъстява. Кучетата от тази порода би трябвало да се къпят един път на месец, като се употребява специфичен шампоан за дългокосмести кучета, както и еликсир за по-лесно разресване на козината. След изкъпването на кучето го изтрийте добре с дебела забрадка и го оставете да изсъхне няколко минути, а по-късно го изсушете добре със сешоар, като го разресвате по време на сушенето.
Английският кокер-шпаньол би трябвало постоянно да посещава кучешки коафьор, с цел да наподобява добре. Препоръчва се постоянно да се почистват зъбите на британския кокер-шпаньол и да се ревизират ушите му, с цел да се избегне развиването на инфекции. Ако британският кокер-шпаньол спи на особено отделено за него място, то не би трябвало да е на течение. Най-доброто място за кучетата от тази порода е ярко, изсъхнало и топло. За легло на британския кокер-шпаньол може да се употребява бебешки матрак, който е застлан с пълен плат.
Обучение на британски кокер-шпаньол
Английският кокер-шпаньол е едно от най-умните кучета и елементарно се поддава на дресура и образование. Интелектът на британския кокер-шпаньол се демонстрира във типове активност, които са свързани с гонене на дивеч. За всички британски кокер-шпаньоли са присъщи бързата реакция, невероятното подушване, положителната централизация и прелестна памет. Можете да започнете образованието на вашия британски кокер-шпаньол сега, в който навърши три месеца. Тогава британският кокер-шпаньол към този момент е в положение да се научи да извършва обикновени команди. Представителите на тази порода се пробват нежно да преобладават и да проявят темперамент, по тази причина е добре да им покажете твърдо, само че без експанзия, че вие сте водачът в връзките ви. Английският кокер-шпаньол се образова най-добре и най-лесно, в случай че в образованието се включва и друго куче.
Хранене на британски кокер-шпаньол
Английският кокер-шпаньол е податлив към преяждане, по тази причина би трябвало да внимавате с какво и какъв брой го храните. Но би трябвало също по този начин да отчитате и обстоятелството, че кучетата от тази порода са дейни и имат потребност от калорична храна. Препоръчва се британският кокер-шпаньол над една година да се храни два пъти на ден. Можете да храните кокер-шпаньола с композиция от висококачествена суха храна за кучета и с консерви. Можете да съставяте менюто му и от натурални артикули.
От месата са подобаващи пилешкото и телешкото, можете също по този начин да давате на британския кокер-шпаньол дреболийки, само че наложително би трябвало да са термично обработени. Английският кокер-шпаньол на драго сърце похапва обезкостена сварена риба. Английският кокер-шпаньол обича сурови зеленчуци, които можете да му давате настъргани. Киселото мляко и изварата, както и сварени яйца е добре да се дават като добавки за кучетата от тази порода. Ако храните кучето си с натурални артикули, е добре да допълвате менюто му с витамини и минерали за кучета.
Заболявания на британски кокер-шпаньол
Английският кокер-шпаньол е подложен на генетично обусловени болести, измежду които са катаракта, конюктивит, глаукома, превръщане на клепачите, болести на бъбреците, атопичен дерматит, хранителна алергия, кучешка тазобедрена дисплазия, дископатия, отит, хипотереоидизъм, епилепсия. Освен това британския кокер-шпаньол може да се разболее от демодекоза, хироцефалия и да загуби слуха си.
Любопитни обстоятелства за британски кокер-шпаньол
Английският кокер-шпаньол е едно от най-популярните служебни кучета в целия свят. Невероятното му подушване и вродената му вътрешен глас го трансформират в съвършен асистент на служители на реда, митничари и военни.
Недостатъци на британски кокер-шпаньол
Сред минусите на британския кокер-шпаньол е непрекъснато предпочитание на кучетата от тази порода да следват стопанина си на всички места. Каквото и да вършиме, вашият любим ще желае да е до вас. Английският кокер-шпаньол се отнася с огромна обвързаност към играчките си и може да демонстрират експанзия даже към дете, в случай че се опита да вземе обичаната им играчка.
Английският кокер-шпаньол има потребност от непрекъснато внимание, по тази причина сигурно ще се опита да спи във вашето легло. Някои британски кокер-шпаньоли стават прекомерно подвластни от стопаните си и изпадат в меланхолия всякога, когато са разграничени с тях за няколко часа. Сред минусите на тази порода е че британските кокер-шпаньоли са в положение да лаят прекомерно мощно и дълготрайно, в случай че е сопнато.
Ако и вие мечтаете за такова необикновено куче, вижте тези разгласи за британски кокер-шпаньол и хрумвания с име за кокер-шпаньол.
