Ангелина Ангелова е автор на книгата Сърцето помни, която си

Ангелина Ангелова е създател на книгата " Сърцето помни " , която си завоюва вежлив банкет от българските читатели. С нея се потапяме в атмосферата на луксозни балове, само че и на консервативни нрави през Викторианската ера. Във времена, когато репутацията и благосъстоянието значат всичко, " Сърцето помни " ни демонстрира цената на направения избор, само че и притегателната мощ на обичта. " Любовта на музата " е вторият разказ на авторката.

Ангелина е родом от Варна. Завършва УНСС и работи в огромна софтуерна компания. Пише разкази в гимназията и университета, след което следва дълга пауза и по време на майчинството любовта към писането се възстановява.

Тя живее в София със своя брачен партньор и двете си прелестни момчета. Обича да чете, когато не строи ракетни площадки и влакове-стрела от ЛЕГО с децата си. Печенето на сладкиши я разтоварва, което е голямо благополучие за фамилията ѝ.

Привет, Ангелина. Бързо и сполучливо успяваш да спечелиш сърцата на читателите, само че разкажи ни накратко за теб самата, както и по кое време се зароди желанието ти да пишеш.

Здравейте, споделям се Ангелина и пиша, откогато се помня. Вкъщи има една фамилна история за моята версия на " Червената шапчица ", която съм написала към първи клас. Винаги съм обичала да чета, само че с годините се появи и желанието да пиша. Мисля че всичко потегли от един подарен " скришен дневник " с катинарче в главното учебно заведение. После се появи навикът за писане и мина от персонални прекарвания във мислени истории. Извън писането съм брачна половинка и майка, безнадеждно влюбена в Италия. Обичам да се разхождам – дайте ми паркове и градини.

Кога се появи концепцията за първа книга?

Много ясно си припомням този миг, тъй като беше в действителност повратен за мен. Първото ми дете беше новородено, беше някъде в ранните часове на нощта и аз бях станала за 9876 път да го кърмя. За да не заспя, имах навика да чета на читател. Много ми помагаше да се разсея от недоволството, че отново съм будна. И си помислих какво ли би било АЗ да напиша книга, която да разсее някоя друга майка или жена от домашните отговорности.

Любовта ли е съществена тематика в твоите книги? Лесно ли се написа за нея?

Не бих споделила, че ще й сложа короната, по-скоро дели първо място с задачите на героини тематики. Рядко стартирам книга с мисълта " ами тя ще е единствено за обич ", много по-често началото е " значи тя желае да реализира това и след това той се появява ". Не бих споделила, че се написа елементарно за любовта. Това е предъвквана от епохи тематика, доста е мъчно да кажеш нещо автентично и свястно на публиката. Но досега никой не е спрял да пробва.

На какво си подготвена, с цел да се пребориш за любовта си, е въпрос в " Любовта на музата ", по тази причина в този момент запитвам теб същото. Както и - любовта непрекъсната битка ли е?

Абсолютно! Аз съм парещ последовател на концепцията, че любовта не е непрекъснато положение и ние всеки ден би трябвало да избираме колегата си. Както се стараем да поддържаме отсрещната страна да останат непрекъснато влюбени в нас, по този начин и ние, самите, би трябвало да се грижим за любовта, която изпитваме към колегата. Много е елементарно да намерим защо да се оплачем, само че не на това се гради любовта.

Какви са героите в твоите книги? От къде черпиш ентусиазъм за техните характери? Има ли действителни персони зад тях?

Героините ми постоянно са доста упорити и по никакъв начин не се вписват в обкръжението си. Нито Нора, нито Теа се трогват изключително доста от етикет и обществени правила. И двете имат цели, които са решени да осъществен, а обществото може да върви по дяволите, в случай че им застане на пътя. Понякога взимам по нещичко за ентусиазъм от характера на другарка, само че не бих споделила, че са основани по сходство на съответни хора. Специално за Теа открих огромно ентусиазъм в лицето на огромната българска оперна певица – Елена Николай. Докато правех изследването за живота на оперните певици и попаднах на нейната история. И си споделих – в случай че едно оскъдно българско момиче може да завладее Миланската канара, за какво да не може и Теа да се пребори за място на сцената?

Какви са главните похвати, които използваш, с цел да внушиш на читателите концепциите си?

Епохата и героите са изцяло задоволителни. Жената постоянно е можела всичко – без значение дали през Древността, Средновековието, Викторианска Англия или сегашното. Нищо не ни е спирало да реализираме това, което си наумим. Само способите са се променяли. Мисля че главната ми цел с тези книги е да вдъхновя читателките, че всичко може да се случи. Просто би трябвало да си го наумим.

Какво те въодушевява да пишеш?

Клиширан отговор – само че безусловно всичко. От дете имам развито въображение и то постоянно се е проявявало по един или различен метод. В момента го " избавям " посредством писането.

Имаш ли обичан създател? А книга?

Имам доста обичани създатели – Елиф Шафак, Нарине Азарян, Исабел Алиенде, Гай Гавриел Кай, Нийл Геймън, Ерик Емануел Шмит. Ако потегли да изреждам книги, ще си останем тук до на следващия ден, само че да кажем " Три ябълки паднаха от небето ", " Оскар и Розовата дама " и " Отдавна отминала светлина ".

Какви книги четеш?

За да си добър публицист, би трябвало да можеш да четеш всичко – малко е като при готвачите. Основно чета исторически и любовни романи и фентъзи.

С какво смяташ, че печелиш читателите?

Надявам се, че епохата би била любопитна да надникнат зад корицата, а след това остават поради героите.

Връщаш читателите в предишното и ги разхождаш толкоз нагледно и леко в друга ера, че като че ли те в действителност заживяват в нея. Как го постигаш?

Много благодаря! Без да съм историк и да имам искания за безспорна меродавност, отстранявам ужасно доста време на изследване. Твърдо имам вяра, че избереш ли да пишеш исторически разказ, не можеш да си позволиш измислици. Кафе ли са пили, или чай? Корсетът пай ли е бил, или е стигал до хълбоците? Богатите носили ли са облекла от памук, или всичко е било копринено? Може ли неженено момиче единствено да прекоси балната зала? Правя изследване на всяка стъпка.

Смяташ ли, че другият опит на човек с любовта, го трансформира напълно?

Абсолютно. Та вижте единствено Джордж Клуни. Намери Амал и от предходния плейбой няма и помен. Превърна се във безрезервен брачен партньор и любящ татко.

Имаш ли към този момент концепция за нова книга? Кое е по-трудно - самата концепция или прекосяването към написването й?

Винаги имам нова концепция, подредени са на опашка и си чакат нетърпеливо реда. Самото писане сигурно е по-трудната част. Особено когато знам какъв брой време ми лишава, постоянно ми е мъчно да стартира.

Сподели обичан твой откъс от книга, който те въодушевява.

Ще оставя скромността малко да си почине и ще ви изтъквам нещо от " Любовта на музата ": Майка й постоянно й споделяше, че е по-добре да си муза, в сравнение с принцеса. Музите бяха съблазнявани, обожавани, призовавани. Принцесите бяха просто премия.