Ангел Кодинов: Целта ми е класиране за Олимпийските игри в Токио 2020
Ангел Кодинов, един състезател със ярко бъдеще, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е роден в Пловдив, сходно на единствения ни състезател, завоювал два златни медала на едни и същи олимпийски игри - иконата в кану- каяка и сегашен президент на родната федерация Николай Бухалов. Кодинов бе най-младият ни представител на последната олимпиада в Рио преди три години. Има медали от планетарни и европейски шампионати за юноши и младежи. Последните пристигнаха преди към месец от шампионата в Румъния – на 200 и 1000 метра. След това 22-годишния ни гений реализира най-големия си триумф - пребори се за сребърно отличие на международното за мъже в дисциплината 500 метра едноместно кану. Това се случи в меката на водните спортове – Унгария.
- Здравей, Ангеле! Радваме се, че си в „ Код Спорт “! Първо да ти честитим рождения ден, на 4 септември стана на 22 години. Как си? Успя ли да релаксираш, въпреки и за малко, след международното в Сегед?
- Да, починах си. Вече още веднъж стартира подготовката.
- Къде избра да почиваш?
- Бях за 3-4 дни с сътрудници в Созопол.
- Достатъчно ли е толкоз време?
- Няма повече време, нямах избор.
- Спечели сребърен орден – сензацията на международното състезание в Сегед на едноместно кану. С каква настройка отиде на шампионата? Беше ли подготвен за тази сензация?
- Реално нямах такава настройка. Даже преди финала не си бях взел екип за награждаване. Наложи се да взема от моите сътрудници и треньори. Имах огромно предпочитание да съумея да печеля квота на 1000 м, само че по този начин се случи, че след финала на 500 м получих здравна помощ, тъй като изразходването беше прекомерно огромно. Три часа по-късно беше полуфиналната гонка, която ме изпрати в третия край на 1000 м на идващия ден. Там съумях да печеля самата гонка с много огромни имена – с бронзовия медалист от 2012 година, троент международен първенец от Узбекистан, бронзовия медалист на 500 м. Смятам, че беше една добра гонка. В момента всичко гледа към Токио.
- Каква е конкуренцията при мъжете?
- Конкуренцията при мъжете е съвсем същата, както при състезателите до 23 години. На шампионата до 23 година международният първенец на 1000 м победи на първата подготовка в Германия тройния олимпийски първенец, който в действителност стана международен отличник на 500 м при мъжете. Смятам, че конкуренцията е много огромна. Тази година съумях да печеля три медала с доста ограничения и доста работа.
- Кои са страните, които диктуват модата в този спорт? Къде се намира България на картата на кану-каяка?
- В кануто особено най-силни са Германия, Чехия, Бразилия, Украйна, Полша. Реално България сега има късмет да се подреди до тези страни като водачи.
- Къде изчезнаха Русия и Румъния, които в предишното имаха безспорни асове?
- Момчето от Румъния, което завоюва квота на предходната подготовка през 2016 година в Дуисбург, също гребеше. Той съумя да стигне до четвърто място на полуфинал, което му отреди да отиде във край „ Б “. Не можа да се пребори за квота. Абсолютно същото се получи с руснака. Той е бронзов медалист от Рио, само че този път беше на „ Б “ край.
- Всичко това допуска, че към този момент има доста огромна равноценност в кануто и медалисти могат да останат отвън финала. Имаш ли късмет за корекция до Токио? Доколкото знам, има спомагателни квалификации.
- Има две квалификации през месец май 2020 година Всичко е ориентирано към тях. Затова подготовката ми стартира толкоз рано. Налага се още при започване на годината – през януари да се гребе, а не както е по принцип в края на февруари. Получава се по този начин, че самата подготовка би трябвало да се изтегли доста рано, с цел да се подготвим и през май да бъдем в много добра форма.
- Трябва да стигнеш по сложния метод – по този начин е решила ориста.
- Абсолютно! Съдбата още веднъж реши по този метод да ме изпита.
- Връщам те отново към надпреварите в Сегед. Кое надви в последна сметка – насладата от извоювания орден или разочарованието от пропуснатата опция да вземеш квота за игрите в Токио?
- Реално за мен отчаяние няма. Медалът по този начин ме зареди, че самото продобиване на квотата остана на назад във времето. Отличието ме стимулира незабавно след края на финала на 500 м да помисля по какъв начин ще съумея да се преборя за спечелването за квота следващата година.
- На Олимпиадата в Рио ти беше най-младият ни представител. Какво научи на тези игри? Ще се чувстваш ли по-добър, в случай че дай боже, стигнеш до Токио? С какво Рио ще ти е помогнало по пътя?
- Сега в действителност си върша равносметка за Рио. Тогава бях доста дребен, на 18 години. Сега, четири години след Рио, евентуално ще е доста по-различно. Натрупал съм огромен опит в този интервал. Мисля си, че бих съумял да се показва много по-добре, в случай че печеля по този начин мечтаната квота.
- Кое прави Олимпийските игри по-различни от другите надпревари?
- Вероятно не съм го казвал единствено аз и несъмнено ще повторя доста хора. Олимпийските игри нямат равни с друго съревнование. На тях всеки има своя късмет да блесне и да успее да направи нещо невиждано до момента.
- Кое е най-важното през днешния ден като качества и като душeвност за елитното кану?
- Много дисциплинираност, доста ограничения, доста непримиримост в тренировките. Сами видяхте, че в цялата гонка на 1000 м на международното състезание съвсем всички състезатели до края бяха дружно. Ако не се неистина, от последния до първия приключиха на 4-5 секунди разлика, което е необикновено.
- Като цяло удовлетворен ли си от сезона? Нека напомним, че с изключение на сребърното отличие от Сегед, завоюва и два бронзови медала на 200 м и на 1000 м на международното състезание за младежи до 23 години в Румъния.
- Сезонът беше съвсем сполучлив. Единственото, което не съумях да реализира е да печеля квота, само че персонално за мен медалът при мъжете замества тази квота.
- Да те върнем при започване на спортния ти живот. Играл си волейбол във „ Виктория Волей “ – кажи нещо за този интервал. Нов клуб на картата, бил си част от модата тогава…
- Абсолютно, да. Когато започнах да се занимавам с волейбол, залата на „ Виктория “ беше доста покрай моя дом в Пловдив. Родителите ми имаха предпочитание да се занимавам с някакъв спорт. Близостта до у дома им сграбчи погледа, а аз бях доста дребен. Но по този начин се получи, че като влязох в спортното учебно заведение в седми клас, разбрах, че волейболът не е моят спорт.
- Къде се скъса връзката сред Ангел Кодинов и волейбола?
- Беше много от дълго време, само че доколкото си припомням, имаше едно съревнование. То е единственото, на което съм взел участие. Нямам визия какво беше дори. На него ние не можахме да спечелим първия мач и отпаднахме. Вече ми беше ясно, че изобщо няма да се занимавам с волейбол. Дори не ми доставяше наслаждение. Така едно лято след този злощастен мач стопирах да отивам на тренировки, без знанието на родителите ми. Мина лятото и беше време да се връщаме в учебно заведение. И още веднъж без знанието на родителите ми, отидох на гребната база, където един мой другар тренираше. Отидох просто да виждам тренировката. Запознах се с треньори. Казах, че ми харесва по какъв начин наподобява самият спорт, водата и така нататък Организирахме нещата, споделих на нашите и те ме записаха в кану-каяка.
- Те са някогашни гребци, само че ти не се допита до тях, когато отиде, по този начин ли?
- Не, те не знаеха. Нямаха визия, че изобщо знам какво е кану-каяк. Имаха едно послание към мен тогава. Казаха ми да внимавам доста по какъв начин ще ги представям, тъй като всички ги познават в този спорт. В началото не обърнах огромно внимание на тези думи, тъй като нямах визия, че ще се задържа в кану-каяка по този метод. Но в този момент към този момент е друго.
- Предполагам, че в този момент към този момент са удовлетворени от представянето ти.
- Да ви кажа почтено, родителите съвсем в никакъв случай не са удовлетворени. Но това е напълно обикновено.
- Кои са треньорите, които са съдействали най-вече за израстването ти в този спорт?
- Започнал съм с Владимир Генов, който от тази година към този момент не е мой треньор. В момента работя с един треньор, който е българин, само че е израснал в Русия – Василий Буков. Помогна ми много тази година, още от зимата. Водихме дружно подготовка в Приморско на река Ропотамо. Но те се прибраха в Русия, а аз останах самичък у дома в Пловдив. Наложи се татко ми, дружно с майка ми, да ми оказват помощ по време на тренировките – да ме наблюдават, да ми засичат времена и така нататък Бих споделил, че годината беше много сложна поради този факт, че общо взето останах самичък, само че благодаря на всички, че помагаха с каквото могат. Треньорът беше неразделно до мен по телефона, действително всеки ден обсъждахме тренировки, по какъв начин се усещам, по какъв начин е минал денят.
- Световното състезание за юноши в Португалия, където стана трети ли беше шампионатът, който отвори вратата към фантазиите за огромна кариера в кануто?
- В интерес на истината през 2014 година станах 12-и или 13-и на международното състезание за юноши. На идната година бях много по-готов физически, което е и обикновено за последна година при юношите. Така се показах, че още от предварителните гонки, видях, че постигнатото време е много бързо. Дотогава в никакъв случай не бях записвал такова време. Видях действително, че имам шанса да печеля орден. Даже си мислех и за по-напред, само че по този начин се получи, че водачът, който стана международен първенец, беше много бърз. Същата година – 2015-а завоюва и бронзов орден при мъжете на 1000 м. Победи ни мощно във финалната гонка на 1000 м в Португалия.
- Коя е обичаната ти отдалеченост?
- 1000 м.
- Как минава един твой ден?
- Сутрин ставам към 7:30-8:00 часа. Особено в горещите дни е неизбежно да станеш по-късно, тъй като просто температурата не разрешава да се организира подготовка. Следва закуска, минават към час- час и половина и ходя на подготовка. Там упражнявам към час и половина до два. Прибирам се, почивам, обядвам и следобяд съм още веднъж на подготовка към 16-17 часа, според от времето. Заниманието още веднъж продължава към два часа и назад у дома да почивам.
- А какъв брой време ти лишава за възобновяване?
- По принцип упражнявам по проект. Имам един цялостен почивен ден в седмицата и два дни с по една подготовка. Останалите са с по две занимания.
- Има ли задоволително положителни условия у нас, с цел да се развие един гений като теб? Говорим за база, финансиране, лодки…
- Липсва една доста значима част от канала в Пловдив – вторият канал, който е за загряване. Иначе финансово е много мъчно, само че успееш ли един път да се докажеш пред министерството, те не биха ти обърнали тил, за което доста им благодаря.
- Освен в Пловдив, имаш ли лагери отвън страната? Подготвяш ли се в чужбина?
- Почти всяка година повеждам зимна подготовка в Гърция, когато тук е доста студено и съвсем на всички места водата е замръзнала. Иначе вървя и в Приморско. В други страни не съм бил на лагери.
- Президент на федерацията е един именит български състезател и двоен олимпийски първенец – Николай Бухалов. Какво си говорите с него като се видите? Искаш ли му препоръки? Той насочва ли те?
- От него получавам окуражаващи препоръки, когато имам някакви усложнения с нещо. И той е пловдивчанин като мен, и постоянно се виждаме на гребната база.
- Гледал ли си негови надпревари?
- Абсолютно всички, които ги има качени в Интернет.
- Какво най-вече ти харесва в неговия жанр, от държанието му в лодката?
- Просто виждам и се удивлявам. Второ такова гребане няма на никое място. Гледал съм доста остарели гонки и на никое място няма подобен гребец като него!
- С кого споделяш проблемите си, щастливите моменти, разочарованията?
- По-често с другари, със фамилията.
- А по какъв начин преодоляваш разочарованията?
- Повече се затварям.
- Кога се чувстваш благополучен?
- Когато съм на стълбичката.
- Какво искаш да постигнеш?
- Засега фантазията ми е още веднъж да бъда на олимпиада и дай боже да вляза измежду първите осем, с цел да се боря за медали.
- Ясно ли е къде ще бъде квалификацията, която може да ти даде право на присъединяване в Токио?
- Ако не се неистина, първата подготовка е в Дуисбург при започване на месец май. Втората е в Рачице, Чехия малко по-късно.
- Фаталист ли си? Имаш ли си специфични ритуали?
- Да. В лодката постоянно съм с обувки и държа постоянно преди гонката да са чисти, тъй като ми се е случвало да се подхлъзна на подготовка, когато не са избърсани, както би трябвало. Това е единственото нещо.
- Голяма част от елита ли са с обувки или множеството са боси?
- Има и такива. Всеки както му е комфортно.
- Здравей, Ангеле! Радваме се, че си в „ Код Спорт “! Първо да ти честитим рождения ден, на 4 септември стана на 22 години. Как си? Успя ли да релаксираш, въпреки и за малко, след международното в Сегед?
- Да, починах си. Вече още веднъж стартира подготовката.
- Къде избра да почиваш?
- Бях за 3-4 дни с сътрудници в Созопол.
- Достатъчно ли е толкоз време?
- Няма повече време, нямах избор.
- Спечели сребърен орден – сензацията на международното състезание в Сегед на едноместно кану. С каква настройка отиде на шампионата? Беше ли подготвен за тази сензация?
- Реално нямах такава настройка. Даже преди финала не си бях взел екип за награждаване. Наложи се да взема от моите сътрудници и треньори. Имах огромно предпочитание да съумея да печеля квота на 1000 м, само че по този начин се случи, че след финала на 500 м получих здравна помощ, тъй като изразходването беше прекомерно огромно. Три часа по-късно беше полуфиналната гонка, която ме изпрати в третия край на 1000 м на идващия ден. Там съумях да печеля самата гонка с много огромни имена – с бронзовия медалист от 2012 година, троент международен първенец от Узбекистан, бронзовия медалист на 500 м. Смятам, че беше една добра гонка. В момента всичко гледа към Токио.
- Каква е конкуренцията при мъжете?
- Конкуренцията при мъжете е съвсем същата, както при състезателите до 23 години. На шампионата до 23 година международният първенец на 1000 м победи на първата подготовка в Германия тройния олимпийски първенец, който в действителност стана международен отличник на 500 м при мъжете. Смятам, че конкуренцията е много огромна. Тази година съумях да печеля три медала с доста ограничения и доста работа.
- Кои са страните, които диктуват модата в този спорт? Къде се намира България на картата на кану-каяка?
- В кануто особено най-силни са Германия, Чехия, Бразилия, Украйна, Полша. Реално България сега има късмет да се подреди до тези страни като водачи.
- Къде изчезнаха Русия и Румъния, които в предишното имаха безспорни асове?
- Момчето от Румъния, което завоюва квота на предходната подготовка през 2016 година в Дуисбург, също гребеше. Той съумя да стигне до четвърто място на полуфинал, което му отреди да отиде във край „ Б “. Не можа да се пребори за квота. Абсолютно същото се получи с руснака. Той е бронзов медалист от Рио, само че този път беше на „ Б “ край.
- Всичко това допуска, че към този момент има доста огромна равноценност в кануто и медалисти могат да останат отвън финала. Имаш ли късмет за корекция до Токио? Доколкото знам, има спомагателни квалификации.
- Има две квалификации през месец май 2020 година Всичко е ориентирано към тях. Затова подготовката ми стартира толкоз рано. Налага се още при започване на годината – през януари да се гребе, а не както е по принцип в края на февруари. Получава се по този начин, че самата подготовка би трябвало да се изтегли доста рано, с цел да се подготвим и през май да бъдем в много добра форма.
- Трябва да стигнеш по сложния метод – по този начин е решила ориста.
- Абсолютно! Съдбата още веднъж реши по този метод да ме изпита.
- Връщам те отново към надпреварите в Сегед. Кое надви в последна сметка – насладата от извоювания орден или разочарованието от пропуснатата опция да вземеш квота за игрите в Токио?
- Реално за мен отчаяние няма. Медалът по този начин ме зареди, че самото продобиване на квотата остана на назад във времето. Отличието ме стимулира незабавно след края на финала на 500 м да помисля по какъв начин ще съумея да се преборя за спечелването за квота следващата година.
- На Олимпиадата в Рио ти беше най-младият ни представител. Какво научи на тези игри? Ще се чувстваш ли по-добър, в случай че дай боже, стигнеш до Токио? С какво Рио ще ти е помогнало по пътя?
- Сега в действителност си върша равносметка за Рио. Тогава бях доста дребен, на 18 години. Сега, четири години след Рио, евентуално ще е доста по-различно. Натрупал съм огромен опит в този интервал. Мисля си, че бих съумял да се показва много по-добре, в случай че печеля по този начин мечтаната квота.
- Кое прави Олимпийските игри по-различни от другите надпревари?
- Вероятно не съм го казвал единствено аз и несъмнено ще повторя доста хора. Олимпийските игри нямат равни с друго съревнование. На тях всеки има своя късмет да блесне и да успее да направи нещо невиждано до момента.
- Кое е най-важното през днешния ден като качества и като душeвност за елитното кану?
- Много дисциплинираност, доста ограничения, доста непримиримост в тренировките. Сами видяхте, че в цялата гонка на 1000 м на международното състезание съвсем всички състезатели до края бяха дружно. Ако не се неистина, от последния до първия приключиха на 4-5 секунди разлика, което е необикновено.
- Като цяло удовлетворен ли си от сезона? Нека напомним, че с изключение на сребърното отличие от Сегед, завоюва и два бронзови медала на 200 м и на 1000 м на международното състезание за младежи до 23 години в Румъния.
- Сезонът беше съвсем сполучлив. Единственото, което не съумях да реализира е да печеля квота, само че персонално за мен медалът при мъжете замества тази квота.
- Да те върнем при започване на спортния ти живот. Играл си волейбол във „ Виктория Волей “ – кажи нещо за този интервал. Нов клуб на картата, бил си част от модата тогава…
- Абсолютно, да. Когато започнах да се занимавам с волейбол, залата на „ Виктория “ беше доста покрай моя дом в Пловдив. Родителите ми имаха предпочитание да се занимавам с някакъв спорт. Близостта до у дома им сграбчи погледа, а аз бях доста дребен. Но по този начин се получи, че като влязох в спортното учебно заведение в седми клас, разбрах, че волейболът не е моят спорт.
- Къде се скъса връзката сред Ангел Кодинов и волейбола?
- Беше много от дълго време, само че доколкото си припомням, имаше едно съревнование. То е единственото, на което съм взел участие. Нямам визия какво беше дори. На него ние не можахме да спечелим първия мач и отпаднахме. Вече ми беше ясно, че изобщо няма да се занимавам с волейбол. Дори не ми доставяше наслаждение. Така едно лято след този злощастен мач стопирах да отивам на тренировки, без знанието на родителите ми. Мина лятото и беше време да се връщаме в учебно заведение. И още веднъж без знанието на родителите ми, отидох на гребната база, където един мой другар тренираше. Отидох просто да виждам тренировката. Запознах се с треньори. Казах, че ми харесва по какъв начин наподобява самият спорт, водата и така нататък Организирахме нещата, споделих на нашите и те ме записаха в кану-каяка.
- Те са някогашни гребци, само че ти не се допита до тях, когато отиде, по този начин ли?
- Не, те не знаеха. Нямаха визия, че изобщо знам какво е кану-каяк. Имаха едно послание към мен тогава. Казаха ми да внимавам доста по какъв начин ще ги представям, тъй като всички ги познават в този спорт. В началото не обърнах огромно внимание на тези думи, тъй като нямах визия, че ще се задържа в кану-каяка по този метод. Но в този момент към този момент е друго.
- Предполагам, че в този момент към този момент са удовлетворени от представянето ти.
- Да ви кажа почтено, родителите съвсем в никакъв случай не са удовлетворени. Но това е напълно обикновено.
- Кои са треньорите, които са съдействали най-вече за израстването ти в този спорт?
- Започнал съм с Владимир Генов, който от тази година към този момент не е мой треньор. В момента работя с един треньор, който е българин, само че е израснал в Русия – Василий Буков. Помогна ми много тази година, още от зимата. Водихме дружно подготовка в Приморско на река Ропотамо. Но те се прибраха в Русия, а аз останах самичък у дома в Пловдив. Наложи се татко ми, дружно с майка ми, да ми оказват помощ по време на тренировките – да ме наблюдават, да ми засичат времена и така нататък Бих споделил, че годината беше много сложна поради този факт, че общо взето останах самичък, само че благодаря на всички, че помагаха с каквото могат. Треньорът беше неразделно до мен по телефона, действително всеки ден обсъждахме тренировки, по какъв начин се усещам, по какъв начин е минал денят.
- Световното състезание за юноши в Португалия, където стана трети ли беше шампионатът, който отвори вратата към фантазиите за огромна кариера в кануто?
- В интерес на истината през 2014 година станах 12-и или 13-и на международното състезание за юноши. На идната година бях много по-готов физически, което е и обикновено за последна година при юношите. Така се показах, че още от предварителните гонки, видях, че постигнатото време е много бързо. Дотогава в никакъв случай не бях записвал такова време. Видях действително, че имам шанса да печеля орден. Даже си мислех и за по-напред, само че по този начин се получи, че водачът, който стана международен първенец, беше много бърз. Същата година – 2015-а завоюва и бронзов орден при мъжете на 1000 м. Победи ни мощно във финалната гонка на 1000 м в Португалия.
- Коя е обичаната ти отдалеченост?
- 1000 м.
- Как минава един твой ден?
- Сутрин ставам към 7:30-8:00 часа. Особено в горещите дни е неизбежно да станеш по-късно, тъй като просто температурата не разрешава да се организира подготовка. Следва закуска, минават към час- час и половина и ходя на подготовка. Там упражнявам към час и половина до два. Прибирам се, почивам, обядвам и следобяд съм още веднъж на подготовка към 16-17 часа, според от времето. Заниманието още веднъж продължава към два часа и назад у дома да почивам.
- А какъв брой време ти лишава за възобновяване?
- По принцип упражнявам по проект. Имам един цялостен почивен ден в седмицата и два дни с по една подготовка. Останалите са с по две занимания.
- Има ли задоволително положителни условия у нас, с цел да се развие един гений като теб? Говорим за база, финансиране, лодки…
- Липсва една доста значима част от канала в Пловдив – вторият канал, който е за загряване. Иначе финансово е много мъчно, само че успееш ли един път да се докажеш пред министерството, те не биха ти обърнали тил, за което доста им благодаря.
- Освен в Пловдив, имаш ли лагери отвън страната? Подготвяш ли се в чужбина?
- Почти всяка година повеждам зимна подготовка в Гърция, когато тук е доста студено и съвсем на всички места водата е замръзнала. Иначе вървя и в Приморско. В други страни не съм бил на лагери.
- Президент на федерацията е един именит български състезател и двоен олимпийски първенец – Николай Бухалов. Какво си говорите с него като се видите? Искаш ли му препоръки? Той насочва ли те?
- От него получавам окуражаващи препоръки, когато имам някакви усложнения с нещо. И той е пловдивчанин като мен, и постоянно се виждаме на гребната база.
- Гледал ли си негови надпревари?
- Абсолютно всички, които ги има качени в Интернет.
- Какво най-вече ти харесва в неговия жанр, от държанието му в лодката?
- Просто виждам и се удивлявам. Второ такова гребане няма на никое място. Гледал съм доста остарели гонки и на никое място няма подобен гребец като него!
- С кого споделяш проблемите си, щастливите моменти, разочарованията?
- По-често с другари, със фамилията.
- А по какъв начин преодоляваш разочарованията?
- Повече се затварям.
- Кога се чувстваш благополучен?
- Когато съм на стълбичката.
- Какво искаш да постигнеш?
- Засега фантазията ми е още веднъж да бъда на олимпиада и дай боже да вляза измежду първите осем, с цел да се боря за медали.
- Ясно ли е къде ще бъде квалификацията, която може да ти даде право на присъединяване в Токио?
- Ако не се неистина, първата подготовка е в Дуисбург при започване на месец май. Втората е в Рачице, Чехия малко по-късно.
- Фаталист ли си? Имаш ли си специфични ритуали?
- Да. В лодката постоянно съм с обувки и държа постоянно преди гонката да са чисти, тъй като ми се е случвало да се подхлъзна на подготовка, когато не са избърсани, както би трябвало. Това е единственото нещо.
- Голяма част от елита ли са с обувки или множеството са боси?
- Има и такива. Всеки както му е комфортно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ