Армията на САЩ изостава от Русия и Китай
Андрю МИХТА*
Politico
Неотдавнашната тирада на президента на Съединени американски щати Джо Байдън в Овалния кабинет стана основен миг в засилващото се съревнование сред Америка и нейните съдружници, от една страна, и оста на диктатурите, включваща Русия, Китай, Иран и Северна Корея, от друга.
В речта си президентът всъщност сплоти въоръжения спор в Украйна и огромната война, назряваща в Близкия изток, като направи от тях две прояви на една и съща борба. Ако в този момент в нахлуване тръгне " Хизбула ", Съединени американски щати и техните съдружници ще получат още по-обширен спектакъл на военните дейности, което значително ще усили натоварването на военните им запаси.
Междувременно Тайван през идващите години, а може би и по-рано, има все по-голям късмет да се трансформира в трета зона на спор. Пекин с ускорени темпове усилва военния си капацитет, а военноморските му сили през днешния ден превъзхождат числено Военноморски сили на Съединени американски щати. Също толкоз стремглаво се развиват неговите сухопътни войски и нуклеарни сили.
Колкото и дълго да продължи спорът в Украйна, Русия интензивно усилва производството на бронирана техника, в това число възобновяване на ударени на бойното поле машини. Страната извършва военновременна индустриална стратегия. Москва сподели цялостно схващане на смисъла на количеството. За година и половина съветската войска се научи по едно и също време да води война и да организира готовност. Целта й е да усили броя си до един и половина милиона души.
Просто казано, враговете на Америка се приготвят за война. Въпреки това във Вашингтон дебатите по тематиката за националната сигурност доста рядко стартират с признанието, че Русия и Китай усилват военните си сили не за защита, а за нахлуване. С това би трябвало да стартира всеки диалог за военните разноски на Съединени американски щати и техните съдружници.
Огромните разноски за оръжие и муниции в Украйна, както и огромните човешки загуби, би трябвало да станат сигнал за паника. Съединените щати са длъжни да се запитат дали техният модел за комлектуване на въоръжените сили посредством наемане по контракт подхожда на задачата за основаване на нужния боен капацитет, изключително когато става въпрос за квалифициран запас.
Но това не е единствено американски проблем. Професионалните въоръжени сили доминират на Запад. С новите действителности в Европа и Азия обаче е време да се премисли този модел. Трябва да признаем, че броят на мъжете и дамите във военна униформа просто не подхожда на дилемите, пред които сме изправени. Сухопътните войски, военноморските и военновъздушните сили на западните страни са просто прекомерно дребни и неспособни да реагират на събитията в Атлантическия и Тихия океан. Впрочем, това са взаимосвързани театри, които ще дефинират резултата от всеки предстоящ световен спор.
Решението тук не е " обвързване с Азия ". Нужно е да се преструктурират въоръжените сили на западните страни по подобен метод, че да се сътвори нужният запас. В нашия все по-нестабилен свят е доста значимо и даже належащо Америка да усили военните си разноски и да се замисли защо харчи парите си и по какъв начин образува въоръжените си сили.
Китай, Русия, а в този момент и Иран, обърнаха с главата надолу визията, че мирното съревнование ще се организира в глобализираната сфера на стопанската система.
Вашингтон е задължен да осъзнае новата действителност
Възпирането в Европа и Азия изисква непрекъснато разполагане на войски, а не тяхното наличие на смени, което е краткотрайна мярка, прилагана, с цел да не се вземат сложни решения. Ако НАТО желае да се резервира като работоспособен алианс, той би трябвало още веднъж да концентрира вниманието си върху сдържането и груповата териториална защита.
В Азия двустранните гаранции за сигурност и районните старания за стабилизиране би трябвало да се укрепват с в допълнение разполагане на американски и съюзнически войски. Навлизаме в дълъг интервал на систематична неустойчивост. В тези условия да не се разреши на двата районни салдото да се взривят и да се трансфорат в тотална война на великите страни е първостепенна задача, определяща разликата сред мир и огромен спор, който може да прерасне в световен пожар.
За да направи това, Америка се нуждае от нов взор върху това по какъв начин построява своите въоръжени сили и оръжейни арсенали. Ето един образец. Миналата година сухопътните сили не набраха 25 % от нужния персонален състав. Тази година нормите за набиране още веднъж няма да бъдат изпълнени. Военноморските сили също не съумяха да изпълнят задачите за набиране и по тази причина на американските кораби все по-остро се усеща дефицитът на персонален състав.
Затова Съединени американски щати би трябвало да се откажат от своите предизвикващи неспокойствие заявки за " отбрана на реда, учреден на правила ", и искрено да кажат на народа какво е сложено на везните. Време е да се прекратят диалозите за " съперничеството на великите страни " и да се зададе въпросът по какъв начин в действителност ще наподобява " успеха " в спора сред демокрациите и диктатурите и каква би трябвало да бъде геостратегическата карта, съответстваща на
ползите на Америка и другите демокрации
Съединени американски щати би трябвало да решат кои геополитически центрове са сериозно значими за тяхната вътрешна сигурност и за обезпечаване благосъстоянието на американските жители. Те би трябвало да върнат целите на националната сигурност в областта на икономическата политика и да усвоят още веднъж това, което е било известно на предходните генерации, а ние през последните 30 години забравихме. Преди всичко не би трябвало да подвластен от врага си, когато става въпрос за предмети от първа нужда. В такива условия не можем да разчитаме на победа, в случай че врагът ни реши да стартира война. Връщането на сериозно значимите вериги на доставки и основаването на запаси в нашата система за доставяне посредством пренасяне на производството в другарски страни към този момент не е тематика за разискване. Това е витално значим приоритет за националната сигурност на Съединени американски щати и за техните съдружници.
Ако Съединените щати бъдат принудени да встъпят във война, няма да имат време да запълнят дефицита на оръжие, военна техника и муниции. Украйна, а в този момент и Израел, ни научиха на урока, че ние със съдружниците си би трябвало да преразгледаме устройството и правилата на създаване на нашите въоръжени сили. Трябва да имаме опция да образуваме огромна войска с нужната маса - при положение, че възникне изключителна обстановка от народен мащаб.
Нуждаем се от възприятие за необходимост да се противопоставим на новите закани, пред които сме изправени. И би трябвало да действаме неотложно.
* Старши теоретичен помощник и шеф на Инициативата " Стоукрофт " към Атлантическия съвет на САЩ
Politico
Неотдавнашната тирада на президента на Съединени американски щати Джо Байдън в Овалния кабинет стана основен миг в засилващото се съревнование сред Америка и нейните съдружници, от една страна, и оста на диктатурите, включваща Русия, Китай, Иран и Северна Корея, от друга.
В речта си президентът всъщност сплоти въоръжения спор в Украйна и огромната война, назряваща в Близкия изток, като направи от тях две прояви на една и съща борба. Ако в този момент в нахлуване тръгне " Хизбула ", Съединени американски щати и техните съдружници ще получат още по-обширен спектакъл на военните дейности, което значително ще усили натоварването на военните им запаси.
Междувременно Тайван през идващите години, а може би и по-рано, има все по-голям късмет да се трансформира в трета зона на спор. Пекин с ускорени темпове усилва военния си капацитет, а военноморските му сили през днешния ден превъзхождат числено Военноморски сили на Съединени американски щати. Също толкоз стремглаво се развиват неговите сухопътни войски и нуклеарни сили.
Колкото и дълго да продължи спорът в Украйна, Русия интензивно усилва производството на бронирана техника, в това число възобновяване на ударени на бойното поле машини. Страната извършва военновременна индустриална стратегия. Москва сподели цялостно схващане на смисъла на количеството. За година и половина съветската войска се научи по едно и също време да води война и да организира готовност. Целта й е да усили броя си до един и половина милиона души.
Просто казано, враговете на Америка се приготвят за война. Въпреки това във Вашингтон дебатите по тематиката за националната сигурност доста рядко стартират с признанието, че Русия и Китай усилват военните си сили не за защита, а за нахлуване. С това би трябвало да стартира всеки диалог за военните разноски на Съединени американски щати и техните съдружници.
Огромните разноски за оръжие и муниции в Украйна, както и огромните човешки загуби, би трябвало да станат сигнал за паника. Съединените щати са длъжни да се запитат дали техният модел за комлектуване на въоръжените сили посредством наемане по контракт подхожда на задачата за основаване на нужния боен капацитет, изключително когато става въпрос за квалифициран запас.
Но това не е единствено американски проблем. Професионалните въоръжени сили доминират на Запад. С новите действителности в Европа и Азия обаче е време да се премисли този модел. Трябва да признаем, че броят на мъжете и дамите във военна униформа просто не подхожда на дилемите, пред които сме изправени. Сухопътните войски, военноморските и военновъздушните сили на западните страни са просто прекомерно дребни и неспособни да реагират на събитията в Атлантическия и Тихия океан. Впрочем, това са взаимосвързани театри, които ще дефинират резултата от всеки предстоящ световен спор.
Решението тук не е " обвързване с Азия ". Нужно е да се преструктурират въоръжените сили на западните страни по подобен метод, че да се сътвори нужният запас. В нашия все по-нестабилен свят е доста значимо и даже належащо Америка да усили военните си разноски и да се замисли защо харчи парите си и по какъв начин образува въоръжените си сили.
Китай, Русия, а в този момент и Иран, обърнаха с главата надолу визията, че мирното съревнование ще се организира в глобализираната сфера на стопанската система.
Вашингтон е задължен да осъзнае новата действителност
Възпирането в Европа и Азия изисква непрекъснато разполагане на войски, а не тяхното наличие на смени, което е краткотрайна мярка, прилагана, с цел да не се вземат сложни решения. Ако НАТО желае да се резервира като работоспособен алианс, той би трябвало още веднъж да концентрира вниманието си върху сдържането и груповата териториална защита.
В Азия двустранните гаранции за сигурност и районните старания за стабилизиране би трябвало да се укрепват с в допълнение разполагане на американски и съюзнически войски. Навлизаме в дълъг интервал на систематична неустойчивост. В тези условия да не се разреши на двата районни салдото да се взривят и да се трансфорат в тотална война на великите страни е първостепенна задача, определяща разликата сред мир и огромен спор, който може да прерасне в световен пожар.
За да направи това, Америка се нуждае от нов взор върху това по какъв начин построява своите въоръжени сили и оръжейни арсенали. Ето един образец. Миналата година сухопътните сили не набраха 25 % от нужния персонален състав. Тази година нормите за набиране още веднъж няма да бъдат изпълнени. Военноморските сили също не съумяха да изпълнят задачите за набиране и по тази причина на американските кораби все по-остро се усеща дефицитът на персонален състав.
Затова Съединени американски щати би трябвало да се откажат от своите предизвикващи неспокойствие заявки за " отбрана на реда, учреден на правила ", и искрено да кажат на народа какво е сложено на везните. Време е да се прекратят диалозите за " съперничеството на великите страни " и да се зададе въпросът по какъв начин в действителност ще наподобява " успеха " в спора сред демокрациите и диктатурите и каква би трябвало да бъде геостратегическата карта, съответстваща на
ползите на Америка и другите демокрации
Съединени американски щати би трябвало да решат кои геополитически центрове са сериозно значими за тяхната вътрешна сигурност и за обезпечаване благосъстоянието на американските жители. Те би трябвало да върнат целите на националната сигурност в областта на икономическата политика и да усвоят още веднъж това, което е било известно на предходните генерации, а ние през последните 30 години забравихме. Преди всичко не би трябвало да подвластен от врага си, когато става въпрос за предмети от първа нужда. В такива условия не можем да разчитаме на победа, в случай че врагът ни реши да стартира война. Връщането на сериозно значимите вериги на доставки и основаването на запаси в нашата система за доставяне посредством пренасяне на производството в другарски страни към този момент не е тематика за разискване. Това е витално значим приоритет за националната сигурност на Съединени американски щати и за техните съдружници.
Ако Съединените щати бъдат принудени да встъпят във война, няма да имат време да запълнят дефицита на оръжие, военна техника и муниции. Украйна, а в този момент и Израел, ни научиха на урока, че ние със съдружниците си би трябвало да преразгледаме устройството и правилата на създаване на нашите въоръжени сили. Трябва да имаме опция да образуваме огромна войска с нужната маса - при положение, че възникне изключителна обстановка от народен мащаб.
Нуждаем се от възприятие за необходимост да се противопоставим на новите закани, пред които сме изправени. И би трябвало да действаме неотложно.
* Старши теоретичен помощник и шеф на Инициативата " Стоукрофт " към Атлантическия съвет на САЩ
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ