Арестът на Дуров: Ще продължат ли техно кралете да са недосегаеми?
Андрей Солдатов, Ирина Бороган, Center for European Policy Analysis (CEPA)
Преди 10 години Павел Дуров, създател и основен изпълнителен шеф на най-популярната рускоезична обществена медия VKontakte (VK), основана по модела на Фейсбук, разгласи на 16 април 2014 година, че е споделил „ не “ на ФСБ, като е отхвърлил настояването на съветската работа за сигурност да съобщи персоналните данни на уредниците на революционните групи на Евромайдана в Украйна.
„ Предаването на персонални данни на украинци на съветските управляващи щеше да бъде освен нелегално, само че и изменничество по отношение на всички тези милиони украинци, които ни се доверяват “, написа той. Той призна, че решението му ще му коства контрола върху компанията - заставен е да продаде каузи си във VK.
Вторият му пост, два часа по-късно, гласеше: „ На 13 март 2014 година прокуратурата изиска от мен да затворя антикорупционната група на Алексей Навални. Не закрих тази група през декември 2011 година и сигурно няма да я закрия и в този момент. През последните седмици бях подложен на напън от разнообразни ъгли. Успяхме да спечелим повече от месец, само че е време да заявя следното - нито аз, нито екипът ми ще организираме политическа цензура... Свободата на информацията е неотменимо право в постиндустриалното общество “.
Пет дни по-късно Дуров е уволнен като основен изпълнителен шеф. Скоро по-късно той напуща Русия и в никакъв случай не се завръща.
Така Дуров, тогава 29-годишен ИТ бизнесмен от Санкт Петербург, губи първото си дете, обществената мрежа „ Вконтакте “ и родината си. По-късно той приема френско поданство.
Запазва визията си, че интернет технологиите могат да бъдат световно и сполучливо предизвикателство за обичайните национални системи за надзор. И резервира репутацията си - множеството руснаци се възхищаваха на смелостта му и на позицията му против ФСБ. Запази и контрола над нов план, по който екипът му работеше от известно време - месинджъра Telegram.
Telegram се оказа по-креативен от другите месинджъри,
когато даде на потребителите си опция да ръководят канали - новинарски излъчвания, управлявани от потребителите. В страните, където свободата на медиите беше подложена на офанзиви от страна на държавните управления, тези канали се трансфораха в сурогат на новинарските излъчвания, въпреки и не напълно - най-популярните канали бяха цялостни на половина с вести, на половина с злословия, в някои случаи от известни и надеждни източници, само че също по този начин и от анонимни източници, които се нареждаха като вътрешни хора.
В Русия и двете страни се възползваха от тази нова функционалност на Telegram - прокремълските блогъри използваха каналите на Telegram, с цел да популяризират агитация и дезинформация, до момента в който самостоятелните публицисти и деятели се обърнаха към Telegram, с цел да преодолеят цензурата.
Системата за известия закупи известност по целия свят, изключително в страни с неприятна съгласуваност и властнически режими, и там се трансформира в съперник на месинджъра WhatsApp на Фейсбук.
Това слага Дуров в несъгласие с от ден на ден държавни управления: Русия забрани Telegram за две години през 2018 година, а Иран блокира приложението по време на митингите през 2017 година и през 2018 година Западните държавни управления също бяха разтревожени, тъй като Telegram ставаше все по-популярен измежду терористични групи и всевъзможни нарушители. Услугата е упреквана, че подкрепя перачи на пари, терористи, рискови порнографи и насилници на деца.
Дуров поддържаше обществената си позиция по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, само че скрито договаряше покупко-продажби с държавните управления, които доведоха до анулация на възбраните, и в никакъв случай не разкриваше изискванията си.
Например, не сме сигурни за какво тъкмо Кремъл анулира възбраната си за услугата за известия през 2020 година Кремъл съобщи, че Дуров би трябвало освен да забрани „ екстремисткото наличие “, само че също по този начин искаше той да съобщи ключовете за криптиране на Telegram, които биха разрешили на управляващите да четат персонални диалози. Telegram беше деблокиран през юни 2020 година Дали Дуров е сключил някаква договорка с ФСБ? Не знаем.
След невижданата и екзистенциална атака на Кремъл против самостоятелните медии в навечерието на тоталното навлизане в Украйна през 2022 година множеството съветски публицисти и съпротива започнаха да употребяват Telegram, дружно с YouTube. Дуров не постави никакви старания да блокира това, нито пък подвигна пръст за възходящото наличие на прокремълски блогъри в приложението.
Когато стартира пълномащабната война в Украйна, ние стартирахме канал в Telegram за нашия уеб страница Agentura.ru. Уебсайтът беше блокиран от Кремъл, само че в канала - не. Тази история е годна за доста съветски самостоятелни медии, които в този момент са в заточение.
В същото време
войната даде подтик на провоенно настроените блогъри,
които се радваха на голямо количество почитатели, което оказа помощ за активизиране на публичната поддръжка за войната и за набиране на средства за съветската войска.
В резултат на това Дуров се оказва под обстрел от всички страни: Кремъл изисква от него да блокира това, което не му харесва, а съветските либерали подлагат на критика Telegram, че дава платформа на подстрекателите към война. Междувременно правозащитници предупреждаваха антивоенните деятели да не употребяват Telegram като месинджър, тъй като не е ясно дали управляващите имат достъп до системата.
Непосредствената комбинация от консуматори, включваща две воюващи армии, отразява тъкмо концепцията на Дуров за свободата на изложение. Всеки може да има думата в обществените медии и не би трябвало да има никакъв надзор от страна на което и да е държавно управление.
Неговото квазианархистично отношение като че ли повтаря идеологията на ранното хакерско придвижване от 80-те години на предишния век, само че то не е устойчива тактика през днешния ден, когато държавните управления по целия свят са в нахлуване против свободния метод онлайн. Тази бюрократична контраатака е ефикасна и сполучлива.
На първо място, управляващите признаха, че даже зад най-амбициозните световни платформи стоят човешки същества, които могат да бъдат подложени на всевъзможен тип напън. Например през 2016 година бразилските управляващи задържаха за малко Диего Ж. Дзодан, вицепрезидент на Фейсбук за Латинска Америка, тъй като WhatsApp отхвърли да споделя известията на хипотетични наркодилъри.
На второ място, концепцията, че огромните магнати от софтуерния бизнес са прекомерно именити, с цел да се забъркат с тях даже властническите страни, беше безшумно изоставена, когато през 2020 година Джак Ма, почитан китайски милиардер и създател на Alibaba, изпадна в спор с управляващите. Листването на компанията му на фондовата борса беше спряно и Ма изчезна от публичното внимание. По-късно той още веднъж се появява в Япония като гостуващ професор в Токийския лицей.
Погледнато в ретроспекция, Дуров е водил очарователно битие по време на изгнанието си в Дубай. Технологичните настройки от 2014 година наподобяват безнадеждно остарели 10 години по-късно. Правителствата от Съединени американски щати до Европа и надалеч оттатък тях вкарват от ден на ден и повече регулации за обществените медии - от Фейсбук до TikTok.
Никой - с изключение на може би самите софтуерни титани - не може да оспори доказателствата, че непокорните обществени медии могат да нанесат доста вреди. Времето на немодерираните обществени медии от дълго време е отминало.
Как тъкмо става това, е въпрос, който би трябвало да се разиска. Но в другия завършек на спектъра националната страна има опция да арестува тези, които отхвърлят да сътрудничат. Така французите взеха решение да накарат Telegram да сътрудничи с правоприлагащите органи на страната. Налице са и други принадлежности - през 2020 година Индия забрани напълно 59 китайски приложения.
Но дали държавната насила е единственият метод за налагане на правила?
На потребителите непрекъснато се предлага следната опция - или рисково безредни обществени медии, или държавен надзор. Но може би има и други благоприятни условия.
Социалните медии са основна част от модерната публичната тъкан и нашето общество - посредством неправителствени организации или парламенти и парламентарни чувания, е изцяло способно да сътвори механизми за надзор, които не включват арести на изпълнителни шефове поради липса на модериране. | БГНЕС
Преди 10 години Павел Дуров, създател и основен изпълнителен шеф на най-популярната рускоезична обществена медия VKontakte (VK), основана по модела на Фейсбук, разгласи на 16 април 2014 година, че е споделил „ не “ на ФСБ, като е отхвърлил настояването на съветската работа за сигурност да съобщи персоналните данни на уредниците на революционните групи на Евромайдана в Украйна.
„ Предаването на персонални данни на украинци на съветските управляващи щеше да бъде освен нелегално, само че и изменничество по отношение на всички тези милиони украинци, които ни се доверяват “, написа той. Той призна, че решението му ще му коства контрола върху компанията - заставен е да продаде каузи си във VK.
Вторият му пост, два часа по-късно, гласеше: „ На 13 март 2014 година прокуратурата изиска от мен да затворя антикорупционната група на Алексей Навални. Не закрих тази група през декември 2011 година и сигурно няма да я закрия и в този момент. През последните седмици бях подложен на напън от разнообразни ъгли. Успяхме да спечелим повече от месец, само че е време да заявя следното - нито аз, нито екипът ми ще организираме политическа цензура... Свободата на информацията е неотменимо право в постиндустриалното общество “.
Пет дни по-късно Дуров е уволнен като основен изпълнителен шеф. Скоро по-късно той напуща Русия и в никакъв случай не се завръща.
Така Дуров, тогава 29-годишен ИТ бизнесмен от Санкт Петербург, губи първото си дете, обществената мрежа „ Вконтакте “ и родината си. По-късно той приема френско поданство.
Запазва визията си, че интернет технологиите могат да бъдат световно и сполучливо предизвикателство за обичайните национални системи за надзор. И резервира репутацията си - множеството руснаци се възхищаваха на смелостта му и на позицията му против ФСБ. Запази и контрола над нов план, по който екипът му работеше от известно време - месинджъра Telegram.
Telegram се оказа по-креативен от другите месинджъри,
когато даде на потребителите си опция да ръководят канали - новинарски излъчвания, управлявани от потребителите. В страните, където свободата на медиите беше подложена на офанзиви от страна на държавните управления, тези канали се трансфораха в сурогат на новинарските излъчвания, въпреки и не напълно - най-популярните канали бяха цялостни на половина с вести, на половина с злословия, в някои случаи от известни и надеждни източници, само че също по този начин и от анонимни източници, които се нареждаха като вътрешни хора.
В Русия и двете страни се възползваха от тази нова функционалност на Telegram - прокремълските блогъри използваха каналите на Telegram, с цел да популяризират агитация и дезинформация, до момента в който самостоятелните публицисти и деятели се обърнаха към Telegram, с цел да преодолеят цензурата.
Системата за известия закупи известност по целия свят, изключително в страни с неприятна съгласуваност и властнически режими, и там се трансформира в съперник на месинджъра WhatsApp на Фейсбук.
Това слага Дуров в несъгласие с от ден на ден държавни управления: Русия забрани Telegram за две години през 2018 година, а Иран блокира приложението по време на митингите през 2017 година и през 2018 година Западните държавни управления също бяха разтревожени, тъй като Telegram ставаше все по-популярен измежду терористични групи и всевъзможни нарушители. Услугата е упреквана, че подкрепя перачи на пари, терористи, рискови порнографи и насилници на деца.
Дуров поддържаше обществената си позиция по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, само че скрито договаряше покупко-продажби с държавните управления, които доведоха до анулация на възбраните, и в никакъв случай не разкриваше изискванията си.
Например, не сме сигурни за какво тъкмо Кремъл анулира възбраната си за услугата за известия през 2020 година Кремъл съобщи, че Дуров би трябвало освен да забрани „ екстремисткото наличие “, само че също по този начин искаше той да съобщи ключовете за криптиране на Telegram, които биха разрешили на управляващите да четат персонални диалози. Telegram беше деблокиран през юни 2020 година Дали Дуров е сключил някаква договорка с ФСБ? Не знаем.
След невижданата и екзистенциална атака на Кремъл против самостоятелните медии в навечерието на тоталното навлизане в Украйна през 2022 година множеството съветски публицисти и съпротива започнаха да употребяват Telegram, дружно с YouTube. Дуров не постави никакви старания да блокира това, нито пък подвигна пръст за възходящото наличие на прокремълски блогъри в приложението.
Когато стартира пълномащабната война в Украйна, ние стартирахме канал в Telegram за нашия уеб страница Agentura.ru. Уебсайтът беше блокиран от Кремъл, само че в канала - не. Тази история е годна за доста съветски самостоятелни медии, които в този момент са в заточение.
В същото време
войната даде подтик на провоенно настроените блогъри,
които се радваха на голямо количество почитатели, което оказа помощ за активизиране на публичната поддръжка за войната и за набиране на средства за съветската войска.
В резултат на това Дуров се оказва под обстрел от всички страни: Кремъл изисква от него да блокира това, което не му харесва, а съветските либерали подлагат на критика Telegram, че дава платформа на подстрекателите към война. Междувременно правозащитници предупреждаваха антивоенните деятели да не употребяват Telegram като месинджър, тъй като не е ясно дали управляващите имат достъп до системата.
Непосредствената комбинация от консуматори, включваща две воюващи армии, отразява тъкмо концепцията на Дуров за свободата на изложение. Всеки може да има думата в обществените медии и не би трябвало да има никакъв надзор от страна на което и да е държавно управление.
Неговото квазианархистично отношение като че ли повтаря идеологията на ранното хакерско придвижване от 80-те години на предишния век, само че то не е устойчива тактика през днешния ден, когато държавните управления по целия свят са в нахлуване против свободния метод онлайн. Тази бюрократична контраатака е ефикасна и сполучлива.
На първо място, управляващите признаха, че даже зад най-амбициозните световни платформи стоят човешки същества, които могат да бъдат подложени на всевъзможен тип напън. Например през 2016 година бразилските управляващи задържаха за малко Диего Ж. Дзодан, вицепрезидент на Фейсбук за Латинска Америка, тъй като WhatsApp отхвърли да споделя известията на хипотетични наркодилъри.
На второ място, концепцията, че огромните магнати от софтуерния бизнес са прекомерно именити, с цел да се забъркат с тях даже властническите страни, беше безшумно изоставена, когато през 2020 година Джак Ма, почитан китайски милиардер и създател на Alibaba, изпадна в спор с управляващите. Листването на компанията му на фондовата борса беше спряно и Ма изчезна от публичното внимание. По-късно той още веднъж се появява в Япония като гостуващ професор в Токийския лицей.
Погледнато в ретроспекция, Дуров е водил очарователно битие по време на изгнанието си в Дубай. Технологичните настройки от 2014 година наподобяват безнадеждно остарели 10 години по-късно. Правителствата от Съединени американски щати до Европа и надалеч оттатък тях вкарват от ден на ден и повече регулации за обществените медии - от Фейсбук до TikTok.
Никой - с изключение на може би самите софтуерни титани - не може да оспори доказателствата, че непокорните обществени медии могат да нанесат доста вреди. Времето на немодерираните обществени медии от дълго време е отминало.
Как тъкмо става това, е въпрос, който би трябвало да се разиска. Но в другия завършек на спектъра националната страна има опция да арестува тези, които отхвърлят да сътрудничат. Така французите взеха решение да накарат Telegram да сътрудничи с правоприлагащите органи на страната. Налице са и други принадлежности - през 2020 година Индия забрани напълно 59 китайски приложения.
Но дали държавната насила е единственият метод за налагане на правила?
На потребителите непрекъснато се предлага следната опция - или рисково безредни обществени медии, или държавен надзор. Но може би има и други благоприятни условия.
Социалните медии са основна част от модерната публичната тъкан и нашето общество - посредством неправителствени организации или парламенти и парламентарни чувания, е изцяло способно да сътвори механизми за надзор, които не включват арести на изпълнителни шефове поради липса на модериране. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ