Засраният рай на Путин
Андрей Пионтковский, Kasparov.ru
Август фактически е предопределен месец за Русия. Путин засра стандартната война в Украйна, само че продължава обезверено да размахва нуклеарната си сопа, заплашвайки да я употребява, в случай че Украйна не се съгласи на преустановяване на огъня.
Но на 1 август в обръщението си към Конференцията на Организация на обединените нации за неразпространение на нуклеарното оръжие ненадейно съобщи:
„ Наясно сме, че в нуклеарната война не може да има спечелили и тя в никакъв случай не би трябвало да бъде започвана “.
- Позволете, Владимир Владимирович, по какъв начин по този начин не може да има спечелили в нуклеарната война?! Нали, когато всички пукнат, някои от нас незабавно ще отидат в парадайса? Как по този начин в никакъв случай не би трябвало да бъде започвана? А тогава
по какъв начин ще победим сатанистите в Четвъртата международна война?
И какво тогава, благи дребосъче, започнахте през нощта на 24 февруари? И тогава какво в този момент ви се разви (Игрословица с думата „ развязать “, която значи и „ развързване “-бел. ред.)? Пъпът ли?
* * *
Съвместната конференция с Макрон на 7 февруари се трансформира за Путин във втори (след демонстрацията на компютърната анимация Wunderwaffe) обществен таен пърформанс. Тогава той извади скрито изкования от него меч.
Той път той персонално озвучи централната концепция на „ Доктрината Патрушев “. Стратегията за успеха в 4-тата международна война (реванш за провалянето на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на Съюз на съветските социалистически републики в 3-тата) двамата с Патрушев са лелеяли десетилетия в своите бункери.
Ще напомня въпроса, който сложих преди 8 години, незабавно след кримската (судетската) тирада на Путин, в която за пръв път ясно прозвуча неговият геополитически план:
„ И по този начин, какви принадлежности, с изключение на своята популярна „ нематериалност “ може да задейства за сполучлива борба с НАТО и анексиране на неговите страни-членки страна, която в пъти изостава от НАТО по икономическо развитите, научно-техническо равнище и капацитет на конвенциалните въоръжени сили? “
И ето, че най-после, след 8 години Владимир Владимирович персонално дава отговор безусловно на този въпрос:
„ Разбира се, капацитетът на обединената организация НАТО и Русия са несъпотставими. Ние разбираме това, само че също по този начин разбираме, че Русия е една от водещите нуклеарни страни, а по някои съставни елементи в сегашния миг даже изпреварва останалите “.
Отговорът ми беше явен още преди 8 години.
Путин и Патрушев тогава стигнаха до извода, че дори по-слабата на стандартно равнище страна, насочена към смяна на основаното status quo, притежаваща политическа воля за такава смяна, безусловно равнодушна към полезността на човешкия живот (на своите и непознатите граждани) и забележителна степен на незаконен авантюризъм, e способна да реализира радикални външнополитически резултати единствено посредством безапелационна опасност за приложимост или, в случай че се наложи, с използването на лимитирано (една-две бойни глави) потребление на нуклеарно оръжие.
Това тяхно съдбоносно ново схващане в областта на нуклеарната тактика незримо присъстваше във всяка стъпка във външната им политика, въодушевяваше ги и им вселяваше убеденост.
Започвайки с анексирането на Крим, когато „ нуклеарните сили бяха приведени в бойна подготвеност за случай на военно опълчване от страна на западните страни “. И завършвайки с „ ултиматума “ на мутрестия Рябков (Заместник-министър на външните работи на Русия, който съобщи, че би трябвало да бъде анулирано решението за присъединение към НАТО на Украйна и Грузия и да бъдат подписани готови от Москва два проектодоговора: двустранен сред Русия и Съединените щати и многостранен сред Русия и натовските страни, които да подсигуряват това-бел. ред. ), който се възприема като безразсъден фарс в границите на обичайна дипломация, само че в подтекста на доктрината Патрушев се трансформира в генерална подготовка за Главния Ултиматум, след който Западът ще е задължен да капитулира, да си събере партакешките и да се разкара от международната история.
Ядреният шантаж
работеше дейно през всички тези години без да бъде изстреляна нито една ракета. Според замисъла на „ Доктрината Патрушев-Путин ", всяко ново оттегляне на Запада го доближава психически към Главната капитулация.
На 7 февруари Путин за пръв път персонално отбелязя набелязаната поредност на дейностите си в решаващия стадий от 4-тата международна война:
1)Наясно сме, че сме по-слаби от НАТО на стандартно равнище.
2)Въпреки това, инициативно го предизвикваме за боен конфликт с нас.
3)Превъзходството на НАТО се демонстрира. Рязко подвигаме залозите. Предлагаме на съперника да капитулира. В противоположен случай го заплашваме с нуклеарен удар.
4)Нанасяме стеснен нуклеарен удар (една бойна глава по позициите на американските войски и една по някой европейски град)
5)Западът капитулира и напуща международната история.
Дързък план. Но той се „ счупи “ някъде сред втора и трета точка. Не се наложи даже да се влиза в директен боен конфликт с НАТО.
Прояви се превъзходството на стандартно равнище над Русия не на НАТО,
а на украинската войска, оборудвана с натовско оръжие.
Наложи се да се хваща за нуклеарната сопа не край Варшава, а в покрайнините на Авдеевка и да упорства не за капитулацията на НАТО, а единствено за преустановяване на огъня в Украйна.
Като имаме поради всичко това, патетичното послание на Путин към Конференцията по неразпространение на нуклеарното оръжие беше генерална подготовка на признанието и капитулацията на военния нарушител.
Август фактически е предопределен месец за Русия. Путин засра стандартната война в Украйна, само че продължава обезверено да размахва нуклеарната си сопа, заплашвайки да я употребява, в случай че Украйна не се съгласи на преустановяване на огъня.
Но на 1 август в обръщението си към Конференцията на Организация на обединените нации за неразпространение на нуклеарното оръжие ненадейно съобщи:
„ Наясно сме, че в нуклеарната война не може да има спечелили и тя в никакъв случай не би трябвало да бъде започвана “.
- Позволете, Владимир Владимирович, по какъв начин по този начин не може да има спечелили в нуклеарната война?! Нали, когато всички пукнат, някои от нас незабавно ще отидат в парадайса? Как по този начин в никакъв случай не би трябвало да бъде започвана? А тогава
по какъв начин ще победим сатанистите в Четвъртата международна война?
И какво тогава, благи дребосъче, започнахте през нощта на 24 февруари? И тогава какво в този момент ви се разви (Игрословица с думата „ развязать “, която значи и „ развързване “-бел. ред.)? Пъпът ли?
* * *
Съвместната конференция с Макрон на 7 февруари се трансформира за Путин във втори (след демонстрацията на компютърната анимация Wunderwaffe) обществен таен пърформанс. Тогава той извади скрито изкования от него меч.
Той път той персонално озвучи централната концепция на „ Доктрината Патрушев “. Стратегията за успеха в 4-тата международна война (реванш за провалянето на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на Съюз на съветските социалистически републики в 3-тата) двамата с Патрушев са лелеяли десетилетия в своите бункери.
Ще напомня въпроса, който сложих преди 8 години, незабавно след кримската (судетската) тирада на Путин, в която за пръв път ясно прозвуча неговият геополитически план:
„ И по този начин, какви принадлежности, с изключение на своята популярна „ нематериалност “ може да задейства за сполучлива борба с НАТО и анексиране на неговите страни-членки страна, която в пъти изостава от НАТО по икономическо развитите, научно-техническо равнище и капацитет на конвенциалните въоръжени сили? “
И ето, че най-после, след 8 години Владимир Владимирович персонално дава отговор безусловно на този въпрос:
„ Разбира се, капацитетът на обединената организация НАТО и Русия са несъпотставими. Ние разбираме това, само че също по този начин разбираме, че Русия е една от водещите нуклеарни страни, а по някои съставни елементи в сегашния миг даже изпреварва останалите “.
Отговорът ми беше явен още преди 8 години.
Путин и Патрушев тогава стигнаха до извода, че дори по-слабата на стандартно равнище страна, насочена към смяна на основаното status quo, притежаваща политическа воля за такава смяна, безусловно равнодушна към полезността на човешкия живот (на своите и непознатите граждани) и забележителна степен на незаконен авантюризъм, e способна да реализира радикални външнополитически резултати единствено посредством безапелационна опасност за приложимост или, в случай че се наложи, с използването на лимитирано (една-две бойни глави) потребление на нуклеарно оръжие.
Това тяхно съдбоносно ново схващане в областта на нуклеарната тактика незримо присъстваше във всяка стъпка във външната им политика, въодушевяваше ги и им вселяваше убеденост.
Започвайки с анексирането на Крим, когато „ нуклеарните сили бяха приведени в бойна подготвеност за случай на военно опълчване от страна на западните страни “. И завършвайки с „ ултиматума “ на мутрестия Рябков (Заместник-министър на външните работи на Русия, който съобщи, че би трябвало да бъде анулирано решението за присъединение към НАТО на Украйна и Грузия и да бъдат подписани готови от Москва два проектодоговора: двустранен сред Русия и Съединените щати и многостранен сред Русия и натовските страни, които да подсигуряват това-бел. ред. ), който се възприема като безразсъден фарс в границите на обичайна дипломация, само че в подтекста на доктрината Патрушев се трансформира в генерална подготовка за Главния Ултиматум, след който Западът ще е задължен да капитулира, да си събере партакешките и да се разкара от международната история.
Ядреният шантаж
работеше дейно през всички тези години без да бъде изстреляна нито една ракета. Според замисъла на „ Доктрината Патрушев-Путин ", всяко ново оттегляне на Запада го доближава психически към Главната капитулация.
На 7 февруари Путин за пръв път персонално отбелязя набелязаната поредност на дейностите си в решаващия стадий от 4-тата международна война:
1)Наясно сме, че сме по-слаби от НАТО на стандартно равнище.
2)Въпреки това, инициативно го предизвикваме за боен конфликт с нас.
3)Превъзходството на НАТО се демонстрира. Рязко подвигаме залозите. Предлагаме на съперника да капитулира. В противоположен случай го заплашваме с нуклеарен удар.
4)Нанасяме стеснен нуклеарен удар (една бойна глава по позициите на американските войски и една по някой европейски град)
5)Западът капитулира и напуща международната история.
Дързък план. Но той се „ счупи “ някъде сред втора и трета точка. Не се наложи даже да се влиза в директен боен конфликт с НАТО.
Прояви се превъзходството на стандартно равнище над Русия не на НАТО,
а на украинската войска, оборудвана с натовско оръжие.
Наложи се да се хваща за нуклеарната сопа не край Варшава, а в покрайнините на Авдеевка и да упорства не за капитулацията на НАТО, а единствено за преустановяване на огъня в Украйна.
Като имаме поради всичко това, патетичното послание на Путин към Конференцията по неразпространение на нуклеарното оръжие беше генерална подготовка на признанието и капитулацията на военния нарушител.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ