Планът за принудата вече работи - безусловната капитулация на Джудохерията на Путин трябва да се случи преди 31 май 2023 година
Андрей Пионтковски, Каспаров Ру
Политическата позиция на западните страни, изразена в изказванията на западните водачи на срещите на Г-7 на 12 октомври и 12 декември, е безупречна. Но нещо към момента пречи на възрастния, колеблив човек в Овалния кабинет да осъществя тази почтена позиция като достави оръжие на героична Украйна, оръжие на Победата.
Един съдбоносен украински военачалник стои на 84 километра от Мелитопол и е подготвен да поеме към него, с цел да превземе един основен град в съветската отбранителна система и да постави завършек на мъката на Путин, съмнението на Байдън и геноцида над украинския народ. Но за това му трябват 300 танка, 700 бронетранспортьора и 500 гаубици.
Онзи ден генералният секретар на НАТО Столтенберг вярно сподели: „ Цената, която плащаме, е в пари. Докато цената, която заплащат украинците, е в кръв. Ако Путин успее, всички ще платим доста по-висока цена ".
Днес в Белия дом и в Капитолия президентът на борещата се до последна капка кръв Украйна ще призове
Запада да извърши дълга си на съдружник
Мина много време, само че към този момент можем да оценим какъв брой безапелационен беше президентът Зеленски във Вашингтон на 21 декември, не по-малко безапелационна бе и украинската журналистка Олга Кошеленко, която зададе последния и най-съществен въпрос на Байдън по време на взаимната конференция на двамата президенти:
" Когато стартира пълномащабното навлизане, американски чиновници споделиха, че Украйна в никакъв случай няма да получи системи Patriot, тъй като, както заявихте, това може да докара до рискова ескалация. И тъкмо в този момент през днешния ден вие ги доставяте. Но Украйна се нуждае от въоръжение с по-мощен капацитет, в това число ракети с огромен обхват - ATACMS.
Може да наподобявам наивна, само че допустимо ли е този развой да бъде скъсен и да се обезпечат на Украйна нужните оръжия за неотложно и необратимо избавление на всичките й територии? Благодаря ви ".
От позиция на политическия резултат бих сравнил този въпрос със популярния въпрос на Татяна Малкина на първата и последна конференция на ГКЧП на 19 август 1991 година: „ Кажете ми, апелирам, разбирате ли, че тази нощ е бил осъществен държавен прелом? Въпросът на Малкина е удар по ГКЧП и освен по нея, несъмнено, тъй като по това време ГКЧП към този момент е вътрешно пречупена. Същото се случва и след въпроса на Олга Кошеленко. И за това осъждам по извинителния и неразбираем звук на отговора на Байдън, самият той към този момент съкрушен от веригите на самоограниченията във връзка с военната помощ за Украйна, които „ непобедителите “, водени от неговия консултант по националната сигурност, му постановяваха:
" Отговорът е да. Но има цялостен съюз, с който е извънредно значимо да продължим да поддържаме Украйна. И концепцията да бъдат дадени на Украйна военни средства, които са фундаментално разнообразни от това, което към този момент сме дали, може да провокира разделяне в НАТО... Така или другояче, имам още какво да кажа, само че евентуално към този момент съм го казвал прекалено много пъти. "
Какво бе казано на 2 януари:
„ Рязко повишеното значение на Украйна като индивид, осъзнаването от страна на Запада на
историческата задача, която Украйна извършва,
борейки се през днешния ден сама за сигурността на целия проспериращ Запад, сринаха позициите на „ непобедителите “ в администрацията на Съединени американски щати. Както вярно означи президентът Зеленски, говорейки във Върховната Рада след визитата си във Вашингтон, „ Украйна се трансформира в един от водачите на Свободния свят. Ние помогнахме на Запада да откри себе си и да почувства своето предимство. Там към този момент никой не се опасява от Русия. "
И най-после, на 4, 5, 6, 7 януари от Вашингтон и европейските столици се изсипа каскада от коледни депеши, изказвания, решения и приключване на информация за идни доставки на съвременни нападателни оръжия за Украйна. И не просто настъпателни, а особено предопределени за такава стратегическа настъпателна интервенция, за която доста ясно загатна индивидът, изравен (все още) на 84 километра от Мелитопол.
Цялата тази голяма информация ще бъде систематизирана на срещата на 55-те страни съдружници на Украйна на равнище министри на защитата, планувана за 20 януари. Съюзниците ще се договорят и несъмнено ще обезпечат материални запаси за Плана за принуждаване на незаконния режим на Путин за реализиране на мир при станалите към този момент известни 4-ри условия (от мирния проект на Зеленски), заложени в две взаимни изказвания на Г7/Г8 по отношение на Украйна:
-Безусловна победа на Украйна, цялостно възобновяване на нейната териториална цялост;
-Гаранции за сигурността на Украйна в следвоенния период;
-Налагане на репарации на агресора;
-Привличане към правосъдна отговорност на съветските военнопрестъпници, в това число и Путин.
В неизбежното осъществяване на този План за насила ни убеждават и някои знаци от последните дни - като решенията на страните в НАТО да разширят внезапно производството на оръжия и презрително-хладната реакция на целия Запад към помиярското рождественско „ помирение “ на Путин. Преди няколко седмици водачи щяха дълго да му се обаждат и да му се мазнят по този мотив. А през днешния ден реакцията на Киев, Вашингтон, Лондон, Брюксел и даже Париж е идентична:
иди на...
Той е нефелен (политически труп) и към този момент доста уязвим. Максималната дълготрайност на живота на това мизерно " православно " смръчкуло може елементарно да бъде изчислена. Единственият военно-политически запас, който му е останал, са труповете на мобиците. При какъв брой 100 хиляди (милиона) мобици Русия ще престане прилежно да му ги доставя? Той самият не знае. Надявам се да е единствено няколко месеца. Накрая обаче модерните оръжейни системи, които се доставят на Украйна, ще разрешат на украинците
да смилат по-бързо биомасата на Путин,
отколкото съветските военни комисари могат да доставят.
Безусловната капитулация на Джудохерията на Путин би трябвало да се случи преди 31 май 2023 година. На 31 май 1223 година Рус претърпява тежко проваляне в борбата при Калка. Тогава съществуването на монголо-ордско-московското робство се проточва под разнообразни форми цели 800 години. Обречено е да пълзи в идващото столетие / в девети век.
Превод: Faktor.bg
Политическата позиция на западните страни, изразена в изказванията на западните водачи на срещите на Г-7 на 12 октомври и 12 декември, е безупречна. Но нещо към момента пречи на възрастния, колеблив човек в Овалния кабинет да осъществя тази почтена позиция като достави оръжие на героична Украйна, оръжие на Победата.
Един съдбоносен украински военачалник стои на 84 километра от Мелитопол и е подготвен да поеме към него, с цел да превземе един основен град в съветската отбранителна система и да постави завършек на мъката на Путин, съмнението на Байдън и геноцида над украинския народ. Но за това му трябват 300 танка, 700 бронетранспортьора и 500 гаубици.
Онзи ден генералният секретар на НАТО Столтенберг вярно сподели: „ Цената, която плащаме, е в пари. Докато цената, която заплащат украинците, е в кръв. Ако Путин успее, всички ще платим доста по-висока цена ".
Днес в Белия дом и в Капитолия президентът на борещата се до последна капка кръв Украйна ще призове
Запада да извърши дълга си на съдружник
Мина много време, само че към този момент можем да оценим какъв брой безапелационен беше президентът Зеленски във Вашингтон на 21 декември, не по-малко безапелационна бе и украинската журналистка Олга Кошеленко, която зададе последния и най-съществен въпрос на Байдън по време на взаимната конференция на двамата президенти:
" Когато стартира пълномащабното навлизане, американски чиновници споделиха, че Украйна в никакъв случай няма да получи системи Patriot, тъй като, както заявихте, това може да докара до рискова ескалация. И тъкмо в този момент през днешния ден вие ги доставяте. Но Украйна се нуждае от въоръжение с по-мощен капацитет, в това число ракети с огромен обхват - ATACMS.
Може да наподобявам наивна, само че допустимо ли е този развой да бъде скъсен и да се обезпечат на Украйна нужните оръжия за неотложно и необратимо избавление на всичките й територии? Благодаря ви ".
От позиция на политическия резултат бих сравнил този въпрос със популярния въпрос на Татяна Малкина на първата и последна конференция на ГКЧП на 19 август 1991 година: „ Кажете ми, апелирам, разбирате ли, че тази нощ е бил осъществен държавен прелом? Въпросът на Малкина е удар по ГКЧП и освен по нея, несъмнено, тъй като по това време ГКЧП към този момент е вътрешно пречупена. Същото се случва и след въпроса на Олга Кошеленко. И за това осъждам по извинителния и неразбираем звук на отговора на Байдън, самият той към този момент съкрушен от веригите на самоограниченията във връзка с военната помощ за Украйна, които „ непобедителите “, водени от неговия консултант по националната сигурност, му постановяваха:
" Отговорът е да. Но има цялостен съюз, с който е извънредно значимо да продължим да поддържаме Украйна. И концепцията да бъдат дадени на Украйна военни средства, които са фундаментално разнообразни от това, което към този момент сме дали, може да провокира разделяне в НАТО... Така или другояче, имам още какво да кажа, само че евентуално към този момент съм го казвал прекалено много пъти. "
Какво бе казано на 2 януари:
„ Рязко повишеното значение на Украйна като индивид, осъзнаването от страна на Запада на
историческата задача, която Украйна извършва,
борейки се през днешния ден сама за сигурността на целия проспериращ Запад, сринаха позициите на „ непобедителите “ в администрацията на Съединени американски щати. Както вярно означи президентът Зеленски, говорейки във Върховната Рада след визитата си във Вашингтон, „ Украйна се трансформира в един от водачите на Свободния свят. Ние помогнахме на Запада да откри себе си и да почувства своето предимство. Там към този момент никой не се опасява от Русия. "
И най-после, на 4, 5, 6, 7 януари от Вашингтон и европейските столици се изсипа каскада от коледни депеши, изказвания, решения и приключване на информация за идни доставки на съвременни нападателни оръжия за Украйна. И не просто настъпателни, а особено предопределени за такава стратегическа настъпателна интервенция, за която доста ясно загатна индивидът, изравен (все още) на 84 километра от Мелитопол.
Цялата тази голяма информация ще бъде систематизирана на срещата на 55-те страни съдружници на Украйна на равнище министри на защитата, планувана за 20 януари. Съюзниците ще се договорят и несъмнено ще обезпечат материални запаси за Плана за принуждаване на незаконния режим на Путин за реализиране на мир при станалите към този момент известни 4-ри условия (от мирния проект на Зеленски), заложени в две взаимни изказвания на Г7/Г8 по отношение на Украйна:
-Безусловна победа на Украйна, цялостно възобновяване на нейната териториална цялост;
-Гаранции за сигурността на Украйна в следвоенния период;
-Налагане на репарации на агресора;
-Привличане към правосъдна отговорност на съветските военнопрестъпници, в това число и Путин.
В неизбежното осъществяване на този План за насила ни убеждават и някои знаци от последните дни - като решенията на страните в НАТО да разширят внезапно производството на оръжия и презрително-хладната реакция на целия Запад към помиярското рождественско „ помирение “ на Путин. Преди няколко седмици водачи щяха дълго да му се обаждат и да му се мазнят по този мотив. А през днешния ден реакцията на Киев, Вашингтон, Лондон, Брюксел и даже Париж е идентична:
иди на...
Той е нефелен (политически труп) и към този момент доста уязвим. Максималната дълготрайност на живота на това мизерно " православно " смръчкуло може елементарно да бъде изчислена. Единственият военно-политически запас, който му е останал, са труповете на мобиците. При какъв брой 100 хиляди (милиона) мобици Русия ще престане прилежно да му ги доставя? Той самият не знае. Надявам се да е единствено няколко месеца. Накрая обаче модерните оръжейни системи, които се доставят на Украйна, ще разрешат на украинците
да смилат по-бързо биомасата на Путин,
отколкото съветските военни комисари могат да доставят.
Безусловната капитулация на Джудохерията на Путин би трябвало да се случи преди 31 май 2023 година. На 31 май 1223 година Рус претърпява тежко проваляне в борбата при Калка. Тогава съществуването на монголо-ордско-московското робство се проточва под разнообразни форми цели 800 години. Обречено е да пълзи в идващото столетие / в девети век.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ