Андрей Пантев: Руско-турската война е сравнима само с Отечествената война срещу Наполеон...
Андрей Пантев! Не желая и не мога да го дефинира като доайен на българските историци, въпреки че и тази “титла ” му отива. Но повече му приляга друго звание - доайен на сърцата на българите. Личното ми мнение, с което не наемам никого. За да не нервирам ненужно някои “благопристойни ” читатели, в това число и районни кметчета на София, в чиято психика политическата завист и непросветеност са впили злокачествените си коренчета; такова дърво не би могло да израсте, още по-малко пък да роди нещо друго с изключение на тръни.
Спирам тук с излиянията си. Който желае, дано самичък да навлезе в светоусещането, компетентността, човечността и сърдечността на Андрей Пантев в петте текста по-долу. Аз се усещам беззащитен да ги разясня. Ще кажа единствено, че: до момента в който го има Трети март, ще го има и Андрей Пантев
Слово на проф. Андрей Пантев при представянето на книгата " Ры ц арь Балкан граф Н.П. Игнатьев " в Киев (15 декември 2006) :
За мен е особена чест да бъда посетител в града Киев - майката на всички съветски и украински градове, и да участвам на толкоз изискана премиера на толкоз изискана книга от толкоз изтънчен създател за толкоз изтънчен воин. Калина Канева евъплътила най-хубавото от това което назоваваме славянска историография, където страстите, възприятията, поклонението, любовта са по този начин компактно наситени с обстоятелства, документи, записки и с онази изключително възвишена събитийна верига на единствената война в историята на света през ХIХ век, която се назовава Освободителна. И в това отношение можем да кажем, че граф Игнатиев не може да бъде обособен от тази война, както и войната не може да бъде отделена от него. Той беше индивидът - ера, индивидът - събитие, индивидът - Освобождение, индивидът - България. И в това време на мен ми беше доста прелестно да чуя, че тук бе упомената и Сърбия. Та той не беше единствено българолюбец, той беше славянофил. И всичкото това, което се случи по-късно с балканските нации и страни - като кръвопролития, като войни, като стълкновения, може би нямаше да се случи, може би щеше да бъде избягнато, щеше да бъде преодоляно, в случай че беше чута неговата концепция за славянското приятелство, за близостта сред балканските християни, за това, което назоваваме през днешния ден и в предишното Русия. Защото ние в България към момента под Русия разбираме цялата тази многолика общественост, където имаше освен руснаци и освен украинци даже. Имаше една велика православна концепция, която ни даваше очакване да понесем най-тежките тествания през петте века на една непозната и враждебна власт. Именно заради това, говорейки за граф Игнатиев, ние можем да приказваме и за Русия, и за православието и за една война, която беше най-честната война в историята на династията Романови, сравнима единствено с Отечествената война против Наполеон, само че по мащаби, по поклонение неведнъж надвишавайки я като европейско събитие. Защото, когато в Кишинев през 1877 година беше разгласен Манифестът с единствена цел да се освободи България, в най-близката европейска столица - Виена, се събраха повече публицисти и повече дипломати в сравнение с по време на наскоро приключилата Френско-пруска война през 1871 година, която преразпредели европейската карта и сътвори нова мощ на европейския континент - от Прусия беше основан първият Райх, който занапред щеше да играе огромна роля в международната политика.
Какво беше характерното на тази война? Специфичното беше, че не се преследваха други цели (а в случай че е имало и другицели, то те бяха второстепенни) - с изключение на освобождението на един страдалчески християнски народ, който лежеше в основите на православната цивилизация, който блестеше със своето средновековно книжовно величие и в това време, който беше пропуснат.
Можем да кажем, че Русия вършеше освен велика освободителна задача, тя осъществяваше велика европейска концепция.
И в това отношение Русия беше далеч-далеч по-европейска страна, в сравнение с Западна Европа, в сравнение с Средна Европа, които нехаеха за нашите премеждия и нехаеха за нашите страдания. И в това отношение каквото и да се приказва по-късно, каквото и да се приказва през днешния ден - че Русия желала да забие Флага на двуглавия орел над черквата „ Света София ” в Цариград, каквото и да се приказва за съветския експанзионизъм, ние българитевинаги знаем, че на политическата карта на Европа беше сложена една страна с име България и това беше заслуга наруската войска, на съветската дипломация, съветската общност и персонално на Николай Павлович Игнатиев. Това в никакъв случай няма да бъде забравено, тъй като това име става безконечната ключова дума и безконечният знак на връзките сред българите и Русия. Независимо какво щеше да последва по-късно, без значение какви враждебни умопомрачителни спорове или стълкновения, или недоразумения, бяха въведени в двете славянски страни, едната - огромна и велика, другата - с исторически заслуги къмцялото славянско племе и към цялото православие - това име в никакъв случай няма да се не помни. И тогава, когато по време на Първата международна война Русия и България бяха на разнообразни страни; и тогава, когато по време на Втората международна война България беше съдружник на немците, на третия Райх, нито един не дръзна,нито един не посмя, нито един не посегна върху свещените имена на тези руснаци, които стояха на паметниците в Плевен,които стояха по нашите градове; никой не дръзна да преименува храма " Александър Невски ", никой не дръзна да анулира споменаването на съветския император Александър II - Освободител в нашите църковни служби, никой не дръзна да каже, че граф Игнатиев не е популярен българолюбец, популярен посланик и популярен руснак. И това единствено по себе си демонстрира доколко името на граф Игнатиев е по този начин надълбоко проникнало, впито в нашата българска славянска логика на психиката.
Аз не обичам думата „ благодарност “. В нея има някакъв детайл на смирение. Но малко на брой са тези българи, които сазабравили с помощта на „ какво “, с помощта на „ кого “ и с помощта на „ по какъв начин “ беше реализирана българската самостоятелност. Вярно е това, че когато българските мъченичества, кланетата на българите, опожарените черкви и опожарените села - когато това стана известно на останалия цивилизован свят на Европа, правилно е, че на нас ни съчувстваха, за нас страдаха, не всички, само че най-великите мозъци тогава на Запад - на Европа - от Виктор Юго и Чарлз Дарвин до Уйлям Гладстон. Да, те ни съчувстваха, само че в случай че не беше съветското оръжие, в случай че не беше съветската кръв, в случай че не беше съветската дипломация посредством граф Игнатиев, Западна Европа щеше в най-хубавия случай да ни устрои едно отлично заравяне и нищо повече. Никога това не би трябвало да бъде забравено. Защото наред с всички останали измерения на тази война, имаше едно изключително измерение, един необикновен смисъл в нея: говореше се за същинската независимост, за същинското християнство, за същинската славянска чест. Дотогава цяла Европа беше омерзена от метода, по който беше обединена Германия, от метода, по който беше обединена Италия, от метода по който ставаха всички случки от Мексико до Черна гора. Изведнъж се води една война, която може също да бъде посочена „ свещена “ - за освобождението на братя - братя по религия, по кръв, по акцент, по тип, по обич към водката, към ракията и всичко останало. И в това отношение имаме невиждано посрещане на съветската войска, имаме едно непознато до тогава стиковане, непосредственост сред войска и локално население. В основата на всичко това стоеше героят на тази книга, така умно, така интелигентно написана от Калина Канева.
Какво беше до тогава Русия? Русия беше победена в Кримската война от 1853 - 1856 година Русия се заканваше по израза наЛев Толстой, скрито се заканваше на врага, тъй като общият съюз тогава сред Франция, Италия и Англия дружно с Турция, беше унизил съветското достолепие. Руските замъци на Черно море бяха сринати. Русия нямаше право да държи кораби на своето Северно Черноморие. Русия беше тласната да се развива в средноазиатска посока... и внезапно Русия се завръща в Европа не чрез комбинации с другите европейски страни, а сама поела един доблестен риск, един доблестен дълг най-накрая да се сътвори четвъртата славянска страна на европейския континент. Когато споделят на външния министър Горчаков: „ России надо перестать дуться “, Горчаков дава отговор: „ Россия не дуется, она собирает силы “. Точно в тази война Русия сподели освен своята военна мощност, освен своите бойни благоприятни условия, освен цялата надарена плеяда от офицери - от генерали, от низши чинове, само че сподели и своя европейски образ. Английската кралица Виктория споделя, с което стартира тази книга че Англия няма да жертва достойнството и ползите си, единствено тъй като българите страдали. Дизраели - Биконсфилд - тогавашният премиер-консерватор, споделя: " Може и да са убити 30 000 българи, само че това не е причина Англия да промени на своите правила и ползи на Балканите ".
Русия потегли сама. С цялата възможност да бъде възобновена по този начин наречената Кримска коалиция, с цялата възможност да се сътвори още веднъж следващият антируски боен блок. В товаотношение тази война не е единствено Шипка, тази война не е единствено Плевен, тази война не е единствено Сан Стефано - тя е едно величиена хора, които са тръгнали, съзнавайки какво може да стане, в случай че ходът на бойните дейности замре и тогава река Дунав вместо да бъде переправа за нахлуване, може да стане непреодолима преграда за евакуиране на една победоносна, само че към този момент губеща войска.
Само преди три дни бях в Сан Стефано - вършим филм за ген. Скобелев. Мисля, че това, което е военачалник Скобелев - във военния, бойния хайлайф на съветската войска, това е Николай Павлович Игнатиев - като хайлайф, като цвят на съветската дипломация. Това бяха хора не по-малко европейци, в сравнение с французи и англичани - не по-малко осведомени, не по-малко независими.И по тази причина множеството западни дипломати не обичаха Игнатиев, тъй като той беше еднакъв с тях и малкоотгоре над тях. Той беше по-осведомен от тях и малко от горната страна. Той знаеше за света от Пекин до Цариград и в това отношение можем да кажем, че доста рядко в международната дипломация можем да срещнем персони толкоз осведомени като филантропични учени и толкоз изкусни като боен военачалник и като професионален посланик. Всичко това се помни. Няма да скрия, че след известни промени у нас имаше плахи, само че непрекъснати опити това име да бъде забравено и да бъде омаловажено. Аз самият от време на време съм имал и другиотношения към една или друга постъпка или концепция на граф Игнатиев. Но в равносметката ние срещаме един популярен посланик, чието име в никакъв случай няма да бъде забравено и когато ние славяните шептим за майка Славяния с ръка на сърцето, ние си мислим за граф Игнатиев.
Петте довода против Трети март
Проф. Андрей Пантев
Едва ли не ние се срамим, че от робството са ни освободили руснаците. Преди да се хвалим с благосъстоянието, банките и кариерата на дедите ни, следва да си напомним, че някой е трябвало преди този момент да прогони турците от тези земи с пика, оръдие и шашка! Алтернативната визия на актуалните демитологизатори показва теза за нашето " развиване без Освобождение ". Но няма нито едно удостоверение на такава вероятност в цялата балканска история. Така не са мислели нито американците, нито унгарците, нито поляците, нито перуанците. А по какъв начин да определим алтернативата на независимото ни избавление? Та гърците се биеха цели седем години за своята самостоятелност. Кажете същото това на арменците! Повечето отрицания по отношение на ролята на Русия в българското Освобождение са изведени от странната логичност на изключенията. Първото от тях е, че на нея се вменява някакъв исторически дълг да освободи безкористно българите. Кой води война без ползи? Защо Западът одобри безучастно прегазването на Белгия, а реагира с война против нахлуването в Полша? Втората причина е, че Русия не би следвало да има директни и съответни резултати в една война, която се приемаше за реванш от Кримската (1853-1856). Как по този начин Англия можеше да владее цяла Индия, Белгия - Конго, Франция - долината на Нил, а Русия да няма имперски ползи до вратата си към Европа? Третият аргумент внушава укора, че един път заела се с нашето Освобождение, Русия следва да реализира едновременно оптималния вид от нашата етно-териториална държавна реализация. Никой от балканските страни не претърпя такава цялостна реализация изведнъж. Четвъртият от тях слага знак на цялостно тъждество сред експанзията на панславизма, благородното публично мнение в страната и военните цели на ръководещите в Петербург. А сред тях лежат дълбоки разлики. Те варират от завоевателни планове към топлите морета през православно състрадание, екзалтирана мелодрама и геополитически прагматизъм. Петият аргумент не прави разграничаване сред въздействие, надмощие и владичество в проектите на царското държавно управление по отношение на Балканите. Русия имаше интерес от основаването на самостоятелни страни в европейска Турция, до момента в който Австро-Унгария бе кардинален съперник на балканската равноправност. В това си желание Русия " искаше " доста по-малко, в сравнение с другите сили при сходни условия.
Нима Италия не " заплати " за условното съдействие на Франция при отхвърлянето на австрийското владичество със загубата на Ница и Савоя? А в Ница е роден Гарибалди! Куба попадна под конституционно обезпечена взаимозависимост от Съединени американски щати при изгонването на испанците, без Съединени американски щати да са произвели един изстрел против тях. Във войните, при които се появяват другите страни през XIX в., виждаме доста повече изгода от страна на Великите, в сравнение с при нашия случай. Когато Наполеон освобождаваше Италия от австрийците, той принуди локалното население да храни освободителната войска. Руснаците си плащаха продоволствието и някои българи забогатяха от военновременните доставки. В последна сметка след това руснаците се натовариха на шлеповете и се върнаха в Русия, като още през 1881 година по железопътния въпрос България взе решение, накърняващо съветските ползи. В последвалите спорове, в това число и в двете международни войни, България бе на страната на съветските съперници. Ако в задачите на войната бе съответно вградена концепцията за " заддунайская губерния ", Ст. Стамболов нямаше да се появи в същото качество на политическата сцена.
Тук е мястото да кажем, че в тази война имаше рекорден брой записани доброволци, съпоставен с цялата история на Европа през същия век. Доброволците не отиваха да завладеят Цариград, а да избавят православно племе. В последна сметка българските опълченци са командвани от ген. Столетов, а не от граф Ото декор Бисмарк, нито от Джон Смит. Ако назовем тази война завоевателна, тогава по какъв начин да назоваваме самите тях?! Не, София и Велико Търново бяха за Русия това, което бяха Бухара и Самарканд, Средна Азия и Далечния изток. България не бе и това, което са за Англия Египет, Ирландия и Кипър, и за Франция - Тунис, Алжир и Мароко. В тази война Русия изпълняваше европейска историческа задача. Това бе най-честната война в историята на XIX в. Нейната възможна опция бе най-вече едно покъртително заравяне, което биха ни устроили пробългарските благосклонности и акции на Европа от времената на априлските кланета от 1876 година Нищо повече. Както при освобождението на останалите балкански нации следваше да се намеси оръжието, а не речите, митингите и проповедите, даже и когато бяха в наша отбрана.
Ако българското Освобождение беше се забавило като време, можем единствено да гадаем какво щеше да се случи с нас при възходящото въздействие и мощност на нашите балкански съседи, които към този момент имаха 60 години преднина и опит във взаимоотношенията си с Европа. Кажете концепцията за " по-късното " избавление и на арменците. Но то пристигна не като исторически подарък. Българските мъченичества и геройства направиха вероятни войната и слагането на европейската карта на страна с име България. Това е оня исторически акт, който ще честваме скоро. Въпреки последвалите разочарования и всичките огорчения, които след това понесохме - по кое време заради историческа съдба, по кое време от личната ни нелепост!
Най-честната война
Проф. Андрей Пантев
Трети март за мен е това, което е за всички българи - най-накрая, след толкоз мъченичества, премеждия и угнетения, на политическата карта на Европа се появява, или по-точно възкръсва, една страна, която е блестяла в миналото с държавното и книжовното си величие. От друга страна, в нашия от време на време смешен ентусиазъм да търсим чудеса в нашата история ние забравяме, че България е първата страна в историята на европейския ХІХ век, която се освобождава или я освобождават, или и двете дружно, вследствие на това, което назоваваме през днешния ден " гражданско общество " толкоз машинално, тривиално и безсмислено. Общественото мнение беше главната причина за експлоадирането на освободителната война и за избавлението на българите. Цар Александър ІІ не е желал тази война, само че е трябвало да отстъпи пред публичното мнение в Русия. Русия изпълняваше в този случай една велика европейска освободителна задача, без значение какъв брой изостанала бе тя в своя вътрешнополитически живот. Руските солдати този път не завладяваха нито Самарканд, нито Бухара, а освобождаваха от враждебна власт един православен народ, който ги посрещаше по християнски с самун и сол. В това отношение можем да кажем, че тази война е най-честната война в историята на Европа.
Историята не е точна просвета, има разнообразни наличия съгласно другите исторически столетия и условия. Либерал, радикал, даже демократ в другите времена значи разнообразни политически и личностни правила, положения и визии. Но с какво право ние споделяме, че не е имало иго, откакто хората са загивали, считали са се за плебеи, без значение от това дали имат къщи, дюкян или лозенце. Величието на българския шовинизъм е не в това, че сме били толкоз гладни и жадни, а в това, че желаеме да възстановим своята историческа значителност от предишното, да възстановим страната си. Нашите националноосвободителни акции са за това да се появи тази държавна единица, която на Трети март беше непоколебимо сложена на картата, без значение от последвалите ампутации, съкращения и прочие Затова разбирам хората, които се гневят, че се заобикаля към този момент думата иго. Това е един нагаждачески фасон да " европеизираме " българската история.
От невзискателност ще подмина въпроса кой в предишното настояваше точно за европеизация. Но европеизация на българската история, както и на съвременността, не значи обезличаване. Аз избирам думата владичество, само че по-голямата част от българското общество, следвайки заветите, разказите на бабино коляно, песните за хайдути, четници и въстаници, е за тази дума - иго, която може да бъде използвана с цялостно съображение.
Всички приказват за ХІХ век, а преди този момент 4 века? Те са основали в цялото ни народностно схващане чувство за угнетителна принуда и това натежава повече, в сравнение с псевдореформаторските старания на Турция през ХІХ век малко да се модернизира, и то в сгода и под натиска на европейското публично мнение. Кресливите групички, които се демонстрират нормално към националния ни празник, търсят известност. Някои от тях са откровени, когато споделят, че не може да се приказва за иго при съществуване на българско Възраждане - от читалищата до стопанското ни възкръсване. Но България е осеяна с монументи, които не са спонсорирани от Коминтерна. И в Русия може да има русофоби, само че българофоби в Русия няма. Погледнато в профил, това не приказва доста добре за нашия честен образ. Защото благодарност не значи раболепство, не значи послушание. Бащите на множеството от тези модерни наши русофоби сносно са се подмазвали преди 1989 г.
И още. В България още през ХІІІ в. имаме първи проблясъци на европейското възобновление. Боянският занаятчия е преди Джото и преди италианския Ренесанс. Така че можем да съпоставим османското настъпление на Балканите със силата на един политико-исторически ледник, който замразява балканското културно развиване и балканското развиване въобще. Ние бяхме пъхнати във фризера, в най-свирепата изолираност на този ледник, и по тази причина нашите старания са по-слаби, само че по-героични. Защото хората са желали да изкрещят пред очите на Европа, която Вазов назовава глутница, с цел да бъдем видяни. Защото всички останали нации на Балканите са били повече или по-малко сложени в по-благоприятни условия - примерно, половината от сърбите живеят под австрийска власт. Само ние тук сме сложени в една желязна хватка. И в случай че погледнем къде са най-големите турски замъци, най-големите гарнизони, ще забележим, че те са по българските земи - по простата причина, че България е и житница на империята, и стратегическият мост, по който Турция си остава в Европа, въпреки че отстъпва от нея. Всяка ампутация от нейната европейска част нормално е съпровождана с рецесия и кръвопролитна война. Така че на Трети март сенките на тези, които са знаели, че няма да гътнат една триконтинентална империя с черешово топче или с хайдушка пушка, най-накрая са се успокоили.
" Наш " ли е Трети март
Проф. Андрей Пантев
В навечерието на Трети март ние преодоляваме комплексите си за историческа вторичност. Наш ли е Трети март или е просто резултат от войни сред две империи. Обсебени от фактори, аргументи и последици в анализирането на политически събития към нашето Освобождение, ние считаме страстта в тях за спомагателен, периферен и не толкоз важен фактор. Преобладават геополитика, дипломация, стопанска система, ползи.
Но не всеки път е единствено това. Възкръсването на българската страна на Трети март, наред с всичко друго е и успех на публичното мнение в Европа. България е родена освен с меч, войни и въстания, само че и като артикул на това, което през днешния ден назоваваме Гражданско общество. В това отношение тя е първата страна в Европа, която е основана и сложена на европейската карта по подобен метод.
Когато в европейската преса и дипломатическа кореспонденция се появяват сведения за зверската кавга с априлци от 1876 година, тогава светът открива българите освен като величествен етнически масив в Източните Балкани. Той ненадейно научава за книжовното и държавно величие на българското Средновековие, за историческите заслуги на българите към християнска Европа, за особения и автентичен принос на българите към културната съкровищница на европейската цивилизация. Понася се ужасната мълва, че потомците на този етнос са обект на свирепи репресии от една непозната и враждебна власт. Появява се освен обликът на християнски мъченици в сърцето на континента, само че и на страдалци на Европа. Заговаря се за жертви на вярата и книгата, за поругаване на кръста. Така потегля нашето незримо наличие в Освобождението.
Дотогава за българския исторически живот знаят единствено тънките познавачи на балканската история преди турците. Този път в европейската журналистика се появяват мнения освен за протести, само че и за образа на българите като културен съставен елемент на европейската традиция. От Петербург до Дъблин към този момент знаят какво са българите. Русия на Александър II не е Русия на Николай I. За нея Търново не е Самарканд, нито България - Средна Азия. Тя първа и най-остро се изправя в отбрана на българите. Европейският свят е отегчен от династически комбинации и междудържавни войни, при които се реализира обединяването на Германия и Италия, от крайностите на Парижката комуна, от съюзи на императори и републикански кавги във Франция, от войните на кралица Виктория в отвъдморски пространства. И внезапно в такава рутинна и елитарна политическа среда поражда въпросът за ориста на българите. По чайове, концерти, вечеринки, приеми и сказки се заговаря за тях. Българският въпрос като морална алтернатива става основната тематика на Голямата балканска рецесия 1875-1877 година, която стартира с въстанието в Босна. Анкети от местата на закононарушенията, дипломатическа конференция в Цариград през декември 1876 година, планове за устройство на бъдещата българска страна. Всичко това е отзив на един публичен ентусиазъм, обединил учени, писатели, художници, клерикали.
Тургенев и Достоевски, Оскар Уайлд и Антъни Тролоп, Чарлз Дарвин и Уилям Морис, целият интелектуален хайлайф на Европа застава в поддръжка на българите. Заговаря се за " моралното здраве " на европейското общество, което позволява такава неправда. Паралелно с Цариградската посланическа конференция в Сент Джеймс хол в Лондон, на 8 декември се привиква грандиозна конференция по Източния въпрос, на която участват 710 представители от 117 британски градове. Централен въпрос е българският. 85 депутати от Народното събрание произнасят гневни речи. Няма огромен британски град, в който да не се организират манифестации в поддръжка на българите.
Това разрешава на Русия да реализира своята велика задача на избавителка. Настъпва нейният доблестен час. В този случай тя реализира концепциите и идеалите на европейския XIX век., тя е повече европейска мощ, в сравнение с тези държавни управления, които възразяваха против българската самостоятелност. Пробългарската акция в цяла Европа " върза " ръцете на съперниците на свободна България. Гладстон победи Дизраели и всички останали съперници. Така че Трети март е наш. Нашите будители, книжовници, четници въстаници и опълченци, или техните сенки, вървяха паралелно до освободителната съветска войска. Това е постоянно незримото, само че действително съучастничество на българския народ в епичната драма на неговото избавление.
Но в случай че не беше съветското оръжие, прогонило вечно турците, нашите благодетели в Европа щяха да изразят по отношение на нас единствено откровено и прочувствено, само че безпомощно ожалване. Не можем да въздишаме по Санстефанска България и да заобикаляме въпроса кой я е сътворил с меч и картография. Този факт стои непреклонно на Трети март, без значение от всички " прочити ", спекулации и измислици по отношение на него. Няма красиви войни. Но благородни и съзидателни войни има! Това е най-благородната война за вярата. Тази война осъществя саможертвите и фантазиите на генерации участници в националноосвободителното придвижване и дело на българите. Тя донесе Трети март не като подарък, а като заслуга.
Проф. Андрей Пантев: Трети март е начало на нашето доказване пред света
Днес заменихме една взаимозависимост с друга - доста по-голяма и повсеместна, споделя видният историк
създател: Велиана Христова
" Войната на Русия за освобождението на България беше най-честната война в историята на европейския XIX век "
" Мегаломанията на македонците единствено свидетелства, че те са същински българи "
- Това е едно завръщане на нашата средновековна страна, на нашето книжовно величие и начало на нашето преждевременно доказване пред очите на света. Защото главната причина преди този момент да не се обръща внимание на националноосвободителното придвижване на българите беше концепцията, че те не са подготвени за независим държавен живот. Едно от дребното същински чудеса в нашата съвременна история беше, че доказахме тъкмо противоположното.
- Ние го заслужаваме, а тези, които бъркат понятието признателност с понятието раболепство, не го заслужават. Няма нищо по-благородно от това да изразиш признателност. Има доста такива случаи в европейската и американската история, когато се показва признателност - примерно на Франция, че поддържа американската самостоятелност. Което не значи, че би трябвало да платим това със взаимозависимост. Трети март е върхът на нашите старания за независимост и в действителност тази война беше най-честната война, особената война в историята на целия европейски XIX век.
Тук има хора, които са подготвени да кажат, че трицифрените по брой монументи на съветските воини у нас са надали не издигнати и финансирани по заповед от Коминтерна. Било е признателност, която е явна, и няма сериозен историк по света, който да не признава значимостта на съветското оръжие за българското избавление. Даже има двама историка от хърватски генезис - Барбара и Чарлз Йелавич, които споделят, че дейностите на Русия са ръководени от, изтъквам, чист идеализъм. Дори и да не е тъкмо по този начин, безспорно е, че с този си акт Русия извърши велика европейска задача, която другите нямаше да осъществят. Те в най-хубавия случай щяха да ни създадат едно отлично заравяне.
- Искам да попитам Джон Смит ли командва опълчението ни или Николай Столетов? Разбира се, че има героизъм на опълченците ни, може би след Плевен една от най-важните борби е тази на Шипка. Но без войната, без указа на съветския император и без съветската войска нямаше въобще да има такова стълкновение като при Шипка, каквото нямаше и по време на Априлското въстание.
- Тези празнувания към Левски бяха засегнатост към паметта му, по моите преценки и усещания. Толкова механизирано, толкоз подправено, толкоз декларативно! Трябва някой от Народното събрание да ни каже кой и какво е Левски? Тези годишнини към този момент стават причина, от една страна, за фанфаронско " разкриване " на нови секрети, на нови обстоятелства, въпреки това - папагалско повторение на всичко това, което е казано. Като че ли допреди 10 години нямаше откриватели на Левски, нямаше поредност за документалното завещание на Левски; сякаш нямаше толкоз проникновени книги, публикации, сесии и впрочем. Сега започнаха да откриват Левски с едно парвенюшко подстрекателство, че до момента никой не е знаел нищо за него. Величието на Левски е не в тази площадна показност. Неговото великолепие е в това, че не е желал такива хайдушки, кръчмарски изяви, а бавно, скрито, както споделя поетът, да се построи организация, каквато е комитетската система, която е напълно заслуга на неговия учредителен талант.
- Свободни сме, доколкото имаме сякаш страна, байрак, парламент, химн, институции, само че за всички е явно, че доста дребна част от решенията се взимат в България - най-малко във външнополитическо отношение, другото е диктувано извън. Свободата не е нещо, което би трябвало да бъде експонирано като достижение, а което се потвърждава всеки ден с живота на една страна. В това отношение можем да кажем, че всевъзможни планове за монументи на Левски може да бъдат стартирани и осъществени, само че най-големият монумент на България е да бъде не самоцелно самостоятелна, а самостоятелна по волята на българския народ. Този израз - " български народен интерес ", е много вулгарен. Нито един, в това число и Левски, не е загивал с порива " да живее българският народен интерес ". Загивали са за идеали. Част от тези идеали, колкото и минимална да е тя, са осъществени в самото основаване на българската страна.
- Това е безсмъртна част от нашия народен темперамент. Не сме единствено храбър народ, ние сме и подмазвачески народ. И това прониква в изключително ярка степен в актуалните десетилетия. Още когато видях първия протест, грандиозния протест на Съюз на демократичните сили на Орлов мост, и видях там посланика на Съединени американски щати, ми стана ясно защо става дума. От една зависимост, която беше в доста по-малка степен, тръгнахме към друга, която е в доста по-голяма степен и е повсеместна.
- Ще ти кажа - история не може да се краде. Само този, който не познава татко си, може да се обиди от израза " кучи наследник ". Тази концепция да не ни крадат историята е нелепа. Нека си я крадат, ние знаем кои са татко ни и майка ни. Това демонстрира комплексарска непълнота. Никой не е крал от френската или от ирландската история. По-добре е да се разделим като другари, в сравнение с като взаимно дръвчещи се съседи. Мегаломанията на македонците единствено свидетелства, че те са същински българи.
Още публикации от Христо Георгиев22.02.2025Христо Георгиев49335Бездарен стрелец си, Трайчо, целиш се в граф Игнатиев, улучваш Стамболов
Нашите крайни русофоби нямат мирясване, хеле пък като наближи3 март! Тия дни комичноизвестният с експанзията си областен кмет Трайчо Трайков отново направи от нервността политика - тъй като към този момент го няма Паметникът на руската войска, този път той още веднъж желае емблематичната улица “Траф...
17.02.2025Христо Георгиев25832САЩ, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и българският национален съд
В последните дни още веднъж се развихри медийна акция към Народния съд - 1944 - 1945 година Стана известно, че се приготвя цялостен лист с амбициозната задача да включи всички наказани от Народния съд. Информацията общо взето е скромна, не е напълно ясно и по кое време ще се разгласява. От...
10.02.2025Христо Георгиев61468Защо не желаят да се знае за контрапреврата на 10 септември 1944 година и за позициите на Англия
Обикновено в изявленията си се спирам на една тематика. Днес по изключение ви представям документи за две, които обаче са свързани с общ интервал - първите дни след 9 септември 1944 година И, несъмнено, с тези истерични глупотевини, изречени преди дни в Народното събрание от ген. Атанасов от името...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11329Доц. Григор Сарийски: Eврозоната има дълбоки проблеми, по тази причина бързат да вкарат БългарияАлтернативен Поглед15634Доц. Григор Сарийски: Тръмп изтегля Съединени американски щати от Украйна, с цел да не се трансформира тя във Виетнам за АмерикаАлтернативен Поглед64226Проф. Николай Витанов: Европейски мироопазващи сили в Украйна? Не, прекомерно скъпо е!Алтернативен Поглед59877Проф. Николай Витанов: Путин омайва Съединени американски щати с обещания за редки метали, а съветската войска напредваАлтернативен Поглед48986Георги Марков: Ще има бракоразвод сред Западна Европа и Америка на ТръмпАлтернативен Поглед265993Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед120522Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед74995Яков Кедми: Тръмп ми припомня на Калигула с решенията и назначенията си <
Спирам тук с излиянията си. Който желае, дано самичък да навлезе в светоусещането, компетентността, човечността и сърдечността на Андрей Пантев в петте текста по-долу. Аз се усещам беззащитен да ги разясня. Ще кажа единствено, че: до момента в който го има Трети март, ще го има и Андрей Пантев
Слово на проф. Андрей Пантев при представянето на книгата " Ры ц арь Балкан граф Н.П. Игнатьев " в Киев (15 декември 2006) :
За мен е особена чест да бъда посетител в града Киев - майката на всички съветски и украински градове, и да участвам на толкоз изискана премиера на толкоз изискана книга от толкоз изтънчен създател за толкоз изтънчен воин. Калина Канева евъплътила най-хубавото от това което назоваваме славянска историография, където страстите, възприятията, поклонението, любовта са по този начин компактно наситени с обстоятелства, документи, записки и с онази изключително възвишена събитийна верига на единствената война в историята на света през ХIХ век, която се назовава Освободителна. И в това отношение можем да кажем, че граф Игнатиев не може да бъде обособен от тази война, както и войната не може да бъде отделена от него. Той беше индивидът - ера, индивидът - събитие, индивидът - Освобождение, индивидът - България. И в това време на мен ми беше доста прелестно да чуя, че тук бе упомената и Сърбия. Та той не беше единствено българолюбец, той беше славянофил. И всичкото това, което се случи по-късно с балканските нации и страни - като кръвопролития, като войни, като стълкновения, може би нямаше да се случи, може би щеше да бъде избягнато, щеше да бъде преодоляно, в случай че беше чута неговата концепция за славянското приятелство, за близостта сред балканските християни, за това, което назоваваме през днешния ден и в предишното Русия. Защото ние в България към момента под Русия разбираме цялата тази многолика общественост, където имаше освен руснаци и освен украинци даже. Имаше една велика православна концепция, която ни даваше очакване да понесем най-тежките тествания през петте века на една непозната и враждебна власт. Именно заради това, говорейки за граф Игнатиев, ние можем да приказваме и за Русия, и за православието и за една война, която беше най-честната война в историята на династията Романови, сравнима единствено с Отечествената война против Наполеон, само че по мащаби, по поклонение неведнъж надвишавайки я като европейско събитие. Защото, когато в Кишинев през 1877 година беше разгласен Манифестът с единствена цел да се освободи България, в най-близката европейска столица - Виена, се събраха повече публицисти и повече дипломати в сравнение с по време на наскоро приключилата Френско-пруска война през 1871 година, която преразпредели европейската карта и сътвори нова мощ на европейския континент - от Прусия беше основан първият Райх, който занапред щеше да играе огромна роля в международната политика.
Какво беше характерното на тази война? Специфичното беше, че не се преследваха други цели (а в случай че е имало и другицели, то те бяха второстепенни) - с изключение на освобождението на един страдалчески християнски народ, който лежеше в основите на православната цивилизация, който блестеше със своето средновековно книжовно величие и в това време, който беше пропуснат.
Можем да кажем, че Русия вършеше освен велика освободителна задача, тя осъществяваше велика европейска концепция.
И в това отношение Русия беше далеч-далеч по-европейска страна, в сравнение с Западна Европа, в сравнение с Средна Европа, които нехаеха за нашите премеждия и нехаеха за нашите страдания. И в това отношение каквото и да се приказва по-късно, каквото и да се приказва през днешния ден - че Русия желала да забие Флага на двуглавия орел над черквата „ Света София ” в Цариград, каквото и да се приказва за съветския експанзионизъм, ние българитевинаги знаем, че на политическата карта на Европа беше сложена една страна с име България и това беше заслуга наруската войска, на съветската дипломация, съветската общност и персонално на Николай Павлович Игнатиев. Това в никакъв случай няма да бъде забравено, тъй като това име става безконечната ключова дума и безконечният знак на връзките сред българите и Русия. Независимо какво щеше да последва по-късно, без значение какви враждебни умопомрачителни спорове или стълкновения, или недоразумения, бяха въведени в двете славянски страни, едната - огромна и велика, другата - с исторически заслуги къмцялото славянско племе и към цялото православие - това име в никакъв случай няма да се не помни. И тогава, когато по време на Първата международна война Русия и България бяха на разнообразни страни; и тогава, когато по време на Втората международна война България беше съдружник на немците, на третия Райх, нито един не дръзна,нито един не посмя, нито един не посегна върху свещените имена на тези руснаци, които стояха на паметниците в Плевен,които стояха по нашите градове; никой не дръзна да преименува храма " Александър Невски ", никой не дръзна да анулира споменаването на съветския император Александър II - Освободител в нашите църковни служби, никой не дръзна да каже, че граф Игнатиев не е популярен българолюбец, популярен посланик и популярен руснак. И това единствено по себе си демонстрира доколко името на граф Игнатиев е по този начин надълбоко проникнало, впито в нашата българска славянска логика на психиката.
Аз не обичам думата „ благодарност “. В нея има някакъв детайл на смирение. Но малко на брой са тези българи, които сазабравили с помощта на „ какво “, с помощта на „ кого “ и с помощта на „ по какъв начин “ беше реализирана българската самостоятелност. Вярно е това, че когато българските мъченичества, кланетата на българите, опожарените черкви и опожарените села - когато това стана известно на останалия цивилизован свят на Европа, правилно е, че на нас ни съчувстваха, за нас страдаха, не всички, само че най-великите мозъци тогава на Запад - на Европа - от Виктор Юго и Чарлз Дарвин до Уйлям Гладстон. Да, те ни съчувстваха, само че в случай че не беше съветското оръжие, в случай че не беше съветската кръв, в случай че не беше съветската дипломация посредством граф Игнатиев, Западна Европа щеше в най-хубавия случай да ни устрои едно отлично заравяне и нищо повече. Никога това не би трябвало да бъде забравено. Защото наред с всички останали измерения на тази война, имаше едно изключително измерение, един необикновен смисъл в нея: говореше се за същинската независимост, за същинското християнство, за същинската славянска чест. Дотогава цяла Европа беше омерзена от метода, по който беше обединена Германия, от метода, по който беше обединена Италия, от метода по който ставаха всички случки от Мексико до Черна гора. Изведнъж се води една война, която може също да бъде посочена „ свещена “ - за освобождението на братя - братя по религия, по кръв, по акцент, по тип, по обич към водката, към ракията и всичко останало. И в това отношение имаме невиждано посрещане на съветската войска, имаме едно непознато до тогава стиковане, непосредственост сред войска и локално население. В основата на всичко това стоеше героят на тази книга, така умно, така интелигентно написана от Калина Канева.
Какво беше до тогава Русия? Русия беше победена в Кримската война от 1853 - 1856 година Русия се заканваше по израза наЛев Толстой, скрито се заканваше на врага, тъй като общият съюз тогава сред Франция, Италия и Англия дружно с Турция, беше унизил съветското достолепие. Руските замъци на Черно море бяха сринати. Русия нямаше право да държи кораби на своето Северно Черноморие. Русия беше тласната да се развива в средноазиатска посока... и внезапно Русия се завръща в Европа не чрез комбинации с другите европейски страни, а сама поела един доблестен риск, един доблестен дълг най-накрая да се сътвори четвъртата славянска страна на европейския континент. Когато споделят на външния министър Горчаков: „ России надо перестать дуться “, Горчаков дава отговор: „ Россия не дуется, она собирает силы “. Точно в тази война Русия сподели освен своята военна мощност, освен своите бойни благоприятни условия, освен цялата надарена плеяда от офицери - от генерали, от низши чинове, само че сподели и своя европейски образ. Английската кралица Виктория споделя, с което стартира тази книга че Англия няма да жертва достойнството и ползите си, единствено тъй като българите страдали. Дизраели - Биконсфилд - тогавашният премиер-консерватор, споделя: " Може и да са убити 30 000 българи, само че това не е причина Англия да промени на своите правила и ползи на Балканите ".
Русия потегли сама. С цялата възможност да бъде възобновена по този начин наречената Кримска коалиция, с цялата възможност да се сътвори още веднъж следващият антируски боен блок. В товаотношение тази война не е единствено Шипка, тази война не е единствено Плевен, тази война не е единствено Сан Стефано - тя е едно величиена хора, които са тръгнали, съзнавайки какво може да стане, в случай че ходът на бойните дейности замре и тогава река Дунав вместо да бъде переправа за нахлуване, може да стане непреодолима преграда за евакуиране на една победоносна, само че към този момент губеща войска.
Само преди три дни бях в Сан Стефано - вършим филм за ген. Скобелев. Мисля, че това, което е военачалник Скобелев - във военния, бойния хайлайф на съветската войска, това е Николай Павлович Игнатиев - като хайлайф, като цвят на съветската дипломация. Това бяха хора не по-малко европейци, в сравнение с французи и англичани - не по-малко осведомени, не по-малко независими.И по тази причина множеството западни дипломати не обичаха Игнатиев, тъй като той беше еднакъв с тях и малкоотгоре над тях. Той беше по-осведомен от тях и малко от горната страна. Той знаеше за света от Пекин до Цариград и в това отношение можем да кажем, че доста рядко в международната дипломация можем да срещнем персони толкоз осведомени като филантропични учени и толкоз изкусни като боен военачалник и като професионален посланик. Всичко това се помни. Няма да скрия, че след известни промени у нас имаше плахи, само че непрекъснати опити това име да бъде забравено и да бъде омаловажено. Аз самият от време на време съм имал и другиотношения към една или друга постъпка или концепция на граф Игнатиев. Но в равносметката ние срещаме един популярен посланик, чието име в никакъв случай няма да бъде забравено и когато ние славяните шептим за майка Славяния с ръка на сърцето, ние си мислим за граф Игнатиев.
Петте довода против Трети март
Проф. Андрей Пантев
Едва ли не ние се срамим, че от робството са ни освободили руснаците. Преди да се хвалим с благосъстоянието, банките и кариерата на дедите ни, следва да си напомним, че някой е трябвало преди този момент да прогони турците от тези земи с пика, оръдие и шашка! Алтернативната визия на актуалните демитологизатори показва теза за нашето " развиване без Освобождение ". Но няма нито едно удостоверение на такава вероятност в цялата балканска история. Така не са мислели нито американците, нито унгарците, нито поляците, нито перуанците. А по какъв начин да определим алтернативата на независимото ни избавление? Та гърците се биеха цели седем години за своята самостоятелност. Кажете същото това на арменците! Повечето отрицания по отношение на ролята на Русия в българското Освобождение са изведени от странната логичност на изключенията. Първото от тях е, че на нея се вменява някакъв исторически дълг да освободи безкористно българите. Кой води война без ползи? Защо Западът одобри безучастно прегазването на Белгия, а реагира с война против нахлуването в Полша? Втората причина е, че Русия не би следвало да има директни и съответни резултати в една война, която се приемаше за реванш от Кримската (1853-1856). Как по този начин Англия можеше да владее цяла Индия, Белгия - Конго, Франция - долината на Нил, а Русия да няма имперски ползи до вратата си към Европа? Третият аргумент внушава укора, че един път заела се с нашето Освобождение, Русия следва да реализира едновременно оптималния вид от нашата етно-териториална държавна реализация. Никой от балканските страни не претърпя такава цялостна реализация изведнъж. Четвъртият от тях слага знак на цялостно тъждество сред експанзията на панславизма, благородното публично мнение в страната и военните цели на ръководещите в Петербург. А сред тях лежат дълбоки разлики. Те варират от завоевателни планове към топлите морета през православно състрадание, екзалтирана мелодрама и геополитически прагматизъм. Петият аргумент не прави разграничаване сред въздействие, надмощие и владичество в проектите на царското държавно управление по отношение на Балканите. Русия имаше интерес от основаването на самостоятелни страни в европейска Турция, до момента в който Австро-Унгария бе кардинален съперник на балканската равноправност. В това си желание Русия " искаше " доста по-малко, в сравнение с другите сили при сходни условия.
Нима Италия не " заплати " за условното съдействие на Франция при отхвърлянето на австрийското владичество със загубата на Ница и Савоя? А в Ница е роден Гарибалди! Куба попадна под конституционно обезпечена взаимозависимост от Съединени американски щати при изгонването на испанците, без Съединени американски щати да са произвели един изстрел против тях. Във войните, при които се появяват другите страни през XIX в., виждаме доста повече изгода от страна на Великите, в сравнение с при нашия случай. Когато Наполеон освобождаваше Италия от австрийците, той принуди локалното население да храни освободителната войска. Руснаците си плащаха продоволствието и някои българи забогатяха от военновременните доставки. В последна сметка след това руснаците се натовариха на шлеповете и се върнаха в Русия, като още през 1881 година по железопътния въпрос България взе решение, накърняващо съветските ползи. В последвалите спорове, в това число и в двете международни войни, България бе на страната на съветските съперници. Ако в задачите на войната бе съответно вградена концепцията за " заддунайская губерния ", Ст. Стамболов нямаше да се появи в същото качество на политическата сцена.
Тук е мястото да кажем, че в тази война имаше рекорден брой записани доброволци, съпоставен с цялата история на Европа през същия век. Доброволците не отиваха да завладеят Цариград, а да избавят православно племе. В последна сметка българските опълченци са командвани от ген. Столетов, а не от граф Ото декор Бисмарк, нито от Джон Смит. Ако назовем тази война завоевателна, тогава по какъв начин да назоваваме самите тях?! Не, София и Велико Търново бяха за Русия това, което бяха Бухара и Самарканд, Средна Азия и Далечния изток. България не бе и това, което са за Англия Египет, Ирландия и Кипър, и за Франция - Тунис, Алжир и Мароко. В тази война Русия изпълняваше европейска историческа задача. Това бе най-честната война в историята на XIX в. Нейната възможна опция бе най-вече едно покъртително заравяне, което биха ни устроили пробългарските благосклонности и акции на Европа от времената на априлските кланета от 1876 година Нищо повече. Както при освобождението на останалите балкански нации следваше да се намеси оръжието, а не речите, митингите и проповедите, даже и когато бяха в наша отбрана.
Ако българското Освобождение беше се забавило като време, можем единствено да гадаем какво щеше да се случи с нас при възходящото въздействие и мощност на нашите балкански съседи, които към този момент имаха 60 години преднина и опит във взаимоотношенията си с Европа. Кажете концепцията за " по-късното " избавление и на арменците. Но то пристигна не като исторически подарък. Българските мъченичества и геройства направиха вероятни войната и слагането на европейската карта на страна с име България. Това е оня исторически акт, който ще честваме скоро. Въпреки последвалите разочарования и всичките огорчения, които след това понесохме - по кое време заради историческа съдба, по кое време от личната ни нелепост!
Най-честната война
Проф. Андрей Пантев
Трети март за мен е това, което е за всички българи - най-накрая, след толкоз мъченичества, премеждия и угнетения, на политическата карта на Европа се появява, или по-точно възкръсва, една страна, която е блестяла в миналото с държавното и книжовното си величие. От друга страна, в нашия от време на време смешен ентусиазъм да търсим чудеса в нашата история ние забравяме, че България е първата страна в историята на европейския ХІХ век, която се освобождава или я освобождават, или и двете дружно, вследствие на това, което назоваваме през днешния ден " гражданско общество " толкоз машинално, тривиално и безсмислено. Общественото мнение беше главната причина за експлоадирането на освободителната война и за избавлението на българите. Цар Александър ІІ не е желал тази война, само че е трябвало да отстъпи пред публичното мнение в Русия. Русия изпълняваше в този случай една велика европейска освободителна задача, без значение какъв брой изостанала бе тя в своя вътрешнополитически живот. Руските солдати този път не завладяваха нито Самарканд, нито Бухара, а освобождаваха от враждебна власт един православен народ, който ги посрещаше по християнски с самун и сол. В това отношение можем да кажем, че тази война е най-честната война в историята на Европа.
Историята не е точна просвета, има разнообразни наличия съгласно другите исторически столетия и условия. Либерал, радикал, даже демократ в другите времена значи разнообразни политически и личностни правила, положения и визии. Но с какво право ние споделяме, че не е имало иго, откакто хората са загивали, считали са се за плебеи, без значение от това дали имат къщи, дюкян или лозенце. Величието на българския шовинизъм е не в това, че сме били толкоз гладни и жадни, а в това, че желаеме да възстановим своята историческа значителност от предишното, да възстановим страната си. Нашите националноосвободителни акции са за това да се появи тази държавна единица, която на Трети март беше непоколебимо сложена на картата, без значение от последвалите ампутации, съкращения и прочие Затова разбирам хората, които се гневят, че се заобикаля към този момент думата иго. Това е един нагаждачески фасон да " европеизираме " българската история.
От невзискателност ще подмина въпроса кой в предишното настояваше точно за европеизация. Но европеизация на българската история, както и на съвременността, не значи обезличаване. Аз избирам думата владичество, само че по-голямата част от българското общество, следвайки заветите, разказите на бабино коляно, песните за хайдути, четници и въстаници, е за тази дума - иго, която може да бъде използвана с цялостно съображение.
Всички приказват за ХІХ век, а преди този момент 4 века? Те са основали в цялото ни народностно схващане чувство за угнетителна принуда и това натежава повече, в сравнение с псевдореформаторските старания на Турция през ХІХ век малко да се модернизира, и то в сгода и под натиска на европейското публично мнение. Кресливите групички, които се демонстрират нормално към националния ни празник, търсят известност. Някои от тях са откровени, когато споделят, че не може да се приказва за иго при съществуване на българско Възраждане - от читалищата до стопанското ни възкръсване. Но България е осеяна с монументи, които не са спонсорирани от Коминтерна. И в Русия може да има русофоби, само че българофоби в Русия няма. Погледнато в профил, това не приказва доста добре за нашия честен образ. Защото благодарност не значи раболепство, не значи послушание. Бащите на множеството от тези модерни наши русофоби сносно са се подмазвали преди 1989 г.
И още. В България още през ХІІІ в. имаме първи проблясъци на европейското възобновление. Боянският занаятчия е преди Джото и преди италианския Ренесанс. Така че можем да съпоставим османското настъпление на Балканите със силата на един политико-исторически ледник, който замразява балканското културно развиване и балканското развиване въобще. Ние бяхме пъхнати във фризера, в най-свирепата изолираност на този ледник, и по тази причина нашите старания са по-слаби, само че по-героични. Защото хората са желали да изкрещят пред очите на Европа, която Вазов назовава глутница, с цел да бъдем видяни. Защото всички останали нации на Балканите са били повече или по-малко сложени в по-благоприятни условия - примерно, половината от сърбите живеят под австрийска власт. Само ние тук сме сложени в една желязна хватка. И в случай че погледнем къде са най-големите турски замъци, най-големите гарнизони, ще забележим, че те са по българските земи - по простата причина, че България е и житница на империята, и стратегическият мост, по който Турция си остава в Европа, въпреки че отстъпва от нея. Всяка ампутация от нейната европейска част нормално е съпровождана с рецесия и кръвопролитна война. Така че на Трети март сенките на тези, които са знаели, че няма да гътнат една триконтинентална империя с черешово топче или с хайдушка пушка, най-накрая са се успокоили.
" Наш " ли е Трети март
Проф. Андрей Пантев
В навечерието на Трети март ние преодоляваме комплексите си за историческа вторичност. Наш ли е Трети март или е просто резултат от войни сред две империи. Обсебени от фактори, аргументи и последици в анализирането на политически събития към нашето Освобождение, ние считаме страстта в тях за спомагателен, периферен и не толкоз важен фактор. Преобладават геополитика, дипломация, стопанска система, ползи.
Но не всеки път е единствено това. Възкръсването на българската страна на Трети март, наред с всичко друго е и успех на публичното мнение в Европа. България е родена освен с меч, войни и въстания, само че и като артикул на това, което през днешния ден назоваваме Гражданско общество. В това отношение тя е първата страна в Европа, която е основана и сложена на европейската карта по подобен метод.
Когато в европейската преса и дипломатическа кореспонденция се появяват сведения за зверската кавга с априлци от 1876 година, тогава светът открива българите освен като величествен етнически масив в Източните Балкани. Той ненадейно научава за книжовното и държавно величие на българското Средновековие, за историческите заслуги на българите към християнска Европа, за особения и автентичен принос на българите към културната съкровищница на европейската цивилизация. Понася се ужасната мълва, че потомците на този етнос са обект на свирепи репресии от една непозната и враждебна власт. Появява се освен обликът на християнски мъченици в сърцето на континента, само че и на страдалци на Европа. Заговаря се за жертви на вярата и книгата, за поругаване на кръста. Така потегля нашето незримо наличие в Освобождението.
Дотогава за българския исторически живот знаят единствено тънките познавачи на балканската история преди турците. Този път в европейската журналистика се появяват мнения освен за протести, само че и за образа на българите като културен съставен елемент на европейската традиция. От Петербург до Дъблин към този момент знаят какво са българите. Русия на Александър II не е Русия на Николай I. За нея Търново не е Самарканд, нито България - Средна Азия. Тя първа и най-остро се изправя в отбрана на българите. Европейският свят е отегчен от династически комбинации и междудържавни войни, при които се реализира обединяването на Германия и Италия, от крайностите на Парижката комуна, от съюзи на императори и републикански кавги във Франция, от войните на кралица Виктория в отвъдморски пространства. И внезапно в такава рутинна и елитарна политическа среда поражда въпросът за ориста на българите. По чайове, концерти, вечеринки, приеми и сказки се заговаря за тях. Българският въпрос като морална алтернатива става основната тематика на Голямата балканска рецесия 1875-1877 година, която стартира с въстанието в Босна. Анкети от местата на закононарушенията, дипломатическа конференция в Цариград през декември 1876 година, планове за устройство на бъдещата българска страна. Всичко това е отзив на един публичен ентусиазъм, обединил учени, писатели, художници, клерикали.
Тургенев и Достоевски, Оскар Уайлд и Антъни Тролоп, Чарлз Дарвин и Уилям Морис, целият интелектуален хайлайф на Европа застава в поддръжка на българите. Заговаря се за " моралното здраве " на европейското общество, което позволява такава неправда. Паралелно с Цариградската посланическа конференция в Сент Джеймс хол в Лондон, на 8 декември се привиква грандиозна конференция по Източния въпрос, на която участват 710 представители от 117 британски градове. Централен въпрос е българският. 85 депутати от Народното събрание произнасят гневни речи. Няма огромен британски град, в който да не се организират манифестации в поддръжка на българите.
Това разрешава на Русия да реализира своята велика задача на избавителка. Настъпва нейният доблестен час. В този случай тя реализира концепциите и идеалите на европейския XIX век., тя е повече европейска мощ, в сравнение с тези държавни управления, които възразяваха против българската самостоятелност. Пробългарската акция в цяла Европа " върза " ръцете на съперниците на свободна България. Гладстон победи Дизраели и всички останали съперници. Така че Трети март е наш. Нашите будители, книжовници, четници въстаници и опълченци, или техните сенки, вървяха паралелно до освободителната съветска войска. Това е постоянно незримото, само че действително съучастничество на българския народ в епичната драма на неговото избавление.
Но в случай че не беше съветското оръжие, прогонило вечно турците, нашите благодетели в Европа щяха да изразят по отношение на нас единствено откровено и прочувствено, само че безпомощно ожалване. Не можем да въздишаме по Санстефанска България и да заобикаляме въпроса кой я е сътворил с меч и картография. Този факт стои непреклонно на Трети март, без значение от всички " прочити ", спекулации и измислици по отношение на него. Няма красиви войни. Но благородни и съзидателни войни има! Това е най-благородната война за вярата. Тази война осъществя саможертвите и фантазиите на генерации участници в националноосвободителното придвижване и дело на българите. Тя донесе Трети март не като подарък, а като заслуга.
Проф. Андрей Пантев: Трети март е начало на нашето доказване пред света
Днес заменихме една взаимозависимост с друга - доста по-голяма и повсеместна, споделя видният историк
създател: Велиана Христова
" Войната на Русия за освобождението на България беше най-честната война в историята на европейския XIX век "
" Мегаломанията на македонците единствено свидетелства, че те са същински българи "
- Това е едно завръщане на нашата средновековна страна, на нашето книжовно величие и начало на нашето преждевременно доказване пред очите на света. Защото главната причина преди този момент да не се обръща внимание на националноосвободителното придвижване на българите беше концепцията, че те не са подготвени за независим държавен живот. Едно от дребното същински чудеса в нашата съвременна история беше, че доказахме тъкмо противоположното.
- Ние го заслужаваме, а тези, които бъркат понятието признателност с понятието раболепство, не го заслужават. Няма нищо по-благородно от това да изразиш признателност. Има доста такива случаи в европейската и американската история, когато се показва признателност - примерно на Франция, че поддържа американската самостоятелност. Което не значи, че би трябвало да платим това със взаимозависимост. Трети март е върхът на нашите старания за независимост и в действителност тази война беше най-честната война, особената война в историята на целия европейски XIX век.
Тук има хора, които са подготвени да кажат, че трицифрените по брой монументи на съветските воини у нас са надали не издигнати и финансирани по заповед от Коминтерна. Било е признателност, която е явна, и няма сериозен историк по света, който да не признава значимостта на съветското оръжие за българското избавление. Даже има двама историка от хърватски генезис - Барбара и Чарлз Йелавич, които споделят, че дейностите на Русия са ръководени от, изтъквам, чист идеализъм. Дори и да не е тъкмо по този начин, безспорно е, че с този си акт Русия извърши велика европейска задача, която другите нямаше да осъществят. Те в най-хубавия случай щяха да ни създадат едно отлично заравяне.
- Искам да попитам Джон Смит ли командва опълчението ни или Николай Столетов? Разбира се, че има героизъм на опълченците ни, може би след Плевен една от най-важните борби е тази на Шипка. Но без войната, без указа на съветския император и без съветската войска нямаше въобще да има такова стълкновение като при Шипка, каквото нямаше и по време на Априлското въстание.
- Тези празнувания към Левски бяха засегнатост към паметта му, по моите преценки и усещания. Толкова механизирано, толкоз подправено, толкоз декларативно! Трябва някой от Народното събрание да ни каже кой и какво е Левски? Тези годишнини към този момент стават причина, от една страна, за фанфаронско " разкриване " на нови секрети, на нови обстоятелства, въпреки това - папагалско повторение на всичко това, което е казано. Като че ли допреди 10 години нямаше откриватели на Левски, нямаше поредност за документалното завещание на Левски; сякаш нямаше толкоз проникновени книги, публикации, сесии и впрочем. Сега започнаха да откриват Левски с едно парвенюшко подстрекателство, че до момента никой не е знаел нищо за него. Величието на Левски е не в тази площадна показност. Неговото великолепие е в това, че не е желал такива хайдушки, кръчмарски изяви, а бавно, скрито, както споделя поетът, да се построи организация, каквато е комитетската система, която е напълно заслуга на неговия учредителен талант.
- Свободни сме, доколкото имаме сякаш страна, байрак, парламент, химн, институции, само че за всички е явно, че доста дребна част от решенията се взимат в България - най-малко във външнополитическо отношение, другото е диктувано извън. Свободата не е нещо, което би трябвало да бъде експонирано като достижение, а което се потвърждава всеки ден с живота на една страна. В това отношение можем да кажем, че всевъзможни планове за монументи на Левски може да бъдат стартирани и осъществени, само че най-големият монумент на България е да бъде не самоцелно самостоятелна, а самостоятелна по волята на българския народ. Този израз - " български народен интерес ", е много вулгарен. Нито един, в това число и Левски, не е загивал с порива " да живее българският народен интерес ". Загивали са за идеали. Част от тези идеали, колкото и минимална да е тя, са осъществени в самото основаване на българската страна.
- Това е безсмъртна част от нашия народен темперамент. Не сме единствено храбър народ, ние сме и подмазвачески народ. И това прониква в изключително ярка степен в актуалните десетилетия. Още когато видях първия протест, грандиозния протест на Съюз на демократичните сили на Орлов мост, и видях там посланика на Съединени американски щати, ми стана ясно защо става дума. От една зависимост, която беше в доста по-малка степен, тръгнахме към друга, която е в доста по-голяма степен и е повсеместна.
- Ще ти кажа - история не може да се краде. Само този, който не познава татко си, може да се обиди от израза " кучи наследник ". Тази концепция да не ни крадат историята е нелепа. Нека си я крадат, ние знаем кои са татко ни и майка ни. Това демонстрира комплексарска непълнота. Никой не е крал от френската или от ирландската история. По-добре е да се разделим като другари, в сравнение с като взаимно дръвчещи се съседи. Мегаломанията на македонците единствено свидетелства, че те са същински българи.
Още публикации от Христо Георгиев22.02.2025Христо Георгиев49335Бездарен стрелец си, Трайчо, целиш се в граф Игнатиев, улучваш Стамболов
Нашите крайни русофоби нямат мирясване, хеле пък като наближи3 март! Тия дни комичноизвестният с експанзията си областен кмет Трайчо Трайков отново направи от нервността политика - тъй като към този момент го няма Паметникът на руската войска, този път той още веднъж желае емблематичната улица “Траф...
17.02.2025Христо Георгиев25832САЩ, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и българският национален съд
В последните дни още веднъж се развихри медийна акция към Народния съд - 1944 - 1945 година Стана известно, че се приготвя цялостен лист с амбициозната задача да включи всички наказани от Народния съд. Информацията общо взето е скромна, не е напълно ясно и по кое време ще се разгласява. От...
10.02.2025Христо Георгиев61468Защо не желаят да се знае за контрапреврата на 10 септември 1944 година и за позициите на Англия
Обикновено в изявленията си се спирам на една тематика. Днес по изключение ви представям документи за две, които обаче са свързани с общ интервал - първите дни след 9 септември 1944 година И, несъмнено, с тези истерични глупотевини, изречени преди дни в Народното събрание от ген. Атанасов от името...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11329Доц. Григор Сарийски: Eврозоната има дълбоки проблеми, по тази причина бързат да вкарат БългарияАлтернативен Поглед15634Доц. Григор Сарийски: Тръмп изтегля Съединени американски щати от Украйна, с цел да не се трансформира тя във Виетнам за АмерикаАлтернативен Поглед64226Проф. Николай Витанов: Европейски мироопазващи сили в Украйна? Не, прекомерно скъпо е!Алтернативен Поглед59877Проф. Николай Витанов: Путин омайва Съединени американски щати с обещания за редки метали, а съветската войска напредваАлтернативен Поглед48986Георги Марков: Ще има бракоразвод сред Западна Европа и Америка на ТръмпАлтернативен Поглед265993Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед120522Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед74995Яков Кедми: Тръмп ми припомня на Калигула с решенията и назначенията си <
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ