Руският анализатор Андрей Колесников за Путин, алтернативата и Запада
Андрей Колесников (род. 1965 г.) е съветски публицист и политолог. Той е правист по обучение. Бил е основен редактор в " Новая газета ", заместител основен редактор на " Известия " и на " The New Times " (Новое время). Носител на голям брой журналистически награди, измежду които: " Златното перо на Русия " и премията " Адам Смит ". Автор на книгите: " Спичрайтерите. Хроника на една специалност, трансформирала света " (2007), " Анатолий Чубайс. Биография " (2008), " Студената война на леда " (2012), " Диалози с Евгений Ясин " (2014). Ръководител на програмата " Вътрешна съветска политика и политически институции " в московския Карнеги център. Пред Тони Николов за портала " Култура " споделя: Обществото се намира в спящо положение и във всеки миг може да бъде събудено, в случай че се разлюлее системата. Затова ползата на Путин е да не клати лодката и леко да се усъвършенства обстановката, най-много в стопанската система. А другояче всичко се свежда до " съветската горделивост " – хората се гордеят със страната си и историята си (в формалната ѝ версия).
Едва ли има подозрение, че сега всичко в Русия, и то освен в политиката, се концентрира в един " бранд " – личността на Владимир Путин. Ако е по този начин, какви биха могли да бъдат упованията в хоризонта на 2018 година, доколкото през март предстоят нови президентски избори за Кремъл?
- Путин от дълго време не е просто човек. Той е псевдоним, името на властта. Когато приказваме за Путин, ние на първо място имаме поради режима. В персонализирания тоталитарен режим името на първото лице е от голямо значение. Затова и диалогът в Русия се води по този метод. Путин абсолютно, даже чисто персонално, дефинира извънредно доста неща в системата, въпреки в последно време да е все по-трудно да се мери степента на неговото въздействие върху всички събития в страната и съотношението на силите във властта. Просто властта стартира да се разпределя и по някакви други, не всеки път зависещи от центъра способи. Има ги " силовиците ", а при тях са налице даже няколко центъра на властта. Има ги и " либералите ", обединени от общ бранд, който е Алексей Кудрин. Цялата тази " власт " се бори за нещо и Путин, чисто физически, не съумява да контролира всички процеси. Но щом хората видят по какъв начин се държи Игор Сечин /руски политик и предприемач,ъбивш заместник-ръководител на администрацията на Путин (1999-2008) и вицепремиер (2008-2012). Председател на съвета на шефовете на " Роснефтгаз ", считан за втория по въздействие човек в Русия след Владимир Путин/ – безочливо и свободно – стартират да се питат: " А да не би да има " дуумвират "? Или пък Сечин да има особено разрешение от Путин? Същите питания са годни и за чеченеца Рамзан Кадиров – на него му се позволява от ден на ден и повече.
А за какво? Такива събития опровергават схващането, че политическата система в Русия е консолидирана един път вечно. Ала истината е, че с днешна дата хората се боят да се измъкнат от сянката на Путин. Боят се да излязат отдолу под чадъра, където е написано името на Путин като бранд. А пък и това е рисково. Опиташ ли да вършиш нещо независимо, можеш в действителност да се озовеш в пандиза, доколкото Путин има опция да активизира армията, ФСБ и всички служби против съперниците си. Или ще бягаш в чужбина, или ще би трябвало да излезеш в пенсия – има доста такива случаи с хора от доближения кръг на Путин. Средствата за разправата са разнообразни: арест, намаляване в служба или покачване на някаква безсмислена служба – специфичен представител на президента в незначителен сектор. Тоест системата към този момент се контролира. Но това е " от горната страна ". А пък " изпод " е друго. Там хората по-скоро изхождат от максимата, че е по-добре по този начин, както е в този момент, че другояче може и да стане и по-лошо.
Нима и най-персонализираният авторитаризъм изключва алтернативата? Освен лица от режима, скарали се с Путин, има и хора като Алексей Навални.
- За някого Навални може и да е опция, само че той е незаконен политик. Хората се плашат от това и се държат като законопослушни жители. Те желаят да гласоподават, а не да поддържат незаконен политик. Ако Навални бъде узаконен и му се позволи да взе участие в изборите, той бързо ще стартира да набира гласове. Не единствено тъй като е герой за народна власт, а и тъй като е ново лице. На хората им демонстрират единствено Путин и щом се появи ново внятно лице с елементарни и ясни лозунги – да вземем за пример " Долу корупцията! " – то ще има късмет да вземе значително гласове. Обществото, общо взето, се намира в спящо положение и във всеки миг може да бъде събудено, в случай че се разлюлее системата. Затова ползата на Путин е да не клати лодката и леко да се усъвършенства обстановката, най-много в стопанската система. А другояче всичко се свежда до " съветската горделивост " – хората се гордеят със страната си и историята си (в формалната ѝ версия). Засега това е задоволително, с цел да се завоюват президентските изборите през 2018 година Следващият мандат може и значително да наподобява на настоящия. С известни утежнявания, несъмнено, и депресивни положения на стопанската система.
В същото време " моделът Путин " е модел на подражателство за всевъзможни популисти. Как да си разбираем това, както и повишеното му самочувствие да се набърква в американските или европейски избори?
- Щом за Русия Путин е безалтернативен водач, разумно е да стартира да демонстрира алтернативата и на Запада. Всеки таксиметров водач в Женева, Ню Йорк или Париж ще ви каже: " Какъв левент е този Путин, по какъв начин всички ви сложи в неудобно състояние! ". Но, както писа Иван Кръстев, не щеш ли пристигна Доналд Тръмп и наруши Путиновия монопол на непредсказуемост. А тази непредсказуемост е нещо значимо на всички места, където интернационалните институции последователно губят доверие. Хората стартират да ги считат за неефективни и се питат не е ли Путин знак на успеваемостта? Самият Путин, коства ми се, се опита да направи опит да стане еднакъв на западните водачи в края на първия си мандат. Но не се почувства еднакъв с тях, заради което реши да наложи свои лични правила. Крим е последната алена линия, която бе премината. Оттук нататък ръцете му бяха развързани и той стартира да постанова разпоредбите си. Опитва се да работи, както си желае. Някои мостове обаче си остават неизгорени
Кои по-точно?
- Тезата е такава: нашата империя беше разрушена, само че не щеш ли в този момент пристигна водач, който я възвръща. И то по разнообразни способи. Присъедини Крим. Показа на Запада какво може. Воюва както Съюз на съветските социалистически републики в Сирия и то сполучливо. Западът не се оправи с Ислямска страна, а не щеш ли ние се оправяме. ФСБ ни пази задоволително дейно от терористите, нали терористичните актове са по-малко, в сравнение с Запад, където непрестанно се случва нещо в Брюксел или Ню Йорк. В същото време, забележете, ние сме открити за диалог. Създадохме проблем в Украйна, вие пък предложете решение. Тази опция за квази-диалог към момента съществува. Меркел към този момент не приказва с Путин, тогава се опитваме да се разберем с Макрон, той е новото лице. През цялото време се поддържа някаква симулативност на разговор, тъй като в действителност Путин загуби, залагайки на крайнодесните в Европа. А и не се сбъдна пророкуването, че Европейски Съюз ще се разпадне, че към този момент се е разпаднал. Дори Брекзит не сътвори на западния свят подобен проблем, какъвто се очакваше да сътвори. В Източна Европа също протичат комплицирани процеси, само че водачите там не е наложително да поддържат Путин.
На Путин му е в действителност мъчно да формулира каква политика желае да води. Той няма тактика, куца му даже тактиката – действие-противодействие и така нататък Затова някакви мостове се резервират.
Стратегията на Путин не е ли пример на хиперболизация – даже с опита му да се намеси в американската политика? Доколко това е действително?
- Със сигурност е имало съветска интервенция, без още да е напълно изяснено каква и къде. Но абсолютно всичко е ставало с неговото утвърждение, с ясното схващане в какво се набърква. Засега не можем да преценим мащаба на тази интервенция – може да е подобен, за какъвто се приказва, може и да е по-малък. Сложно е да се организира едно такова следствие. Но е реалност, че това органично подхожда на разпоредбите на играта, наложени от Путин: аз съм цар на света и съм кадърен да ръководя всевъзможни процеси, включително и американските избори. Това е работа на човек, уверен, че може да си разреши всичко. Звучи правдоподобно, остава да се обясни мащаба на вмешателството. Но би трябвало да признаем, че трендът вървеше към хора като Тръмп. Така че с изключение на Путин, наподобява, че се намеси и американският народ.
В какво обаче е ключът към консервативната гражданска война, която Путин предлага или желае да наложи в Европа? Да престане да съществува Европейски Съюз, този съюз на " моралната деградация "?
- Путин абсолютно искаше да разцепи Европейския съюз. Затова неговата агитация непрекъснато противопоставяше остарялата, немощна и бюрократизирана Европа на новата (източна) Европа, която въз основата на новия популизъм би станала по-дружелюбна към Русия. А това към този момент би била една Европа, връзките с която биха се изграждали по разпоредбите на Путин. Така той би станал център на формулирането на разпоредбите освен за Евразийския съюз, само че и за Европейския съюз. Да, само че не му се получи. Путин от дълго време твърди, че полезностите на Европа, считани от самата нея за универсални, са в действителност подправени. Че там също има корупция, че там всички се мамят едни други, до момента в който убеждението, е, че ние в Русия крепим един честен свод, че ние сме за нравствените полезности – че това е основата ни и е нещо, което ни отличава от Запада. Страшно опростенчески модел, който обаче добре работи освен за вътрешната публика, само че и за част от външната. Ала от позиция на практическите резултати не може да се твърди, че Путин е постигнал някакви особени триумфи в Източна Европа. Във всяка страна там протичат комплицирани процеси, без това да значи, че те вървят по пътя, предначертан от Путин.
А и източноевропейските популисти са много разнообразни – по какъв начин да вземем за пример Путин би могъл да откри връзки с Качински? Всеки местен шовинизъм изключва останалите.
- Да, по този начин е. И щом Путин посети някои от тези страни, той вижда, че те не са " пропутински ". По-често са даже антипутински – те имат собствен дневен ред и собствен шовинизъм. Кой тогава е споделил, че тази популистка или националистическа вълна би трябвало да потече по разпоредбите на различен шовинизъм, прерастващ в империализъм? Те също стартират да виждат в лицето на Русия опасност, а не съдружник. Идеологическият дискурс на днешна Русия е издигнат върху концепцията за империя, а не върху концепцията за " съветския свят ". Идеята за " съветския свят " е използвана единствено към нашата територия, а не зад граница.
А по какъв начин се вписва в тези процеси Ердоган? Той също е белязан от упоритостта да е център, да постанова различен модел?
- Друг център е, по тази причина връзките му с Путин са извънредно комплицирани. И без значение от взаимната взаимност сред тях като властнически водачи, без значение от пропагандната шумотевица, пораждат маса несъгласия. И двамата са националисти и водят между тях търговски войни, които не е ясно по какъв начин ще приключат. Те не могат да се договорят по какъв начин да търгуват. Всичко това е извънредно неефективно предвид на комерсиалните правила. Изведнъж се оказва, че в Русия изчезват доматите, а в Турция не може да се изнася съветско зърно. Говори се обаче за съветско въоръжение за турската войска – т.е. действителността е спорна, тя е такава, каквато е. Същото е и със Саудитска Арабия – договарят се военни доставки, без да се гледа дали страната е съдружник на Съединени американски щати и всевъзможни там връзки сред сунити и шиити в сирийския спор. Просто продаваме оръжие и толкова.
И най-после, по какъв начин България влиза в тренда на путинската политика? Въпрос, пораждащ у нас съществени опасения.
- България абсолютно не е във фокуса на днешната съветска политика. Тя е една от тези страни, за които у нас няма изясненост. Културно или исторически, тя би трябвало да е съветски спътник, само че в това време не е по този начин. България от дълго време не е " добър спътник ", просто никой в Русия не схваща протичащите тук процеси, а и не се интересуват изключително от тях. Всички сигнали на неприязън от страна на България към Русия приказват, че това е мъчно управляема зона. Путин, несъмнено, би желал страната ви да се върне в зоната на евентуалното съветско въздействие. В основата на това е и опитът за разцепването на Обединена Европа по модела на връзките ни с Чехия, където досегашният президент говореше, че би трябвало да се анулират глобите против Русия. Ала не щеш ли идва на власт следващият нов водач и би трябвало още веднъж да се разсъждава – той с нас ли е или е срещу нас? Същото е и с България. Никой в Кремъл не знае по какъв начин тъкмо би трябвало да се постъпва с България. Смята се, че е добре да имаме подобен спътник, само че Русия отхвърля да разбере, че подобен спътник към този момент няма. И по какъв начин в действителност да се държи с България, тя не знае. Това е част от общата ни липса на тактика.
Едва ли има подозрение, че сега всичко в Русия, и то освен в политиката, се концентрира в един " бранд " – личността на Владимир Путин. Ако е по този начин, какви биха могли да бъдат упованията в хоризонта на 2018 година, доколкото през март предстоят нови президентски избори за Кремъл?
- Путин от дълго време не е просто човек. Той е псевдоним, името на властта. Когато приказваме за Путин, ние на първо място имаме поради режима. В персонализирания тоталитарен режим името на първото лице е от голямо значение. Затова и диалогът в Русия се води по този метод. Путин абсолютно, даже чисто персонално, дефинира извънредно доста неща в системата, въпреки в последно време да е все по-трудно да се мери степента на неговото въздействие върху всички събития в страната и съотношението на силите във властта. Просто властта стартира да се разпределя и по някакви други, не всеки път зависещи от центъра способи. Има ги " силовиците ", а при тях са налице даже няколко центъра на властта. Има ги и " либералите ", обединени от общ бранд, който е Алексей Кудрин. Цялата тази " власт " се бори за нещо и Путин, чисто физически, не съумява да контролира всички процеси. Но щом хората видят по какъв начин се държи Игор Сечин /руски политик и предприемач,ъбивш заместник-ръководител на администрацията на Путин (1999-2008) и вицепремиер (2008-2012). Председател на съвета на шефовете на " Роснефтгаз ", считан за втория по въздействие човек в Русия след Владимир Путин/ – безочливо и свободно – стартират да се питат: " А да не би да има " дуумвират "? Или пък Сечин да има особено разрешение от Путин? Същите питания са годни и за чеченеца Рамзан Кадиров – на него му се позволява от ден на ден и повече.
А за какво? Такива събития опровергават схващането, че политическата система в Русия е консолидирана един път вечно. Ала истината е, че с днешна дата хората се боят да се измъкнат от сянката на Путин. Боят се да излязат отдолу под чадъра, където е написано името на Путин като бранд. А пък и това е рисково. Опиташ ли да вършиш нещо независимо, можеш в действителност да се озовеш в пандиза, доколкото Путин има опция да активизира армията, ФСБ и всички служби против съперниците си. Или ще бягаш в чужбина, или ще би трябвало да излезеш в пенсия – има доста такива случаи с хора от доближения кръг на Путин. Средствата за разправата са разнообразни: арест, намаляване в служба или покачване на някаква безсмислена служба – специфичен представител на президента в незначителен сектор. Тоест системата към този момент се контролира. Но това е " от горната страна ". А пък " изпод " е друго. Там хората по-скоро изхождат от максимата, че е по-добре по този начин, както е в този момент, че другояче може и да стане и по-лошо.
Нима и най-персонализираният авторитаризъм изключва алтернативата? Освен лица от режима, скарали се с Путин, има и хора като Алексей Навални.
- За някого Навални може и да е опция, само че той е незаконен политик. Хората се плашат от това и се държат като законопослушни жители. Те желаят да гласоподават, а не да поддържат незаконен политик. Ако Навални бъде узаконен и му се позволи да взе участие в изборите, той бързо ще стартира да набира гласове. Не единствено тъй като е герой за народна власт, а и тъй като е ново лице. На хората им демонстрират единствено Путин и щом се появи ново внятно лице с елементарни и ясни лозунги – да вземем за пример " Долу корупцията! " – то ще има късмет да вземе значително гласове. Обществото, общо взето, се намира в спящо положение и във всеки миг може да бъде събудено, в случай че се разлюлее системата. Затова ползата на Путин е да не клати лодката и леко да се усъвършенства обстановката, най-много в стопанската система. А другояче всичко се свежда до " съветската горделивост " – хората се гордеят със страната си и историята си (в формалната ѝ версия). Засега това е задоволително, с цел да се завоюват президентските изборите през 2018 година Следващият мандат може и значително да наподобява на настоящия. С известни утежнявания, несъмнено, и депресивни положения на стопанската система.
В същото време " моделът Путин " е модел на подражателство за всевъзможни популисти. Как да си разбираем това, както и повишеното му самочувствие да се набърква в американските или европейски избори?
- Щом за Русия Путин е безалтернативен водач, разумно е да стартира да демонстрира алтернативата и на Запада. Всеки таксиметров водач в Женева, Ню Йорк или Париж ще ви каже: " Какъв левент е този Путин, по какъв начин всички ви сложи в неудобно състояние! ". Но, както писа Иван Кръстев, не щеш ли пристигна Доналд Тръмп и наруши Путиновия монопол на непредсказуемост. А тази непредсказуемост е нещо значимо на всички места, където интернационалните институции последователно губят доверие. Хората стартират да ги считат за неефективни и се питат не е ли Путин знак на успеваемостта? Самият Путин, коства ми се, се опита да направи опит да стане еднакъв на западните водачи в края на първия си мандат. Но не се почувства еднакъв с тях, заради което реши да наложи свои лични правила. Крим е последната алена линия, която бе премината. Оттук нататък ръцете му бяха развързани и той стартира да постанова разпоредбите си. Опитва се да работи, както си желае. Някои мостове обаче си остават неизгорени
Кои по-точно?
- Тезата е такава: нашата империя беше разрушена, само че не щеш ли в този момент пристигна водач, който я възвръща. И то по разнообразни способи. Присъедини Крим. Показа на Запада какво може. Воюва както Съюз на съветските социалистически републики в Сирия и то сполучливо. Западът не се оправи с Ислямска страна, а не щеш ли ние се оправяме. ФСБ ни пази задоволително дейно от терористите, нали терористичните актове са по-малко, в сравнение с Запад, където непрестанно се случва нещо в Брюксел или Ню Йорк. В същото време, забележете, ние сме открити за диалог. Създадохме проблем в Украйна, вие пък предложете решение. Тази опция за квази-диалог към момента съществува. Меркел към този момент не приказва с Путин, тогава се опитваме да се разберем с Макрон, той е новото лице. През цялото време се поддържа някаква симулативност на разговор, тъй като в действителност Путин загуби, залагайки на крайнодесните в Европа. А и не се сбъдна пророкуването, че Европейски Съюз ще се разпадне, че към този момент се е разпаднал. Дори Брекзит не сътвори на западния свят подобен проблем, какъвто се очакваше да сътвори. В Източна Европа също протичат комплицирани процеси, само че водачите там не е наложително да поддържат Путин.
На Путин му е в действителност мъчно да формулира каква политика желае да води. Той няма тактика, куца му даже тактиката – действие-противодействие и така нататък Затова някакви мостове се резервират.
Стратегията на Путин не е ли пример на хиперболизация – даже с опита му да се намеси в американската политика? Доколко това е действително?
- Със сигурност е имало съветска интервенция, без още да е напълно изяснено каква и къде. Но абсолютно всичко е ставало с неговото утвърждение, с ясното схващане в какво се набърква. Засега не можем да преценим мащаба на тази интервенция – може да е подобен, за какъвто се приказва, може и да е по-малък. Сложно е да се организира едно такова следствие. Но е реалност, че това органично подхожда на разпоредбите на играта, наложени от Путин: аз съм цар на света и съм кадърен да ръководя всевъзможни процеси, включително и американските избори. Това е работа на човек, уверен, че може да си разреши всичко. Звучи правдоподобно, остава да се обясни мащаба на вмешателството. Но би трябвало да признаем, че трендът вървеше към хора като Тръмп. Така че с изключение на Путин, наподобява, че се намеси и американският народ.
В какво обаче е ключът към консервативната гражданска война, която Путин предлага или желае да наложи в Европа? Да престане да съществува Европейски Съюз, този съюз на " моралната деградация "?
- Путин абсолютно искаше да разцепи Европейския съюз. Затова неговата агитация непрекъснато противопоставяше остарялата, немощна и бюрократизирана Европа на новата (източна) Европа, която въз основата на новия популизъм би станала по-дружелюбна към Русия. А това към този момент би била една Европа, връзките с която биха се изграждали по разпоредбите на Путин. Така той би станал център на формулирането на разпоредбите освен за Евразийския съюз, само че и за Европейския съюз. Да, само че не му се получи. Путин от дълго време твърди, че полезностите на Европа, считани от самата нея за универсални, са в действителност подправени. Че там също има корупция, че там всички се мамят едни други, до момента в който убеждението, е, че ние в Русия крепим един честен свод, че ние сме за нравствените полезности – че това е основата ни и е нещо, което ни отличава от Запада. Страшно опростенчески модел, който обаче добре работи освен за вътрешната публика, само че и за част от външната. Ала от позиция на практическите резултати не може да се твърди, че Путин е постигнал някакви особени триумфи в Източна Европа. Във всяка страна там протичат комплицирани процеси, без това да значи, че те вървят по пътя, предначертан от Путин.
А и източноевропейските популисти са много разнообразни – по какъв начин да вземем за пример Путин би могъл да откри връзки с Качински? Всеки местен шовинизъм изключва останалите.
- Да, по този начин е. И щом Путин посети някои от тези страни, той вижда, че те не са " пропутински ". По-често са даже антипутински – те имат собствен дневен ред и собствен шовинизъм. Кой тогава е споделил, че тази популистка или националистическа вълна би трябвало да потече по разпоредбите на различен шовинизъм, прерастващ в империализъм? Те също стартират да виждат в лицето на Русия опасност, а не съдружник. Идеологическият дискурс на днешна Русия е издигнат върху концепцията за империя, а не върху концепцията за " съветския свят ". Идеята за " съветския свят " е използвана единствено към нашата територия, а не зад граница.
А по какъв начин се вписва в тези процеси Ердоган? Той също е белязан от упоритостта да е център, да постанова различен модел?
- Друг център е, по тази причина връзките му с Путин са извънредно комплицирани. И без значение от взаимната взаимност сред тях като властнически водачи, без значение от пропагандната шумотевица, пораждат маса несъгласия. И двамата са националисти и водят между тях търговски войни, които не е ясно по какъв начин ще приключат. Те не могат да се договорят по какъв начин да търгуват. Всичко това е извънредно неефективно предвид на комерсиалните правила. Изведнъж се оказва, че в Русия изчезват доматите, а в Турция не може да се изнася съветско зърно. Говори се обаче за съветско въоръжение за турската войска – т.е. действителността е спорна, тя е такава, каквато е. Същото е и със Саудитска Арабия – договарят се военни доставки, без да се гледа дали страната е съдружник на Съединени американски щати и всевъзможни там връзки сред сунити и шиити в сирийския спор. Просто продаваме оръжие и толкова.
И най-после, по какъв начин България влиза в тренда на путинската политика? Въпрос, пораждащ у нас съществени опасения.
- България абсолютно не е във фокуса на днешната съветска политика. Тя е една от тези страни, за които у нас няма изясненост. Културно или исторически, тя би трябвало да е съветски спътник, само че в това време не е по този начин. България от дълго време не е " добър спътник ", просто никой в Русия не схваща протичащите тук процеси, а и не се интересуват изключително от тях. Всички сигнали на неприязън от страна на България към Русия приказват, че това е мъчно управляема зона. Путин, несъмнено, би желал страната ви да се върне в зоната на евентуалното съветско въздействие. В основата на това е и опитът за разцепването на Обединена Европа по модела на връзките ни с Чехия, където досегашният президент говореше, че би трябвало да се анулират глобите против Русия. Ала не щеш ли идва на власт следващият нов водач и би трябвало още веднъж да се разсъждава – той с нас ли е или е срещу нас? Същото е и с България. Никой в Кремъл не знае по какъв начин тъкмо би трябвало да се постъпва с България. Смята се, че е добре да имаме подобен спътник, само че Русия отхвърля да разбере, че подобен спътник към този момент няма. И по какъв начин в действителност да се държи с България, тя не знае. Това е част от общата ни липса на тактика.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ