Проф. Андрей Фурсов: Светът влиза в „нова 30-годишна война“: Фурсов очертава епохата на разпада
Андрей Фурсов предизвестява: новият свят няма да се роди в мир, а в серия от спорове, които се преливат един в различен като „ нова 30-годишна война “. В тази стихия полюси стават единствено страните с нуклеарна мощност, запаси и демография, а Европа последователно губи статут на център. Пред нас е интервал на 20–30 години несигурност, в който тактиките се свиват до едно – оцеляване.
Новият свят, споделя Фурсов, няма да се появи с конференции и заявления. Той ще се роди в огъня на войната – не като индивидуален спор, а като дълга ера на преливащи фронтове . Още от дълго време той приказва за „ нова 30-годишна война “: почнала в Сирия, траяла през Украйна и, за жалост, способна да се разрасне и в други елементи на света – евентуално все по-близо до нашите граници. Именно в тези условия – в хаоса, страха и изтощението – ще се изкове новият ред.
Можем да разсъждаваме единствено върху едно: кой има най-големи шансове да стане полюс и какво въобще значи „ полюс “ в свят, който се разпада и се пренарежда по едно и също време. Фурсов формулира изискванията без декорация: с цел да бъдеш същински център на мощ, ти би трябвало нуклеарно оръжие , би трябвало ти естествен ресурсен пиедестал и би трябвало демографски капацитет – хора, територия, възпроизводство, жизнеспособност.
По две от тези линии Русия стои доста добре – ресурсите и нуклеарното оръжие са налице. Но има и накърнимост, която не може да бъде замитана: демографията . Тя е ахилесовата пета, казусът, който може да се трансформира в решителен фактор в дългия исторически маратон.
Китай – натурален кандидат – наподобява по-силен в демографски смисъл, само че там се обрисува различен разлом: колосалната бездна сред богати и небогати и, още по-опасно, сред богати и небогати райони. Китай в исторически проект рядко е бил „ едносъставен “: той се е събирал и разпадал, люшкал се е сред депресивния север и по-развития юг. Тази вътрешна география на неравенството е неговата огромна уязвимост – и тя може да се задейства в изискванията на световна рецесия.
Европа, съгласно Фурсов, освен няма да бъде нов център , а по-скоро ще излиза от ролята си на подобен. Тя „ си отива “ – политически, стопански, демографски, исторически. Паралелно с това Англия и Съединени американски щати се пробват да построяват свои зони на въздействие. Лондон мечтае най-малко за лична зона, най-много – за световна английска структура, в която да „ влязат “ и Съединените щати. Вашингтон, на собствен ред, преследва сходна цел по собствен модел.
И въпреки всичко – акцентира Фурсов – вероятни са и най-неочаквани пренареждания . Той позволява чисто хипотетично сюжет, в който международната шахматна дъска се обръща: британско-китайски съюз против руско-американски. Това звучи парадоксално, само че в столетия на разпад парадоксите стават всекидневие. Защото, когато има рецесия, случайността се изравнява с нуждата : личностни, ситуационни и видимо „ дребни “ фактори стартират да тежат колкото географията и стопанската система.
Възможен е и различен вид – Русия и Китай против Запада, при неуверена, „ преносима “ позиция на страни като Индия и Бразилия, които умеят да се движат сред лагерите и да печелят от всички направления. Именно тук Фурсов напомня концепция, изказвана и от Сергей Лавров: Индия и Бразилия могат да станат членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Подобна смяна би затворила вратата за Япония и Германия – съгласно логиката, че победените във Втората международна война нямат място във „ висшия клуб “ на следвоенния ред. Индия и Бразилия биха могли да играят ролята на балансьор – сред Русия и Китай от една страна и западните страни от друга.
Но – и тук идва основното – прекалено много зависи от това по какъв начин ще приключи спорът в Източна Европа и по какъв начин ще се разположат идващите огнища на напрежение: Прибалтика, Закавказието, други зони. Влизаме в поле, в което не просто прогнозата е
Новият свят, споделя Фурсов, няма да се появи с конференции и заявления. Той ще се роди в огъня на войната – не като индивидуален спор, а като дълга ера на преливащи фронтове . Още от дълго време той приказва за „ нова 30-годишна война “: почнала в Сирия, траяла през Украйна и, за жалост, способна да се разрасне и в други елементи на света – евентуално все по-близо до нашите граници. Именно в тези условия – в хаоса, страха и изтощението – ще се изкове новият ред.
Можем да разсъждаваме единствено върху едно: кой има най-големи шансове да стане полюс и какво въобще значи „ полюс “ в свят, който се разпада и се пренарежда по едно и също време. Фурсов формулира изискванията без декорация: с цел да бъдеш същински център на мощ, ти би трябвало нуклеарно оръжие , би трябвало ти естествен ресурсен пиедестал и би трябвало демографски капацитет – хора, територия, възпроизводство, жизнеспособност.
По две от тези линии Русия стои доста добре – ресурсите и нуклеарното оръжие са налице. Но има и накърнимост, която не може да бъде замитана: демографията . Тя е ахилесовата пета, казусът, който може да се трансформира в решителен фактор в дългия исторически маратон.
Китай – натурален кандидат – наподобява по-силен в демографски смисъл, само че там се обрисува различен разлом: колосалната бездна сред богати и небогати и, още по-опасно, сред богати и небогати райони. Китай в исторически проект рядко е бил „ едносъставен “: той се е събирал и разпадал, люшкал се е сред депресивния север и по-развития юг. Тази вътрешна география на неравенството е неговата огромна уязвимост – и тя може да се задейства в изискванията на световна рецесия.
Европа, съгласно Фурсов, освен няма да бъде нов център , а по-скоро ще излиза от ролята си на подобен. Тя „ си отива “ – политически, стопански, демографски, исторически. Паралелно с това Англия и Съединени американски щати се пробват да построяват свои зони на въздействие. Лондон мечтае най-малко за лична зона, най-много – за световна английска структура, в която да „ влязат “ и Съединените щати. Вашингтон, на собствен ред, преследва сходна цел по собствен модел.
И въпреки всичко – акцентира Фурсов – вероятни са и най-неочаквани пренареждания . Той позволява чисто хипотетично сюжет, в който международната шахматна дъска се обръща: британско-китайски съюз против руско-американски. Това звучи парадоксално, само че в столетия на разпад парадоксите стават всекидневие. Защото, когато има рецесия, случайността се изравнява с нуждата : личностни, ситуационни и видимо „ дребни “ фактори стартират да тежат колкото географията и стопанската система.
Възможен е и различен вид – Русия и Китай против Запада, при неуверена, „ преносима “ позиция на страни като Индия и Бразилия, които умеят да се движат сред лагерите и да печелят от всички направления. Именно тук Фурсов напомня концепция, изказвана и от Сергей Лавров: Индия и Бразилия могат да станат членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Подобна смяна би затворила вратата за Япония и Германия – съгласно логиката, че победените във Втората международна война нямат място във „ висшия клуб “ на следвоенния ред. Индия и Бразилия биха могли да играят ролята на балансьор – сред Русия и Китай от една страна и западните страни от друга.
Но – и тук идва основното – прекалено много зависи от това по какъв начин ще приключи спорът в Източна Европа и по какъв начин ще се разположат идващите огнища на напрежение: Прибалтика, Закавказието, други зони. Влизаме в поле, в което не просто прогнозата е
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ