„Аз съм хирург от над 20 г. Веднъж се случи нещо, което може да бъде обяснено само с чудо“
Андрей Евсеев, 62-годишен хирург, е роден в Астана и през последните 20 години живее и работи в Русия. Той споделя доста странни истории от практиката си, които не могат да бъдат обяснени по никакъв метод.
Историята е редактирана за по-лесно четене.
„ …Работих като хирург към 10 години както в Русия, по този начин и в Казахстан. Аз съм изцяло прагматичен човек, нямам доверие в никакви висши сили, само че някои случаи не могат да бъдат обяснени с нищо друго с изключение на с знамение.
Това беше при започване на моята кариера; едвам неотдавна бях получил позволение да правя независими интервенции. Докарват ни момче на към 20 години с черепно-мозъчна злополука, през нощта го блъснал КАМАЗ, когато спрял на автомагистралата да огледа трасето.
Прекарахме към пет часа с него, направихме каквото можахме, само че съвсем нямаше късмет да оцелее.
Смяната ми завърши, върнах се по-късно, споделиха ми, че ситуацията е зле. Отивам при индивида и той ненадейно се разсънва. И той ми споделя:
– Бъдете деликатни на пътя на следващия ден вечер.
Аз единствено кимнах. И си спомних тази фраза едвам на идната вечер, когато камион пред мен влетя в една кола, смачка я, а аз съумях да отбия в профил на пътя, като по знамение, безусловно, нямаше нито една драскотина по мен. Беше три часа сутринта.
Как би могъл индивидът да знае, че ще пътувам на следващия ден (а не е като да се движа с кола всеки ден). Или това е някакво необикновено съвпадане? Може би той говореше за неговото състояние, само че то просто съвпадаше с моето?
Друг случай се случи с една жена, тя беше на към 40 години. Имаше цялостен куп заболявания, всички си мислехме, че й остават безусловно няколко дни, няма да се прибере у дома.
Казахме й – ситуацията ви е доста тежко. А тя упорства: ще оцелея, синът ми септември ще тръгне на учебно заведение в първи клас, би трябвало да видя това.
Тя безусловно говореше за това всякога и в действителност се случи някакво знамение. Изписахме я след четири седмици в много приемливо положение. Въпреки че, в случай че ми го бяхте споделили в самото начало, щях да ви отговоря, че няма късмет.
Срещнах брачна половинка й няколко години по-късно. Тя в действителност съумяла да види сина им да тръгва на учебно заведение за първи път и няколко месеца по-късно умряла.
Както в тази ситуация с пътния случай и оня юноша в моята младост, всичко това също може да се изясни с някакво съвпадане. Иска ми се, само че нямам доверие в такива случайности.
Имал съм и други сходни случаи. И тук моят удобен мозък признава: има нещо друго, което към момента не можем да разберем или осъзнаем с цялата наша наука… “
