Защо пригожинщината ще надживее Путин
Андрей Бренер,
Самолетът, измежду чиито пасажери съгласно листата е бил и създателят на " Вагнер " Евгений Пригожин, се разруши два месеца след похода му към Москва. Тогава съветският президент Владимир Путин сподели, че метежът на Пригожин е " удар в гърба ". А самият Путин нееднократно е заявявал, че не прости на предателите. Възможно ли е злополуката със самолета на Пригожин, който упрекват за редица закононарушения в Африка и в Украйна, да се окаже случайност, съдбовна за него самия, само че щастлива за Кремъл?
Путин няма да се отърве от сянката на Пригожин
Руснаците надали ще повярват в това. Възможно е да се появят версии и даже доказателства, че Кремъл няма нищо общо със гибелта на оня, който сееше гибел към себе си. Нищо чудно съветските управляващи даже да не се опитат да се крият зад сходни оправдания, а напряко лицемерно да устроят охолно заравяне на " героя на Русия " Пригожин.
Каквото и да стане, ясно е едно: епохата на късното ръководство на Путин към този момент е неразривно обвързвана с създателя на наемническата войска. А гибелта на Пригожин в допълнение циментира тази връзка. И президентът няма да може да се отърси нито от сянката на Пригожин, нито от съмненията за присъединяване в гибелта на водача на наемниците, нито пък от виновността за техните закононарушения. Пригожин реализира в геометрична градация това, към което сегашният държавен началник на Русия целеустремено вървеше в продължение на години: обезценяване на всички закони, брутално премахване на съперниците и определяне на чисто престъпни взаимоотношения.
Путин 2.0
Путин умишлено изкривява освен историята, само че и сегашното, а Пригожин виртуозно усъвършенства тези неистини посредством своите " заводи за тролове ". " Готвачът на Путин " освен усвои завладяването на бизнеси, което се практикува в обкръжението на Путин, само че и стартира сполучливо да го изнася в Сирия и в африканските страни. Като имаме поради, че юристът Путин тъпче с крайници конституцията на страната си, чудно ли е тогава, че Пригожин въобще не се затрудни да набира пандизчии за Украйна - нищо, че активността на " Вагнер " в действителност е неразрешена в Русия.
Пригожин даже съумя да надмине президента в едно нещо: в бруталното премахване на съперниците си. Тъкмо заради това неговият опит за бунт накара Путин напряко да настръхне - въпреки че в последна сметка всичко свърши за един ден. Редица интелектуалци срамежливо си признаха, че са пожелавали триумф на Пригожин. А Михаил Ходорковски даже обществено поддържа протеста.
Това е следващата покруса на злополучната страна: съперниците на сегашната власт да разпореждат очакванията си за промяна на режима не на различен, а на един " престъпен престиж ". Да не приказваме за всички тези, за които спазването на разпоредбите е някаква насила, а говоренето на бандитски диалект - нормална форма на другарство. Пригожинщината е пуснала дълбоки корени в съветското общество.
Смъртта на Пригожин може да направи мечешка услуга на Путин, в случай че към създателя на " Вагнер " стартира да поражда фетиш като към някакъв страдалец, като към човек, който изрича истината и би могъл да върне триумфа на Русия в незаконната ѝ война против Украйна. Кремъл обаче надали ще го допусне. И може би ще се опита да употребява обстановката в своя изгода, като си откупи назад наемниците на Пригожин - или пък като ги сплаши, в случай че не и ликвидира.
Възможно е в " Телеграм " да се появи неизвестен канал, озаглавен примерно " Ветеран от ЧВК ", който да твърди, че при самолетна злополука в Тверска област е умрял човек, наподобяващ на Пригожин, до момента в който същинският Пригожин в това време оказва помощ като съветник на диктатори в африкански страни.
Независимо от това, Пригожин или неговото преобразяване надали отсега нататък ще оказват някакво въздействие върху политическия живот на Русия. Пригожинщината обаче сигурно ще надживее настоящия съветски президент. При това не става дума единствено за хилядите нарушители, които са имали шанса да не загинат в Украйна и в този момент се завръщат по градовете и селата из голямата страна. Става дума за цялата политическа система, построена към Путин. Като единственият въпрос гласи: дали тя ще погълне своите основатели или ще им разреши да доживеят до биологичната си кончина.
Самолетът, измежду чиито пасажери съгласно листата е бил и създателят на " Вагнер " Евгений Пригожин, се разруши два месеца след похода му към Москва. Тогава съветският президент Владимир Путин сподели, че метежът на Пригожин е " удар в гърба ". А самият Путин нееднократно е заявявал, че не прости на предателите. Възможно ли е злополуката със самолета на Пригожин, който упрекват за редица закононарушения в Африка и в Украйна, да се окаже случайност, съдбовна за него самия, само че щастлива за Кремъл?
Путин няма да се отърве от сянката на Пригожин
Руснаците надали ще повярват в това. Възможно е да се появят версии и даже доказателства, че Кремъл няма нищо общо със гибелта на оня, който сееше гибел към себе си. Нищо чудно съветските управляващи даже да не се опитат да се крият зад сходни оправдания, а напряко лицемерно да устроят охолно заравяне на " героя на Русия " Пригожин.
Каквото и да стане, ясно е едно: епохата на късното ръководство на Путин към този момент е неразривно обвързвана с създателя на наемническата войска. А гибелта на Пригожин в допълнение циментира тази връзка. И президентът няма да може да се отърси нито от сянката на Пригожин, нито от съмненията за присъединяване в гибелта на водача на наемниците, нито пък от виновността за техните закононарушения. Пригожин реализира в геометрична градация това, към което сегашният държавен началник на Русия целеустремено вървеше в продължение на години: обезценяване на всички закони, брутално премахване на съперниците и определяне на чисто престъпни взаимоотношения.
Путин 2.0
Путин умишлено изкривява освен историята, само че и сегашното, а Пригожин виртуозно усъвършенства тези неистини посредством своите " заводи за тролове ". " Готвачът на Путин " освен усвои завладяването на бизнеси, което се практикува в обкръжението на Путин, само че и стартира сполучливо да го изнася в Сирия и в африканските страни. Като имаме поради, че юристът Путин тъпче с крайници конституцията на страната си, чудно ли е тогава, че Пригожин въобще не се затрудни да набира пандизчии за Украйна - нищо, че активността на " Вагнер " в действителност е неразрешена в Русия.
Пригожин даже съумя да надмине президента в едно нещо: в бруталното премахване на съперниците си. Тъкмо заради това неговият опит за бунт накара Путин напряко да настръхне - въпреки че в последна сметка всичко свърши за един ден. Редица интелектуалци срамежливо си признаха, че са пожелавали триумф на Пригожин. А Михаил Ходорковски даже обществено поддържа протеста.
Това е следващата покруса на злополучната страна: съперниците на сегашната власт да разпореждат очакванията си за промяна на режима не на различен, а на един " престъпен престиж ". Да не приказваме за всички тези, за които спазването на разпоредбите е някаква насила, а говоренето на бандитски диалект - нормална форма на другарство. Пригожинщината е пуснала дълбоки корени в съветското общество.
Смъртта на Пригожин може да направи мечешка услуга на Путин, в случай че към създателя на " Вагнер " стартира да поражда фетиш като към някакъв страдалец, като към човек, който изрича истината и би могъл да върне триумфа на Русия в незаконната ѝ война против Украйна. Кремъл обаче надали ще го допусне. И може би ще се опита да употребява обстановката в своя изгода, като си откупи назад наемниците на Пригожин - или пък като ги сплаши, в случай че не и ликвидира.
Възможно е в " Телеграм " да се появи неизвестен канал, озаглавен примерно " Ветеран от ЧВК ", който да твърди, че при самолетна злополука в Тверска област е умрял човек, наподобяващ на Пригожин, до момента в който същинският Пригожин в това време оказва помощ като съветник на диктатори в африкански страни.
Независимо от това, Пригожин или неговото преобразяване надали отсега нататък ще оказват някакво въздействие върху политическия живот на Русия. Пригожинщината обаче сигурно ще надживее настоящия съветски президент. При това не става дума единствено за хилядите нарушители, които са имали шанса да не загинат в Украйна и в този момент се завръщат по градовете и селата из голямата страна. Става дума за цялата политическа система, построена към Путин. Като единственият въпрос гласи: дали тя ще погълне своите основатели или ще им разреши да доживеят до биологичната си кончина.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ