Андреа: Винаги има място за интриги
- Андреа, поздравления за изложбата ви! Явно е, че от вътрешната страна ви идва да рисувате, за какво в този момент решихте да покажете творбите си?
- Благодаря от сърце! Истината е, че рисувам от дете. Част от картините в тази галерия са основани, когато бях едвам на 15 години. Други са напълно нови – от последните месеци. Дълго пазех тази част от себе си единствено за най-близките хора. Но пристигна миг, в който почувствах, че изкуството не би трябвало да стои заключено. То би трябвало да диша, да въодушевява и да допира.
- Светските кореспонденти завъртяха конспирация, че преднамерено сте я разкрили точно на рождения ден на Кубрат Пулев. Така ли е?
- (Усмихва се) В България постоянно има място за малко конспирация. Датата не беше определена с подобен план, само че животът от време на време прави забавни алегорични съвпадения. Аз имам вяра, че нищо не е инцидентно.
- Но въпреки всичко някои видяха скрити послания?
- В България постоянно обичаме да търсим скрити знаци и интриги. Истината е доста по-проста и доста по-човешка. Датата беше определена от моя пиар и непосредствен другар Атанас Лазаров, тъй като още преди седмици той към този момент имаше закупени самолетни билети за чужбина и трябваше да съобразим цялата организация и с неговия график. Така че не, няма никакъв прикрит сюжет. Напротив – желая особено да му благодаря, че е до мен в един доста значим миг от живота ми. Той е човек с голямо сърце, необикновен експерт и другар, който вложи душа, сила и доста обич в това събитие. Понякога зад красивите моменти стоят точно такива същински хора.
- Знаем, че боксът е кървясъл спорт, като старания, а онази картина на боксьор с кървавочервени ръкавици, в действителност ли Кубрат е първообразът?
- Нека оставим малко тайнственост. Ще кажа единствено, че всяка мощна жена има в живота си хора, които я учат какво значат дисциплинираност, темперамент и борба. Тази картина е точно за духа на боеца.
- Има ли картина, с която е обвързвано някакво извънредно прекарване?
- Да… Една от картините нарисувах безусловно часове преди полет, който в последна сметка беше анулиран. Тогава прекосявах през доста прочувствен интервал – сред гмуркания в Египет, фамилни паники към здравето на татко ми и доста житейски решения. Именно тази картина носи цялата сила и тези страсти.
- На откриването цитирахте Карл Юнг, че когато се изгуби вдъхновението, душата гладува не за триумф, а за смисъл. Как при вас пристигна този преломен миг?
- В един миг разбираш, че триумфът самичък по себе си не храни душата. Аплодисментите свършват, прожекторите изгасват… И оставаш самичък със себе си. Именно тогава започнах още веднъж да рисувам. Това беше моят диалог със самата мен.
- Т.е. рисуването ви оказва помощ да намерите нужния нравствен баланс?
- Абсолютно. Докато рисувам, времето стопира. Няма телефони, няма обществени мрежи, няма упования. Има единствено цветове, тишина и истина.
- Обичате да рисувате пингвини, а те тази година нашумяха около постовете на американския президент, който ги прати много на север. Какво са за вас пингвините като знак?
- Пингвините са обич, честност и семейство. Те избират колегата си със сърцето и остават лоялни. В свят, който постоянно е лекомислен, това е красиво увещание.
- Наистина ли като дете сте се колебали сред пеенето и рисуването?
- Да, безусловно. Рисуването беше първата ми обич. Музиката ме откри малко по-късно… И ме води по света. Но очевидно първата обич постоянно се връща.
- Знаем, че тази галерия е с благотворителна цел, какво е за вас да извършите положително на чужд?
- Това е най-чистата форма на обич. Да окажеш помощ, без да очакваш нищо. Ако посредством моето изкуство даже едно дете се усмихне повече, значи всичко си е коствало.
- Вече 20 години сте измежду най-забележимите звезди на сцената, само че като че ли публиката с изключение на гений и хубост друго не вижда, при вас по какъв начин е от другата страна на завесата?
- От другата страна има доста самотност, доста дисциплинираност, доста сълзи и доста борби, които никой не вижда. Красотата е единствено опаковката. Истинската мощ е характерът.
- Знаем, че обичате да се гмуркате в океана, какво ви дава този спорт? Имали ли сте срещи с плашещи животни?
- Гмуркането за мен е независимост. Под водата никой не те познава. Там няма его, няма статус, няма звук. Има единствено мирис и почитание към природата. Срещала съм акули, риби манта, големи костенурки… И в никакъв случай не съм се страхувала.
- Много се обсъждаше вашият романс с турския артист Емре Озмен, в действителност ли сте разграничени и изобщо по какъв начин се поддържа връзка от разстояние?
- Личният живот е най-красив, когато остане персонален. Ще кажа единствено, че когато има същински усеща, дистанцията не е проблем… Проблем са неналичието на време и неналичието на откровеност.
- Феновете ви постоянно са гладни за още и още шлагери, а при вас те са свързани и с впечатляващи клипове, какво готвите за близкото бъдеще?
- Обичам да сюрпризирам. Феновете би трябвало да чакат още нова музика. Международни планове. Много мощен образен план и нещо, което никой не чака от мен.
- Какво по-точно?
- Ще разберете!
- Как се определяте в живота – като черноглед или оптимист?
- Аз съм реалист с голямо сърце.
- Какво бихте поискали на читателите на „ Телеграф “?
- Да не се опасяват да стартират изначало. Да обичат. Да пътуват. Да творят. И в никакъв случай да не разрешават на света да им каже кои са.
Това е тя: Андреа е родена като Теодора Андреева, на 23 януари, зодия Водолей Завършва Първа частна британска гимназия в столицата, учи и немски език към „ Гьоте институт “ Прочува се в попфолка, първият й шлагер е „ Като чужд “, следват „ Хладна деликатност “, „ Мен си търсил “, „ Моята порода “, „ Блясък на кристали “, „ Хайде, опа “, „ Неблагодарен “, „ Строго неразрешено “ и десетки други С боксьора Кубрат Пулев бяха най-обсъжданата световна двойка След раздялата със спортиста Андреа и турският артист Емре Озмен имаха разказ, към този момент не е ясно дали са се разделили Навръх 4 май, рождения ден на Кубрат Пулев, Андреа откри първата си галерия в центъра на София с картини, рисувани от нея през последните 15 години
- Благодаря от сърце! Истината е, че рисувам от дете. Част от картините в тази галерия са основани, когато бях едвам на 15 години. Други са напълно нови – от последните месеци. Дълго пазех тази част от себе си единствено за най-близките хора. Но пристигна миг, в който почувствах, че изкуството не би трябвало да стои заключено. То би трябвало да диша, да въодушевява и да допира.
- Светските кореспонденти завъртяха конспирация, че преднамерено сте я разкрили точно на рождения ден на Кубрат Пулев. Така ли е?
- (Усмихва се) В България постоянно има място за малко конспирация. Датата не беше определена с подобен план, само че животът от време на време прави забавни алегорични съвпадения. Аз имам вяра, че нищо не е инцидентно.
- Но въпреки всичко някои видяха скрити послания?
- В България постоянно обичаме да търсим скрити знаци и интриги. Истината е доста по-проста и доста по-човешка. Датата беше определена от моя пиар и непосредствен другар Атанас Лазаров, тъй като още преди седмици той към този момент имаше закупени самолетни билети за чужбина и трябваше да съобразим цялата организация и с неговия график. Така че не, няма никакъв прикрит сюжет. Напротив – желая особено да му благодаря, че е до мен в един доста значим миг от живота ми. Той е човек с голямо сърце, необикновен експерт и другар, който вложи душа, сила и доста обич в това събитие. Понякога зад красивите моменти стоят точно такива същински хора.
- Знаем, че боксът е кървясъл спорт, като старания, а онази картина на боксьор с кървавочервени ръкавици, в действителност ли Кубрат е първообразът?
- Нека оставим малко тайнственост. Ще кажа единствено, че всяка мощна жена има в живота си хора, които я учат какво значат дисциплинираност, темперамент и борба. Тази картина е точно за духа на боеца.
- Има ли картина, с която е обвързвано някакво извънредно прекарване?
- Да… Една от картините нарисувах безусловно часове преди полет, който в последна сметка беше анулиран. Тогава прекосявах през доста прочувствен интервал – сред гмуркания в Египет, фамилни паники към здравето на татко ми и доста житейски решения. Именно тази картина носи цялата сила и тези страсти.
- На откриването цитирахте Карл Юнг, че когато се изгуби вдъхновението, душата гладува не за триумф, а за смисъл. Как при вас пристигна този преломен миг?
- В един миг разбираш, че триумфът самичък по себе си не храни душата. Аплодисментите свършват, прожекторите изгасват… И оставаш самичък със себе си. Именно тогава започнах още веднъж да рисувам. Това беше моят диалог със самата мен.
- Т.е. рисуването ви оказва помощ да намерите нужния нравствен баланс?
- Абсолютно. Докато рисувам, времето стопира. Няма телефони, няма обществени мрежи, няма упования. Има единствено цветове, тишина и истина.
- Обичате да рисувате пингвини, а те тази година нашумяха около постовете на американския президент, който ги прати много на север. Какво са за вас пингвините като знак?
- Пингвините са обич, честност и семейство. Те избират колегата си със сърцето и остават лоялни. В свят, който постоянно е лекомислен, това е красиво увещание.
- Наистина ли като дете сте се колебали сред пеенето и рисуването?
- Да, безусловно. Рисуването беше първата ми обич. Музиката ме откри малко по-късно… И ме води по света. Но очевидно първата обич постоянно се връща.
- Знаем, че тази галерия е с благотворителна цел, какво е за вас да извършите положително на чужд?
- Това е най-чистата форма на обич. Да окажеш помощ, без да очакваш нищо. Ако посредством моето изкуство даже едно дете се усмихне повече, значи всичко си е коствало.
- Вече 20 години сте измежду най-забележимите звезди на сцената, само че като че ли публиката с изключение на гений и хубост друго не вижда, при вас по какъв начин е от другата страна на завесата?
- От другата страна има доста самотност, доста дисциплинираност, доста сълзи и доста борби, които никой не вижда. Красотата е единствено опаковката. Истинската мощ е характерът.
- Знаем, че обичате да се гмуркате в океана, какво ви дава този спорт? Имали ли сте срещи с плашещи животни?
- Гмуркането за мен е независимост. Под водата никой не те познава. Там няма его, няма статус, няма звук. Има единствено мирис и почитание към природата. Срещала съм акули, риби манта, големи костенурки… И в никакъв случай не съм се страхувала.
- Много се обсъждаше вашият романс с турския артист Емре Озмен, в действителност ли сте разграничени и изобщо по какъв начин се поддържа връзка от разстояние?
- Личният живот е най-красив, когато остане персонален. Ще кажа единствено, че когато има същински усеща, дистанцията не е проблем… Проблем са неналичието на време и неналичието на откровеност.
- Феновете ви постоянно са гладни за още и още шлагери, а при вас те са свързани и с впечатляващи клипове, какво готвите за близкото бъдеще?
- Обичам да сюрпризирам. Феновете би трябвало да чакат още нова музика. Международни планове. Много мощен образен план и нещо, което никой не чака от мен.
- Какво по-точно?
- Ще разберете!
- Как се определяте в живота – като черноглед или оптимист?
- Аз съм реалист с голямо сърце.
- Какво бихте поискали на читателите на „ Телеграф “?
- Да не се опасяват да стартират изначало. Да обичат. Да пътуват. Да творят. И в никакъв случай да не разрешават на света да им каже кои са.
Това е тя: Андреа е родена като Теодора Андреева, на 23 януари, зодия Водолей Завършва Първа частна британска гимназия в столицата, учи и немски език към „ Гьоте институт “ Прочува се в попфолка, първият й шлагер е „ Като чужд “, следват „ Хладна деликатност “, „ Мен си търсил “, „ Моята порода “, „ Блясък на кристали “, „ Хайде, опа “, „ Неблагодарен “, „ Строго неразрешено “ и десетки други С боксьора Кубрат Пулев бяха най-обсъжданата световна двойка След раздялата със спортиста Андреа и турският артист Емре Озмен имаха разказ, към този момент не е ясно дали са се разделили Навръх 4 май, рождения ден на Кубрат Пулев, Андреа откри първата си галерия в центъра на София с картини, рисувани от нея през последните 15 години
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ