Андре Жид е едно от най-лошите момчета на европейската литература

Андре Жид е едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на 19 и първата половина на 20 век. Френският публицист непрекъснато води тежка борба сред потребността си от независимост и невъзможността за постигането й, сред фината материя на изкуството и грубия дух на действителността, сред желанието да отхвърли публичните ограничавания и неизбежността им. Неслучайно една от най-известните си книги озаглавява „ Аморалистът “.

Още след 36-37 година, творчеството му е неразрешено в Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и в целия комунистически лагер.

През 1947 получава Нобеловата премия за литература „ за неговите задълбочени и художествено значими текстове, в които проблемите и ситуацията на индивида са показани с безстрашна обич към истината и изострена психическа прозорливост “.

Цели 11 години, откакто е предал на Бог неверната си и надарена душа, Римокатолическата черква не разрешава творбите му. За сметка на това творчеството му въодушевява мнозина, измежду които Албер Камю и Жан-Пол Сартър.

Човек не открива нови земи без да се съгласи да загуби от взор брега за доста дълго време.

Вярвайте на този, който търси истината; не се доверявайте на този, който я е намерил.

Житейски закон е, че когато една врата се затваря пред нас, друга се отваря. Трагедията обаче е, че човек най-често гледа към затворената и не вижда отворената врата.

Гъсеницата, която познае себе си, в никакъв случай не става пеперуда.

Аз те обичам точно, тъй като си друг от мен. Обичам у теб единствено това, което те разграничава от мен самия.

Не мисли, че някой различен може да открие твоята истина. Срамувай се от това повече от всичко друго. Ако аз подсигурявам твоята храна, ти няма да си гладен, с цел да я изядеш. Ако аз подготвям постелята ти, няма да те хваща сън, с цел да заспиш в нея.

Изхвърли моята книга. Кажи си, че тя предлага единствено една от хиляди вероятни позиции по житейския път. Потърси своята. Недей да правиш това, което различен може да го направи също толкоз добре, колкото и ти. Не казвай и не пиши това, което различен може да го каже или да го напише също толкоз добре, колкото и ти. Хвани се само с нещо, за което чувстваш, че с изключение на теб, никой на никое място не може да го стори, и, създай от себе си, нетърпеливо или търпеливо, най-неповторимото от всички създания.

Посмей да бъдеш себе си.

По-добре да те ненавиждат за това, което си, в сравнение с да те обичат за това, което не си.

Тъгата съвсем в никакъв случай не е нищо друго, с изключение на някакъв тип отмалялост.

Предразсъдъците са носещите опори на цивилизацията.

Когато на твой въпрос дава отговор мъдрец, преставаш да разбираш въпроса.

Едва ли не най-голямото предимство на славата се заключава в това, че можеш безнаказано да приказваш огромни нелепости.

Можеш да пишеш и попийнал, само че в края на краищата ще го четеш на трезва глава.

Журналистиката е това, което е по-интересно през днешния ден, в сравнение с на следващия ден.

Мъдростта стартира там, където свършва страха пред Бога.

Аз обичам дребните нации. Аз обичам дребните цифри. Светът ще бъде избавен от дребните.

Всеки от нас схваща в другите тези усеща, които е кадърен да изпита самичък.

Истинската добрина допуска опцията да се показват своите страданията и насладите на другите.

За французина е немислимо да доживее междинна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.

Най-добрият френски стихотворец? Уви, Юго.

Представете си подправена златна монета от 10 франка. Нейната същинска цена е някакви си две су, само че ще коства 10 франка до тогава, до момента в който не схванат, че е подправена.

Всичко към този момент е казано, само че откакто никой не слуша, ще би трябвало да стартираме от начало.

Почти неизбежно е да се познае горестта на истината, щом тя прекъсва възторжения ни ентусиазъм от предходния ден, щом е казана и никой не желае да я чуе, щом приятелите ти от през вчерашния ден и враговете от всеки път избират,  заедно, да те линчуват, преди да разрешат подозренията ти да спорят с техните уверености.

Работете, борете се и в никакъв случай не приемайте зло, което можете да измененията.

Само простаците не си опонират.

Мъдрият човек е сюрпризиран от всичко.

Когато престана да се отвращавам, това значи, че одъртявам.

Снимки: en.wikipedia.org, заглавна - André Gide by Paul Albert Laurens (1924)