Андерс Ослунд, шведски икономист пълноправен член на Атлантическия съвет във

Андерс Ослунд, шведски икономист пълновръстен член на Атлантическия съвет във Вашингтон. Последната му книга е озаглавена " Руският кроникапитализъм: Пътят от пазарна стопанска система към клептокрация ". Материалът е поместен в Project Syndicate. Великият френски историк Фернан Бродел ни научи да търсим недооценените дълги талази (longue durée) в историята. В подтекста на последните 30 години една такава вълна бе разширяващата се икономическа бездна сред страните от Централна и Източна Европа, които се причислиха към Европейския съюз, и тези, които не го направиха. Първите последователно настигат останалите страни от Европейския съюз с напредък на стопанската система от съвсем два пъти този на източните им съседи; а вторите се намират в ничия земя сред Европейски Съюз и Русия. Дивергенцията сред Полша и Украйна илюстрира тази наклонност. Според руските статистики Украйна е била малко по-богата на глава от популацията по отношение на Русия и Полша през 1989 година, тъкмо преди революциите да смъкват комунистическия режим в Централна и Източна Европа. Тогава и двете страни са имали сходна просвета и индустриална конструкция. Но през днешния ден брутният вътрешен артикул на глава от популацията (по сегашни цени, в щатски долари) е съвсем пет пъти по-висок в Полша в сравнение с в Украйна. (Дори и през 2013 година, годината преди Русия да стартира войната си в Украйна, Брутният вътрешен продукт на Полша на глава от популацията е 3,4 пъти по-висок.) И Украйна не е сама. Икономиките на Беларус и Русия стагнират от 2012 и 2014 година надлежно. И хвърлянето на виновността за Русия върху падащите цени на петрола не изяснява за какво Украйна и Беларус следват същия модел. Русия, несъмнено, бе притисната и от западните наказания след противозаконната анексация на Крим през 2014 година Украйна пък загуби 17% от Брутният вътрешен продукт като резултат от военната експанзия на Русия, въпреки че съумя да регистрира сдържан годишен напредък от 3% сред 2016 и 2019 година Междувременно страните от Източна и Централна Европа, които са част от Европейския съюз, вървят решително напред с помощта на локалното предприемачество и директните задгранични вложения. По време на взрива сред 2014 и 2019 година стопанските системи растяха приблизително с 4-5% годишно. И Брутният вътрешен продукт на Русия на глава от популацията падна под това на Румъния и даже на Турция, която не е член на Европейски Съюз. Сред 27-те страни от Европейски Съюз единствено България към момента е по-бедна от Русия, измерено посредством Брутният вътрешен продукт на глава на популацията — без значение дали в щатски долари или съгласно паритета на покупателната дарба. Една причина някогашните съветски републики да се оправят толкоз зле, до момента в който европейците от ЦИЕ да се оправят толкоз добре е, че страните от Централна и Източна Европа сполучливо подписаха съглашения за приобщаване с Европейски Съюз при започване на 90-те. Благодарение на достъпа до пазарите от Европейски Съюз, доникъде на 90-те години те трансферираха две трети от търговията си от някогашния Съветски съюз към Европейски Съюз. И, възползвайки се от европейските вериги за доставки, те съумяха да се трансфорат в съществени европейски производители на коли. Но основният фактор в триумфа на тези страни е подобрението в икономическото ръководство. За да се квалифицират за участие в Европейски Съюз, страните от ЦИЕ би трябвало да одобряват европейските закони. След дълъг, изтощителен бюрократичен развой тези страни одобриха регулаторните и правни рамки, които са нужни за функционирането на една отворена пазарна стопанска система. В класацията Corruption Perceptions Index на Transparency International Полша, Чехия, Словакия и Унгария в този момент се намират на 45, 49, 60 и 69-та позиции надлежно, до момента в който Украйна и Русия са на 117-то и 129-то места. И въпреки че нареждането в класацията на първите не е впечатляващо, то е задоволително, с цел да привлекат директни задгранични вложения. Инвеститорите знаят, че в случай че се случи нещо неприятно, те могат да прибегнат до Европейски Съюз и Европейския съюз. За разлика от някогашния Съветски съюз, правата върху собствеността са сигурни. Мръсната загадка е, че 3-4% от годишният Брутният вътрешен продукт на страните от Централна и Източна Европа идва от европейските грантове, което е нож с две остриета. От една страна, европейските фондове са повода всички столици в по-новите страни членки да имат толкоз красиви нови летища и автомагистрали. От друга, този вид планове са по-уязвими към корупция — и оттова подозрително добитото благосъстояние на голям брой маджарски предприемачи, които са близки до премиера Виктор Орбан. Въпросът в този момент е дали стопанските системи от ЦИЕ може да запазят напредъка си. Преди да станат част от Европейския съюз, регулаторите се притесняваха, че те ще работят по възстановяване на ръководството единствено досега на приемане; само че действителността е по-сложна. Всички нови членки на Европейски Съюз продължиха да усъвършенстват ръководството в продължение на години, привличайки още повече директни задгранични вложения. Някои от тях не престават работа. А Естония и Литва са минимум корумпираните някогашни комунистически страни. Но съгласно Transparency International някои от тях минават през внезапен спад. Оценките на Полша доближиха пик през 2015 година, на Словакия през 2016 година, а на Чехия през 2018 година Унгария доближи пик през 2012 година и върви надолу от този момент — и в този момент се подрежда дружно с Румъния и България, които се считат за най-корумпираните страни в Европейски Съюз. Местните и задграничните вложители в Унгария наблюдават деликатно отслабващия интерес на Унгария да се преценява с интернационалните закони; все по-нестабилните закони, които пазят правото на собственост; както и въвеждането на дискриминиращо данъчно облагане. За Европейски Съюз това може да се трансформира в екзистенциален проблем, тъй като демокрацията и върховенството на закона вървят ръка за ръка. И въпреки Унгария и Полша да нарушават някои от най-важните демократични критерии на Европейски Съюз, те не престават да получават пари. Европейски Съюз наложи специфични условия на Румъния и България, само че тези ограничения не са задоволителни. Според Freedom House демокрацията е в крах по света от 2005 година Сега повече от всеки път Европейски Съюз не би трябвало да разрешава този развой да продължи. За благополучие, блокът става по-целеустремен в налагането на по-тежки условия, главно посредством фонда за възобновяване на стойност €750 милиарда Траекторията на някогашните руски републики е тъжно напомняне за какво Европейски Съюз би трябвало да пази демокрацията и върховенството на закона и вкъщи, и в чужбина.