Андерс Беринг Брайвик, десният екстремист, който уби 77 души през

Андерс Беринг Брайвик, десният екстремист, който умъртви 77 души през 2011 година, към момента съставлява риск от " изцяло безотговорно принуждение ", съобщи норвежката страна в правосъден развой по отношение на изискванията в пандиза, съобщи Агенция Франс Прес.Брайвик съди страната, като твърди, че продължителната му изолираност е нарушаване на член 3 от Европейската спогодба за правата на индивида, който не разрешава " нечовешкото " и " унизително " отношение.Вече 44-годишен, той е държан настрана от другите пандизчии в пространства с висока степен на сигурност повече от 11 години.Процесът, който стартира на 8 януари, се организира от съображения за сигурност във физкултурния салон на пандиза Рингерике, където Брайвик излежава присъдата си.

Повече от 12 години след осъществяването на най-кървавото нахлуване на норвежка земя след Втората международна война, Брайвик към момента съставлява " безусловно краен риск от изцяло безотговорно принуждение ", съобщи пред съда юристът на страната Андреас Хетланд.На 22 юли 2011 година Брайвик взриви бомба наоколо до държавни офиси в Осло, убивайки осем души, след което простреля 69 други, най-вече младежи, в летен лагер на младежкото крило на Лейбъристката партия на остров Утоя.През 2012 година той е наказан на 21 години затвор, които могат да бъдат удължени, до момента в който е считан за опасност, което е най-тежката присъда в Норвегия по това време. " Брайвик съставлява същата заплаха през днешния ден, както и на 21 юли 2011 година ", в навечерието на нападенията, които е подготвял подробно в продължение на години, сподели Хетланд, като цитира оценки, написани от психиатри и надзиратели в пандиза. " Идеологията му остава същата, склонността му към безкрайно принуждение е явна, а личността му в допълнение укрепва всички тези фактори ", сподели той.Адвокатът на Брайвик Ойстейн Сторрвик изиска облекчение на изискванията в пандиза на клиента си, като съобщи, че те са довели до " самоубийствени пристрастености " и меланхолия у Брайвик.Позовавайки се на различен член от Конвенцията за правата на индивида, който подсигурява правото на преписка, Брайвик също по този начин изиска облекчение на рестриктивните мерки върху входящите и изходящите му писма.

През 2016 година Брайвик съди норвежката страна на същото съображение, като съдът от по-ниска инстанция се произнесе в негова изгода, преди по-висшите съдилища да се произнесат в интерес на страната.През 2018 година Европейският съд по правата на индивида отхвърли делото му като " неприемливо ". /БГНЕС