Путин ще изгуби войната и Западът трябва да е готов за всичко
Андерс Аслунд в коментар за Foreign Affairs
Сърдитият несретник
По време на честването на Деня на успеха на 9 май президентът Владимир Путин освен не можа да разгласи победа в Украйна, само че и не разгласи всеобща готовност, а по време на речта си на Червения площад изглеждаше като ядосан несретник, който се оплаква от заканите на НАТО, които го били принудили да стартира експанзията.
Сега все по-вероятно наподобява, че опитът на Путин да „ освободи “ Донбас от Киев ще бъде запомнен като един от най-ярките провали в актуалната военна история.
И неуспехите не свършват единствено с изгубената борба за Киев, те не престават да понасят съкрушителни загуби — украинските войски към този момент са унищожили повече от 30 хиляди съветски бойци.
Сегашната обстановка може да бъде съпоставена с руско-японската война от 1905 година и несполучливия опит на руския деспот Йосиф Сталин да завладее Финландия през зимата на 1939−1940 година.
А главната причина за този неуспех на Владимир Путин е систематичната корупция.
Нека си спомним договорите, дадени на Евгений Пригожин за доставки на храни за армията на стойност 3,2 милиарда $, до момента в който на съветските военни елементи обираха магазините в Украйна, с цел да се нахранят.
За военните машини са купени евтини китайски джанти, който не устояха и станаха причина за бавното напредване на съветските военни конвои, а доставените на съветските войски бронежилетки са запълнени с картон, вместо с бронепластин.
По същото време украинските войски надминаха всички упования. Десетки хиляди доброволци се включиха в армията, десетки хиляди украински бойци имат военен опит, също така, не дребна част от тях са минали образование в Съединени американски щати и Англия.
Западните съдружници на Украйна не престават да усилват доставките на оръжия и военна техника и вкараха наказания, които към този момент се ориентирани не към въздържане, а към това да отслабят стопанската система на Русия и да подкопаят способността и да води война.
Решението на G7 да замрази интернационалните валутни запаси на съветската Централна банка и изключването на голям брой съветски банки от SWIFT докара до усилването на държавния надзор върху стопанската система.
В резултат на всичко това, за един ден Путин унищожи огромна част от икономическите достижения на Русия от 1991 година насам.
Това не е първото оскърбление за Москва
Путинската война срещу Украйна съвсем несъмнено ще приключи със съкрушително проваляне на Русия и това напълно не е първият несполучлив опит на Москва да получи спомагателни територии по пътя на военната случка.
Подобно оскърбление беше Зимната война от 1939−1940 година, когато Сталин взема решение да нахлуе във Финландия и да сложи там следено от Кремъл държавно управление. Тогава Червената войска не съумява да напредне и понася големи вреди. Но Сталин, за разлика от Путин, разреши на професионалните генерали да командват, предоставяйки на шеф щаба на Съветската войска Борис Шапошников цялостната власт над интервенцията на финския спектакъл на военните дейности.
В резултат, три месеца по-късно Сталин се съгласява на кротичък контракт с лимитирана полза и на голяма цена.
Путин постъпва наобратно — ускорява контрола над детайлите на „ своята “ военна интервенция, до момента в който водачите на Украйна не са подготвени да правят отстъпка каквито и да било територии, завзети от окупаторите след 24 февруари.
Още един, по-правдоподобен паралел със сегашната обстановка е Руско-японската война от 1904−1905 година.
Тогава Русия желае да получи достъп до пристанища в топлите води на Тихия океан, само че се сблъсква с имперските упоритости на Япония. Макар войната да стартира несполучливо за Русия, цар Николай II упорства за нейното продължение.
Дори когато вярата за победа се изпарява, царят продължава войната, „ с цел да запази достолепието на Русия и да избегне позорен мир “.
В последна сметка руснаците въпреки всичко са унизени от провалянето и въстават против цар Николай II, с цел да реализиран по-либерален режим на ръководство.
В сегашната война, с изключение на унизително проваляне, Русия е застрашена и от
стопански колапс,
за който цялата отговорност носи Путин.
Макар че, съгласно формалните прогнози, БВР ще падне с 8-12%, в действителността сривът може да бъде два пъти по-голям. През 1998 година, след 6 дни доста по-слаба финансова рецесия тогавашният президент Борис Елцин уволни държавното управление. Напротив, Путин, не разрешава никой от държавното управление му да напусне.
Излишно е да приказваме, че
измежду съветския държавен хайлайф царува боязън
Според общоприетото мнение преторианската армия на Путин — Службата за сигурност на президента — е толкоз мощна, добре платена и вярна на президента, че ще го отбрани непременно от държавен прелом.
Но цената на оставането на Путин във властта е толкоз огромна за съветското общество, че би било изумително, в случай че никой не му се опълчи.
Изтичането на информация от съветската разследваща общественост, приказва за нараснала степен на междуведомствено съревнование и даже в случай че Кремъл продължи да цензурира новините за войната в Украйна и личните загуби, истината в последна сметка ще стане явна.
За краха на комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики спомогна несполучливата война в Афганистан, по време на която бяха убити 15 хиляди руски бойци, а през първите три месеца на войната в Украйна загубите са доста повече.
Вътрешната конюнктура в Русия е взривоопасна на всички равнища.
Сред признаците на тази взривоопасност са правдоподобните клюки за арести или уволнения на високопоставени силоваци, самоубийствата на минимум седем водещи съветски предприемачи, които първо убиват своите фамилии, което прави тези случаи да наподобяват на екзекуции; предстоящото намаляване на производството и виталното равнище до равнището от началото на 90-те години, което ще увеличи вероятността от всеобщи митинги и безредици и ще ускори напрежението в средите на силовите структури.
Възможно ли е да бъде свален Путин?
Путин би могъл да бъде свален от Съвета за сигурност на РФ, който всекидневно се събира един път седмично, само че през последната половин година се е събирал единствено един път, на 21 февруари, когато Путин изиска от тях утвърждение за своята война срещу Украйна.
Първоначалното отвращение на Путин да се среща с сътрудниците си се обясняваше с неговия извънреден боязън от ковид, само че в този момент той най-много се опасява от своите подчинени, за което свидетелства неговия нов табиет да седи в края на дълга маса.
Руският Съвет за сигурност размени Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз в качеството на върховен орган вземащ решения, само че той няма престиж в обществото.
Ако Съветът вземе властта в свои ръце, може да се стигне до колапс на политическата власт, както при опита за държавен прелом през август 1991 година, след което може да последват няколко години на непредсказуем безпорядък.
Възможна опция би била готовност на тайната полиция на Путин, което би трансформирало Русия в северна Корея, доста по-лош вид, от вероятните безредици.
В тази трагична обстановка е мъчно да забележим някаква златна среда.
Но без значение от това дали путинският режим ще претърпи провал или, в противен случай, ще се укрепи, Западът е задължен да възнамерява своите дейности съгласно двата сюжета.
Ако Путин съумее да укрепи властта си, глобите на Запада по отношение на Русия би трябвало да бъдат непокътнати, до момента в който всички съветски военни елементи не изоставен Украйна и Русия не се съгласи да заплати обезщетения за ужасните вреди, които е нанесла на Украйна.
Ако Путин резервира властта си, потоците на съветски емигранти евентуално ще надвиши тези милиони, които сега напущат Украйна.
От своя страна Западът би трябвало да предложи на Украйна основна материална поддръжка за възобновяване.
По-добро бъдеще Русия може да чака при положение, че Путин изгуби властта. Ако след интервал на безпорядък Русия откри заслужен либерален режим, Западът би трябвало да и предложи проект Маршал, нещо което направи през 1991 година.
Превод: Faktor.bg
Сърдитият несретник
По време на честването на Деня на успеха на 9 май президентът Владимир Путин освен не можа да разгласи победа в Украйна, само че и не разгласи всеобща готовност, а по време на речта си на Червения площад изглеждаше като ядосан несретник, който се оплаква от заканите на НАТО, които го били принудили да стартира експанзията.
Сега все по-вероятно наподобява, че опитът на Путин да „ освободи “ Донбас от Киев ще бъде запомнен като един от най-ярките провали в актуалната военна история.
И неуспехите не свършват единствено с изгубената борба за Киев, те не престават да понасят съкрушителни загуби — украинските войски към този момент са унищожили повече от 30 хиляди съветски бойци.
Сегашната обстановка може да бъде съпоставена с руско-японската война от 1905 година и несполучливия опит на руския деспот Йосиф Сталин да завладее Финландия през зимата на 1939−1940 година.
А главната причина за този неуспех на Владимир Путин е систематичната корупция.
Нека си спомним договорите, дадени на Евгений Пригожин за доставки на храни за армията на стойност 3,2 милиарда $, до момента в който на съветските военни елементи обираха магазините в Украйна, с цел да се нахранят.
За военните машини са купени евтини китайски джанти, който не устояха и станаха причина за бавното напредване на съветските военни конвои, а доставените на съветските войски бронежилетки са запълнени с картон, вместо с бронепластин.
По същото време украинските войски надминаха всички упования. Десетки хиляди доброволци се включиха в армията, десетки хиляди украински бойци имат военен опит, също така, не дребна част от тях са минали образование в Съединени американски щати и Англия.
Западните съдружници на Украйна не престават да усилват доставките на оръжия и военна техника и вкараха наказания, които към този момент се ориентирани не към въздържане, а към това да отслабят стопанската система на Русия и да подкопаят способността и да води война.
Решението на G7 да замрази интернационалните валутни запаси на съветската Централна банка и изключването на голям брой съветски банки от SWIFT докара до усилването на държавния надзор върху стопанската система.
В резултат на всичко това, за един ден Путин унищожи огромна част от икономическите достижения на Русия от 1991 година насам.
Това не е първото оскърбление за Москва
Путинската война срещу Украйна съвсем несъмнено ще приключи със съкрушително проваляне на Русия и това напълно не е първият несполучлив опит на Москва да получи спомагателни територии по пътя на военната случка.
Подобно оскърбление беше Зимната война от 1939−1940 година, когато Сталин взема решение да нахлуе във Финландия и да сложи там следено от Кремъл държавно управление. Тогава Червената войска не съумява да напредне и понася големи вреди. Но Сталин, за разлика от Путин, разреши на професионалните генерали да командват, предоставяйки на шеф щаба на Съветската войска Борис Шапошников цялостната власт над интервенцията на финския спектакъл на военните дейности.
В резултат, три месеца по-късно Сталин се съгласява на кротичък контракт с лимитирана полза и на голяма цена.
Путин постъпва наобратно — ускорява контрола над детайлите на „ своята “ военна интервенция, до момента в който водачите на Украйна не са подготвени да правят отстъпка каквито и да било територии, завзети от окупаторите след 24 февруари.
Още един, по-правдоподобен паралел със сегашната обстановка е Руско-японската война от 1904−1905 година.
Тогава Русия желае да получи достъп до пристанища в топлите води на Тихия океан, само че се сблъсква с имперските упоритости на Япония. Макар войната да стартира несполучливо за Русия, цар Николай II упорства за нейното продължение.
Дори когато вярата за победа се изпарява, царят продължава войната, „ с цел да запази достолепието на Русия и да избегне позорен мир “.
В последна сметка руснаците въпреки всичко са унизени от провалянето и въстават против цар Николай II, с цел да реализиран по-либерален режим на ръководство.
В сегашната война, с изключение на унизително проваляне, Русия е застрашена и от
стопански колапс,
за който цялата отговорност носи Путин.
Макар че, съгласно формалните прогнози, БВР ще падне с 8-12%, в действителността сривът може да бъде два пъти по-голям. През 1998 година, след 6 дни доста по-слаба финансова рецесия тогавашният президент Борис Елцин уволни държавното управление. Напротив, Путин, не разрешава никой от държавното управление му да напусне.
Излишно е да приказваме, че
измежду съветския държавен хайлайф царува боязън
Според общоприетото мнение преторианската армия на Путин — Службата за сигурност на президента — е толкоз мощна, добре платена и вярна на президента, че ще го отбрани непременно от държавен прелом.
Но цената на оставането на Путин във властта е толкоз огромна за съветското общество, че би било изумително, в случай че никой не му се опълчи.
Изтичането на информация от съветската разследваща общественост, приказва за нараснала степен на междуведомствено съревнование и даже в случай че Кремъл продължи да цензурира новините за войната в Украйна и личните загуби, истината в последна сметка ще стане явна.
За краха на комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики спомогна несполучливата война в Афганистан, по време на която бяха убити 15 хиляди руски бойци, а през първите три месеца на войната в Украйна загубите са доста повече.
Вътрешната конюнктура в Русия е взривоопасна на всички равнища.
Сред признаците на тази взривоопасност са правдоподобните клюки за арести или уволнения на високопоставени силоваци, самоубийствата на минимум седем водещи съветски предприемачи, които първо убиват своите фамилии, което прави тези случаи да наподобяват на екзекуции; предстоящото намаляване на производството и виталното равнище до равнището от началото на 90-те години, което ще увеличи вероятността от всеобщи митинги и безредици и ще ускори напрежението в средите на силовите структури.
Възможно ли е да бъде свален Путин?
Путин би могъл да бъде свален от Съвета за сигурност на РФ, който всекидневно се събира един път седмично, само че през последната половин година се е събирал единствено един път, на 21 февруари, когато Путин изиска от тях утвърждение за своята война срещу Украйна.
Първоначалното отвращение на Путин да се среща с сътрудниците си се обясняваше с неговия извънреден боязън от ковид, само че в този момент той най-много се опасява от своите подчинени, за което свидетелства неговия нов табиет да седи в края на дълга маса.
Руският Съвет за сигурност размени Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз в качеството на върховен орган вземащ решения, само че той няма престиж в обществото.
Ако Съветът вземе властта в свои ръце, може да се стигне до колапс на политическата власт, както при опита за държавен прелом през август 1991 година, след което може да последват няколко години на непредсказуем безпорядък.
Възможна опция би била готовност на тайната полиция на Путин, което би трансформирало Русия в северна Корея, доста по-лош вид, от вероятните безредици.
В тази трагична обстановка е мъчно да забележим някаква златна среда.
Но без значение от това дали путинският режим ще претърпи провал или, в противен случай, ще се укрепи, Западът е задължен да възнамерява своите дейности съгласно двата сюжета.
Ако Путин съумее да укрепи властта си, глобите на Запада по отношение на Русия би трябвало да бъдат непокътнати, до момента в който всички съветски военни елементи не изоставен Украйна и Русия не се съгласи да заплати обезщетения за ужасните вреди, които е нанесла на Украйна.
Ако Путин резервира властта си, потоците на съветски емигранти евентуално ще надвиши тези милиони, които сега напущат Украйна.
От своя страна Западът би трябвало да предложи на Украйна основна материална поддръжка за възобновяване.
По-добро бъдеще Русия може да чака при положение, че Путин изгуби властта. Ако след интервал на безпорядък Русия откри заслужен либерален режим, Западът би трябвало да и предложи проект Маршал, нещо което направи през 1991 година.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ