Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка е мъдро едро куче, което е страховит надзирател и влюбчив другар на четири лапи. Анатолийска Овчарка е потвърдила през вековете невероятните си качества, заради което е търсена от фенове на породисти кучета в целия свят.
История на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка е известна в Турция от епохи. Смята се, че произлиза от антични едри кучета, живели в Месопотамия преди повече от шест хилядолетия. Анатолийска Овчарка е една от най-древните породи в Турция. Тази порода кучета е била съвършена за опазването на стадата от хищници, защото е мъдро и мощно животно с бързи реакции. Освен че пазела стадото, Анатолийска Овчарка се проявявала и като съвършен надзирател на дома и на фамилията, с което живее, като го опазвала от нападанията на врагове и на едри хищници, измежду които освен вълци, само че даже и мечки.
В средата на предишния век Анатолийска Овчарка става известна в доста страни по света като куче за защита поради съвършените си качества. Едва в края на предишния век е признат стандартът на породата и тя стартира да взе участие в изложения и изложби. Според експертите Анатолийска Овчарка в действителност е кръстоска сред античните турски породи Акбаш и Кангал. Другото име, с което е известна Анатолийска Овчарка, е Карабаш, някои я назовават Анатолийски Карабаш.
Стандарт на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка много припомня на Турско Овчарско куче, известно и като Кангал. Разликата сред двете породи е най-много в размерите. Мъжкарите от породата Анатолийска овчарка са тежки до 70 кг и са високи до 82 сантиметра, а от време на време даже и повече. Женските Анатолийски Овчарки тежат към 45 кг и са високи до 75 сантиметра. Кангалът е по-едър от Анатолийска Овчарка, по-висок и тежи повече.
Главата и муцуната на Анатолийска Овчарка е едра, като в предната част муцуната е оцветена в черно. Ушите са клепнали и също са черни на цвят. Носът е черен, очите може да са кафяви или жълтеникави. Челюстите са мощни, с едри зъби. Козината на Анатолийска Овчарка не е доста къса, само че никога не е и дълга. Тя е гъста и относително твърда на пипане. Цветът на козината нормално е кремав или жълтеникав, в редки случаи червеникав. Срещат се и бели Анатолийски Овчарки, само че това е доста рядко. Опашката е дълга, изпод е по-пухкава. Гръдният панер е доста добре развъртян, коремът е спретнат. Крайниците са дълги, едри и доста мускулести.
Грижи за Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка не може да бъде отглеждана в апартамент, защото кучето от тази порода има потребност от огромно пространство където да изразходва запаса си от сила. Анатолийска Овчарка не може да бъде гледана в клетка или на верига, тъй като това се отразява зле на психическото развиване на кучето. Дворът, в който живее Анатолийска Овчарка, би трябвало да е с висока ограда, с цел да не може кучето да я прескочи.
Анатолийска Овчарка понася по-добре студа, в сравнение с жегата, по тази причина е добре през лятото да има дебела сянка, където да се крие от горещината. Козината на Анатолийска Овчарка би трябвало да се сресва два-три пъти седмично, защото кучетата от тази порода се скубят доста. Редовно би трябвало да се ревизират ушите и очите на Анатолийска Овчарка. Дори да живее на двор, Анатолийска Овчарка с наслада ще придружи стопанина си на дълги разходки. Тя обаче би трябвало да се разхожда единствено на мотив, с цел да бъдат избегнати произшествия.
Обучение на Анатолийска Овчарка
Обучението на Анатолийска Овчарка е предизвикателство за хора, които са подготвени да отделят доста внимание и да са търпеливи с дребното кученце от тази порода. Анатолийска Овчарка е доста схватлива и бързо схваща какво се желае от нея, само че тя е без значение животно и в някои случаи може да откаже да извършва команди, даже преди да го е правила.
През вековете Анатолийска Овчарка е построила табиет да се оправя сама в сериозни обстановки, поради което взима независими решения, които може да не са в синхрон с желанията на притежателя й. Много е значимо Анатолийска Овчарка да бъде подготвена вярно, тъй като в случай че това не се случи, кучето може да прояви експанзия даже по отношение на стопанина си, с цел да покаже, че може да господства. При големите размери на тази порода е неприемливо това да се случва, защото може да станат произшествия.
Хранене на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка може да се храни с гранулирана храна и консерви или с натурални артикули. И в двата случая храната би трябвало да е качествена, с цел да се усеща и да наподобява кучето съвършено. Не се предлага да давате на Анатолийска Овчарка пържени и мазни храни, пушени меса и риба, сурова риба и сурово месо, прясно мляко, тестени и захарни произведения, пикантни и прекомерно солени храни, прекомерно горещи и прекомерно студени храни, както и тръбни кокали.
Заболявания на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка не страда от генетично обусловени болести, само че все пак може да има проблеми със здравето, измежду които са тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната става, приплъзване на клепача, както и болести, свързани с щитовидната жлеза. Анатолийска Овчарка може да прояви алергия към някои медикаменти, което прави лекуването й в някои случаи доста мъчно и даже невероятно. Анатолийска Овчарка е склонна към напълняване, по тази причина менюто й би трябвало да е уравновесено, с цел да не се провокират спомагателни здравословни проблеми. С цел отбягване на присъщото за тази порода приплъзване на стомаха, което може да приключи съдбовно, след щедро хранене не би трябвало да се позволява на Анатолийска Овчарка да прави бързи внезапни придвижвания и да се натоварва прекомерно доста.
Любопитни обстоятелства за Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка има съвършен слух и зрение, които са се развили през вековете, с цел да може кучето от тази порода да усеща хищниците отдалече. Анатолийска Овчарка се схваща доста добре с деца, понася и други домашни любимци, в случай че е израснала с тях. Кучетата от тази порода доста обичат да тичат и да плуват.
Недостатъци на Анатолийска Овчарка
Анатолийска Овчарка може да прояви експанзия по отношение на хора, които счита за опасност за стопаните си или за тяхното имущество. Кучетата от тази порода доста обичат да копаят и могат да го вършат с часове, по тази причина е наложително оградата в двора да е добре закрепена, с цел да не може кучето да си направи дупка под нея и да излезе на открито.
Анатолийска Овчарка лае доста, с цел да пази територията си. Недостатък на тази порода е, че е в положение да лае цяла нощ, в случай че усеща придвижване наоколо до двора в който живее. При незадоволително добра социализация Анатолийска овчарка може да стане изцяло неконтролируема.
