Анастасия Римлянка още от млада решила да се посвети изцяло

Анастасия Римлянка още от млада решила да се посвети напълно на Бог

В третия век някои християнки от Рим в желанието си изцяло да се посветят на Бога се свързали между тях и дружно се заселили на едно място, близо до града. Избрали за ръководителка в духовния живот една остаряла мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. При нея се възпитавала госпожица на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София я научила на християнските истини, на евангелските добродетели.
Анастасия станала на 20 години. Правела мощно усещане със своята чудна хубост. Била кротка, работлива, постоянно молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски жители я желали за брачна половинка. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети напълно на Бога.
В това време император Деций почнал грубо да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския шеф, че в обителта вън от града живее неизмеримо красива госпожица, която има вяра в Разпнатия и не почита боговете. Управителят пратил бойци да я доведат при него.
Войниците пристигнали до тая обител. Изплашени, девиците се разбягали. Войниците тръгнали из обителта да търсят Анастасия. Хванали я, оковали я във вериги и я отвели при шефа на Рим.
Управителят останал учуден от хубостта й, от нейния преклонен и мирен тип. Започнал да я увещава да се поклони на техните богове и да си избере за мъж някой благороден и богат младеж.
Анастасия дала отговор:
- Мой избраник и мое благосъстояние, живот и забавление е Господ Иисус Христос. Ако е допустимо, аз бих желала не веднъж, а 100 пъти да приема гибел за името на Христа!
Управителят наредил да бият и мъчат девойката, а тя пеела стихове от псалмите и призовавала Бога да я поддържа. Осакатеното тяло на светата девственица било обезглавено и хвърлено вън от града.
Престарялата София нямала сили да погребе светото тяло. Дошли отнякъде двама християни. Те благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.