Анасонът е едногодишно тревисто растение, характеризиращо се с височина от

Анасон: тайните и ползите на етеричното растение

Анасонът е едногодишно тревисто растение, характеризиращо се с височина от 10 до 75 сантиметра и кръгла форма на стъблото, което е тънко набраздено и с разклонена горна част. Листата на растението са яйцевидни или бъбрековидни при основата си, зъбести или нарязани. Горните листа са 2-3 пъти пересто ситуирани с линейно-ланцетни долни елементи, като дръжките им са къси. Цветовете на анасона се сформират от 5 венчелистчета, а плодовете му са яйцевидно-продълговати и сивокафяви или зеленикави. Разпространението на анасона обгръща Югоизточна България, където се отглежда като етеричномаслено растение. Произходът му не е изцяло явен, само че се допуска, че произлиза от Централна или Югозападна Азия.

Анасон: тайните и изгодите на етеричното растение

Химичният състав на анасона включва 2 до 3% етерично масло в плодовете, 10 до 30% тлъсти масла от глицеридите на палмитиновата, петрозелиновата, олеиновата, линалоловата киселина, холин, кей, стигмастерин и кумарините бергаптен, умбелипренин, скополетин.

Етеричното масло се състои основно от 80 – 90% анетол, дианетол, изоанетол (метилхавинал), анизкетон, анизалдехид и анизова киселина. Горната част на растението съдържа до 1,5% етерично масло, витамин C (до 140 мг%), витамин Р, рутин (120 мг%), кверцетин, изорамнетин, кемферол.

Използваемата част от анасона са плодовете, които се берат от юли до август. Те се събират при върхова зрялост, като стъблата се окосяват преди плодовете да узреят напълно, с цел да не падат по земята. Плодовете се сушат на сянка в проветриви пространства, с цел да се предотврати загуба от етерично масло, и се съхраняват в сухи, проветриви и хладни пространства.

Анасонът има отхрачващи, спазмолитични и антисептични свойства. Той оказва помощ за намаление на температурата и подтиква храносмилането. Въпреки изгодите си, може да провокира фотодерматит и контактен дерматит.