Европейската икономика до 2025 г.: Растежът се завръща, но плахо
Анализът на Теодор Недев е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
През предходната седмица Европейската комисия разгласява постоянната си Есенна икономическа прогноза. Документът дава обширен взор върху предстоящата средносрочна динамичност до 2025 година на голям брой знаци за икономическото показване на Европейски Съюз като цяло и обособените страни членки.
Ето някои основни акценти от разбора и къса параленост с Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се концентрира най-вече върху България.
Прогнозата на Европейска комисия обрисува картина на изстудяване на стопанската система на Европейски Съюз, само че без значими отрицателни шокове.
Комисията регистрира забавянето, следено през миналите месеци, и надлежно намалява оценките си за растежа на Брутният вътрешен продукт и потреблението.
Въпреки че стопанската система на Европейски Съюз съвсем не пораства сред януари и септември тази година, упованията на Комисията са за леко възкръсване на растежа в последното тримесечие, с помощта на което растежът на Брутният вътрешен продукт за цялата 2023 година да доближи 0,6%. Основните мотори на този напредък са потреблението – което по този начин или другояче има огромен дял от Брутният вътрешен продукт, надлежно приносът на всяко повишаване постоянно ще е огромен – само че и свиването на вноса и лекият растеж в вложенията. Отрицателен принос, който на процедура компенсира резултата от вложенията, има намаляването на запасите в стопанската система.*
Очакваният напредък за 2024 година и 2025 година е надлежно 1,3% и 1,7%, като нарасналият ритъм се дължи на плануван растеж в както в частното, по този начин и в общественото ползване. Инвестициите също се чака да имат положителен принос, макар затегнатата парична политика и интернационалната неустановеност, като Комисията отдава издръжливостта при вложенията на положителните финансови фундаменти на предприятията и на обезпеченото финансиране за вложенията по националните проекти за възобновяване и резистентност.
Подобрение се чака и при износа – повишаване от 2,2% и 3,1% през 2024 и 2025 година, спрямо едвам 0,2% плануван растеж за 2023 година Това се дължи на упованието за усъвършенствания в интернационалната търговия и надлежно на външното търсене. Въпреки това, този напредък е по-слаб по отношение на предпандемичния интервал и се чака да бъде напълно обезвреден от растеж във вноса, с което комерсиалният баланс на Европейски Съюз ще е към нулата в идващите две години.
Друг значим акцент при растежа е какъв брой се разграничава той сред обособените страни членки. Докато прогнозата планува стопанските системи на някои страни като Гърция, Испания, Португалия и Малта да порастват с по над 2% през 2023 година, в над една трета от страните членки, в това число Германия, Австрия, Швеция и Ирландия се чака стесняване на Брутният вътрешен продукт, въпреки и при множеството то да не надвишава 1%. Разликите в темповете на напредък са огромни, само че се чака да се намалят през 2024 и 2025 година, когато и на процедура всички страни в Съюза ще възстановят позитивния напредък.
В синхрон с към този момент добре утвърдилата се низходяща наклонност, прогнозата на Европейска комисия чака средногодишната инфлация по хармонизирания показател на потребителските цени да бъде 6,5% за 2023г., 3,5% за 2024 година и 2,4% за 2025 година За разлика от предходните две години, цените на силата се чака да имат пренебрежим резултат върху инфлацията до 2025 година Основен принос за общия напредък на цените се чака да имат услугите, при които инфлацията ще се забави доста леко и ще остане доста над равнищата отпреди пандемията. Забавянето при цените на индустриалните артикули (без енергия) и модифицираните храни също се чака да способства за дисинфлацията към края на 2023 и 2024 година. Важно е обаче да се означи, че напредъкът в намаление на инфлацията се забавя, надлежно е допустимо равнищата на инфлацията да останат близо, само че не и под прага от 2% даже след 2025 година
С намаляването на темпа на инфлация факторите зад нея стават все по-малко външни и от ден на ден вътрешни.
В прогнозата си Европейска комисия употребява способ за декомпозиция на инфлацията на следните фактори – сила, вносни цени, разноски за труд, фирмени облаги (преди данъци), както и инфлация, импортирана от други страни членки на Европейски Съюз. Първите два фактора са външни и изясняват съвсем половината от растежа на цените в множеството страни членки в интервала 2019-2022 година За интервала 2022-2025 година прогнозата планува превръщане на тази наклонност, като външните фактори ще имат отрицателен резултат върху растежа на цените, заради успокояването на интернационалните енергийни и суровинни пазари.
За сметка на това, главен мотор на инфлацията през 2023 година ще бъдат облагите на компаниите – наклонност, която стартира още от тази година. С времето обаче се чака този съставен елемент да отстъпи в известна степен на предстоящото повишаването на заплатите – съгласно прогнозата те ще порастват трайно в идните години и ще компенсират за загубата на покупателна дарба след внезапното повишаване на цените през последните две години.
През 2023 година номиналните хонорари бележат все по-високи растежи, които последователно съкратяват разликата с темповете на инфлация. Според Европейска комисия това се дължи на редица фактори като групово договаряния за инфлационно индексиране на възнагражденията, административни покачвания на минималната работна заплата, както и несъответствията сред търсенето и предлагането на труд. Прогнозата за нарастването в равнищата на заплатите в Европейски Съюз за 2023 година е 5,9%, след което се чака намаление до 4,9% през 2024 година и 3,9% през 2023 година Прогнозните темпове на инфлацията се движат в противоположна посока, което значи, че през идващите две години действителният растеж на възнагражденията още веднъж ще бъде позитивен.
Въпреки икономическото закъснение, пазарът на труда в Европейски Съюз се показва мощно тази година, достигайки рекордно ниска безработица и рекордно висока претовареност. Общият растеж в заетостта за 2023 година ще е към 1%, след което ще се стабилизира на 0,4% в идващите две години. Подобен е и изгледът за безработицата, която се чака да бъде 6% през 2023 година и 2024г. и по-късно да се намали леко до 5,9% през 2025 година
Важно е да отбележим, че базовата прогноза на Европейска комисия не планува съществени последици от неотдавна зародилия спор в Израел и Палестина. За сметка на това обаче, Комисията включва различна прогноза, която позволява разгръщане на спора и надлежно скок в енергийните цени и несигурността в стопанската система. При този сюжет, прогнозите за Брутният вътрешен продукт за 2023, 2024 и 2025 година са ревизирани надлежно с 0,1, 0,7 и 0,1 процентни пункта надолу, до момента в който тези за инфлацията –съответно с 0,2, 1,2 и 0,2 прочие п. нагоре.
Какво споделя прогнозата на Европейска комисия за България?
Според Европейската комисия, растежът на Брутният вътрешен продукт за 2023 година се чака да е 2%, като максимален принос има частното ползване, следвано от чистия експорт. Малък позитивен принос се чака да имат държавните разноски, до момента в който при вложенията прогнозата е за леко стесняване. Това, което дърпа доста растежа надолу за тази година е изчерпването на запасите на компаниите, насъбрани главно през 2021 година и 2022 година За идващите години се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да бъде надлежно 1,8% и 2,6%, като главният мотор още веднъж ще е частното ползване, следвано от държавните разноски и по-късно вложенията. Запасите няма да играят роля, само че изменението в чистия експорт ще бъде леко негативно, което ще отнеме от растежа.
Прогнозата също по този начин планува леко изстудяване на пазара на труда, което към този момент се следи – от януари насам безработицата е повишена с половин процентен пункт, а наеманията са се намалили с 12%. Очакванията са растежът в заетостта за тази година да бъде 0,4%, а през идващите две години – нулев, до момента в който безработицата ще остане на равнище от 4,2% и за трите години.
След внезапния скок на възнагражденията през 2022 година, растежът на заплатите у нас стартира да се забавя, като Комисията чака тази наклонност да продължи. Според прогнозата, средногодишната инфлация приблизително за 2023 година се чака да бъде 8,8%, а за идващите две години надлежно 4% и 2,9%. Това закъснение е по-слабо по отношение на междинното за Европейски Съюз, като това се дължи на възходящи цени на петрола в края на лятото и есента, както и устойчивостта в региона на цените на услугите. Въпреки охлаждането на пазара на труда, чака се по-голямата част от инфлацията у нас в интервала 2022-2025 година да се дължи на увеличените разноски за труд, следвани от повишаване на на фирмените облаги, до момента в който натискът от силата и вноса се чака да бъде леко негативен.
Ако създадем параленост с есенната прогноза на Министерството на финансите, откриваме някои забавни разлики.
За 2023 година Министерството чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8% или малко под прогнозата на Европейска комисия, като и съгласно нея огромен позитивен принос имат потреблението и чистият експорт, до момента в който вложенията (най-вече изчерпването на запасите) спъват растежа. За 2024 година и 2025 година обаче МФ планува по-оптимистична картина с прогноза за напредък от надлежно 3,2% и 3% (докато Европейска комисия чака 1,8% и 2,6%). Двете прогнози се припокриват откъм предстоящи мотори на растежа – негативен принос на чистия експорт и позитивен принос от вложенията и потреблението. Разликата е в упованието на Министерството за относително по-силен растеж на вложенията заради повишаване на обществените финансови разноски, които в следствие предизвикват и частната капиталова интензивност, както и доста по-сериозне растеж в потреблението.
Министерството на финансите е една концепция по-оптимистично в упованията си за развиването на пазара на труда, като съгласно него безработицата у нас ще бъде приблизително 4,2% за 2023 година и по-късно 4% през идващите две години, до момента в който Европейска комисия планува 4,2% и за трите години. Прогнозите на МФ за инфлацията у нас са също се разграничават от тези на Европейска комисия – 9,1% приблизително за 2023 година, 4,8% за 2024 година и 2,4% за 2025 година на фона на 8,8%, 4% и 2,9% съгласно Европейска комисия.
Интересното е, че другите стойности на основните индикатори за развиване в прогнозите са при съвсем едни и същи допускания. Очакванията на Европейска комисия и МФ за растежа на международната стопанска система, растежа в Европейски Съюз, лихвените равнища в Европейски Съюз, цените на петрола и валутния курс на еврото са съвсем идентични. Въпреки сходните допускания за положението на външната среда, Министерството на финансите планува една концепция повече динамизъм на българската стопанска система, движен от вътрешни фактори. По-високите прогнози за напредък и инфлация имат непосредствено отражение и върху упованията за държавните доходи и процеса на бюджетиране, като по-високата неустановеност в бъдещето допуска по-предпазливо обмисляне на разходните и данъчните политики.
*При изчисляването на Брутният вътрешен продукт по метода на разноските за крайното ползване, промените в запасите са съставен елемент от брутното капиталообразуване (инвестициите). Когато компаниите в границите на година произведат повече стока, в сравнение с съумяват да продадат, те генерират ресурси, чиято стойност прибавя към Брутният вътрешен продукт за съответната година. Когато обаче в последващи години тези ресурси се продадат, тяхната стойност се изважда от Брутният вътрешен продукт за дадената година, с цел да се избегне двойно броене. На процедура това е огромен фактор зад по-ниския напредък в Европейски Съюз и България за 2023 година – през предишни години са генерирани огромни количества ресурси, които значително се изчерпват през тази година, което постанова и поправяне на резултата за Брутният вътрешен продукт.
През предходната седмица Европейската комисия разгласява постоянната си Есенна икономическа прогноза. Документът дава обширен взор върху предстоящата средносрочна динамичност до 2025 година на голям брой знаци за икономическото показване на Европейски Съюз като цяло и обособените страни членки.
Ето някои основни акценти от разбора и къса параленост с Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се концентрира най-вече върху България.
Прогнозата на Европейска комисия обрисува картина на изстудяване на стопанската система на Европейски Съюз, само че без значими отрицателни шокове.
Комисията регистрира забавянето, следено през миналите месеци, и надлежно намалява оценките си за растежа на Брутният вътрешен продукт и потреблението.
Въпреки че стопанската система на Европейски Съюз съвсем не пораства сред януари и септември тази година, упованията на Комисията са за леко възкръсване на растежа в последното тримесечие, с помощта на което растежът на Брутният вътрешен продукт за цялата 2023 година да доближи 0,6%. Основните мотори на този напредък са потреблението – което по този начин или другояче има огромен дял от Брутният вътрешен продукт, надлежно приносът на всяко повишаване постоянно ще е огромен – само че и свиването на вноса и лекият растеж в вложенията. Отрицателен принос, който на процедура компенсира резултата от вложенията, има намаляването на запасите в стопанската система.*
Очакваният напредък за 2024 година и 2025 година е надлежно 1,3% и 1,7%, като нарасналият ритъм се дължи на плануван растеж в както в частното, по този начин и в общественото ползване. Инвестициите също се чака да имат положителен принос, макар затегнатата парична политика и интернационалната неустановеност, като Комисията отдава издръжливостта при вложенията на положителните финансови фундаменти на предприятията и на обезпеченото финансиране за вложенията по националните проекти за възобновяване и резистентност.
Подобрение се чака и при износа – повишаване от 2,2% и 3,1% през 2024 и 2025 година, спрямо едвам 0,2% плануван растеж за 2023 година Това се дължи на упованието за усъвършенствания в интернационалната търговия и надлежно на външното търсене. Въпреки това, този напредък е по-слаб по отношение на предпандемичния интервал и се чака да бъде напълно обезвреден от растеж във вноса, с което комерсиалният баланс на Европейски Съюз ще е към нулата в идващите две години.
Друг значим акцент при растежа е какъв брой се разграничава той сред обособените страни членки. Докато прогнозата планува стопанските системи на някои страни като Гърция, Испания, Португалия и Малта да порастват с по над 2% през 2023 година, в над една трета от страните членки, в това число Германия, Австрия, Швеция и Ирландия се чака стесняване на Брутният вътрешен продукт, въпреки и при множеството то да не надвишава 1%. Разликите в темповете на напредък са огромни, само че се чака да се намалят през 2024 и 2025 година, когато и на процедура всички страни в Съюза ще възстановят позитивния напредък.
В синхрон с към този момент добре утвърдилата се низходяща наклонност, прогнозата на Европейска комисия чака средногодишната инфлация по хармонизирания показател на потребителските цени да бъде 6,5% за 2023г., 3,5% за 2024 година и 2,4% за 2025 година За разлика от предходните две години, цените на силата се чака да имат пренебрежим резултат върху инфлацията до 2025 година Основен принос за общия напредък на цените се чака да имат услугите, при които инфлацията ще се забави доста леко и ще остане доста над равнищата отпреди пандемията. Забавянето при цените на индустриалните артикули (без енергия) и модифицираните храни също се чака да способства за дисинфлацията към края на 2023 и 2024 година. Важно е обаче да се означи, че напредъкът в намаление на инфлацията се забавя, надлежно е допустимо равнищата на инфлацията да останат близо, само че не и под прага от 2% даже след 2025 година
С намаляването на темпа на инфлация факторите зад нея стават все по-малко външни и от ден на ден вътрешни.
В прогнозата си Европейска комисия употребява способ за декомпозиция на инфлацията на следните фактори – сила, вносни цени, разноски за труд, фирмени облаги (преди данъци), както и инфлация, импортирана от други страни членки на Европейски Съюз. Първите два фактора са външни и изясняват съвсем половината от растежа на цените в множеството страни членки в интервала 2019-2022 година За интервала 2022-2025 година прогнозата планува превръщане на тази наклонност, като външните фактори ще имат отрицателен резултат върху растежа на цените, заради успокояването на интернационалните енергийни и суровинни пазари.
За сметка на това, главен мотор на инфлацията през 2023 година ще бъдат облагите на компаниите – наклонност, която стартира още от тази година. С времето обаче се чака този съставен елемент да отстъпи в известна степен на предстоящото повишаването на заплатите – съгласно прогнозата те ще порастват трайно в идните години и ще компенсират за загубата на покупателна дарба след внезапното повишаване на цените през последните две години.
През 2023 година номиналните хонорари бележат все по-високи растежи, които последователно съкратяват разликата с темповете на инфлация. Според Европейска комисия това се дължи на редица фактори като групово договаряния за инфлационно индексиране на възнагражденията, административни покачвания на минималната работна заплата, както и несъответствията сред търсенето и предлагането на труд. Прогнозата за нарастването в равнищата на заплатите в Европейски Съюз за 2023 година е 5,9%, след което се чака намаление до 4,9% през 2024 година и 3,9% през 2023 година Прогнозните темпове на инфлацията се движат в противоположна посока, което значи, че през идващите две години действителният растеж на възнагражденията още веднъж ще бъде позитивен.
Въпреки икономическото закъснение, пазарът на труда в Европейски Съюз се показва мощно тази година, достигайки рекордно ниска безработица и рекордно висока претовареност. Общият растеж в заетостта за 2023 година ще е към 1%, след което ще се стабилизира на 0,4% в идващите две години. Подобен е и изгледът за безработицата, която се чака да бъде 6% през 2023 година и 2024г. и по-късно да се намали леко до 5,9% през 2025 година
Важно е да отбележим, че базовата прогноза на Европейска комисия не планува съществени последици от неотдавна зародилия спор в Израел и Палестина. За сметка на това обаче, Комисията включва различна прогноза, която позволява разгръщане на спора и надлежно скок в енергийните цени и несигурността в стопанската система. При този сюжет, прогнозите за Брутният вътрешен продукт за 2023, 2024 и 2025 година са ревизирани надлежно с 0,1, 0,7 и 0,1 процентни пункта надолу, до момента в който тези за инфлацията –съответно с 0,2, 1,2 и 0,2 прочие п. нагоре.
Какво споделя прогнозата на Европейска комисия за България?
Според Европейската комисия, растежът на Брутният вътрешен продукт за 2023 година се чака да е 2%, като максимален принос има частното ползване, следвано от чистия експорт. Малък позитивен принос се чака да имат държавните разноски, до момента в който при вложенията прогнозата е за леко стесняване. Това, което дърпа доста растежа надолу за тази година е изчерпването на запасите на компаниите, насъбрани главно през 2021 година и 2022 година За идващите години се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да бъде надлежно 1,8% и 2,6%, като главният мотор още веднъж ще е частното ползване, следвано от държавните разноски и по-късно вложенията. Запасите няма да играят роля, само че изменението в чистия експорт ще бъде леко негативно, което ще отнеме от растежа.
Прогнозата също по този начин планува леко изстудяване на пазара на труда, което към този момент се следи – от януари насам безработицата е повишена с половин процентен пункт, а наеманията са се намалили с 12%. Очакванията са растежът в заетостта за тази година да бъде 0,4%, а през идващите две години – нулев, до момента в който безработицата ще остане на равнище от 4,2% и за трите години.
След внезапния скок на възнагражденията през 2022 година, растежът на заплатите у нас стартира да се забавя, като Комисията чака тази наклонност да продължи. Според прогнозата, средногодишната инфлация приблизително за 2023 година се чака да бъде 8,8%, а за идващите две години надлежно 4% и 2,9%. Това закъснение е по-слабо по отношение на междинното за Европейски Съюз, като това се дължи на възходящи цени на петрола в края на лятото и есента, както и устойчивостта в региона на цените на услугите. Въпреки охлаждането на пазара на труда, чака се по-голямата част от инфлацията у нас в интервала 2022-2025 година да се дължи на увеличените разноски за труд, следвани от повишаване на на фирмените облаги, до момента в който натискът от силата и вноса се чака да бъде леко негативен.
Ако създадем параленост с есенната прогноза на Министерството на финансите, откриваме някои забавни разлики.
За 2023 година Министерството чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8% или малко под прогнозата на Европейска комисия, като и съгласно нея огромен позитивен принос имат потреблението и чистият експорт, до момента в който вложенията (най-вече изчерпването на запасите) спъват растежа. За 2024 година и 2025 година обаче МФ планува по-оптимистична картина с прогноза за напредък от надлежно 3,2% и 3% (докато Европейска комисия чака 1,8% и 2,6%). Двете прогнози се припокриват откъм предстоящи мотори на растежа – негативен принос на чистия експорт и позитивен принос от вложенията и потреблението. Разликата е в упованието на Министерството за относително по-силен растеж на вложенията заради повишаване на обществените финансови разноски, които в следствие предизвикват и частната капиталова интензивност, както и доста по-сериозне растеж в потреблението.
Министерството на финансите е една концепция по-оптимистично в упованията си за развиването на пазара на труда, като съгласно него безработицата у нас ще бъде приблизително 4,2% за 2023 година и по-късно 4% през идващите две години, до момента в който Европейска комисия планува 4,2% и за трите години. Прогнозите на МФ за инфлацията у нас са също се разграничават от тези на Европейска комисия – 9,1% приблизително за 2023 година, 4,8% за 2024 година и 2,4% за 2025 година на фона на 8,8%, 4% и 2,9% съгласно Европейска комисия.
Интересното е, че другите стойности на основните индикатори за развиване в прогнозите са при съвсем едни и същи допускания. Очакванията на Европейска комисия и МФ за растежа на международната стопанска система, растежа в Европейски Съюз, лихвените равнища в Европейски Съюз, цените на петрола и валутния курс на еврото са съвсем идентични. Въпреки сходните допускания за положението на външната среда, Министерството на финансите планува една концепция повече динамизъм на българската стопанска система, движен от вътрешни фактори. По-високите прогнози за напредък и инфлация имат непосредствено отражение и върху упованията за държавните доходи и процеса на бюджетиране, като по-високата неустановеност в бъдещето допуска по-предпазливо обмисляне на разходните и данъчните политики.
*При изчисляването на Брутният вътрешен продукт по метода на разноските за крайното ползване, промените в запасите са съставен елемент от брутното капиталообразуване (инвестициите). Когато компаниите в границите на година произведат повече стока, в сравнение с съумяват да продадат, те генерират ресурси, чиято стойност прибавя към Брутният вътрешен продукт за съответната година. Когато обаче в последващи години тези ресурси се продадат, тяхната стойност се изважда от Брутният вътрешен продукт за дадената година, с цел да се избегне двойно броене. На процедура това е огромен фактор зад по-ниския напредък в Европейски Съюз и България за 2023 година – през предишни години са генерирани огромни количества ресурси, които значително се изчерпват през тази година, което постанова и поправяне на резултата за Брутният вътрешен продукт.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ