ИПИ: Висшето образование няма нужда от лесни, а от умни решения
Анализът на Петя Георгиева е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Изненадващото предложение на Министерство на образованието и науката от тази седмица за унищожаване на таксите за образование по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения трансформират финансовия модел на системата в посока финансиране с прехвърляния от държавния бюджет без директното присъединяване на студентите.
Данъкоплатецът към този момент ще заплаща напълно услугата висше обучение, без това да е съпроводено с спомагателни гаранции за успеваемост, адекватност на развиването и потребностите на стопанската система и по-високи просветителни достижения и добити умения.
Потребителят пък – студентът – ще има по-слаб тласък да следи и търси по-добро качество, да прави рационален и добре премислен избор за специалност и да приключва започнатото обучение.
Собствените доходи на държавните висши учебни заведения от продажба на услуги – в огромната си част това са таксите за образование на студенти и докторанти – съставляват сред 30 и 40% от общите им разноски, като делът през последните години понижава.
Смисълът на таксите е да са самостоятелен от страната източник на доход за университетите и индиректно да въздействат върху потреблението на услугата – като понижават, най-малко до известна степен, присъединяване в системата на по-ниско стимулирани студенти и такива, които желаят най-много да се възползват от статута на студент и от спомагателните преимущества, които той носи.
Плащането от джоба също по този начин усилва вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
(8).png )
Бележка: В чистите доходи от продажби на услуги, артикули и продукция се регистрират приходите от такси за образование по държавната поръчка и платеното образование на български и задгранични студенти и някои спомагателни доходи на държавните висши учебни заведения отвън студентските такси.
Размерът на самите такси за образование обаче не е забележителен. По данни от отчета на министъра на образованието (kъм плана на РМС №317 от март 2023 г.) средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лв..
Месечната минимална работна заплата в страната сега е 933 лв.. Много по-голям резултат върху избора на висше обучение са разноските за прехрана по време на следването, които са релативно високи за студенти от фамилии с ниски приходи, само че този проблем не се адресира в претекстовете на оферти план на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси досега не са довели до задържане на студенти в България или до в допълнение привличане на студенти от Европейски Съюз, тъй че не се чака премахването им да има забележителен резултат в тази посока, с изключение на в някои редки случаи.
Може ли да има различен метод към финансирането на висшето обучение у нас? Да, ето какъв:
Увеличаване на присъединяване на студентите във финансирането на услугата и последователно отдръпване на страната от модела – нарастването на таксите за сметка на прехвърлянията е основно и ще докара до овластяване на студентите и повишение на търсенето на качествено висше обучение. То ще увеличи отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще докара до увеличение на конкуренцията сред ВУЗ-овете за студенти и ще оказва напън върху таксите надолу.
Ролята на страната да се концентрира върху създаване на система за ранно разкриване, оценка и възнаграждение на образованието на студенти с финансови усложнения – да вземем за пример под формата на стипендиантска стратегия. Програмата може да бъде ориентирана към възпитаници с отличен триумф и към такива с добър триумф и ниски приходи, тъй че да се обезпечи тяхното образование във висши учебни заведения, както и да се употребява за поощряване на образованието по доста стеснен кръг специалности, които са нужни за пазара на труда, само че за които липсват искащи студенти.
Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните посоки, осъществявана сега от Националната организация по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни специалисти при оценяването на ВУЗ, в това число представители на бизнеса; взимане поради на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които страната да се отдръпва от финансирането на избрани университети – да вземем за пример при правосъдно решение за осъществени систематични нарушавания и/или закононарушения и други
Повече информация за предлагането на ИПИ може да намерите в мнението на Института по плана на закона за изменение и допълнение на закона за висшето обучение, налично тук.
Изненадващото предложение на Министерство на образованието и науката от тази седмица за унищожаване на таксите за образование по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения трансформират финансовия модел на системата в посока финансиране с прехвърляния от държавния бюджет без директното присъединяване на студентите.
Данъкоплатецът към този момент ще заплаща напълно услугата висше обучение, без това да е съпроводено с спомагателни гаранции за успеваемост, адекватност на развиването и потребностите на стопанската система и по-високи просветителни достижения и добити умения.
Потребителят пък – студентът – ще има по-слаб тласък да следи и търси по-добро качество, да прави рационален и добре премислен избор за специалност и да приключва започнатото обучение.
Собствените доходи на държавните висши учебни заведения от продажба на услуги – в огромната си част това са таксите за образование на студенти и докторанти – съставляват сред 30 и 40% от общите им разноски, като делът през последните години понижава.
Смисълът на таксите е да са самостоятелен от страната източник на доход за университетите и индиректно да въздействат върху потреблението на услугата – като понижават, най-малко до известна степен, присъединяване в системата на по-ниско стимулирани студенти и такива, които желаят най-много да се възползват от статута на студент и от спомагателните преимущества, които той носи.
Плащането от джоба също по този начин усилва вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
Бележка: В чистите доходи от продажби на услуги, артикули и продукция се регистрират приходите от такси за образование по държавната поръчка и платеното образование на български и задгранични студенти и някои спомагателни доходи на държавните висши учебни заведения отвън студентските такси.
Размерът на самите такси за образование обаче не е забележителен. По данни от отчета на министъра на образованието (kъм плана на РМС №317 от март 2023 г.) средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лв..
Месечната минимална работна заплата в страната сега е 933 лв.. Много по-голям резултат върху избора на висше обучение са разноските за прехрана по време на следването, които са релативно високи за студенти от фамилии с ниски приходи, само че този проблем не се адресира в претекстовете на оферти план на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси досега не са довели до задържане на студенти в България или до в допълнение привличане на студенти от Европейски Съюз, тъй че не се чака премахването им да има забележителен резултат в тази посока, с изключение на в някои редки случаи.
Може ли да има различен метод към финансирането на висшето обучение у нас? Да, ето какъв:
Увеличаване на присъединяване на студентите във финансирането на услугата и последователно отдръпване на страната от модела – нарастването на таксите за сметка на прехвърлянията е основно и ще докара до овластяване на студентите и повишение на търсенето на качествено висше обучение. То ще увеличи отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще докара до увеличение на конкуренцията сред ВУЗ-овете за студенти и ще оказва напън върху таксите надолу.
Ролята на страната да се концентрира върху създаване на система за ранно разкриване, оценка и възнаграждение на образованието на студенти с финансови усложнения – да вземем за пример под формата на стипендиантска стратегия. Програмата може да бъде ориентирана към възпитаници с отличен триумф и към такива с добър триумф и ниски приходи, тъй че да се обезпечи тяхното образование във висши учебни заведения, както и да се употребява за поощряване на образованието по доста стеснен кръг специалности, които са нужни за пазара на труда, само че за които липсват искащи студенти.
Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните посоки, осъществявана сега от Националната организация по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни специалисти при оценяването на ВУЗ, в това число представители на бизнеса; взимане поради на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които страната да се отдръпва от финансирането на избрани университети – да вземем за пример при правосъдно решение за осъществени систематични нарушавания и/или закононарушения и други
Повече информация за предлагането на ИПИ може да намерите в мнението на Института по плана на закона за изменение и допълнение на закона за висшето обучение, налично тук.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ