Анализът на Адриан Николов е публикуван в седмичния бюлетин на

Анализът на Адриан Николов е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).   Сред най-важните и постоянно обсъждани въпроси през 2022 година – а и през днешния ден – e способността на приходите на семействата да не изостават от повишението на цените.   В взаимозависимост от тримесечието и източника на данните достигахме до спорни заключения, изключително що се отнася до обособените групи и източници на приход. В последна сметка обаче окончателните данни на Национален статистически институт за приходите на семействата за цялата минала година сочат към доста дребен действителен растеж, като доста въпроси остават отворени.   През 2022 година междинният приход на разположение от домакинство е достигнал малко над 9 хиляди лв., със 17% растеж на годишна база. Предвид високата инфлация през интервала това не значи доста за покупателната дарба на приходите. В последна сметка обаче статистиката регистрира и дребен действителен ръст  – 1,4%, което на процедура значи опазване и даже леко повишение на междинната покупателна дарба.

Тъй като разликата сред повишаването на прихода и инфлацията е доста дребна, от доста огромно значение стават особеностите на съответното домакинство – от структурата, източниците на приход, мястото в доходното систематизиране. Личното ползване значително зависи от това дали съответните семейства са съумели да запазят или даже усилят покупателната си дарба или в противен случай, да изгубят част от нея.   Налице са всички учредения да допуснем, че семействата с по-бедни работещи бележат забележителен спад на покупателната дарба - от една страна поради по-бавния растеж на приходите от заплати, а от друга - в резултат на по-агресивния растеж на цените на стоките от „ първа нужда “, включително храните и горивата.   Противно на стандартната логичност, която бе потвърждавана в доста от предходните години, семействата с висок дял на приходите от пенсии се показват по-добре през 2022 година, с помощта на огромните покачвания.   В рамките на една година има внезапна смяна в доходната конструкция – делът на приходите от работна заплата е намалял с съвсем 3 пр.п., до 53,9% от общия приход, близо до цената си от 2013 година Това не е безусловно отрицателна наклонност, защото отразява не спад в приходите на работещите, а най-много – растеж на пенсиите. Означава и обаче, че по-значителна част от приходите на семействата зависят директно от държавния бюджет.

Динамиката на разноските сочи релативно опазване на структурата, без значение от внезапните ценови промени. На годишна база има очевидно покачване – с съвсем 1 пр.п. – на каузи на храните и безалкохолните питиета. Повишение има и при превоза, с 0,4 пр.п. Интересно е и потреблението в действително изражение, защото при някои групи храни – тестените произведения, месото, млеката има лек спад на годишна база, което може да се интерпретира като леко стесняване вследствие на нарасналите цени.   В последна сметка се оказва, че най-черните сюжети за осезаемо обедняване вследствие на високата инфлация през 2022 година не са се осъществили. Това обаче не значи, че няма забележими спънки пред подобряването на приходите и стандарта на живот в бъдеще.   Най-видимата е способността на държавния бюджет, който поддържа огромна част от растежа на приходите през миналата година, да продължи да играе тази роля на фона на занимателен стопански напредък, който ще докара със себе си и стесняване на приходите на страната.   По всичко проличава, че през 2023 година – когато забележим повсеместен бюджет за годината, а не удължение на остарелия – няма да станем очевидци на същия растеж на пенсиите, който видяхме през 2022 година Това от своя страна значи, че запазването на изпреварващия (пък въпреки и минимално) растеж на приходите ще е отговорност най-много на частния бранш, този път по линия на заплатите.