Венеция, България и изоставените сгради
Анализът е препубликуван от През 2023 година България ще взе участие за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с план за изоставените учебни заведения в страната. Архитект Анета Василева споделя за претендентите и подтекста на състезанието, за спечелилия план, за пропилените запаси и към момента отворените благоприятни условия.
През 2014 година, навръх символната дата 10 ноември, напълно инцидентно попаднах в едно изоставено учебно заведение. Намираше се в малко село покрай София, в подножието на Средна гора. Подобно на множеството български села, през социализма и това е било снабдено със наложителния комплект публични здания и пространства, които се редуваха край река Тополница: площад с читалище, след това учебно заведение, а малко по-нагоре от тях - кметство с поща. Училището беше огромно, триетажно, само че изцяло изоставено - по оня метод, по който хипстъри и урбекс фотографи обожават: с раздут паркет на огромни вълнообразни бабуни, с туфи от гъби, прораснали сред разместените дъбови паркетини, със остаряло дървено сметало, облегнато в ъгъла, прашен портрет на Георги Димитров, нахвърляни детски книжки с прелестни шрифтове и илюстрации и едно " Здравейте ", надраскано с тебешир на зелената дъска.
Тогава, че и най-обикновената постройка може да послужи за метафора на близкото ни минало: от универсалното градоустройство (на социалистическите села), през положителното пропорциониране (на сградите) и продуктовия дизайн (на книгите), до урбанистичните и икономическите произшествия, довели до обезлюдени села и пренаселени панелни комплекси.
Сега бих добавила: та чак до екзотично-колоритния метод, по който постройките умират.
Венеция
През 2023 година България ще взе участие за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с план за изоставените учебни заведения в страната.
е заглавието на плана, с който студиото POV Architects (Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова) печели състезанието за български павилион,
разгласен от Министерството на културата на 20 декември 2022 година Те работят с белгийския фотограф Александър Думарей, който от 2016 година документира стотици неизползвани и рушащи се учебни заведения в България като портрет на обезлюдяването в една страна с рекордно намаляващо население.
Снимковият материал ще бъде обогатен и придружен от социологическа информация, архивни фотоси на изоставените учебни заведения, архитектурно снимане на някои от постройките, както и от предмети, донесени от учебните заведения на Биеналето, пишат архитектите.
България се завръща на венецианска сцена в една сложна година. Пандемията промени календара на събитията на и спря инерцията от предходните мощни поредни архитектурни издания - на холандеца Рем Кулхас през 2014 година (с тематиките Fundamentals и Defining Modernity 1914-2014), на чилиеца Алехандро Аравена през 2016 година (с блестящо обществената тематика Reporting from the Front) и на ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара от Grafton Architects (с тематиката Freespace) през 2018 година Това бяха три доста фокусирани биеналета, които действаха като рупор - хващаха концепцията на куратора и я усилваха в общия хор на всички участници по този начин, че да отекне по целия свят и да се запомни. След пауза, през 2021 година, ливанецът Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и урбанизъм към Масачузетския софтуерен институт, имаше късмет да се обърне към постпандемичния свят с тематиката си How do we live together?, само че не съумя да каже нищо ново във време, което беше натежало от упования за архитектурен коментар на световния пандемичен феномен.
И по този начин, към този момент сме 2023 година, когато английската архитектка от ганайски генезис Лесли Локо стана първата цветнокожа жена куратор на Архитектурното биенале във Венеция и прикани целия свят да мисли за бъдещето през тематиката Африка - най-младия континент, който може да се окаже една. Тя възприема думата " лаборатория " по-скоро като " работилница ", където архитектите от целия свят да се съберат и да ангажират публиката и себе си в едно групово изпитание да гледаме напред.
Скандалът
Още преди откриването на Биеналето и единствено няколко дни след оповестяването на българските участници, нашата аудитория към този момент беше ангажирана да разяснява - тъкмо както Лесли Локо приканва. " Развита Африка против загнила България: срамен план показва страната ни във Венеция ", написа BGNES в анонимна публикация от 29 януари. " Архитекти скочиха против плана с изоставени учебни заведения за Венеция ", сигнализира вестник " Сега " на 30 януари.
На конференцията, проведена от Министерството на културата на 30 януари, се чуха отзиви, че планът няма нищо общо с тематиката, че няма нищо общо с Африка, че няма нищо общо с архитектурата и е прекомерно фотографски, че излага България. " Шокирани сме от избора на журито. Има ли смисъл да участваме с подобен скандално неприятен план? ", изрече се участвалият в състезанието проектант Стефан Добрев. " Журито е некадърно и би трябвало да понесе отговорност за този голям неуспех, а членовете му в никакъв случай повече да не вземат участие в никакво жури! ", продължи да разяснява той в обществените мрежи.
" Изглежда, че ще е следващото носталгично, самосъжалително и милозливо театралничене. На мен персонално от дълго време ми писна да ни показват като просяци на състрадание и състрадание " от чужденците ". Сигурно и на тях им е писнало да ни гледат какви сме порутени и изостанали - и безусловно, и преносно ", написа някогашният ръководител на Камарата на архитектите и участник в състезанието Борислав Игнатов. " Дали до момента в който се въртим към тия остарели изоставени здания и тяхната обществена и сантиментална стойност - първо няма да ни нагазят бежанците, а след това няма да дойдат роботите с техния изкуствен интелект и да ни отвеят? ", пита различен участник, проектант Димитър Паскалев.
" Участието на България в Архитектурното биенале във Венеция след 15 години неявяване предстоящо затъна в скандал ", заключава вестник " Сега " след министерската конференция.
Има ли действително скандал и къде в действителност е казусът?
Мечтата Венеция
Скандал няма. Но има една фантазия - Венеция.
Мобилизацията на българските архитекти за присъединяване в и българско наличие на 18-тото Архитектурно биенале във Венеция беше забележителна. Въпреки извънредно късното оповестяване (27 дни преди финалното предаване на плановете за национални павилиони към уредниците във Венеция, за което ), макар шокиращо късия период (14 работни дни към коледно-новогодишните празници), макар неуместния бюджет (70 000 лева за галерия във Венеция), макар сложната тематика (Африка и бъдещето дружно си е тегав постколониализъм), състезанието съумя да събере в период 33 оферти, множеството от които напълно съответни. Това демонстрира мощната упоритост на българските архитекти най-сетне да излязат на същинска интернационална сцена.
Сред плановете има футуристи, които се занимават с изкуствен интелект, augmented reality и нововъведения (,,, ), има еколози, които демонстрират възобновими източници и потреблението на неизползваеми материали, в това число клони (, ), има комуникатори, които събират хора и демонстрират, че архитектурата е и другарство (, ), има и такива, които събират и екология, и другарство, и преизползване, и бъдеще в едно сложно и осмислено цяло ().
Изобщо, все тематики, които стоят добре във Венеция.
Снимки от " галериите " на няколко планови оферти
Избраните POV Architects са се захванали с не по-малко значима тематика.
" Образованието е напредването от мрачевина към светлина " е по едно и също време документален и обществен план, изцяло в духа на последните архитектурни изложения във Венеция, които нормално не странят от проблемите. Нарочно не се съобразяваме с тематиката на Биеналето ( " Лаборатория на бъдещето " ), споделя Борис Тикварски в скорошно изявление пред БНР, тъй като човек може да мисли за бъдещето едвам когато е решил проблемите на сегашното. Възможен отговор. POV Architects прочее не са нито неопитни, нито непознати и с изключение на всичко друго са умели конкурсаджии, нормално на челни позиции в множеството смислени архитектурни състезания, проведени у нас през последните години.
Къде е казусът тогава?
Фотографът и архитектите
Печелившият план на POV Architects не е единственият от участниците в състезанието, който се занимава със остарели здания, с образованието и обезлюдяването. Темата за наследството и изоставените здания се просмуква в предложенията на множеството участници, които с право свързват бъдещето с преправяне на предишното.
на Ая Тодорова преизползва остарели мебели в класна стая, превърната в ретрофутуристка лаборатория. на Студио НАДА се занимава с изоставените места като " времеубежища ", по Георги Господинов, и също не дава рецепта за бъдещето, а единствено обрисува път. на " Аедес студио " работи със " Сляпата Вайша ", отново на Господинов, с цел да гледа по едно и също време обратно и напред. на Studio 8 ½ приканва на изоставените здания да се огледа като опция за развиване, а не като задължение. на Надежда Сучева преоткрива българското село - в това число изоставените къщи и обезлюдените места, които могат да имат предстоящ живот.
Имаме всевъзможни изоставени обекти - учебни заведения, къщи, села. Честно казано, чаках и изоставени бани да видя.
Няколко планови оферти, занимаващи се със остарели здания, обезлюдяване и обучение
Фотографите обичат изоставени здания. не е единственият сходен план и на фотографа. Той има серии с изоставени плувни басейни, бензиностанции, с рушащи се индустриални здания. Обикновено не излиза наяве къде са тези места - те са безименни и безконтекстни, може да бъдат на всички места, а създателят е единствено в позицията на регистриращ. Серията с учебните заведения обаче е позиционирана в България - даже единствено посредством транслитерираната българска дума, която я озаглавява. Но още веднъж Думарей документира, без да разяснява, учебните заведения нямат локация, нито информация по кое време са били изоставени, всичко е едно.
Имаме опция да изследваме постройките, преди те да станат неузнаваеми или просто празни парцели. Целта на експозицията е да се улови един момент във времето и обективно, а не прочувствено да зададем въпроси и да извлечем поучения. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези здания като стопани, пишат POV Architects в аргументацията на плана си.
А след това? Как реализираме смяната?
България и Венеция
Има две аргументи да се отиде до Венеция: да кажеш нещо на света и да кажеш нещо у дома през света.
От доста години България настига света и се пробва да прави второто - през погледа на чужденците да се концентрира върху локални проблеми. Ако ги изнесем на открито, в случай че станат известни, то тогава може би и у дома ще им извърнат внимание: ще преборим корупцията, ще спрем да събаряме монументи на културата и впрочем.
Това неизказано въжделение се бори с още едно. Да се покажем на открито в най-хубавата си светлина, като накипрена мома, която танцува на международно ревю в Париж - колоритна, красива, невиждана.
Аз обаче считам, че българското общество към този момент е задоволително зряло - или най-малко не е по-различно от всички останали в световния свят, в който живеем. България от дълго време страда от проблемите и на " първия свят " - в това число архитектурни - и може напълно умерено да ги разяснява паралелно с " огромните играчи ". Нещо повече, има капацитет да задава нови тематики за диалог, а за какво не и да предлага решения. Такива са всички тематики на българските участници, които изброих нагоре, и освен.
Трябва храброст - ние не сме екзотична дестинация, която единствено да забавлява света с черги, песни, шевици и Бузлуджа. Имаме какво да кажем и можем да го създадем даже и през осветляването на проблемите - отпадъците и преизползването, изоставените здания и обезлюдяването, образованието и ниската раждаемост, самотата на високите технологии.
И ето тук се крие същинският въпрос.
Проектът " Образованието е напредването от мрачевина към светлина " към момента единствено записва проблем - без ясна цел, разбор и задълбочено изследване.
Сякаш не смее да каже нещо оттатък instagramable фотосите на Думарей. А би могло - има цяла една зона в изложбеното пространство, отделена за това.
Из плановото предложение на спечелилия POV Architects
Изоставените и неизползваните здания са проблем - проблем и на България, и на света. Той няма да се реши през днешния ден. През него обаче може да се приказва за демография, за екология, за строителство, за културно завещание, за общество, обучение и просвета, за градска среда и урбанистични процеси, за климатичната рецесия, бетон и преизползване на материали, за паметта и предишното, за бъдещето (на архитектурата) и въобще.
POV Architects имат три месеца до откриването, в които да изпълнят зала " Тициан " със наличие, да провеждат събития, да създадат връзки с други национални павилиони, които се занимават със същата проблематика, да основат онази работилница на бъдещето, за която си мечтае Лесли Локо. Хайде!
Защото това е огромната тематика на тазгодишното Биенале - или би трябвало да бъде. В едно разграничено общество да спрем да се спасяваме в предишното, в изолираност, шовинизъм и декаданс и да посмеем да гледаме напред, пък даже и да изглеждаме наивни и демодирано-утопични.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
През 2014 година, навръх символната дата 10 ноември, напълно инцидентно попаднах в едно изоставено учебно заведение. Намираше се в малко село покрай София, в подножието на Средна гора. Подобно на множеството български села, през социализма и това е било снабдено със наложителния комплект публични здания и пространства, които се редуваха край река Тополница: площад с читалище, след това учебно заведение, а малко по-нагоре от тях - кметство с поща. Училището беше огромно, триетажно, само че изцяло изоставено - по оня метод, по който хипстъри и урбекс фотографи обожават: с раздут паркет на огромни вълнообразни бабуни, с туфи от гъби, прораснали сред разместените дъбови паркетини, със остаряло дървено сметало, облегнато в ъгъла, прашен портрет на Георги Димитров, нахвърляни детски книжки с прелестни шрифтове и илюстрации и едно " Здравейте ", надраскано с тебешир на зелената дъска.
Тогава, че и най-обикновената постройка може да послужи за метафора на близкото ни минало: от универсалното градоустройство (на социалистическите села), през положителното пропорциониране (на сградите) и продуктовия дизайн (на книгите), до урбанистичните и икономическите произшествия, довели до обезлюдени села и пренаселени панелни комплекси.
Сега бих добавила: та чак до екзотично-колоритния метод, по който постройките умират.
Венеция
През 2023 година България ще взе участие за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с план за изоставените учебни заведения в страната.
е заглавието на плана, с който студиото POV Architects (Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова) печели състезанието за български павилион,
разгласен от Министерството на културата на 20 декември 2022 година Те работят с белгийския фотограф Александър Думарей, който от 2016 година документира стотици неизползвани и рушащи се учебни заведения в България като портрет на обезлюдяването в една страна с рекордно намаляващо население.
Снимковият материал ще бъде обогатен и придружен от социологическа информация, архивни фотоси на изоставените учебни заведения, архитектурно снимане на някои от постройките, както и от предмети, донесени от учебните заведения на Биеналето, пишат архитектите.
България се завръща на венецианска сцена в една сложна година. Пандемията промени календара на събитията на и спря инерцията от предходните мощни поредни архитектурни издания - на холандеца Рем Кулхас през 2014 година (с тематиките Fundamentals и Defining Modernity 1914-2014), на чилиеца Алехандро Аравена през 2016 година (с блестящо обществената тематика Reporting from the Front) и на ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара от Grafton Architects (с тематиката Freespace) през 2018 година Това бяха три доста фокусирани биеналета, които действаха като рупор - хващаха концепцията на куратора и я усилваха в общия хор на всички участници по този начин, че да отекне по целия свят и да се запомни. След пауза, през 2021 година, ливанецът Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и урбанизъм към Масачузетския софтуерен институт, имаше късмет да се обърне към постпандемичния свят с тематиката си How do we live together?, само че не съумя да каже нищо ново във време, което беше натежало от упования за архитектурен коментар на световния пандемичен феномен.
И по този начин, към този момент сме 2023 година, когато английската архитектка от ганайски генезис Лесли Локо стана първата цветнокожа жена куратор на Архитектурното биенале във Венеция и прикани целия свят да мисли за бъдещето през тематиката Африка - най-младия континент, който може да се окаже една. Тя възприема думата " лаборатория " по-скоро като " работилница ", където архитектите от целия свят да се съберат и да ангажират публиката и себе си в едно групово изпитание да гледаме напред.
Скандалът
Още преди откриването на Биеналето и единствено няколко дни след оповестяването на българските участници, нашата аудитория към този момент беше ангажирана да разяснява - тъкмо както Лесли Локо приканва. " Развита Африка против загнила България: срамен план показва страната ни във Венеция ", написа BGNES в анонимна публикация от 29 януари. " Архитекти скочиха против плана с изоставени учебни заведения за Венеция ", сигнализира вестник " Сега " на 30 януари.
На конференцията, проведена от Министерството на културата на 30 януари, се чуха отзиви, че планът няма нищо общо с тематиката, че няма нищо общо с Африка, че няма нищо общо с архитектурата и е прекомерно фотографски, че излага България. " Шокирани сме от избора на журито. Има ли смисъл да участваме с подобен скандално неприятен план? ", изрече се участвалият в състезанието проектант Стефан Добрев. " Журито е некадърно и би трябвало да понесе отговорност за този голям неуспех, а членовете му в никакъв случай повече да не вземат участие в никакво жури! ", продължи да разяснява той в обществените мрежи.
" Изглежда, че ще е следващото носталгично, самосъжалително и милозливо театралничене. На мен персонално от дълго време ми писна да ни показват като просяци на състрадание и състрадание " от чужденците ". Сигурно и на тях им е писнало да ни гледат какви сме порутени и изостанали - и безусловно, и преносно ", написа някогашният ръководител на Камарата на архитектите и участник в състезанието Борислав Игнатов. " Дали до момента в който се въртим към тия остарели изоставени здания и тяхната обществена и сантиментална стойност - първо няма да ни нагазят бежанците, а след това няма да дойдат роботите с техния изкуствен интелект и да ни отвеят? ", пита различен участник, проектант Димитър Паскалев.
" Участието на България в Архитектурното биенале във Венеция след 15 години неявяване предстоящо затъна в скандал ", заключава вестник " Сега " след министерската конференция.
Има ли действително скандал и къде в действителност е казусът?
Мечтата Венеция
Скандал няма. Но има една фантазия - Венеция.
Мобилизацията на българските архитекти за присъединяване в и българско наличие на 18-тото Архитектурно биенале във Венеция беше забележителна. Въпреки извънредно късното оповестяване (27 дни преди финалното предаване на плановете за национални павилиони към уредниците във Венеция, за което ), макар шокиращо късия период (14 работни дни към коледно-новогодишните празници), макар неуместния бюджет (70 000 лева за галерия във Венеция), макар сложната тематика (Африка и бъдещето дружно си е тегав постколониализъм), състезанието съумя да събере в период 33 оферти, множеството от които напълно съответни. Това демонстрира мощната упоритост на българските архитекти най-сетне да излязат на същинска интернационална сцена.
Сред плановете има футуристи, които се занимават с изкуствен интелект, augmented reality и нововъведения (,,, ), има еколози, които демонстрират възобновими източници и потреблението на неизползваеми материали, в това число клони (, ), има комуникатори, които събират хора и демонстрират, че архитектурата е и другарство (, ), има и такива, които събират и екология, и другарство, и преизползване, и бъдеще в едно сложно и осмислено цяло ().
Изобщо, все тематики, които стоят добре във Венеция.
Снимки от " галериите " на няколко планови оферти
Избраните POV Architects са се захванали с не по-малко значима тематика.
" Образованието е напредването от мрачевина към светлина " е по едно и също време документален и обществен план, изцяло в духа на последните архитектурни изложения във Венеция, които нормално не странят от проблемите. Нарочно не се съобразяваме с тематиката на Биеналето ( " Лаборатория на бъдещето " ), споделя Борис Тикварски в скорошно изявление пред БНР, тъй като човек може да мисли за бъдещето едвам когато е решил проблемите на сегашното. Възможен отговор. POV Architects прочее не са нито неопитни, нито непознати и с изключение на всичко друго са умели конкурсаджии, нормално на челни позиции в множеството смислени архитектурни състезания, проведени у нас през последните години.
Къде е казусът тогава?
Фотографът и архитектите
Печелившият план на POV Architects не е единственият от участниците в състезанието, който се занимава със остарели здания, с образованието и обезлюдяването. Темата за наследството и изоставените здания се просмуква в предложенията на множеството участници, които с право свързват бъдещето с преправяне на предишното.
на Ая Тодорова преизползва остарели мебели в класна стая, превърната в ретрофутуристка лаборатория. на Студио НАДА се занимава с изоставените места като " времеубежища ", по Георги Господинов, и също не дава рецепта за бъдещето, а единствено обрисува път. на " Аедес студио " работи със " Сляпата Вайша ", отново на Господинов, с цел да гледа по едно и също време обратно и напред. на Studio 8 ½ приканва на изоставените здания да се огледа като опция за развиване, а не като задължение. на Надежда Сучева преоткрива българското село - в това число изоставените къщи и обезлюдените места, които могат да имат предстоящ живот.
Имаме всевъзможни изоставени обекти - учебни заведения, къщи, села. Честно казано, чаках и изоставени бани да видя.
Няколко планови оферти, занимаващи се със остарели здания, обезлюдяване и обучение
Фотографите обичат изоставени здания. не е единственият сходен план и на фотографа. Той има серии с изоставени плувни басейни, бензиностанции, с рушащи се индустриални здания. Обикновено не излиза наяве къде са тези места - те са безименни и безконтекстни, може да бъдат на всички места, а създателят е единствено в позицията на регистриращ. Серията с учебните заведения обаче е позиционирана в България - даже единствено посредством транслитерираната българска дума, която я озаглавява. Но още веднъж Думарей документира, без да разяснява, учебните заведения нямат локация, нито информация по кое време са били изоставени, всичко е едно.
Имаме опция да изследваме постройките, преди те да станат неузнаваеми или просто празни парцели. Целта на експозицията е да се улови един момент във времето и обективно, а не прочувствено да зададем въпроси и да извлечем поучения. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези здания като стопани, пишат POV Architects в аргументацията на плана си.
А след това? Как реализираме смяната?
България и Венеция
Има две аргументи да се отиде до Венеция: да кажеш нещо на света и да кажеш нещо у дома през света.
От доста години България настига света и се пробва да прави второто - през погледа на чужденците да се концентрира върху локални проблеми. Ако ги изнесем на открито, в случай че станат известни, то тогава може би и у дома ще им извърнат внимание: ще преборим корупцията, ще спрем да събаряме монументи на културата и впрочем.
Това неизказано въжделение се бори с още едно. Да се покажем на открито в най-хубавата си светлина, като накипрена мома, която танцува на международно ревю в Париж - колоритна, красива, невиждана.
Аз обаче считам, че българското общество към този момент е задоволително зряло - или най-малко не е по-различно от всички останали в световния свят, в който живеем. България от дълго време страда от проблемите и на " първия свят " - в това число архитектурни - и може напълно умерено да ги разяснява паралелно с " огромните играчи ". Нещо повече, има капацитет да задава нови тематики за диалог, а за какво не и да предлага решения. Такива са всички тематики на българските участници, които изброих нагоре, и освен.
Трябва храброст - ние не сме екзотична дестинация, която единствено да забавлява света с черги, песни, шевици и Бузлуджа. Имаме какво да кажем и можем да го създадем даже и през осветляването на проблемите - отпадъците и преизползването, изоставените здания и обезлюдяването, образованието и ниската раждаемост, самотата на високите технологии.
И ето тук се крие същинският въпрос.
Проектът " Образованието е напредването от мрачевина към светлина " към момента единствено записва проблем - без ясна цел, разбор и задълбочено изследване.
Сякаш не смее да каже нещо оттатък instagramable фотосите на Думарей. А би могло - има цяла една зона в изложбеното пространство, отделена за това.
Из плановото предложение на спечелилия POV Architects
Изоставените и неизползваните здания са проблем - проблем и на България, и на света. Той няма да се реши през днешния ден. През него обаче може да се приказва за демография, за екология, за строителство, за културно завещание, за общество, обучение и просвета, за градска среда и урбанистични процеси, за климатичната рецесия, бетон и преизползване на материали, за паметта и предишното, за бъдещето (на архитектурата) и въобще.
POV Architects имат три месеца до откриването, в които да изпълнят зала " Тициан " със наличие, да провеждат събития, да създадат връзки с други национални павилиони, които се занимават със същата проблематика, да основат онази работилница на бъдещето, за която си мечтае Лесли Локо. Хайде!
Защото това е огромната тематика на тазгодишното Биенале - или би трябвало да бъде. В едно разграничено общество да спрем да се спасяваме в предишното, в изолираност, шовинизъм и декаданс и да посмеем да гледаме напред, пък даже и да изглеждаме наивни и демодирано-утопични.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ