Необходимостта от бързи реформи в Германия, която обича да се променя бавно
Анализът е препубликуван от
Неговото име е Кристиан Линднер и малко на брой отвън Германия знаят доста за младия водач на либералите. Той поема партията още през 2013 година и на процедура я избавя от политическото несъществуване след нейния неуспех да премине 5-процентната преграда за влизане в Бундестага.
Печелившата композиция се оказва опозицията против нови задължения, поддръжка за понижаване на налозите, ускорена цифровизация и бизнес промени. Линднер обаче не просто обрисува ясна политическа еднаквост, само че я и отстоява. Това му печели нови симпатизанти, а отводът от присъединяване в коалиция през 2017 година се приема от доста гласоподаватели като кардинален отвод от нерешителния центризъм, в който затъва страната.
Пробивът на либералите е и с помощта на тяхната позиция в месеците на рестриктивните мерки поради пандемията и техните рецензии към държавното управление. Независимо от това обаче, те съумяха да възстановят основна идейно-политическа ниша и възходът им не е чисто ситуативен. Повсеместно експанзиращата страна откри своите безапелационни критици.
Да заприличаш на другите
Окончателните резултати дадоха победа на социалдемократите над ХДС. На третата позиция останаха " Зелените ", а незабавно след тях се подредиха точно либералите. Очаквано, двете водещи партии събират под 50% от общия избор.
На процедура Германия е на път да замязя на множеството останали западно-европейски страни. Обхватните Volkspartei се разчупват от много време, а отдръпването на Ангела Меркел форсира и ясно обрисува процеса. Нейната импозантна епоха като че ли " замрази ", най-малко на повърхността, обществените разбърквания, които из целия континент генерират дълбоки преструктурирания на партийните системи.
" Зеленият преход " и изместването към по-леви културни полезности не престават да отслабват социалдемократите. " Зелените " са печеливши от това разбъркване, а по-убедителното водачество на партията можеше да форсира и този развой. От друга страна християндемократите заплащат цена за своя безконечен центризъм, бежанската рецесия и разрастващата се страна.
В същото време либералите съумяха да станат флагман на опозицията против новия етатистки консенсус и представител на тези, които желаят промени. Макар и в усложнение, някогашната комунистическа партия съумя да оцелее в това преструктуриране, а " Алтернатива за Германия " е към този момент задоволително консолидирана електорално.
Предлаганото водачество от много години също е значим определящ фактор в немските избори. Независимо от конституционната уредба и отбрани против концентрацията на власт, страната е все по този начин " канцлерска република " и убедителността на настоящите претенденти играе основна роля. В този случай поддръжката отиде за минимум неубедителният.
Възможни обединения и изключването на една пета от гласоподавателите
Независимо от възходящата фрагментация на партийната система, немската историческа специфичност лимитира действителните съдружни варианти, заради съществуващия " хигиеничен кордон " към две от партиите в нея. Той е еднопосочен по отношение на " Алтернатива за Германия " и малко разтърсен, само че по-скоро към този момент постоянен по отношение на някогашната комунистическа партия. Друг въпрос е какъв брой време може да удържи изключването на избора на съвсем всеки пети гласоподавател от действителното ръководство.
Сценарий, който наподобява малко евентуален, е " огромна коалиция плюс ". Политическата отмалялост от този формат е осезаема, а и непрекъснато генерира поддръжка за играчите отвън нея. Самият факт, че двете съществени партии към този момент имат потребност от трета, с цел да образуват държавно управление, е задоволително сладкодумен. Либералите са основния състезател в новата обстановка.
Очаквано, най-реалистичните разновидности са тройни обединения - ГСДП, Зелените и Либералите или ХДС, Зелените и Либералите. Предстоящите дълги съдружни диалози предстоящо ще концентрират вниманието на всички, които чакат непоклатимост и ясна политическа посока. По-същественият дълготраен въпрос е дали и до каква степен страната ще се насочи към множествените промени, които от ден на ден я притискат.
Вот за предишното, а не за бъдещето
Отминалият избор беше доста повече за края на епохата Меркел, в сравнение с за това, което следва след нея. От една страна, това е разбираемо с оглед нейното въздействие и диря в политическата история и схващане на германците. От друга, илюстрира тъкмо тяхната настройка за деидеологизирания центризъм на ситуативната политическа рационалност. В този смисъл лайтмотивът на отминалите избори бе обезпечаване на последователност и удържане на предвидимостта и стабилността, а не национално изпитание за дефиниране на отговорите на възходящите провокации.
В самата Германия от най-малко десетилетие има любопитен дисонанс сред политици, коментатори и бизнесмени тъкмо в това отношение. Отминалите избори не основават чувство за осезаемо разбъркване в салдото сред настройката за непоклатимост и смяна. Но отлагането на доста промени трансформират смяната в императив. Независимо от облика на страната пред външния свят, тя има да се оправя с голям брой провокации.
Например, недавнашен отчет на Европейски Съюз сложи Германия на 21-о място по предложение на онлайн услуги, а в ранглиста за скоростта на интернет на Организацията за икономическо съдействие и развиване ѝ даде 29-о място от общо 34 развити индустриални страни. Цялостната инфраструктура изисква нова вълна от вложения.
Индустриите закъсняха с адаптирането по отношение на " зеления преход ". Политическият срив в връзките с Китай занапред ще слага под напън за диверсификация немското експортно стопанство. " Start-up " културата и цифровата екосистема не се развиват с предстоящата скорост. Имиграцията и демографията също от ден на ден я притискат.
Ами натискът извън?
Множествени провокации застигат страната и от външнополитическа вероятност. Страната губи комфорта на световния предпазен демократичен вал, който ѝ осигуряваше спокойни търговски връзки и желаната позиция на потребител на сигурност. Сблъсъкът сред Съединени американски щати и Китай предефинира интернационалната среда и Берлин трескаво търси ново положение на равновесие, гарантиращо по едно и също време разцвет и отбрана.
Трансатлантическият консенсус в страната е разтърсен до степен, претендираща за консолидация на нов промеждутъчен световен индивид, в тази ситуация Европейски Съюз. Той обаче не следва просто да балансира и да поддържа връзката със Съединени американски щати, само че и да е в положение да работи независимо и да генерира промени и нови правила в световната среда.
И тук обаче има алтернативи за немския политически хайлайф. Той остава в забележителна степен нерешителен дали планът за европейски " стратегически суверенитет " не е прекомерно френски, само че е още по-притеснен, че неговото реализиране изисква следващ интеграционен скок, в това число фискален, за който и политици, и общество не са подготвени.
Въобще, изцяло видяно, идните години ще бъдат белязани от едно все по-трудно за удържане напрежение. Германия обича да се трансформира постепенно, само че светът към нея към този момент не ѝ дава този разкош. Сега тя ще би трябвало откри нов баланс и формула за смяна, тъкмо когато стана по-трудна за ръководство.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Неговото име е Кристиан Линднер и малко на брой отвън Германия знаят доста за младия водач на либералите. Той поема партията още през 2013 година и на процедура я избавя от политическото несъществуване след нейния неуспех да премине 5-процентната преграда за влизане в Бундестага.
Печелившата композиция се оказва опозицията против нови задължения, поддръжка за понижаване на налозите, ускорена цифровизация и бизнес промени. Линднер обаче не просто обрисува ясна политическа еднаквост, само че я и отстоява. Това му печели нови симпатизанти, а отводът от присъединяване в коалиция през 2017 година се приема от доста гласоподаватели като кардинален отвод от нерешителния центризъм, в който затъва страната.
Пробивът на либералите е и с помощта на тяхната позиция в месеците на рестриктивните мерки поради пандемията и техните рецензии към държавното управление. Независимо от това обаче, те съумяха да възстановят основна идейно-политическа ниша и възходът им не е чисто ситуативен. Повсеместно експанзиращата страна откри своите безапелационни критици.
Да заприличаш на другите
Окончателните резултати дадоха победа на социалдемократите над ХДС. На третата позиция останаха " Зелените ", а незабавно след тях се подредиха точно либералите. Очаквано, двете водещи партии събират под 50% от общия избор.
На процедура Германия е на път да замязя на множеството останали западно-европейски страни. Обхватните Volkspartei се разчупват от много време, а отдръпването на Ангела Меркел форсира и ясно обрисува процеса. Нейната импозантна епоха като че ли " замрази ", най-малко на повърхността, обществените разбърквания, които из целия континент генерират дълбоки преструктурирания на партийните системи.
" Зеленият преход " и изместването към по-леви културни полезности не престават да отслабват социалдемократите. " Зелените " са печеливши от това разбъркване, а по-убедителното водачество на партията можеше да форсира и този развой. От друга страна християндемократите заплащат цена за своя безконечен центризъм, бежанската рецесия и разрастващата се страна.
В същото време либералите съумяха да станат флагман на опозицията против новия етатистки консенсус и представител на тези, които желаят промени. Макар и в усложнение, някогашната комунистическа партия съумя да оцелее в това преструктуриране, а " Алтернатива за Германия " е към този момент задоволително консолидирана електорално.
Предлаганото водачество от много години също е значим определящ фактор в немските избори. Независимо от конституционната уредба и отбрани против концентрацията на власт, страната е все по този начин " канцлерска република " и убедителността на настоящите претенденти играе основна роля. В този случай поддръжката отиде за минимум неубедителният.
Възможни обединения и изключването на една пета от гласоподавателите
Независимо от възходящата фрагментация на партийната система, немската историческа специфичност лимитира действителните съдружни варианти, заради съществуващия " хигиеничен кордон " към две от партиите в нея. Той е еднопосочен по отношение на " Алтернатива за Германия " и малко разтърсен, само че по-скоро към този момент постоянен по отношение на някогашната комунистическа партия. Друг въпрос е какъв брой време може да удържи изключването на избора на съвсем всеки пети гласоподавател от действителното ръководство.
Сценарий, който наподобява малко евентуален, е " огромна коалиция плюс ". Политическата отмалялост от този формат е осезаема, а и непрекъснато генерира поддръжка за играчите отвън нея. Самият факт, че двете съществени партии към този момент имат потребност от трета, с цел да образуват държавно управление, е задоволително сладкодумен. Либералите са основния състезател в новата обстановка.
Очаквано, най-реалистичните разновидности са тройни обединения - ГСДП, Зелените и Либералите или ХДС, Зелените и Либералите. Предстоящите дълги съдружни диалози предстоящо ще концентрират вниманието на всички, които чакат непоклатимост и ясна политическа посока. По-същественият дълготраен въпрос е дали и до каква степен страната ще се насочи към множествените промени, които от ден на ден я притискат.
Вот за предишното, а не за бъдещето
Отминалият избор беше доста повече за края на епохата Меркел, в сравнение с за това, което следва след нея. От една страна, това е разбираемо с оглед нейното въздействие и диря в политическата история и схващане на германците. От друга, илюстрира тъкмо тяхната настройка за деидеологизирания центризъм на ситуативната политическа рационалност. В този смисъл лайтмотивът на отминалите избори бе обезпечаване на последователност и удържане на предвидимостта и стабилността, а не национално изпитание за дефиниране на отговорите на възходящите провокации.
В самата Германия от най-малко десетилетие има любопитен дисонанс сред политици, коментатори и бизнесмени тъкмо в това отношение. Отминалите избори не основават чувство за осезаемо разбъркване в салдото сред настройката за непоклатимост и смяна. Но отлагането на доста промени трансформират смяната в императив. Независимо от облика на страната пред външния свят, тя има да се оправя с голям брой провокации.
Например, недавнашен отчет на Европейски Съюз сложи Германия на 21-о място по предложение на онлайн услуги, а в ранглиста за скоростта на интернет на Организацията за икономическо съдействие и развиване ѝ даде 29-о място от общо 34 развити индустриални страни. Цялостната инфраструктура изисква нова вълна от вложения.
Индустриите закъсняха с адаптирането по отношение на " зеления преход ". Политическият срив в връзките с Китай занапред ще слага под напън за диверсификация немското експортно стопанство. " Start-up " културата и цифровата екосистема не се развиват с предстоящата скорост. Имиграцията и демографията също от ден на ден я притискат.
Ами натискът извън?
Множествени провокации застигат страната и от външнополитическа вероятност. Страната губи комфорта на световния предпазен демократичен вал, който ѝ осигуряваше спокойни търговски връзки и желаната позиция на потребител на сигурност. Сблъсъкът сред Съединени американски щати и Китай предефинира интернационалната среда и Берлин трескаво търси ново положение на равновесие, гарантиращо по едно и също време разцвет и отбрана.
Трансатлантическият консенсус в страната е разтърсен до степен, претендираща за консолидация на нов промеждутъчен световен индивид, в тази ситуация Европейски Съюз. Той обаче не следва просто да балансира и да поддържа връзката със Съединени американски щати, само че и да е в положение да работи независимо и да генерира промени и нови правила в световната среда.
И тук обаче има алтернативи за немския политически хайлайф. Той остава в забележителна степен нерешителен дали планът за европейски " стратегически суверенитет " не е прекомерно френски, само че е още по-притеснен, че неговото реализиране изисква следващ интеграционен скок, в това число фискален, за който и политици, и общество не са подготвени.
Въобще, изцяло видяно, идните години ще бъдат белязани от едно все по-трудно за удържане напрежение. Германия обича да се трансформира постепенно, само че светът към нея към този момент не ѝ дава този разкош. Сега тя ще би трябвало откри нов баланс и формула за смяна, тъкмо когато стана по-трудна за ръководство.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ