Анализът е препубликуван от Не е време за анализи, а

Анализът е препубликуван от

Не е време за разбори, а за готовност: обществото би трябвало да откри метод да се провежда и да стартира да ползва зеления документ. Друг път за излизане от рецесията няма. Без всеобща имунизация и зелени документи ще прекосяваме през Ковид талази на всеки четири-пет месеца. Ще умират хиляди хора и ще би трябвало да затваряме всичко, с цел да не се претрупват лечебните заведения. Това се случва сега за трети път от ноември предходната година. Време е да разберем, че не трябва да се случва още веднъж и още веднъж.

Провалът на политическите водачи

От аналитична позиция въпросът е следният: откакто е толкоз ясно какво би трябвало да се направи, откакто цяла Европа към този момент го е направила, за какво при нас нещата не се получават? Не, българите не са по-глупави от останалите европейци, ще скочат криворазбраните патриоти, като че ли разполагат с справедливи измерители за всеобщо оглупяване. Въпросът не е за междинната просветеност и образоваността на една политическа общественост, обаче. И най-образованите народи са произвеждали чутовни нелепости и дори закононарушения против човечеството. Въпросът е на политическо водачество и на неговия безспорен неуспех в България.

Отговорността за актуалната обстановка не е безадресна. На първо място, виновен за нея е президентът Радев и неговото служебно държавно управление. В междувластие България действа като президентска република. Радев е виновен за това, че не разгласи политиката за прекосяване към зелен документ още през лятото. Ако през август хората знаеха, че от октомври документите ще са наложителни, в този момент такава драма нямаше да има. Вярно е, че щеше да има отрицателни реакции против Радев и държавното управление и може би рейтингите им щяха да се влошат. Но и Стойчо Кацаров, и останалите специалисти безспорно знаеха, че друго решение няма. Предпочетоха рейтинга пред истината и в следствие ще изгубят и двете.

ГЕРБ и Българска социалистическа партия са съвсем толкоз виновни, колкото и Радев. Те се провалиха в ролята си на съпротива като не подлагаха на критика мекушавостта на президента по този въпрос. Напротив, те бяха част от повода за тази колебливост, тъй като тръбяха на всички места, че имунизацията е просто персонално решение и страната не би трябвало да лимитира с нищо неимунизираните. Тази безнаказаност ескалира през вчерашния ден, когато те заедно се оповестиха против въвеждането на зеления документ.

Може да стане и по-лошо

В момента и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия основават илюзията, че страната е изправена пред доста първокласен избор - дали да вкарва или да не вкарва ограничаващи ограничения. А ситуацията е доста по-тежко - изборът е сред цялостно (или покрай пълното) затваряне и отчасти затваряне с въвеждане на зелен документ. Вярно е, че заради ниските равнища на имунизация в доста случаи въвеждането на зелен документ ще е еднакво на цялостно затваряне - учебни заведения и университети минаха на онлайн образование, тъй като просто не могат да вкарат зелените документи в тези периоди. Но е също толкоз правилно, че в случай че в този момент въвеждането на подобен документ се отсрочи още веднъж, рискуваме след пет месеца да сме в същата обстановка. Макар и закъсняло, това въвеждане би трябвало да стане, тъй като очевидно то е единственият тласък, който може да промени имунизационната картина в България.

Политическа празнина дебне отвред

Други национални любимци - Има Такъв Народ - в действителност се нареждаха като полу-антиваксърска партия. Те сякаш подкрепяха имунизацията, само че си избраха такива представители, че за всички беше ясно къде са сърцата им. Те не носят отговорност за обстановката обаче, тъй като по принцип надали могат да носят отговорност за нещо. И тук не става дума за дребно заяждане за неспособността им да образуват държавно управление. Проблемът е систематичен: Слави Трифонов твърди, че разчита на мнението на специалистите си, а специалистите му настояват, че той носи цялата отговорност за всичко. В този циничен кръг отговорността изначално се губи в пинг-понг сред водач и специалист, които в последна сметка губят статуса и на водачи, и на специалисти.

За опортюнисти като Мая Манолова и " Възраждане " също не си коства да се приказва: те наподобява ще скочат на всяка естрада, която им дава обещание няколко гласа повече. Но има и нещо трагично в злоупотребата с тематиката " митинги за права ". Представете си, че антиваксърите съумеят и блокират ограничаващите ограничения в сегашния миг - какво ще се случи, като хора стартират да умират без достъп до лекарска помощ поради претоварването на лечебните заведения?

Добра дума би трябвало да се каже за Движение за права и свободи по тематиката Ковид-19 - те, уверени в твърдостта на електората си, като че ли единствени имаха смелостта намерено да застанат зад зеления документ в първичните си изявления. Дано да не си трансформират позицията по въпроса след това.

" Демократична България " съдържателно мълчи по въпроса, само че мълчанието е също позиция, която я подрежда до тези, носещи отговорност за обстановката. От групировка, претендираща за експертност, явно се чака повече - настояването за привикване на Консултативен съвет при президента е някаква стъпка, само че без ясно позициониране на обединението по въпроса със зеления документ тя не е задоволителна. " Продължаваме промяната " също леко се ослушват, въпреки че с ангажименти, допълнения и пируети въпреки всичко наподобява поддържаха зеления документ. Като цяло, умните и красивите се стараят повече да наподобяват красиви в тежката обстановка. Не е ясно кой ще се очарова от сходна хубост.

Професор Герджиков, без да желае, изясни аргументите за неналичието на водачество по рецесията с ковид, като сподели, че не желае да заема позиция по избрани въпроси, тъй като по този начин ще загуби половината от електората си. За подобен вид сметки политиците заслужават да губят целия си електорат, тъй като стават ирелевантни и напряко непотребни.

Партиите би трябвало да се спогодят

Какво може да се направи в създалата се политическа празнина, изпълнена с къде красиви, къде по-малко красиви политически формирания, носещи се като сапунени мехури по посока на спорните публични настройки? Демокрацията не търпи празно пространство и нормално го изпълва с нови играчи след углавен избор и огромна политическа турбуленция. Че може ли да има по-голяма неустойчивост от сегашната? Може, може, ще кажат оптимистите.

За да не се стига до такава степен, партиите, претендиращи да бъдат носители на някаква политическа отговорност, би трябвало - гласно или мълчешком - да се спогодят да подкрепят въвеждането на зелените документи. Да, ясно е, че взаимни отстъпки в първичния временен интервал ще са нужни - като броенето на първата игла за краткотрайно задоволително и удължаването на периода на документите на преболедувалите, да вземем за пример. Други гъвкави ограничения също ще се наложат в директно бъдеще. Но заставането по принцип против рационалната политика за зелени документи или нейното безсрочно отсрочване би било успех на безотговорността. А и надали ще избегнем съществено затваряне на страната в околните седмици - дано най-малко то да се употребява за приемането на ограничения, които най-сетне трайно да възстановяват обстановката. Тази нормализация към този момент се случва в Западна Европа и ключът към нея не е скришен - имунизация и зелени документи. И съответно политическо водачество, несъмнено.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.