Анализът е препубликуван от Навръх 24 май от Лондон долетя

Анализът е препубликуван от

Навръх 24 май от Лондон долетя вест, която просто ни остави без мирис - романът на Георги Господинов " Времеубежище " в превод на британски от Анжела Родел завоюва интернационалния " Букър " - една от най-големите, най-стойностни и мечтани литературни награди в света.

" Честито знамение на езика ": " Времеубежище " на Георги Господинов завоюва " Букър "

Вестта е чудна, напряко превъзходна - българската литература и въобще просвета засвети с ярка светлина на картата на планетата; освен това, самата България засвети на тази карта и то не с мътните пигменти на Тиквата и Каскета, а с блестящата виделина на място, в което се основават скъпи културни артикули, намиращи интернационално самопризнание. В този смисъл " Букър " не е единствено за Георги Господинов и Анжела Родел - несъмнено, най-вече е техен, само че той е и за всички нас, които приказваме български и почитаме словото и писмеността си.

Насред еуфорията - както от празника, по този начин и от премията, може да не си дадем действителна сметка какво в действителност се случи. И да си помислим, че това е някакъв случай - станало, минало, отпътувало.

Съвсем обаче не е по този начин, безусловно не е по този начин: премията " Букър " за " Времеубежище ", Георги Господинов и Анжела Родел има фундаментално значение, тя е цивилизационен избор и аксиологична посока и таман заради това ще въздейства в бъдеще върху българското развиване във всякакво отношение, освен културно и литературно, само че и политически, обществено, просветително, че дори и икономическо (дори това последното да ви се коства пресилено).

Но литературата е посочила, че може трайно да влияе върху посоката накъде ще тръгне придвижването на един или различен народ и от образеца на Русия виждаме това с просто око: невъздържаните империалистически настройки в творчеството на Достоевски (особено в " Дневник на писателя " ); антикултурните импулси, които в последните си години граф Толстой разпръсква с нестихваща пристрастеност (чак до отричането на Шекспир в интерес на православните " старци " ); да не загатвам Пушкин с неговата поетическа филипика " Към клеветниците на Русия " или Тютчев с обикновената мистичност " Русия с разум не ще прозреш " Гогол с неговите " Избрани места от кореспонденцията с приятелите е не по-малко назадничав, неслучайно вбесява неистовия Белински. Та чак до Бродски, който също се поддава на великоимперския национализъм с цялостното със неприязън стихотворение " За независимостта на Украйна ". За Захар Прилепин, взривения неотдавна свръхнационалист (и надарен писател), никак не ще разтварям дума.

ВремеубежищеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

В съветската литература са закодирани днешните Буча и Ирпен, както в миналото в немеца Юнгер бе закодиран хилядолетният Райх. Литературата не е почтена, в никакъв случай не е била

Макар че не трябва да надничаме единствено в непознатата чиния, имаме си наша и тя е не по-малко цялостна с гъста националистическа супа. Да вземем единствено Кирил Христов с неговото " Сърби я, Сърбия, сърби я " или графоманът Любомир Бобевски, чийто химн на Добруджа " О, Добруджански край " чак е лепнат паметно на паметник в Каварна. Че даже и Патриарха, дядо Вазов, за който Георги Господинов намира прелестни слова: " Вазов е огромното българско успокоение - споделя. - Големият български утешител ", от който се учим както на обич към българското, само че и на надменност от българското: " България живее под гръма на урата " ( " Под гръма на урата " ). Неговият разказ " Под игото " за първи път е публикуван изцяло като независим том на британски, с помощта на което е препоръчан и за Нобелова премия, само че в реалност оня, който е бил на ръка разстояние от това да я получи, е бил Пенчо Славейков, огромният му противник. И единствено преждевременната му гибел в Брунате, Италия, предотвратява това събитие, което - уверен съм, в случай че се беше състояло, щеше да придаде напълно различен процес на българската история през ХХ век; тази наша нещастна история на тази наша " нещастна фамилия ".

Защото - тук малко ще изпадна в анахронизъм, в случай че Вазов е котловинен, то Пенчо е планетарен: единият не излиза от пространствата на българското, другият непрекъснато мисли и работи за международните пространства. От което следва, че в случай че Пенчо беше взел Нобела, то ние нямаше да се занимаваме с тесните си районни дрязги - " Нещастнико, побратиме, остави тука кости. Прав ли, крив ли бе - не осъждам те - почивай, Бог да елементарни " ( " Първият погубен сърбин " ), а щяхме да гледаме към необятните интернационалните простори, едничките почтени " зарад нас ": " Човешкий разсъдък бий и се терзае от памтивека, висшата си цел сложил: да проникне и познае незнайното зад знайния лимит " ( " Химна " ).

Пенчо Славейков щеше да е вторият славянски създател (след Хенрик Сенкевич) и първият балкански, почетен от шведския комитет. И тогава освен нашите литературоведи, а и на целия полуостров щяха да го почитат, изследват, признават, а с него и нас, българите. Докато след скоропостижната му гибел съвсем единствен Боян Пенев е съзнавал креативното му великолепие (преди доста време дори уредникът на музея на татко и наследник Славейкови в Трявна ми призна, че пред Пенчо предпочитал и разбирал доста повече Вазов), а приживе нищожеството Сава Бобчев го праща да изкачва четири етажа с куците си крайници. На което Пенчо Славейков отвръща по единствения вероятен метод - напуща България и отпътува за Италия с обичаната си Мара Белчева, с цел да откри там гибелта си...

Милена Кирова: " Букър " е огромно достижение освен за Господинов, само че и за българската литература

Случва се тази неправда през 1911 година, 112 години след нея Георги Господинов я поправя. Защото за " Букър " не е номиниран, хеле пък да го завоюва, публицист от овехтелия и премрял Съюз на българските писатели, чийто ръководител Боян Ангелов също преди дни се " бореше интензивно за мир " пред постройката на Европейския парламент в София, а създател от размирния, непослушен и реформаторски " Литературен вестник ", който правеше на пух и прахуляк креативен изнемощелите от соцносталгия и блян по Тато и по партията-водителка негови членове. И който е създател на по този начин вбесяващата ги имитация за умните и красивите.

Колекция „ Георги Господинов “С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Прочее във " Времеубежище " всички тези назадничави видове са разказани по отговарящ метод, изцяло тъкмо и изключително надарено. Дето се вика, ачик-ачик. И в този момент този човек, който е интелигентен и хубав, и " войнолюбец " (по терминологията на Румен Радев), се оказва не просто някакъв похлупен жълтопаветник, а създател, гений, създател!, чието дарование призна целият свят и му се преклони с наслада и копнеж. Чак до Холивуд в лицето на Сара Джесика Паркър, актрисата от " Сексът и градът ". Ти да видиш!

Така погледнат, " Букър " -ът на Георги Господинов е в действителност акт на цивилизационен избор, един тип смислоубежище. Смислоубежището, което гради ценностоубежището ни, което пък ни съживява културоубежището, че да ни даде то нови сили, неподозирани нови сили за затъналото в пошли баталии свидно ни българоубежище.

С тази премия България дефинитивно и окончателно потегли по пътя, който единствен ѝ приляга - пътя към Европа, към демокрацията, към индивида като персона, а не като крепостен. Пътят на " Аз сме ", който е път съчувствен, човечен, съпричастен и жизнелюбив. Не мъртвият път на Бахмут, а живият път на " Пикадили ". Път, който отваря пред нас, българите, всички пътища на света.

" Букър " не е просто литературна премия, " Букър " е нашето европейско бъдеще

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.