Културата, Бузлуджа и Дом паметникът на БКП
Анализът е препубликуван от
Наскоро към този момент някогашният министър на културата Атанас Атанасов показа в обществените мрежи удовлетворението си, че с един от последните си подписи преди рухването на кабинета е обезпечил държавно финансиране за Проект Бузлуджа, чиято цел е реставрирането и опазването на Дом паметника на Българска комунистическа партия. Преди година монументът, повдигнат на върха по времето на комунистическия режим в негова прослава, беше препоръчан за разглеждане като недвижима културна полезност от национално значение
Законът за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен е настоящ закон на Република България, признат от XXXVIII Народно заседание на 26 април 2000 година и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 година
Най-вероятно решенията на министър Атанасов от 2022 година и на служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев през 2021 година, трябваше да бъдат предшествани от анулация на упоменатия настоящ закон. Можеше да се направи най-малко това, с цел да се избегне забележимото несъгласие сред актовете на държавните институции. Но като казахме несъгласие - да, в разискванията по тематиката никой не крие противоречивостта на въпроса. Но не щеш ли без да се изчака постигането на единодушие, въпреки всичко властимащите, с " цялото схващане за сложността на казуса ", афишират Дом паметника на Българска комунистическа партия за недвижима културна полезност от национално значение и обезпечават държавно финансиране за реституция и запазване.
Аргументът да се постъпи по този начин несъмнено звучи като " в политическата история несъгласията в никакъв случай не изчезват, само че културата си е просвета и ние сме длъжни да се погрижим ". Такава позиция безусловно ни връща към дълбокото изначално запитване какво е просвета.
България под комунизъмС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Общоприетото схващане е, че културата съставлява рационализиране, облагородяване, всички културни действия имат за цел подобряването на житейската среда в едно с нейните жители, които са и нейни основатели. Но има и мироглед с уточняващ подробност. Той включва всичко изброено с ангажимента, че " положителното " не е универсално и в този смисъл културата постанова избрана визия за " положително ". Погледнато от подобен ъгъл, културата се трансформира в нападателна битка за отвоюване на територия, на която да се живее съгласно нечии наставления, тъй като тъкмо те са подобаващи за предписващия ги.
Подобен мироглед подухва известна паника и помрачава може би наивната визия, че културата е една за всички и все е хубава. Но пък на помощ идва успокоението, че даже културите да са различини, те могат да съжителстват в естетика, да не водят война, а да битуват в елегантна приемливост между тях. Тази приемливост към този момент можем да назовем универсално културна.
И по този начин - Дом паметникът на Българска комунистическа партия е венец на комунистическата просвета, която е част от нашата история, дано толерантно да го съхраним, нищо че сме оповестили комунистическия режим за незаконен. Даже нацистките концлагери са музейно съхранени, тъй като цивилизованите страни имат деликатно отношение към паметта. Един освободен от предубежденията и в последна сметка спогодителен взор дава светла вероятност и на мрачното минало - хората ще прегледат, ще помислят. Да не приказваме, че изобретателният метод може да отключи поле за непредвидени използва, а пък и икономическият резултат от туристическия поток не е за занемаряване.
Развалината. История на комунизЪмаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Приятно звучи.
И въпреки всичко като концлагерите се дават за образец, нали не забравяме, че оценката във връзка с случилото се в тях е изрично негативна, те не са непокътнати монументи в възхвала на нацизма, а назад - в тях е жигосан и запечатан ужасът, който в никакъв случай не трябва да се повтаря. А Дом паметникът на Българска комунистическа партия е построен, с цел да възвеличае едно дело, оповестено за незаконно. Ако се реставрират и опазват картините на възхвала, не се ли оправдава нарушителят? И белким универсалната културна приемливост би трябвало да влага средства в напудрянето и излъскването на един облик, който е нейно отричане? Нима би трябвало да си затваряме очите, че това свещено за Българска комунистическа партия място и до през днешния ден е събирателен пункт за политически акции, в чиито лозунги се дочува ехото на закононарушенията, които надалеч не са по този начин изрично отречени от наследниците на партията и тъкмо паметникът поддържа настройките, че въобще не става въпрос за закононарушения?
Поддръжниците на концепцията за възстановяване и запазване настояват, че си дават сметка за основателното безпокойствие, само че пък явно считат, че решението им все пак е вярно. В забележката за концлагерите има смисъл, само че Пирамидите не са ли монументи в възхвала на безспорната фараонска власт и робството - да ги съборим ли?
В тази прилика проблясва парадоксът, че тъкмо радетелите на равенството и братството са сравнявани с фараони, в каквито в действителност се бяха трансформирали. Само че, за разлика от фараоните, комунистическите водачи лъжеха народа, че са част от него, че ръководят не те, а той и че богатствата са за него, а не за тях. Българска комунистическа партия може да е пирамида единствено в преносния бизнес смисъл на думата - измамническо дружество, в което хората губят средствата и живота си. Струва ли си да се грижим за неговия монумент?
А по какъв начин бихме се отнесли към концепцията да съхраним един сходен паметник, в случай че си представим, че някой от актуалните политици реши да издигне подобен за себе си и своята партия? Какво бихме споделили, в случай че някой след време се загрижи за Дом паметника на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия, Демократична България или Възраждане? Или за Дом паметника на Единна Русия и Путин?
Изглежда, че въпросът не е подложен правилно, тъй като Дом паметникът на Българска комунистическа партия е друго нещо - той е удостоверение за дълъг интервал на тоталитарна власт, открита освен България, а и в забележителна част от света, по силата на доктрина и революционна процедура, тъй че съставлява културна полезност съгласно сериозен аршин. Споменатите партии са надалеч от тази историческа значителност.
Но белким това значи, че в случай че една корумпирана организация се задържи задоволително дълго на власт, то нейната културна стойност се усилва? Не насърчаваме ли корумпираните да упорстват в безобразията си с вярата, че след години ще имат монументи, за които обществото ще бъде длъжно да се погрижи?
Отговорът на поддръжниците е, че това още веднъж са неточни внушения, тъй като паметта за злодеите не значи поощряване на злодействата, а предварителна защита против тяхната поява.
Тогава обаче методът към Дом паметника на Българска комунистическа партия би трябвало да е по-различен. Може да се резервира, само че като се консервира разрухата му - това би бил културен жест с същинско значение, тъй като би съхранил не лъжата, а истината. Културно-историческите монументи, които са останали от древността до през днешния ден по цялото земно кълбо, имат стойност, в случай че съхраняват не лъжата, а истината. Начинът, по който наподобяват, и маниерът, препоръчан за тяхното разбиране, би трябвало да са съответни на тази цел. На Бузлуджа можеше да има упоменателен знак, обвързван с началото на социалдемократическото придвижване в България - неговата витална концепция се споделя от политици по целия свят. А Дом паметникът на Българска комунистическа партия е облик на незаконното й извращение - единствено типът на неговия крах може да съставлява свястно обръщение за поколенията.
Ако се върнем на разбиранията за културата и културите, то не можем да не отбележим, че толерантното мултикултурно общуване не трябва да анулира смисъла на културата сама по себе си или с други думи - не можем да толерираме културни явления, чиито прояви нямат общо с усъвършенстването и облагородяването в техния общопризнат смисъл. Нюансите са добре пристигнали, само че единствено в случай че обогатяват, а не подменят същността на понятието. В противоположен случай не трябва изобщо да го използваме.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Наскоро към този момент някогашният министър на културата Атанас Атанасов показа в обществените мрежи удовлетворението си, че с един от последните си подписи преди рухването на кабинета е обезпечил държавно финансиране за Проект Бузлуджа, чиято цел е реставрирането и опазването на Дом паметника на Българска комунистическа партия. Преди година монументът, повдигнат на върха по времето на комунистическия режим в негова прослава, беше препоръчан за разглеждане като недвижима културна полезност от национално значение
Законът за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен е настоящ закон на Република България, признат от XXXVIII Народно заседание на 26 април 2000 година и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 година
Най-вероятно решенията на министър Атанасов от 2022 година и на служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев през 2021 година, трябваше да бъдат предшествани от анулация на упоменатия настоящ закон. Можеше да се направи най-малко това, с цел да се избегне забележимото несъгласие сред актовете на държавните институции. Но като казахме несъгласие - да, в разискванията по тематиката никой не крие противоречивостта на въпроса. Но не щеш ли без да се изчака постигането на единодушие, въпреки всичко властимащите, с " цялото схващане за сложността на казуса ", афишират Дом паметника на Българска комунистическа партия за недвижима културна полезност от национално значение и обезпечават държавно финансиране за реституция и запазване.
Аргументът да се постъпи по този начин несъмнено звучи като " в политическата история несъгласията в никакъв случай не изчезват, само че културата си е просвета и ние сме длъжни да се погрижим ". Такава позиция безусловно ни връща към дълбокото изначално запитване какво е просвета.
Общоприетото схващане е, че културата съставлява рационализиране, облагородяване, всички културни действия имат за цел подобряването на житейската среда в едно с нейните жители, които са и нейни основатели. Но има и мироглед с уточняващ подробност. Той включва всичко изброено с ангажимента, че " положителното " не е универсално и в този смисъл културата постанова избрана визия за " положително ". Погледнато от подобен ъгъл, културата се трансформира в нападателна битка за отвоюване на територия, на която да се живее съгласно нечии наставления, тъй като тъкмо те са подобаващи за предписващия ги.
Подобен мироглед подухва известна паника и помрачава може би наивната визия, че културата е една за всички и все е хубава. Но пък на помощ идва успокоението, че даже културите да са различини, те могат да съжителстват в естетика, да не водят война, а да битуват в елегантна приемливост между тях. Тази приемливост към този момент можем да назовем универсално културна.
И по този начин - Дом паметникът на Българска комунистическа партия е венец на комунистическата просвета, която е част от нашата история, дано толерантно да го съхраним, нищо че сме оповестили комунистическия режим за незаконен. Даже нацистките концлагери са музейно съхранени, тъй като цивилизованите страни имат деликатно отношение към паметта. Един освободен от предубежденията и в последна сметка спогодителен взор дава светла вероятност и на мрачното минало - хората ще прегледат, ще помислят. Да не приказваме, че изобретателният метод може да отключи поле за непредвидени използва, а пък и икономическият резултат от туристическия поток не е за занемаряване.
Приятно звучи.
И въпреки всичко като концлагерите се дават за образец, нали не забравяме, че оценката във връзка с случилото се в тях е изрично негативна, те не са непокътнати монументи в възхвала на нацизма, а назад - в тях е жигосан и запечатан ужасът, който в никакъв случай не трябва да се повтаря. А Дом паметникът на Българска комунистическа партия е построен, с цел да възвеличае едно дело, оповестено за незаконно. Ако се реставрират и опазват картините на възхвала, не се ли оправдава нарушителят? И белким универсалната културна приемливост би трябвало да влага средства в напудрянето и излъскването на един облик, който е нейно отричане? Нима би трябвало да си затваряме очите, че това свещено за Българска комунистическа партия място и до през днешния ден е събирателен пункт за политически акции, в чиито лозунги се дочува ехото на закононарушенията, които надалеч не са по този начин изрично отречени от наследниците на партията и тъкмо паметникът поддържа настройките, че въобще не става въпрос за закононарушения?
Поддръжниците на концепцията за възстановяване и запазване настояват, че си дават сметка за основателното безпокойствие, само че пък явно считат, че решението им все пак е вярно. В забележката за концлагерите има смисъл, само че Пирамидите не са ли монументи в възхвала на безспорната фараонска власт и робството - да ги съборим ли?
В тази прилика проблясва парадоксът, че тъкмо радетелите на равенството и братството са сравнявани с фараони, в каквито в действителност се бяха трансформирали. Само че, за разлика от фараоните, комунистическите водачи лъжеха народа, че са част от него, че ръководят не те, а той и че богатствата са за него, а не за тях. Българска комунистическа партия може да е пирамида единствено в преносния бизнес смисъл на думата - измамническо дружество, в което хората губят средствата и живота си. Струва ли си да се грижим за неговия монумент?
А по какъв начин бихме се отнесли към концепцията да съхраним един сходен паметник, в случай че си представим, че някой от актуалните политици реши да издигне подобен за себе си и своята партия? Какво бихме споделили, в случай че някой след време се загрижи за Дом паметника на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия, Демократична България или Възраждане? Или за Дом паметника на Единна Русия и Путин?
Изглежда, че въпросът не е подложен правилно, тъй като Дом паметникът на Българска комунистическа партия е друго нещо - той е удостоверение за дълъг интервал на тоталитарна власт, открита освен България, а и в забележителна част от света, по силата на доктрина и революционна процедура, тъй че съставлява културна полезност съгласно сериозен аршин. Споменатите партии са надалеч от тази историческа значителност.
Но белким това значи, че в случай че една корумпирана организация се задържи задоволително дълго на власт, то нейната културна стойност се усилва? Не насърчаваме ли корумпираните да упорстват в безобразията си с вярата, че след години ще имат монументи, за които обществото ще бъде длъжно да се погрижи?
Отговорът на поддръжниците е, че това още веднъж са неточни внушения, тъй като паметта за злодеите не значи поощряване на злодействата, а предварителна защита против тяхната поява.
Тогава обаче методът към Дом паметника на Българска комунистическа партия би трябвало да е по-различен. Може да се резервира, само че като се консервира разрухата му - това би бил културен жест с същинско значение, тъй като би съхранил не лъжата, а истината. Културно-историческите монументи, които са останали от древността до през днешния ден по цялото земно кълбо, имат стойност, в случай че съхраняват не лъжата, а истината. Начинът, по който наподобяват, и маниерът, препоръчан за тяхното разбиране, би трябвало да са съответни на тази цел. На Бузлуджа можеше да има упоменателен знак, обвързван с началото на социалдемократическото придвижване в България - неговата витална концепция се споделя от политици по целия свят. А Дом паметникът на Българска комунистическа партия е облик на незаконното й извращение - единствено типът на неговия крах може да съставлява свястно обръщение за поколенията.
Ако се върнем на разбиранията за културата и културите, то не можем да не отбележим, че толерантното мултикултурно общуване не трябва да анулира смисъла на културата сама по себе си или с други думи - не можем да толерираме културни явления, чиито прояви нямат общо с усъвършенстването и облагородяването в техния общопризнат смисъл. Нюансите са добре пристигнали, само че единствено в случай че обогатяват, а не подменят същността на понятието. В противоположен случай не трябва изобщо да го използваме.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ