Анализът е препубликуван от Наскоро прочетох житейска история, а след

Анализът е препубликуван от

Наскоро прочетох " житейска " история, а по-късно видях и фрагменти, снимани с телефон от днешната - напълно днешната Русия, които в смален мащаб ни я показват безусловно цялата, във всичките ѝ публични " сегменти ".

Ето в резюме каква е тя. През април предходната година, два месеца след нахлуването на Путин в Украйна, 13-годишно момиченце от гр. Ефремов на име Маша в час по изобразяване прави рисунка, изобразяваща две флагове - съветското и украинското; на първото написва " Нет войне ", на второто - " Слава Украине ". По средата сред двете флагове - жена с дете на ръце, към която (откъм съветското знаме) летят ракети. Какво следва?

Руснак е наказан на 2 години затвор след антивоенна рисунка на щерка му

Учителката на часа предава детската рисунка на директорката на учебното заведение, тя пък, също незабавно, не другаде, а в полицията и к огато още на идващия ден бащата води Маша на учебно заведение, двамата са арестувани и отведени в сектора.

Междувременно " органите " скорострелно са проучили " продукцията " на бащата в обществена мрежа и ето, поради коментар, гласящ " Руската войска: Насилниците са сред нас ", той е санкциониран по закона за " дискредитация на армията ". Разбира се, на бащата излиза наяве какво чака него и детето му оттук насетне и скоро по-късно се преселва с Маша в прилежащ град. " Органите " обаче нито го не помнят, нито го извеждат от полезрението си.

Осем месеца по-късно в новия дом (на тези толкоз " рискови хора " ) нахлуват служители на реда и ФСБ-шници, вършат обиск, арестуват бащата, а момиченцето изпращат в " Рехабилитационен подслон ". На този първи стадий разделянето на бащата и детето е единствено краткотрайно. В началото на март тази година обаче следва нов арест на мъжа и ново - към този момент трайно изпращане на детето в " рехабилитационен център ". Започва - по самодейност на " Комисията за малолетните " в града - и процедура за лишаване на родителските права на бащата, а " органите " търсят даже майката (с която мъжът от години е разделен), с цел да лишават превантивно и нейните наставнически права.

В центъра, където е затворено - видях го на кадър, ограден с към 3-4-метрова плътна ограда, глухо заключена, така че какво съставлява вътрешността не можем да забележим - на детето е лишен телефонът и е отхвърлен всевъзможен контакт с родителя му. Последният пък е подложен под домакински арест при специфични условия - освен не може да излиза на открито, само че и продуктите от най-първа нужда могат да му се носят единствено със особено позволение от следователя (който тоест, в случай че реши, би могъл да го умори от глад). Съвсем неотдавна на бащата - в негово неявяване (съобщава се, че е избягал от вкъщи си) е прочетена присъда в локалния съд (от " процеса " има фрагменти, само че за това, след малко): две години в колония - т.е. в лагер. Вчера научих, че беглецът май бил хванат някъде в Беларус и какво ще последва за него и детето му към този момент не ни е известно.

Това е.

Дайте си сметка, драги читатели, кой е стартовият пункт на тази, без подозрение, създадена от страната фамилна покруса. От какво " закононарушение " стартира да се разпростира тя. От една детска рисунка - рисунка на дете, което не е навлязло даже в пубертета. Дайте си сметка обаче и какво съставляват през днешния ден множеството от " жителите " на тази страна, която, видите ли, " граничела с Бога " и в която " са живели Достоевски, Пушкин и така нататък ". Учителката, която на часа изтърчава с картината при директорката, тя пък, която на часа изтърчава в полицията, полицията - която уплашена от ужасното " закононарушение " още на идващия ден в самото учебно заведение арестува и бащата, и детето пред очите на всички; постанова санкция на родителя, рови се из постовете му в обществената мрежа. И оттук насетне го набелязва за съсипване: осем месеца по-късно - втори арест (побой в ареста), детски затвор за момичето, трети арест, още един затвор за момичето - цялостна изолираност от бащата, съд за бащата - две години затвор. Заради рисунката, поради украинското знаме, поради фигурата на жена с дете, към която откъм " граничещата с Бога " страна летят ракети, поради поста на бащата " Насилниците са до нас ".
Дайте си сметка обаче и за злополуката на това семейство, помислете си какво чака момичето оттук насетне в " рехабилитационните центрове " с четириметрови стоманени огради, където душата му, разрешила си да напише " Нет войне ", ще би трябвало да бъде обърната с хастара на открито. Поставете се след това на мястото на бащата, който, отивайки в " колонията " за години наред, евентуално към този момент в никакъв случай няма да разбере какво се е случило с Маша, няма да я види и чуе повече в никакъв случай Повтарям: поради детската рисунка и заради чудовищно безсърдечния слугинаж на " сънародниците " на двамата, заради ужасяващата неприязън на държавните " органи ", ясно посочили през миналата година на бащата и детето - " няма да ви оставим на мира, ще ви съсипем живота, ще ви унищожим! "

Това е, драги читатели, Русия през днешния ден, която у нас толкоз хора " сърдечно обичат " - месомелачка, унищожителка на витални ориси - за най-малкото, за детинското придвижване настрана от " разпореденото ". Разбирате ли го? Усещате ли го? И тъй като постоянно слушам " не обобщавайте - Русия не е Путин, руснаците не са путинисти ", ще ви опиша (а и ще ви насоча да видите) фрагментите, дублирам, снимани с телефон от " правосъдния развой " против бащата на детето. Всъщност на тях виждаме едно " стадо " от - както се схваща, особено докарани, с цел да се показва, че процесът е обществен и всичко е " както се следва " - гледащи осъдително-безучастно " тьоти " и чичковци- " ветерани ", които би трябвало да изображават " очевидците ".
На въпрос на юриста, познава ли някой от тях изобщо " подсъдимия " - следва компактно безмълвие.Две от корпулентните членки на " миманса " дъвчат нещо, до момента в който слушат историята, за която явно чуват за първи път, само че която ни минимум не ги трогва. В някакъв миг една от тях въпреки всичко отваря уста, с цел да " обърне внимание " на юриста, че " този човек (чието дете сега се лишава, а той бива запратен в колония) въпреки всичко " е обидил нашия президент ", а на бележката, че в Русия " има конституция ", пренебрежително махва с ръка. Другите не престават да гледат безучастно и да дъвчат. Това че сега, евентуално вечно биват разграничени татко и дете, че това става след година тормоз и в последна сметка поради (ще го повторя и ще го потретя) една детска рисунка, изобщо не ги допира. Те са лоялни към " великата Русия ", те са ревностни към " наш президент Владимир Владимирович ".

Казах, че тази история е репрезентативна за обстановката в днешна Русия. Тя ясно ни демонстрира публичните " сегменти ", от които тя се състои и относителната им тежест в тази страна. Най-нищожният е точно този, представляван от горкия татко и детето му, разрешили си закононарушението да виждат (и - по детски - да нарисуват) истината. Към него се числят и безпомощно опитващите се да им оказват помощ в нещастието неколцина " либерали " (местната депутатка от " Яблоко ", с която " надзирателите " от " Рехабилитационния център ", в който е затворено детето, беседват - чуваме го - зад желязната ограда и напряко ѝ декларират, че няма да я позволен вътре; юристът на подсъдимия).

Следва най-големият " сегмент ", чиято представително-физиогномична извадка виждаме в лицето на подправените " очевидци ", докарани на процеса: мъртви души, зомбирани машинки за преданост, лишени от обикновена човешка емпатия - стадо, стадо от непринудено съучастващи на закононарушение, извършващо се пред личните им очи. Зад тях е " сегментът " на доносниците - безусловно дресирани да " алармират " за всичко уязвяващо " репутацията на нашата войска ", представляван тук от учителката, директорката, локалната полиция Зомбирани, прекършени под най-горния сегмент - на репресорите, тъмничарите, бандитите, овладели тази страна и без жалост разбиващи фамилии, осакатяващи деца.

Не, тази страна - виждаме го ясно в тази история - е надълбоко болна и би трябвало безусловно да бъде преорана, с цел да бъде избавена от нея цивилизацията на света като цяло.

А знаете ли и кое изключително ме възмути по отношение на нея? В дните, в които се разиграва описаната покруса, " православнейши " русофили (у нас) и митроносни архиереи в Русия надават горки писъци за това, че " украинската страна разпоредила " съветските монаси, населяващи Киево-Печорската лавра, да я изоставен, тъй като сега е мъчно търпимо духовници, намиращи се и оставащи в юрисдикцията на патриарха, благославящ агресорите, обещаващ им " царството небесно " за убийствата, които правят - да остават на територията на нападната страна. Това " прогонване на съветските монаси " от Украйна, съобщи ни даже един наш митроносен русофил, било " посягане към самия Бог ".

Политико-исторически полемикиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Отнемането на 13-годишната Маша от баща ѝ, неговото доста допустимо скорошно заличаване обаче не е " посягане към Бога ", то е най-вече нещо " тъпо ", само че " нали е война, няма по какъв начин, би трябвало да разбираме, да не се поддаваме на пристрастености ".

Аз пък си припомням, че самичък Христос в миналото пет пари не е давал за проблемите сред Рим и Израил в Своето време на земята, а доколкото мога да се сетя единственият случай, в който в думите му проехтява страховита опасност, е оня, в който споделя: " Който съблазни едного от тия дребните за него е по-добре, в случай че му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето " (срв. Марк 9:42).

Тъй че не мога, уважаеми, да се потреса от заминаването на съветските монаси от Украйна. Мисля си (и с потресение си мисля) за затворената в " рехабилитационния център " 13-десетгодишна Маша и за евентуално вечно отнетия ѝ татко, за тази покруса, наченала от една детска рисунка. И да, съгласно християнската си съвест намерено декларирам: проклети да са всички, безусловно всички, които съучастват в нещастието! Когато на следващия ден възмездието ги сполети, когато усетят воденичния камък на шията си, дано знаят, че са го заслужили даже единствено поради ето тази история, която прочетох в последните дни.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.