Избори на недоволството
Анализът е препубликуван от на създателя.
Петите подред парламентарни избори за 2 години (април 2021-април 2023) не доведоха до коренно преразпределение на състава на Народното събрание и наподобява по-скоро затвърдиха безизходицата, в която попадна политическата система с невъзможността да се образува работещо държавно болшинство. Новото е, че в обществото набъбна упованието за образуване на постоянно държавно управление, каквото и това да коства. А самите политически водачи на партиите, които се предполагаше, че биха взели участие в ръководството, след края на изборния ден избраха за замълчат. Само две конференции бяха дадени - от водачите на Движение за права и свободи и на " Възраждане ", тъй като имаха какво да отговорят на главния въпрос - какво държавно управление си показват. Движение за права и свободи потвърдиха към този момент познатата си позиция, че са подготвени на всевъзможни разновидности, а " Възраждане " също удостовери към този момент декларираното от тях, че няма да вземат участие в друго държавно управление, с изключение на в своето. Но и двете позиции споделят в действителност, че не виждат допустима (а не имагинерна или неопределена) държавна формула.
Състав на Народно събрание след изборите 2022 и 2023 20222023РазликаГЕРБ-СДС6769+2ПП-ДБг (през 2022 са поотделно)7364‒9Възраждане2737+10ДПС36360БСП2523‒2ИТН11+11Български възход12-12240240 Кой завоюва?
Въпросът, кой завоюва изборите, даже не е съществено подложен. Защото се видя в цялата дълга история на избори от последните две години, че даже да получиш най-вече гласове, това не те прави победител, тъй като не си в положение да съставиш парламентарно болшинство и дружно с него постоянно държавно управление. Но това не значи, че всички изгубиха.
ГЕРБ-СДС, още веднъж първи по брой на гласовете, привлякоха съвсем 35000 гласоподаватели повече спрямо 2022 година и усилиха парламентарното си наличие с 2 места. Интересно е, каква е мотивацията на тези спомагателни гласоподаватели, както и за кого са (или не са) дали своят вот през 2022 година И най-много, за какво ГЕРБ, след многолюдните митинги от 2020 година и многочислените обвинявания за разнородни корупционни практики, не престават да устояват на политическите разтърсвания. Значи ли, че гласоподавателите им не виждат аргументите, поради които останалите партии в болшинството си изолират ГЕРБ? Въпроси, чиито отговори към момента нямаме.
Най-големият печеливш е " Възраждане " - нови 102000 гласоподаватели по отношение на 2022 година и нови 10 места в Народното събрание. Партията, основана от недоволни отцепници от Вътрешна македонска революционна организация, съумя да притегли огромна част от гласоподавателите на някогашната коалиция " Обединени патриоти " (ВМРО, " Атака ", НФСБ), взела участие в държавното управление дружно с ГЕРБ. През април 2021 година " Възраждане " получи 78000 гласа, само че в този момент стигна 357000 - за две години притегли нови съвсем 270000 гласоподаватели. Въпросът, какви са те, за кого са дали своят вот (или не) на предходни избори, какво споделят с вота си в този момент, изисква деликатно изследване, само че и никога омаловажаване или неглижиране на тази градация.
Неочакван триумф реализира и Има Такъв Народ, след пагубния спад на гласоподавателите на тази партия след юли 2021 година, когато излезе първа с съвсем 658000 гласа. Сега има по-скромните съвсем 104000, само че с това прекрачи бариерата от 4% и има парламентарна група с 11 депутати. Какво накара, обаче, над 7500 гласоподаватели допълнително за гласоподават в този момент за Има Такъв Народ по отношение на 2022 година? Дали те преди този момент не са дали своят вот най-малко един път за партията на Слави Трифонов (най-вероятно), а в този момент да са се мобилизирали още веднъж по някаква нова причина?
В някакъв смисъл Движение за права и свободи също завоюва, тъй като затвърди позицията си със приблизително 330000-340000 гласоподаватели и 36 депутатски места и в двата Народното събрание. Независимо, че в този момент е четвърта след " Възраждане " (а беше трета през 2022 г.), Движение за права и свободи остава, по станалия прост израз, " незаобиколим фактор " в политиката. Остава да продължаваме да се питаме, за какво гласоподавателите й, очевидци на значително кавги и обвинявания в корупционни практики, не престават да държат на поддръжката си? Както и доколко останалите национални партии са виновни за това, че в огромното си болшинство гласоподавателите от средите на българските турци и мюсюлмани не престават да са правилни на Движение за права и свободи, а не преориентират гласа си към други.
Кой загуби?
Големият губещ на изборите в смисъл на брой гласове и мандати, е новата коалиция на " Продължаваме промяната " и " Демократична България " (ПП-ДБг). През ноември 2021 година двете поотделно получиха общо 840000 гласа, в този момент в коалиция бяха подкрепени от малко над 619000 гласоподаватели. Спрямо 2022 когато се показаха поотделно, партиите от обединението изгубиха взаимно 73000 гласа. Основният въпрос е, за какво това се случи и с какво не съумяха да убедят повече гласоподаватели, че съставляват по този начин предстоящата смяна? Но загубата в допълнение се усилва от оптимистичните заявки на водачите на обединението, че точно в коалиция ще бъдат способни най-накрая " да надвият ГЕРБ ", да бъдат първа политическа мощ и с това да получат първия мандат за сформиране на държавно управление. Доколко такава цел е смислена, с изключение на чисто символически, остава да гадаем, само че това очакване не се реализира. Спрямо 2022 година днешната коалиция има и 9 депутатски места по-малко (19 по-малко по отношение на ноември 2021 година, когато Политическа партия образува държавно управление от 4 партии).
Сред губещите парламентарни партии още веднъж е и Българска социалистическа партия, тъй като получи 7100 гласа както и 2 депутатски места по-малко спрямо 2022 година Е, това не са чак толкоз доста, само че в съпоставяне единствено с април 2021 година, когато социалистите имаха над 480000 гласа и 43 места, загубата е в действителност забележителна. От всекидневно втора политическа мощ през десетте години политическа надмощие и ръководство на държавни управления на ГЕРБ, Българска социалистическа партия през последните две години слезе на трето, четвърто и в този момент пето място по брой на гласовете. Къде отидоха изгубените единствено за тези две години над 250000 гласа? Въздържаха ли се, поддържаха ли друга партия? Ръководството на Българска социалистическа партия твърди, че за това са отговорни най-много " някогашните " от новата коалиция " Левицата " ( " Изправи се ", Движение 21, АБВ), само че те дружно получиха в този момент над 56000 гласа, като от тях най-малко 25000 идват от гласувалите тогава единствено за " Изправи се ". Въпросът за това пагубно намаляване на електоралната поддръжка за социалистите не е въпрос на някакви външни за партията аргументи, а е въпрос за идейно-политическия профил на Българска социалистическа партия - дали тя ще бъде европейска социалистическа лява партия или националистическа консервативна ляво-популистка партия?
Сред губещите са и " Български напредък ", само че тази партия по този начин и нямаше време да се трансформира в организация с дейни структури, появи се в Народното събрание в характерни условия и по този начин и не съумя да убеди всичките свои съвсем 116000 гласоподаватели от 2022 година Все отново за нея гласоподаваха съвсем 78000 жители, толкоз, колкото и гласувалите за " Възраждане " през април 2021 година преди началото на техния напредък.
Какво демонстрираха гласоподавателите?
Как да тълкуваме обаче съвкупното държание на гласоподавателите, които дружно взеха решение още веднъж да не разрешат лесна и ясна и държавна формула в новото Народно заседание? Толкова ли сме безотговорни към страната си? Понякога със самосъжаление съм податлив да приема точно такава причина, само че аналитично се съпротивлявам против прекомерно опростените пояснения.
Няколко новости в тези избори ме карат да считам, че те са доста повече избори на недоволството, в сравнение с евентуално допускаме. На първо място имаме над 77000 гласоподаватели допълнително от предходните избори през октомври 2022 година Кое ги е мобилизирало и към кого са се насочили? На второ място имаме доста повишаване на избралите опцията " не поддържам никого " - съвсем 109000 или с 21000 повече от 2022, да не приказваме, че е приблизително с 69000 по отношение на междинния брой на избралите това на трите избора през 2021 година На трето място новите 102000 гласа в интерес на " антисистемната " партия " Възраждане " и увеличението на гласовете за Има Такъв Народ, което им разреши още веднъж да влязат в Народното събрание.
Всичко това е симптоматично и израз на едно натрупало се в обществото " неодобрение от системата ", колкото и да е прост този израз. Коя система, обаче? Общо недоволството е по отношение на една система на съвсем одържавена корупция, която характеризираше ръководството на държавните управления отпред с ГЕРБ в продължение на 10 години и която провокира и всеобщите митинги през 2020 година Едно неодобрение, което се изрази първо в поддръжката за Има Такъв Народ през април и юли 2021, а след това за " Продължаваме промяната " през ноември 2021 година И още веднъж неодобрение поради това, че държавното управление на четворната коалиция (ПП, ДБг, Българска социалистическа партия и ИТН) не съумя да постави съдбоносен завършек на тази политическа надмощие на ГЕРБ, която беше поддръжник на тази система.
Именно това неодобрение поради отклонението от задачите на митингите от 2020 година изяснява в най-голяма степен резултата от изборите на 2 април 2023 година Затова имаме и спомагателни гласоподаватели, и повече дали своят вот " за никого " и повече дали своят вот за партии като " Възраждане " и Има Такъв Народ, привиждани като най-острите критици на " системата въобще ", само че и на хегемонията на ГЕРБ в частност. Затова имаме и известно ремобилизиране в поддръжка на ГЕРБ, евентуално тъй като някои гласоподаватели или са се уплашили от едно ново коренно нахлуване против " тяхната партия ", или, което ни би ми се желало да е правилно, заради прояви на практики на изборите, които всички бихме желали да оставим в историята.
На изборите нямаше конфликт във връзка на геополитическата ориентировка на България или войната в Украйна, въпреки това да доминираше в медиите. Това не беше главен претекст за гласоподавателите, когато трябваше да решат, дали да гласоподават въобще и кого да поддържат. Затова и партиите, които се пробваха да слагат в центъра на предизборната акция въпроси като мястото на България в Европейски Съюз и НАТО (било посредством следващата акция за демонтирането на Паметника на руската войска, било посредством искане за импийчмънт на президента поради незадоволително твърдо опълчване на Русия) не реализираха по-висок резултат. Просто тъй като геополитическият избор на България въобще не беше подложен под въпрос и нямаше никакъв значителен риск за това. Но и тъй като жителите повече се вълнуваха или опасяваха за последствията от войната, било за инфлацията въобще, било за цената на електричеството, било за заплахите от директно замесване на България, било поради страха от нуклеарна ескалация на спора. Но най-много недоволството, че " изчистването на наследството на ГЕРБ ", разбирано като уверено унищожаване на най-дразнещите корупционни практики, не се случи. И тъй като този въпрос беше по някакъв метод мъгляв от упоритото искане за " евроатлантическо единение ", което, наред с другото, беше и метод за някаква индулгенция за ГЕРБ и неговите управнически практики.
Но тази демонстрация на неодобрение, забележима в изборните резултати, е на път за се трансформира в обезсърчение, тъй като към този момент не е допустима анти-ГЕРБ коалиция, даже единствено тъй като старите сътрудници от четворната коалиция имат дружно едвам 97 депутати. Но най-много и тъй като не наподобява допустима, поради предходното държание на Има Такъв Народ, само че и поради завоя на Българска социалистическа партия към един социал-популизъм, който я сближава повече с ГЕРБ (примерът с " хартиената коалиция " е показателен). Отчаяние, тъй като този прилив към " Възраждане " не е тъй като от ден на ден образовани жители както и намерили реализация в чужбина, желаят като водача на тази партия България да напусне НАТО или да се откаже да вкарва еврото. Този прилив е на хора, разочаровани от неуспеха с края на политическата надмощие на ГЕРБ. Разочаровани, че ГЕРБ устоява, без да се трансформира въобще. Разочаровани, тъй като смяната се оказва невъзможна, тъй като искащите смяна са се оказали безсилни или тъй като вършат неприемливи отстъпки пред тези, за чието премахване се появиха на политическата сцена.
И какво държавно управление тогава?
Трайна коалиция в този парламент, както и в предходните, е също толкоз невъзможна, колкото и публичните упования да са в такава тенденция. " Евроатлантическо " държавно управление (133 депутати) с присъединяване на ГЕРБ, ПП-ДБг (и вероятно с поддръжката на ДПС) ще значи завършек на антикорупционните упования и сигурно ще навреди най-много на Политическа партия и ДБг. Но даже и да бъде " не-коалиция ", а някакъв формат на непартийно държавно управление, с поддръжката на двете най-големи парламентарни групи, няма никакви гаранции, че такова държавно управление ще може да работи най-малко до локалните избори през октомври 2023 година или че ще направи освен това от " ръководство на настоящите каузи " (каквото прави по принцип и едно служебно правителство).
" Анти-ГЕРБ " държавно управление (98 депутати) е невероятно както аритметически, по този начин и към този момент морално - недоверието сред евентуалните участници в него е толкоз огромно, че съдействие сред тях ще значи огромна доза двуличие.
" Хартиена коалиция " сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия също не наподобява допустима, въпреки аритметически да е задоволителна (127 депутати), тъй като ще значи край и на дребното останало от Българска социалистическа партия, а и в ГЕРБ има задоволително запаси към Движение за права и свободи.
Най-сетне, държавно управление на " Възраждане " е прекомерно неоправдана поръчка (37 депутати), в случай че в партията си мислят, че останалите просто ще ги поддържат, тъй като няма какво друго да се направи.
Остава съвсем невероятната опция за оптимално необятна коалиция (с или без " Възраждане " ), на непартийно държавно управление от специалисти, без съдружно съглашение, само че с нещо като " съглашение за национално единство " (или друга немного значеща формулировка), където подкрепящите партии да одобряват да не внасят избор на съмнение за интервал, да вземем за пример, до локалните избори през есента на 2023 година Такова държавно управление няма да може да направи никакви основни промени (например в правосъдието), нито ще може да предприеме съществени дейности против корупцията, само че най-много ще ръководи настоящите каузи, въпреки и под надзора и благодарение на Народното събрание. Рискът е, че това ще задълбочи неудовлетворението измежду доста хора, само че също и ще остави на " Възраждане " комфортната роля на съпротива (ако са отвън споразумението), което безспорно може да усили поддръжката за тях. Ето за какво по-вероятно се обрисува да идем на още едни избори, само че тогава рискът от радикализация на част от гласоподавателите и тотална незаинтересованост на останалите ще е голям.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Петите подред парламентарни избори за 2 години (април 2021-април 2023) не доведоха до коренно преразпределение на състава на Народното събрание и наподобява по-скоро затвърдиха безизходицата, в която попадна политическата система с невъзможността да се образува работещо държавно болшинство. Новото е, че в обществото набъбна упованието за образуване на постоянно държавно управление, каквото и това да коства. А самите политически водачи на партиите, които се предполагаше, че биха взели участие в ръководството, след края на изборния ден избраха за замълчат. Само две конференции бяха дадени - от водачите на Движение за права и свободи и на " Възраждане ", тъй като имаха какво да отговорят на главния въпрос - какво държавно управление си показват. Движение за права и свободи потвърдиха към този момент познатата си позиция, че са подготвени на всевъзможни разновидности, а " Възраждане " също удостовери към този момент декларираното от тях, че няма да вземат участие в друго държавно управление, с изключение на в своето. Но и двете позиции споделят в действителност, че не виждат допустима (а не имагинерна или неопределена) държавна формула.
Състав на Народно събрание след изборите 2022 и 2023 20222023РазликаГЕРБ-СДС6769+2ПП-ДБг (през 2022 са поотделно)7364‒9Възраждане2737+10ДПС36360БСП2523‒2ИТН11+11Български възход12-12240240 Кой завоюва?
Въпросът, кой завоюва изборите, даже не е съществено подложен. Защото се видя в цялата дълга история на избори от последните две години, че даже да получиш най-вече гласове, това не те прави победител, тъй като не си в положение да съставиш парламентарно болшинство и дружно с него постоянно държавно управление. Но това не значи, че всички изгубиха.
ГЕРБ-СДС, още веднъж първи по брой на гласовете, привлякоха съвсем 35000 гласоподаватели повече спрямо 2022 година и усилиха парламентарното си наличие с 2 места. Интересно е, каква е мотивацията на тези спомагателни гласоподаватели, както и за кого са (или не са) дали своят вот през 2022 година И най-много, за какво ГЕРБ, след многолюдните митинги от 2020 година и многочислените обвинявания за разнородни корупционни практики, не престават да устояват на политическите разтърсвания. Значи ли, че гласоподавателите им не виждат аргументите, поради които останалите партии в болшинството си изолират ГЕРБ? Въпроси, чиито отговори към момента нямаме.
Най-големият печеливш е " Възраждане " - нови 102000 гласоподаватели по отношение на 2022 година и нови 10 места в Народното събрание. Партията, основана от недоволни отцепници от Вътрешна македонска революционна организация, съумя да притегли огромна част от гласоподавателите на някогашната коалиция " Обединени патриоти " (ВМРО, " Атака ", НФСБ), взела участие в държавното управление дружно с ГЕРБ. През април 2021 година " Възраждане " получи 78000 гласа, само че в този момент стигна 357000 - за две години притегли нови съвсем 270000 гласоподаватели. Въпросът, какви са те, за кого са дали своят вот (или не) на предходни избори, какво споделят с вота си в този момент, изисква деликатно изследване, само че и никога омаловажаване или неглижиране на тази градация.
Неочакван триумф реализира и Има Такъв Народ, след пагубния спад на гласоподавателите на тази партия след юли 2021 година, когато излезе първа с съвсем 658000 гласа. Сега има по-скромните съвсем 104000, само че с това прекрачи бариерата от 4% и има парламентарна група с 11 депутати. Какво накара, обаче, над 7500 гласоподаватели допълнително за гласоподават в този момент за Има Такъв Народ по отношение на 2022 година? Дали те преди този момент не са дали своят вот най-малко един път за партията на Слави Трифонов (най-вероятно), а в този момент да са се мобилизирали още веднъж по някаква нова причина?
В някакъв смисъл Движение за права и свободи също завоюва, тъй като затвърди позицията си със приблизително 330000-340000 гласоподаватели и 36 депутатски места и в двата Народното събрание. Независимо, че в този момент е четвърта след " Възраждане " (а беше трета през 2022 г.), Движение за права и свободи остава, по станалия прост израз, " незаобиколим фактор " в политиката. Остава да продължаваме да се питаме, за какво гласоподавателите й, очевидци на значително кавги и обвинявания в корупционни практики, не престават да държат на поддръжката си? Както и доколко останалите национални партии са виновни за това, че в огромното си болшинство гласоподавателите от средите на българските турци и мюсюлмани не престават да са правилни на Движение за права и свободи, а не преориентират гласа си към други.
Кой загуби?
Големият губещ на изборите в смисъл на брой гласове и мандати, е новата коалиция на " Продължаваме промяната " и " Демократична България " (ПП-ДБг). През ноември 2021 година двете поотделно получиха общо 840000 гласа, в този момент в коалиция бяха подкрепени от малко над 619000 гласоподаватели. Спрямо 2022 когато се показаха поотделно, партиите от обединението изгубиха взаимно 73000 гласа. Основният въпрос е, за какво това се случи и с какво не съумяха да убедят повече гласоподаватели, че съставляват по този начин предстоящата смяна? Но загубата в допълнение се усилва от оптимистичните заявки на водачите на обединението, че точно в коалиция ще бъдат способни най-накрая " да надвият ГЕРБ ", да бъдат първа политическа мощ и с това да получат първия мандат за сформиране на държавно управление. Доколко такава цел е смислена, с изключение на чисто символически, остава да гадаем, само че това очакване не се реализира. Спрямо 2022 година днешната коалиция има и 9 депутатски места по-малко (19 по-малко по отношение на ноември 2021 година, когато Политическа партия образува държавно управление от 4 партии).
Сред губещите парламентарни партии още веднъж е и Българска социалистическа партия, тъй като получи 7100 гласа както и 2 депутатски места по-малко спрямо 2022 година Е, това не са чак толкоз доста, само че в съпоставяне единствено с април 2021 година, когато социалистите имаха над 480000 гласа и 43 места, загубата е в действителност забележителна. От всекидневно втора политическа мощ през десетте години политическа надмощие и ръководство на държавни управления на ГЕРБ, Българска социалистическа партия през последните две години слезе на трето, четвърто и в този момент пето място по брой на гласовете. Къде отидоха изгубените единствено за тези две години над 250000 гласа? Въздържаха ли се, поддържаха ли друга партия? Ръководството на Българска социалистическа партия твърди, че за това са отговорни най-много " някогашните " от новата коалиция " Левицата " ( " Изправи се ", Движение 21, АБВ), само че те дружно получиха в този момент над 56000 гласа, като от тях най-малко 25000 идват от гласувалите тогава единствено за " Изправи се ". Въпросът за това пагубно намаляване на електоралната поддръжка за социалистите не е въпрос на някакви външни за партията аргументи, а е въпрос за идейно-политическия профил на Българска социалистическа партия - дали тя ще бъде европейска социалистическа лява партия или националистическа консервативна ляво-популистка партия?
Сред губещите са и " Български напредък ", само че тази партия по този начин и нямаше време да се трансформира в организация с дейни структури, появи се в Народното събрание в характерни условия и по този начин и не съумя да убеди всичките свои съвсем 116000 гласоподаватели от 2022 година Все отново за нея гласоподаваха съвсем 78000 жители, толкоз, колкото и гласувалите за " Възраждане " през април 2021 година преди началото на техния напредък.
Какво демонстрираха гласоподавателите?
Как да тълкуваме обаче съвкупното държание на гласоподавателите, които дружно взеха решение още веднъж да не разрешат лесна и ясна и държавна формула в новото Народно заседание? Толкова ли сме безотговорни към страната си? Понякога със самосъжаление съм податлив да приема точно такава причина, само че аналитично се съпротивлявам против прекомерно опростените пояснения.
Няколко новости в тези избори ме карат да считам, че те са доста повече избори на недоволството, в сравнение с евентуално допускаме. На първо място имаме над 77000 гласоподаватели допълнително от предходните избори през октомври 2022 година Кое ги е мобилизирало и към кого са се насочили? На второ място имаме доста повишаване на избралите опцията " не поддържам никого " - съвсем 109000 или с 21000 повече от 2022, да не приказваме, че е приблизително с 69000 по отношение на междинния брой на избралите това на трите избора през 2021 година На трето място новите 102000 гласа в интерес на " антисистемната " партия " Възраждане " и увеличението на гласовете за Има Такъв Народ, което им разреши още веднъж да влязат в Народното събрание.
Всичко това е симптоматично и израз на едно натрупало се в обществото " неодобрение от системата ", колкото и да е прост този израз. Коя система, обаче? Общо недоволството е по отношение на една система на съвсем одържавена корупция, която характеризираше ръководството на държавните управления отпред с ГЕРБ в продължение на 10 години и която провокира и всеобщите митинги през 2020 година Едно неодобрение, което се изрази първо в поддръжката за Има Такъв Народ през април и юли 2021, а след това за " Продължаваме промяната " през ноември 2021 година И още веднъж неодобрение поради това, че държавното управление на четворната коалиция (ПП, ДБг, Българска социалистическа партия и ИТН) не съумя да постави съдбоносен завършек на тази политическа надмощие на ГЕРБ, която беше поддръжник на тази система.
Именно това неодобрение поради отклонението от задачите на митингите от 2020 година изяснява в най-голяма степен резултата от изборите на 2 април 2023 година Затова имаме и спомагателни гласоподаватели, и повече дали своят вот " за никого " и повече дали своят вот за партии като " Възраждане " и Има Такъв Народ, привиждани като най-острите критици на " системата въобще ", само че и на хегемонията на ГЕРБ в частност. Затова имаме и известно ремобилизиране в поддръжка на ГЕРБ, евентуално тъй като някои гласоподаватели или са се уплашили от едно ново коренно нахлуване против " тяхната партия ", или, което ни би ми се желало да е правилно, заради прояви на практики на изборите, които всички бихме желали да оставим в историята.
На изборите нямаше конфликт във връзка на геополитическата ориентировка на България или войната в Украйна, въпреки това да доминираше в медиите. Това не беше главен претекст за гласоподавателите, когато трябваше да решат, дали да гласоподават въобще и кого да поддържат. Затова и партиите, които се пробваха да слагат в центъра на предизборната акция въпроси като мястото на България в Европейски Съюз и НАТО (било посредством следващата акция за демонтирането на Паметника на руската войска, било посредством искане за импийчмънт на президента поради незадоволително твърдо опълчване на Русия) не реализираха по-висок резултат. Просто тъй като геополитическият избор на България въобще не беше подложен под въпрос и нямаше никакъв значителен риск за това. Но и тъй като жителите повече се вълнуваха или опасяваха за последствията от войната, било за инфлацията въобще, било за цената на електричеството, било за заплахите от директно замесване на България, било поради страха от нуклеарна ескалация на спора. Но най-много недоволството, че " изчистването на наследството на ГЕРБ ", разбирано като уверено унищожаване на най-дразнещите корупционни практики, не се случи. И тъй като този въпрос беше по някакъв метод мъгляв от упоритото искане за " евроатлантическо единение ", което, наред с другото, беше и метод за някаква индулгенция за ГЕРБ и неговите управнически практики.
Но тази демонстрация на неодобрение, забележима в изборните резултати, е на път за се трансформира в обезсърчение, тъй като към този момент не е допустима анти-ГЕРБ коалиция, даже единствено тъй като старите сътрудници от четворната коалиция имат дружно едвам 97 депутати. Но най-много и тъй като не наподобява допустима, поради предходното държание на Има Такъв Народ, само че и поради завоя на Българска социалистическа партия към един социал-популизъм, който я сближава повече с ГЕРБ (примерът с " хартиената коалиция " е показателен). Отчаяние, тъй като този прилив към " Възраждане " не е тъй като от ден на ден образовани жители както и намерили реализация в чужбина, желаят като водача на тази партия България да напусне НАТО или да се откаже да вкарва еврото. Този прилив е на хора, разочаровани от неуспеха с края на политическата надмощие на ГЕРБ. Разочаровани, че ГЕРБ устоява, без да се трансформира въобще. Разочаровани, тъй като смяната се оказва невъзможна, тъй като искащите смяна са се оказали безсилни или тъй като вършат неприемливи отстъпки пред тези, за чието премахване се появиха на политическата сцена.
И какво държавно управление тогава?
Трайна коалиция в този парламент, както и в предходните, е също толкоз невъзможна, колкото и публичните упования да са в такава тенденция. " Евроатлантическо " държавно управление (133 депутати) с присъединяване на ГЕРБ, ПП-ДБг (и вероятно с поддръжката на ДПС) ще значи завършек на антикорупционните упования и сигурно ще навреди най-много на Политическа партия и ДБг. Но даже и да бъде " не-коалиция ", а някакъв формат на непартийно държавно управление, с поддръжката на двете най-големи парламентарни групи, няма никакви гаранции, че такова държавно управление ще може да работи най-малко до локалните избори през октомври 2023 година или че ще направи освен това от " ръководство на настоящите каузи " (каквото прави по принцип и едно служебно правителство).
" Анти-ГЕРБ " държавно управление (98 депутати) е невероятно както аритметически, по този начин и към този момент морално - недоверието сред евентуалните участници в него е толкоз огромно, че съдействие сред тях ще значи огромна доза двуличие.
" Хартиена коалиция " сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия също не наподобява допустима, въпреки аритметически да е задоволителна (127 депутати), тъй като ще значи край и на дребното останало от Българска социалистическа партия, а и в ГЕРБ има задоволително запаси към Движение за права и свободи.
Най-сетне, държавно управление на " Възраждане " е прекомерно неоправдана поръчка (37 депутати), в случай че в партията си мислят, че останалите просто ще ги поддържат, тъй като няма какво друго да се направи.
Остава съвсем невероятната опция за оптимално необятна коалиция (с или без " Възраждане " ), на непартийно държавно управление от специалисти, без съдружно съглашение, само че с нещо като " съглашение за национално единство " (или друга немного значеща формулировка), където подкрепящите партии да одобряват да не внасят избор на съмнение за интервал, да вземем за пример, до локалните избори през есента на 2023 година Такова държавно управление няма да може да направи никакви основни промени (например в правосъдието), нито ще може да предприеме съществени дейности против корупцията, само че най-много ще ръководи настоящите каузи, въпреки и под надзора и благодарение на Народното събрание. Рискът е, че това ще задълбочи неудовлетворението измежду доста хора, само че също и ще остави на " Възраждане " комфортната роля на съпротива (ако са отвън споразумението), което безспорно може да усили поддръжката за тях. Ето за какво по-вероятно се обрисува да идем на още едни избори, само че тогава рискът от радикализация на част от гласоподавателите и тотална незаинтересованост на останалите ще е голям.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ