Да погледнем към Гърция
Анализът е препубликуван от
На 21 май в Гърция се организираха предварителни парламентарни избори, извоювани безапелационно от дясноцентристката партия " Нова народна власт " на Кириакос Мицотакис. След рулетката на мандатите за сформиране на държавно управление обаче такова не бе образувано, а президентът насрочи нови избори за 25 юни. Какво и за какво се случва в Гърция и въздейства ли това на България?
Преди изборите
На 22 април настоящият тогава министър председател Мицотакис публично изиска от президента Катерина Сакеларопулу да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори. Формално четиригодишният мандат на държавното управление трябваше да изтече през юли, само че съгласно Мицотакис кабинетът бе извършил своята управническа стратегия предварително. Така по член 41 (ал. 2) от гръцката, по отношение на потребността от разрешаване на народен въпрос от изключителна значимост, Народното събрание беше разхлабен, а изборите се организираха на 21 май 2023 г.Конкретната тематика от национално значение, изтъкната от Мицотакис, е обвързвана с напъните на Гърция да възвърне своя в границите на тази година. Такава той направи още през януари, наблягайки потребността от осъществяване на избори, които да обезпечат политическа непоклатимост и дълготраен мандат за ръководство.
Очакваше се Мицотакис нови избори още през април, само че трагичната през февруари, лишила живота на 57 души, отсрочи желанията на ръководещите. Освен от натиска на последвалите митинги против метода на ръководство на железопътния превоз, майските избори бяха белязани от още няколко основни събития.
Мицотакис има съкрушителна преднина, само че не може самичък да ръководи Гърция
През февруари гръцкият парламент на партии, чиито ръководители са били осъждани, да вземат участие в изборите. Така да вземем за пример най-популярната политическа партия в крайнодясното пространство " Златна зора ", оповестена от съда през 2020 година за престъпна формация по обвинявания за осъществени закононарушения от ненавист, беше възпряна да излъчи лични претенденти. Правителството на Мицотакис беше подложено на продължителни офанзиви и поради на Никос Андрулакис - водача на третата по величина парламентарна групировка ПАСОК, както и на други високопоставени фигури и публицисти.
Демокрация по гръцки
Въпреки неподходящите условия и офанзивите от лявото, център-лявото и крайнодясното пространство " Нова народна власт " фрапантно надмина упованията на социологическите организации и реализира повече от, получавайки 40,8% от гласовете (146 места в парламента) против единствено 20,1% за социалистите на Алексис Ципрас от СИРИЗА. На трето място с 11,5% се подредиха социалдемократите от ПАСОК, следвани от Комунистическата партия със 7,2% и дясната популистка групировка " Гръцко решение " с 4,5%. Анализатори на високия стопански растеж, възобновяване на страната след Коронавирус рецесията, понижаването на напрежението с Турция и цялостната непоклатимост във връзка с фискалната и икономическата политика.
Подобно на България, и Гърция се трансформира в сцена на остри политически и публични конфликти през последните месеци. Въпреки това изборната интензивност в южната ни съседка беше с над 20 процентни пункта по-висока, в сравнение с у нас (61,1% там против единствено 40,69% на последните избори тук). В съпоставяне с предходния парламентарен избор в Гърция през 2019 година, страната също бележи лек растеж - тогава изборната интензивност възлизаше на 57,78%.
И въпреки сами по себе си тези цифри да не са отлични за една добре функционираща народна власт, сходна изборна интензивност наподобява като мираж за българската реалност. Основните аргументи за това са няколко. От една страна, съседите ни имат по-солидна политическа и гражданска просвета като част от богатото си демократично историческо завещание. От друга, изборите там създават устойчиви парламентарни болшинства и държавни управления, които (макар и не без премеждия и скандали) извършват своите мандати. Така спрямо българите гръцките жители са доста по-добре предпазени от феномена " изборна отмалялост " и възприятието за безсмислие на изборния развой, некадърен да създаде стабилно ръководство.
Най-важната разлика евентуално е тази, че гръцките партии и парламент отразяват доста по-добре политическия набор - от крайнолявото, през центъра, до крайнодясното, представлявайки необятна палитра от публични групи, които обичайно отъждествяват себе си с концепциите на една или друга политически мощ. Резултатът от вота през май и същността на парламентарно показаните партии онагледяват това многообразие. Поради конюнктурни специфики лявото и дясното в България се размиват, а вотът се опростява до протестен и непротестен, корупционен и антикорупционен, простатукво и антистатукво. Така партиите нямат дълбоки устои и елементарно губят идентичността си при отрицателна за тях смяна на политическите условия, тъй като страдат от липса на хрумвания и визия, с които хората да се асоциират.
По противоположния логичен път може да разбираем триумфа на " Нова народна власт ". Център-дясната партия завоюва акцията с център-десни политики. Стъпвайки на идейните си начала, Мицотакис на постигнатите стопански триумфи, понижените налозите върху приходите на бизнеса и физическите лица, по-ниската безработицата, растежа на задграничните вложения и уравновесената бюджетна политика. Занапред той даде обещание в допълнение орязване на налозите, повишение на износа и по-високи заплати.
На този декор главните му съперници от СИРИЗА и ПАСОК (борещи се за подобен вид електорат в лявото пространство) акцентираха на очерняща акция против " Нова народна власт ", обвързвана със упоменатите кавги. Те обаче не съумяха да очертаят ясна политическа и икономическа визия като контрапункт на своите съперници и претърпяха логически избирателен провал. И нито свадите, нито трагичният железопътен случай, провокирал гнева на десетки хиляди жители, нито фактът, че цяло едно ново потомство от близо половин милион млади гласоподаватели (традиционно привлечени от прогресивните хрумвания на лявото) за пръв път получиха право да гласоподават, бяха в положение да трансформират ориста на безидейната съпротива. Събития, от които нашите политически сили несъмнено могат да се поучат.
С ново изборно законодателство към нови избори
Древна Гърция. История и култураС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Само няколко мандата не доближиха на " Нова народна власт " да сформира независимо болшинство в 300-местния гръцки парламент. След като и спечелилите, и победените отхвърлиха да водят договаряния за съдружно ръководство, президентът насрочи нови избори за 25 юни и назначи служебно държавно управление отпред с шефа на Сметната палата Йоанис Сармас.
Докато майските избори се организираха по въведената от СИРИЗА през 2016 година елементарна пропорционална система (подобна на тази в България), с изборите на 25 юни се завръща типичната за Гърция бонусна скица, възобновена от " Нова народна власт " със законови ремонти през 2020 година Този модел господства в Гърция през последните три десетилетия. При него мандатите се разпределят на симетричен принцип, само че с бонус за първата политическа мощ под формата на спомагателен брой депутати.
Прагът за влизане в Народното събрание остава 3%. При избирателен резултат от над 25% спечелилият автоматизирано получава 20 спомагателни депутати - плюс един народен представител за всеки половин процентен пункт над този резултат. Максималният брой спомагателни народни представители за първата политическа мощ може да доближи 50. Това е и главната причина, заради която Мицотакис отхвърли да води договаряния за съдружно държавно управление и тласна страната към още едни избори, очаквайки да завоюва устойчиво болшинство с помощта на бонусната система.
Бонусната скица не беше приложена на изборите през май заради конституционната корекция от 2019 година Според нея измененията в изборното законодателство влизат в действие не от идващите, а от по-следващите подред избори след тяхното приемане.
Българо-гръцките връзки
Със забележителните промени в геополитическата конюнктура през последните години връзките сред България и Гърция като че ли започнаха да процъфтяват. Още през лятото и есента на 2021 година, когато цените на енергоносителите започнаха да се повишават, двете страни осъзнаха нуждата от по-тясно съдействие - най към този момент в областта на енергетиката. Неслучайно един от целите на съдружния кабинет на Кирил Петков по това време беше да оправдава и форсира градежа на газовия интерконектор сред Стара Загора и Комотини, който се бавеше повече от десетилетие.
Гръцко синьо. Не напълно пътеводителС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
По този мотив се организираха голям брой двустранни срещи на най-високо ниво сред министър председателите Петков и Мицотакис, сред енергийните министри, шефовете на газопреносните и газоразпределителните оператори и други високопоставени длъжностни лица. Проектът има стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и вноса на на ниска цена газ по контракта с Азербайджан, изключително след съветската инвазия в Украйна и едностранното преустановяване на доставките от страна на " Газпром ".
В края на април 2022 година стартира и градежът на плаващия терминал за полутечен природен газ в Александруполис - основен инфраструктурен план за диверсификацията на газовите доставки в района. В него България взе участие с дял от 20%, а в началото непокътнатият от страната ни потенциал от 500 млн. куб.м газ на година беше подсилен до 1 милиарда куб.м годишно за интервал от 10 години. Доставките за България би трябвало да стартират при започване на 2024 година, когато се чака оборудването да бъде пуснато в употреба.
В началото на тази година двете страни възродиха и позабравената концепция за създаване на петролен водопровод сред Бургас и Александруполис. През февруари България и Гърция подписаха меморандум за съдействие, а по-късно сформираха и двустранна работна група. Целевият период за довеждане докрай на плана е краят на 2024 година, когато изтича дерогацията на България за импорт на съветски нефт по наложените на Русия европейски наказания. Освен това двете страни се споразумяха да складират гръцки газ в българското газохранилище в Чирен. Това се постанова заради неналичието на инфраструктура за предпазване в южната ни съседка, до момента в който Европейският съюз изисква от страните членки да поддържат стратегически запаси в размер на 15% от годишното си ползване.
Както излиза наяве, през последните две години енергетиката измести по значимост други обичайни сфери на съдействие сред България и Гърция, каквито са туризмът и търговията. Това се дължи основно на възходящата роля на енергетиката като част от националната сигурност на европейските страни след разтърсванията с цените на енергоносителите, съветската експанзия в Украйна и потреблението на енергийните доставки като лост за изнудване и въздействие. При тези условия и България, и Гърция имат интерес съдействието им в енергетиката и други основни сфери да продължи да се задълбочава без значение от състава на бъдещото ръководство в южната ни съседка.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
На 21 май в Гърция се организираха предварителни парламентарни избори, извоювани безапелационно от дясноцентристката партия " Нова народна власт " на Кириакос Мицотакис. След рулетката на мандатите за сформиране на държавно управление обаче такова не бе образувано, а президентът насрочи нови избори за 25 юни. Какво и за какво се случва в Гърция и въздейства ли това на България?
Преди изборите
На 22 април настоящият тогава министър председател Мицотакис публично изиска от президента Катерина Сакеларопулу да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори. Формално четиригодишният мандат на държавното управление трябваше да изтече през юли, само че съгласно Мицотакис кабинетът бе извършил своята управническа стратегия предварително. Така по член 41 (ал. 2) от гръцката, по отношение на потребността от разрешаване на народен въпрос от изключителна значимост, Народното събрание беше разхлабен, а изборите се организираха на 21 май 2023 г.Конкретната тематика от национално значение, изтъкната от Мицотакис, е обвързвана с напъните на Гърция да възвърне своя в границите на тази година. Такава той направи още през януари, наблягайки потребността от осъществяване на избори, които да обезпечат политическа непоклатимост и дълготраен мандат за ръководство.
Очакваше се Мицотакис нови избори още през април, само че трагичната през февруари, лишила живота на 57 души, отсрочи желанията на ръководещите. Освен от натиска на последвалите митинги против метода на ръководство на железопътния превоз, майските избори бяха белязани от още няколко основни събития.
Мицотакис има съкрушителна преднина, само че не може самичък да ръководи Гърция През февруари гръцкият парламент на партии, чиито ръководители са били осъждани, да вземат участие в изборите. Така да вземем за пример най-популярната политическа партия в крайнодясното пространство " Златна зора ", оповестена от съда през 2020 година за престъпна формация по обвинявания за осъществени закононарушения от ненавист, беше възпряна да излъчи лични претенденти. Правителството на Мицотакис беше подложено на продължителни офанзиви и поради на Никос Андрулакис - водача на третата по величина парламентарна групировка ПАСОК, както и на други високопоставени фигури и публицисти.
Демокрация по гръцки
Въпреки неподходящите условия и офанзивите от лявото, център-лявото и крайнодясното пространство " Нова народна власт " фрапантно надмина упованията на социологическите организации и реализира повече от, получавайки 40,8% от гласовете (146 места в парламента) против единствено 20,1% за социалистите на Алексис Ципрас от СИРИЗА. На трето място с 11,5% се подредиха социалдемократите от ПАСОК, следвани от Комунистическата партия със 7,2% и дясната популистка групировка " Гръцко решение " с 4,5%. Анализатори на високия стопански растеж, възобновяване на страната след Коронавирус рецесията, понижаването на напрежението с Турция и цялостната непоклатимост във връзка с фискалната и икономическата политика.
Подобно на България, и Гърция се трансформира в сцена на остри политически и публични конфликти през последните месеци. Въпреки това изборната интензивност в южната ни съседка беше с над 20 процентни пункта по-висока, в сравнение с у нас (61,1% там против единствено 40,69% на последните избори тук). В съпоставяне с предходния парламентарен избор в Гърция през 2019 година, страната също бележи лек растеж - тогава изборната интензивност възлизаше на 57,78%.
И въпреки сами по себе си тези цифри да не са отлични за една добре функционираща народна власт, сходна изборна интензивност наподобява като мираж за българската реалност. Основните аргументи за това са няколко. От една страна, съседите ни имат по-солидна политическа и гражданска просвета като част от богатото си демократично историческо завещание. От друга, изборите там създават устойчиви парламентарни болшинства и държавни управления, които (макар и не без премеждия и скандали) извършват своите мандати. Така спрямо българите гръцките жители са доста по-добре предпазени от феномена " изборна отмалялост " и възприятието за безсмислие на изборния развой, некадърен да създаде стабилно ръководство.
Най-важната разлика евентуално е тази, че гръцките партии и парламент отразяват доста по-добре политическия набор - от крайнолявото, през центъра, до крайнодясното, представлявайки необятна палитра от публични групи, които обичайно отъждествяват себе си с концепциите на една или друга политически мощ. Резултатът от вота през май и същността на парламентарно показаните партии онагледяват това многообразие. Поради конюнктурни специфики лявото и дясното в България се размиват, а вотът се опростява до протестен и непротестен, корупционен и антикорупционен, простатукво и антистатукво. Така партиите нямат дълбоки устои и елементарно губят идентичността си при отрицателна за тях смяна на политическите условия, тъй като страдат от липса на хрумвания и визия, с които хората да се асоциират.
По противоположния логичен път може да разбираем триумфа на " Нова народна власт ". Център-дясната партия завоюва акцията с център-десни политики. Стъпвайки на идейните си начала, Мицотакис на постигнатите стопански триумфи, понижените налозите върху приходите на бизнеса и физическите лица, по-ниската безработицата, растежа на задграничните вложения и уравновесената бюджетна политика. Занапред той даде обещание в допълнение орязване на налозите, повишение на износа и по-високи заплати.
На този декор главните му съперници от СИРИЗА и ПАСОК (борещи се за подобен вид електорат в лявото пространство) акцентираха на очерняща акция против " Нова народна власт ", обвързвана със упоменатите кавги. Те обаче не съумяха да очертаят ясна политическа и икономическа визия като контрапункт на своите съперници и претърпяха логически избирателен провал. И нито свадите, нито трагичният железопътен случай, провокирал гнева на десетки хиляди жители, нито фактът, че цяло едно ново потомство от близо половин милион млади гласоподаватели (традиционно привлечени от прогресивните хрумвания на лявото) за пръв път получиха право да гласоподават, бяха в положение да трансформират ориста на безидейната съпротива. Събития, от които нашите политически сили несъмнено могат да се поучат.
С ново изборно законодателство към нови избори
Само няколко мандата не доближиха на " Нова народна власт " да сформира независимо болшинство в 300-местния гръцки парламент. След като и спечелилите, и победените отхвърлиха да водят договаряния за съдружно ръководство, президентът насрочи нови избори за 25 юни и назначи служебно държавно управление отпред с шефа на Сметната палата Йоанис Сармас.
Докато майските избори се организираха по въведената от СИРИЗА през 2016 година елементарна пропорционална система (подобна на тази в България), с изборите на 25 юни се завръща типичната за Гърция бонусна скица, възобновена от " Нова народна власт " със законови ремонти през 2020 година Този модел господства в Гърция през последните три десетилетия. При него мандатите се разпределят на симетричен принцип, само че с бонус за първата политическа мощ под формата на спомагателен брой депутати.
Прагът за влизане в Народното събрание остава 3%. При избирателен резултат от над 25% спечелилият автоматизирано получава 20 спомагателни депутати - плюс един народен представител за всеки половин процентен пункт над този резултат. Максималният брой спомагателни народни представители за първата политическа мощ може да доближи 50. Това е и главната причина, заради която Мицотакис отхвърли да води договаряния за съдружно държавно управление и тласна страната към още едни избори, очаквайки да завоюва устойчиво болшинство с помощта на бонусната система.
Бонусната скица не беше приложена на изборите през май заради конституционната корекция от 2019 година Според нея измененията в изборното законодателство влизат в действие не от идващите, а от по-следващите подред избори след тяхното приемане.
Българо-гръцките връзки
Със забележителните промени в геополитическата конюнктура през последните години връзките сред България и Гърция като че ли започнаха да процъфтяват. Още през лятото и есента на 2021 година, когато цените на енергоносителите започнаха да се повишават, двете страни осъзнаха нуждата от по-тясно съдействие - най към този момент в областта на енергетиката. Неслучайно един от целите на съдружния кабинет на Кирил Петков по това време беше да оправдава и форсира градежа на газовия интерконектор сред Стара Загора и Комотини, който се бавеше повече от десетилетие.
По този мотив се организираха голям брой двустранни срещи на най-високо ниво сред министър председателите Петков и Мицотакис, сред енергийните министри, шефовете на газопреносните и газоразпределителните оператори и други високопоставени длъжностни лица. Проектът има стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и вноса на на ниска цена газ по контракта с Азербайджан, изключително след съветската инвазия в Украйна и едностранното преустановяване на доставките от страна на " Газпром ".
В края на април 2022 година стартира и градежът на плаващия терминал за полутечен природен газ в Александруполис - основен инфраструктурен план за диверсификацията на газовите доставки в района. В него България взе участие с дял от 20%, а в началото непокътнатият от страната ни потенциал от 500 млн. куб.м газ на година беше подсилен до 1 милиарда куб.м годишно за интервал от 10 години. Доставките за България би трябвало да стартират при започване на 2024 година, когато се чака оборудването да бъде пуснато в употреба.
В началото на тази година двете страни възродиха и позабравената концепция за създаване на петролен водопровод сред Бургас и Александруполис. През февруари България и Гърция подписаха меморандум за съдействие, а по-късно сформираха и двустранна работна група. Целевият период за довеждане докрай на плана е краят на 2024 година, когато изтича дерогацията на България за импорт на съветски нефт по наложените на Русия европейски наказания. Освен това двете страни се споразумяха да складират гръцки газ в българското газохранилище в Чирен. Това се постанова заради неналичието на инфраструктура за предпазване в южната ни съседка, до момента в който Европейският съюз изисква от страните членки да поддържат стратегически запаси в размер на 15% от годишното си ползване.
Както излиза наяве, през последните две години енергетиката измести по значимост други обичайни сфери на съдействие сред България и Гърция, каквито са туризмът и търговията. Това се дължи основно на възходящата роля на енергетиката като част от националната сигурност на европейските страни след разтърсванията с цените на енергоносителите, съветската експанзия в Украйна и потреблението на енергийните доставки като лост за изнудване и въздействие. При тези условия и България, и Гърция имат интерес съдействието им в енергетиката и други основни сфери да продължи да се задълбочава без значение от състава на бъдещото ръководство в южната ни съседка.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ