Кюрдският въпрос и "бездомността" на 30 милиона души
Анализът е препубликуван от
Кюрдите - най-многобройният народ в света без лична страна, имат съвсем митичен ореол поради суровата си орис, белязана от изтощителни битки за повече самостоятелност и интернационално самопризнание. Наброявайки над 30 млн. души, множеството кюрди през днешния ден населяват териториите на четири от водещите страни в района на Близкия изток - Турция, Иран, Ирак и Сирия.
Сам по себе си този факт демонстрира, че кюрдската общественост не е хомогенна, а се състои от голям брой по-малки субекти на друга територия, които постоянно имат разнородни убеждения, цели и дневен ред. Това попречва опитите за всеобщо обединяване към една-единствена и ясно дефинирана национална идея. За да разбираем за какво кюрдите остават мощно маргинализирани в интернационалните връзки и постоянно нежелани в страните, които обитават, първо би трябвало да обърнем взор към предишното, обуславящо днешната реалност.
Структурните аргументи за " бездомността " на кюрдския народ ще открием в разпада на Османската империя и основаването на турската национална страна под управлението на Мустафа Кемал Ататюрк. След края на Първата международна война и прекрояването на границите на някогашната Османска империя кюрдите не основават лична страна по силата на подписаните мирни съглашения, а множеството от тях остават в рамките на новоустановената Турска република.
Силно милитаризираният, бюрократичен държавен уред на младата турска страна по западен фасон постанова правилото за тъждество пред закона на всички нейни жители. Зад това обаче прозира и концепцията за приобщаване на разнородното население в Турция под шапката на обща национална (турска) еднаквост, основаваща се на равни права пред Конституцията - за сметка на етническата еднаквост на обособени групи от обществото (особено тези, които могат да нарушат териториалната целокупност и суверенитета на страната). Това основава нужните предпоставки за асимилация на малцинствата в духа на единството на турската нация и става изходната точка, от която се дефинират последвалите събития и противоборството сред турската страна и кюрдските съпротивителни придвижвания.
Кратка последователност
Локални кюрдски въстания има още преди началото на Първата международна война (1907 година и 1914 г.). По време на войната обаче стартира да се оформя концепцията за определяне на самостоятелна кюрдска страна. Първоначално тя е подкрепена от съдружниците в Антантата - Англия и Русия, за да предизвикат вътрешна опозиция против техния боен зложелател - Османската империя. Избухналите въстанията по време на войната биват потушени, само че са значими за покълването на кюрдския шовинизъм и за бъдещите съпротивителни придвижвания.
След основаването на Турската република избухват нови несполучливи въстания през и в интервала Те дават мотив на турската страна да оправдае изключителни ответни ограничения, ориентирани против кюрдската общественост и етническата ѝ същина, в това число репресии, насилствена смяна на имената, изселване на кюрди от югоизточните турски територии, тъпчене на езикови и други малцинствени права, уредени в В отговор на това кюрдите стартират да образуват редица съпротивителни придвижвания, най-радикалното от които е добре познатата през днешния ден Кюрдска работническа партия - ПКК, официално учредена през 1974 година от група студенти от кюрдски генезис и оповестена за терористична организация от разнообразни страни и институции, измежду които Турция, Съединени американски щати и Европейския съюз.
С началото на въоръжените дейности на ПKK през 1984 година антагонизмът сред Турция и кюрдската общественост придобива крайни риторически и физически измерения. Влиза се в серпантина от принуждение, която унищожава пространствата за разговор и разрешаване на спора по кротичък път - оттатък логиката на сигурността, насилието и войната. Неслучайно нежните моменти на помирение (например през интервала 2012-2015 г.) елементарно рухват под натиска на вътрешнополитическите и интернационалните условия, макар че ПKK трансформира изначалната си идея и се отхвърля от концепцията за самостоятелна страна за сметка на автономност и повече права.
Кюрдите през днешния ден
Кюрдите съставляват хетерогенна общественост. Тя се състои от жители и цивилен организации, партии, паравоенни формирования, племенни групи и други, разнообразни по своя темперамент, цели и начини на деяние. Това е и една от аргументите за извънредно заплетеното състояние на кюрдите във вътрешнополитически и интернационален проект.
Една част от кюрдското население в Турция (общо към 15 млн.) е добре интегрирана в обществото и взе участие интензивно в него. По-гладко, несъмнено, се приобщават младежите в по-големите обитаеми места, където връзката с етническите им корени и обичаи изцяло липсва или не е толкоз устойчива. Въпреки това кюрдската общественост остава мощно маргинализирана най-много по-отношение на своите езикови права. Кюрдският език и до през днешния ден не е приет за формален, макар че към 20% от турското население има кюрдски корени. От това произлиза и възбраната за потреблението му за задачите на формалното обучение, което на процедура лимитира конституционното право на обучение на кюрдите, владеещи единствено майчиния си език.
На този декор ползите на кюрдската общественост се пазят от легални политически обединения със доста въздействие в публичния живот. Най-силна измежду тях е прокюрдската Демократична партия на народите, която през 2021 година (заедно с други партии, цивилен организации и активисти) поде нова акция с искане за признание на кюрдския език за формален дружно с правото да бъде употребен в просветителната система.
В разбора на Al-Monitor от този момент се показва, че отношението на турските управляващи към кюрдското малцинство е изменчиво. В интервала, в който Турция води дейни договаряния за присъединение към Европейския съюз, рестриктивните ограничения по отношение на кюрдския език са смекчени, а в учебните заведения даже е въведен избираем предмет по кюрдски език. През 2015 година обаче, когато мирните договаряния сред Турция и ПKK се провалят, а в това време договарянията с Европейски Съюз биват замразени, държавната политиката по отношение на кюрдите внезапно се трансформира. Сред посочените образци в материалa са натискът върху родители да не записват децата си в избираемите курсове по кюрдски и чистката на ръководители с кюрдски корени в локалните администрации (заради хипотетични връзки с ПKK) и замяната им с правилни на Ердоган лица.
В този ред на мисли една от основните аргументи за маргинализацията на кюрдската общественост е вътрешното идеологическо и риторическо противоборство сред ПKK и тази част от общността (вкл. партии, жители и организации), които не утвърждават насилието и избират мирния метод при отстояване на ползите си.
Както към този момент отбелязахме, турската власт и ПKK ръководят спора през призмата на сигурността. Докато Ердоган преглежда кюрдите (и в частност ПKK) като екзистенциална опасност за турската териториална целокупност и суверенитет, а ПKK възприема властта като опасност за съществуването на кюрдската еднаквост, двете страни ще легитимират използването на изключителни ограничения - принуждение, от една страна, и репресии, от друга. Омагьосаният кръг фрапантно стеснява терена за деяние на тази част от кюрдската общественост, която се пробва да пречупи сегашната логичност и да трансферира разногласието в полето на диалога и мирния прогрес в връзките.
Между чука и наковалнята
Република Турция сред Изтока и ЗападаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Вътрешната хетерогенност е придружена от несъгласия на териториален принцип. Ситуацията с кюрдите в Сирия и Ирак е радикално друга. Сирийските кюрди (около 10% от населението) интензивно вземат участие във военните дейности в страната, борейки се за автономност в границите на Сирия, без да заявяват желание за основаване на самостоятелна кюрдска страна по границите сред Турция, Сирия и Ирак. Кюрдите на процедура управляват североизточните елементи на Сирия (историческия район Рожава), където откриват нестабилна.
Сирийските кюрди са сред чука и наковалнята - сред Турция, която им нанася военни удари и подкрепя финансово и военно опозиционни групировки, борещи се за територия по едно и също време против Башар Асад и против кюрдите, и сирийския режим, с който поддържат нежен баланс в връзките на основата на общия зложелател в лицето на подкрепяните от Турция размирен сили. Кюрдите в Ирак (втори по бройка етнос) също са си частична автономност в северните елементи на страната. Те също се борят за по-силна автономност в следените от тях територии. Кюрдите в Иран са едно от най-големите малцинства на територията на страната. Водени от представляващите ги политически придвижвания, те се трансфораха в главен на протестните придвижвания, обхванали цялата страна.
Поради невъзможността в един материал да разгледаме в детайли характера и връзките на многочислените играчи измежду кюрдското население, ще създадем следното резюме: кюрдската общественост е формирана от формирания с друга конструкция, роля и позиции на фона на особеностите в страните, които обитават. Във всяка от страните съществуват кюрдски политически обединения, множеството от които разполагат със лични военни подразделения (например и YPG в Сирия). Различните партийни, военни или цивилен организации постоянно имат персонални, племенни, идеологически или управнически разлики както вътрешно, по този начин и в връзките между тях. И даже когато ползите им се преплитат, мъчно откриват единно управление в гонене на обща цел.
Какво да следим?
Кюрдският въпрос се задълбочи с експлоадирането на революцията в Сирия, когато кюрдите получиха голямо интернационално значение като съществена мощ в битката против тероризма в Близкия изток. Борбата им за автономност и повече права обаче е изправена пред големи провокации както във връзка с нуждата от намаляване на разликите сред обособените кюрдски общности, по този начин и във връзка с преплитащите се, постоянно променливи ползи на районните играчи (най-вече Турция, Сирия и Ирак) и цялата интернационалната общественост (в частност Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия и Китай).
При сегашните условия страховете на Турция от основаване на самостоятелна кюрдска страна наподобяват прекомерно пресилени най-много заради неналичието на еднородна кюрдска политика. По-правдоподобният сюжет в средносрочен проект е кюрдите да продължат битките си по места. В този смисъл забавни за следене ще са тематиките за правата на кюрдите в Турция и ролята им в идните локални избори през 2024 година, за ролята на сирийските кюрди в подтекста на геополитическия конфликт в страната, за битката на иракските кюрди за опазване и разширение на автономията, както и за ролята на кюрдите в Иран за изхода от спора сред жителите и властта.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Кюрдите - най-многобройният народ в света без лична страна, имат съвсем митичен ореол поради суровата си орис, белязана от изтощителни битки за повече самостоятелност и интернационално самопризнание. Наброявайки над 30 млн. души, множеството кюрди през днешния ден населяват териториите на четири от водещите страни в района на Близкия изток - Турция, Иран, Ирак и Сирия.
Сам по себе си този факт демонстрира, че кюрдската общественост не е хомогенна, а се състои от голям брой по-малки субекти на друга територия, които постоянно имат разнородни убеждения, цели и дневен ред. Това попречва опитите за всеобщо обединяване към една-единствена и ясно дефинирана национална идея. За да разбираем за какво кюрдите остават мощно маргинализирани в интернационалните връзки и постоянно нежелани в страните, които обитават, първо би трябвало да обърнем взор към предишното, обуславящо днешната реалност.
Структурните аргументи за " бездомността " на кюрдския народ ще открием в разпада на Османската империя и основаването на турската национална страна под управлението на Мустафа Кемал Ататюрк. След края на Първата международна война и прекрояването на границите на някогашната Османска империя кюрдите не основават лична страна по силата на подписаните мирни съглашения, а множеството от тях остават в рамките на новоустановената Турска република.
Силно милитаризираният, бюрократичен държавен уред на младата турска страна по западен фасон постанова правилото за тъждество пред закона на всички нейни жители. Зад това обаче прозира и концепцията за приобщаване на разнородното население в Турция под шапката на обща национална (турска) еднаквост, основаваща се на равни права пред Конституцията - за сметка на етническата еднаквост на обособени групи от обществото (особено тези, които могат да нарушат териториалната целокупност и суверенитета на страната). Това основава нужните предпоставки за асимилация на малцинствата в духа на единството на турската нация и става изходната точка, от която се дефинират последвалите събития и противоборството сред турската страна и кюрдските съпротивителни придвижвания.
Кратка последователност
Локални кюрдски въстания има още преди началото на Първата международна война (1907 година и 1914 г.). По време на войната обаче стартира да се оформя концепцията за определяне на самостоятелна кюрдска страна. Първоначално тя е подкрепена от съдружниците в Антантата - Англия и Русия, за да предизвикат вътрешна опозиция против техния боен зложелател - Османската империя. Избухналите въстанията по време на войната биват потушени, само че са значими за покълването на кюрдския шовинизъм и за бъдещите съпротивителни придвижвания.
След основаването на Турската република избухват нови несполучливи въстания през и в интервала Те дават мотив на турската страна да оправдае изключителни ответни ограничения, ориентирани против кюрдската общественост и етническата ѝ същина, в това число репресии, насилствена смяна на имената, изселване на кюрди от югоизточните турски територии, тъпчене на езикови и други малцинствени права, уредени в В отговор на това кюрдите стартират да образуват редица съпротивителни придвижвания, най-радикалното от които е добре познатата през днешния ден Кюрдска работническа партия - ПКК, официално учредена през 1974 година от група студенти от кюрдски генезис и оповестена за терористична организация от разнообразни страни и институции, измежду които Турция, Съединени американски щати и Европейския съюз.
С началото на въоръжените дейности на ПKK през 1984 година антагонизмът сред Турция и кюрдската общественост придобива крайни риторически и физически измерения. Влиза се в серпантина от принуждение, която унищожава пространствата за разговор и разрешаване на спора по кротичък път - оттатък логиката на сигурността, насилието и войната. Неслучайно нежните моменти на помирение (например през интервала 2012-2015 г.) елементарно рухват под натиска на вътрешнополитическите и интернационалните условия, макар че ПKK трансформира изначалната си идея и се отхвърля от концепцията за самостоятелна страна за сметка на автономност и повече права.
Кюрдите през днешния ден
Кюрдите съставляват хетерогенна общественост. Тя се състои от жители и цивилен организации, партии, паравоенни формирования, племенни групи и други, разнообразни по своя темперамент, цели и начини на деяние. Това е и една от аргументите за извънредно заплетеното състояние на кюрдите във вътрешнополитически и интернационален проект.
Една част от кюрдското население в Турция (общо към 15 млн.) е добре интегрирана в обществото и взе участие интензивно в него. По-гладко, несъмнено, се приобщават младежите в по-големите обитаеми места, където връзката с етническите им корени и обичаи изцяло липсва или не е толкоз устойчива. Въпреки това кюрдската общественост остава мощно маргинализирана най-много по-отношение на своите езикови права. Кюрдският език и до през днешния ден не е приет за формален, макар че към 20% от турското население има кюрдски корени. От това произлиза и възбраната за потреблението му за задачите на формалното обучение, което на процедура лимитира конституционното право на обучение на кюрдите, владеещи единствено майчиния си език.
На този декор ползите на кюрдската общественост се пазят от легални политически обединения със доста въздействие в публичния живот. Най-силна измежду тях е прокюрдската Демократична партия на народите, която през 2021 година (заедно с други партии, цивилен организации и активисти) поде нова акция с искане за признание на кюрдския език за формален дружно с правото да бъде употребен в просветителната система.
В разбора на Al-Monitor от този момент се показва, че отношението на турските управляващи към кюрдското малцинство е изменчиво. В интервала, в който Турция води дейни договаряния за присъединение към Европейския съюз, рестриктивните ограничения по отношение на кюрдския език са смекчени, а в учебните заведения даже е въведен избираем предмет по кюрдски език. През 2015 година обаче, когато мирните договаряния сред Турция и ПKK се провалят, а в това време договарянията с Европейски Съюз биват замразени, държавната политиката по отношение на кюрдите внезапно се трансформира. Сред посочените образци в материалa са натискът върху родители да не записват децата си в избираемите курсове по кюрдски и чистката на ръководители с кюрдски корени в локалните администрации (заради хипотетични връзки с ПKK) и замяната им с правилни на Ердоган лица.
В този ред на мисли една от основните аргументи за маргинализацията на кюрдската общественост е вътрешното идеологическо и риторическо противоборство сред ПKK и тази част от общността (вкл. партии, жители и организации), които не утвърждават насилието и избират мирния метод при отстояване на ползите си.
Както към този момент отбелязахме, турската власт и ПKK ръководят спора през призмата на сигурността. Докато Ердоган преглежда кюрдите (и в частност ПKK) като екзистенциална опасност за турската териториална целокупност и суверенитет, а ПKK възприема властта като опасност за съществуването на кюрдската еднаквост, двете страни ще легитимират използването на изключителни ограничения - принуждение, от една страна, и репресии, от друга. Омагьосаният кръг фрапантно стеснява терена за деяние на тази част от кюрдската общественост, която се пробва да пречупи сегашната логичност и да трансферира разногласието в полето на диалога и мирния прогрес в връзките.
Между чука и наковалнята
Вътрешната хетерогенност е придружена от несъгласия на териториален принцип. Ситуацията с кюрдите в Сирия и Ирак е радикално друга. Сирийските кюрди (около 10% от населението) интензивно вземат участие във военните дейности в страната, борейки се за автономност в границите на Сирия, без да заявяват желание за основаване на самостоятелна кюрдска страна по границите сред Турция, Сирия и Ирак. Кюрдите на процедура управляват североизточните елементи на Сирия (историческия район Рожава), където откриват нестабилна.
Сирийските кюрди са сред чука и наковалнята - сред Турция, която им нанася военни удари и подкрепя финансово и военно опозиционни групировки, борещи се за територия по едно и също време против Башар Асад и против кюрдите, и сирийския режим, с който поддържат нежен баланс в връзките на основата на общия зложелател в лицето на подкрепяните от Турция размирен сили. Кюрдите в Ирак (втори по бройка етнос) също са си частична автономност в северните елементи на страната. Те също се борят за по-силна автономност в следените от тях територии. Кюрдите в Иран са едно от най-големите малцинства на територията на страната. Водени от представляващите ги политически придвижвания, те се трансфораха в главен на протестните придвижвания, обхванали цялата страна.
Поради невъзможността в един материал да разгледаме в детайли характера и връзките на многочислените играчи измежду кюрдското население, ще създадем следното резюме: кюрдската общественост е формирана от формирания с друга конструкция, роля и позиции на фона на особеностите в страните, които обитават. Във всяка от страните съществуват кюрдски политически обединения, множеството от които разполагат със лични военни подразделения (например и YPG в Сирия). Различните партийни, военни или цивилен организации постоянно имат персонални, племенни, идеологически или управнически разлики както вътрешно, по този начин и в връзките между тях. И даже когато ползите им се преплитат, мъчно откриват единно управление в гонене на обща цел.
Какво да следим?
Кюрдският въпрос се задълбочи с експлоадирането на революцията в Сирия, когато кюрдите получиха голямо интернационално значение като съществена мощ в битката против тероризма в Близкия изток. Борбата им за автономност и повече права обаче е изправена пред големи провокации както във връзка с нуждата от намаляване на разликите сред обособените кюрдски общности, по този начин и във връзка с преплитащите се, постоянно променливи ползи на районните играчи (най-вече Турция, Сирия и Ирак) и цялата интернационалната общественост (в частност Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия и Китай).
При сегашните условия страховете на Турция от основаване на самостоятелна кюрдска страна наподобяват прекомерно пресилени най-много заради неналичието на еднородна кюрдска политика. По-правдоподобният сюжет в средносрочен проект е кюрдите да продължат битките си по места. В този смисъл забавни за следене ще са тематиките за правата на кюрдите в Турция и ролята им в идните локални избори през 2024 година, за ролята на сирийските кюрди в подтекста на геополитическия конфликт в страната, за битката на иракските кюрди за опазване и разширение на автономията, както и за ролята на кюрдите в Иран за изхода от спора сред жителите и властта.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ