Рекордната инфлация в Хърватия заради приемането на еврото се оказа 0.2%
Анализът е препубликуван от Factcheck.bg - платформа за инспекция на обстоятелствата, основана по самодейност на Асоциацията на европейските публицисти - България
" Става нещо ужасно в Хърватия след въвеждането на еврото, цените полудяха "
Още в първите дни, откакто Хърватия одобри еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии разгласиха материали със сензационни заглавия за нарастването на цените в страната. Експерти и политици, които пропагандират против приемането на еврото в България и работят за образуване на референдум по тематиката, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е доста висока и ще продължи да пораства.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не удостоверяват изказванията за огромно повишаване.
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е 0,2% и забавя растежа си за втори следващ месец. Годишната инфлация през януари 2023 година е 12,5%, през декември 2022 година -12,7% а през ноември 2022 година - 13%.
Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма значително отражение върху инфлацията: " Движенията през януари демонстрират, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има относително леко влияние върху общата инфлация, което е в сходство с опита на други страни ".
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия - 0,15, в Естония - 0,3, в Латвия - 0,2, а в Литва - 0,11 процентни пункта. Данните са от научна обява от 2019 година на доцент Янко Христозов от Университета за национално и международно стопанство (УНСС), озаглавена " Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт? ".
" Различни проучвания демонстрират, че съществува слаб еднократен резултат от промяната на валутата върху нивото на цените, измерено посредством ХИПЦ " (хармонизиран показател на потребителските цени), се показва в научната монография " Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната ". Изследването беше оповестено предходната година от катедра " Икономика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Части от него са залегнали и в работния вид на плана на разбор на резултатите от въвеждането на еврото, направен от Българската национална банка (БНБ) и възложен на партиите в 48-ото Народно заседание предходната есен.
" Става нещо ужасно в Хърватия след въвеждането на еврото, цените полудяха "
Още в първите дни, откакто Хърватия одобри еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии разгласиха материали със сензационни заглавия за нарастването на цените в страната. Експерти и политици, които пропагандират против приемането на еврото в България и работят за образуване на референдум по тематиката, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е доста висока и ще продължи да пораства.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не удостоверяват изказванията за огромно повишаване.
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е 0,2% и забавя растежа си за втори следващ месец. Годишната инфлация през януари 2023 година е 12,5%, през декември 2022 година -12,7% а през ноември 2022 година - 13%.
Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма значително отражение върху инфлацията: " Движенията през януари демонстрират, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има относително леко влияние върху общата инфлация, което е в сходство с опита на други страни ".
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия - 0,15, в Естония - 0,3, в Латвия - 0,2, а в Литва - 0,11 процентни пункта. Данните са от научна обява от 2019 година на доцент Янко Христозов от Университета за национално и международно стопанство (УНСС), озаглавена " Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт? ".
" Различни проучвания демонстрират, че съществува слаб еднократен резултат от промяната на валутата върху нивото на цените, измерено посредством ХИПЦ " (хармонизиран показател на потребителските цени), се показва в научната монография " Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната ". Изследването беше оповестено предходната година от катедра " Икономика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Части от него са залегнали и в работния вид на плана на разбор на резултатите от въвеждането на еврото, направен от Българската национална банка (БНБ) и възложен на партиите в 48-ото Народно заседание предходната есен.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ