Анализът е препубликуван от . Днес се очаква , свързани

...
Анализът е препубликуван от . Днес се очаква , свързани
Коментари Харесай

Русия след ултиматума

Анализът е препубликуван от. Днес се чака, свързани със сигурността, поради напрежението сред тях, подбудено от обстоятелството, че Русия струпва войски покрай границата с Украйна.

Неопределеността поражда безпокойствие

След 17 декември м.г. за пръв път отдавна ни се наложи " да мислим немислимото ": ще има ли война? Отсеченият отговор бе: " Не! ". Но кой знае за какво този път този отговор не успокояваше, макар цялата си решителност и доста евентуална правота. Защото малко по-дългият отговор е: " Не, по всяка възможност ". А си знаем, че като става дума за война - както и за живота на дете да вземем за пример, - вероятностните съждения не успокояват. Аз персонално към този момент съм давал този отговор и в двата му разновидността, само че персонално не преставам да мисля за тази обстановка и да очаквам идващите женевски договаряния смутен. Надеждата е, че рационалното безпокойствие през днешния ден ще ни помогне да избегнем една утрешна суматоха!

Неслучайно дефинирам " немислимия " въпрос толкоз несигурно: по този начин той е съответен на неопределеността на обстановката. Добре, става дума за възможна война; подразбира се, че едната страна наложително ще бъде Русия, само че коя ще бъде другата? Украйна? Съединени американски щати? Ние от НАТО? Светът? - т.е. онази негова част, която няма да се причисли към Русия в една Трета международна война? Става все по-немислимо, нали? Е, госпожи и господа, дотук се докарахме. Да, и ние, и " дребна България " носи част от отговорността за тази немислима до неотдавна обстановка. Да си го знаем и помним, колчем се присетим за нея.

Но към този момент, популярност Богу, е рано да разделяме отговорности, камо ли да се замеряме с вини. Това може да има - някакъв? - смисъл едвам откакто обстановката е завършила, а тя едвам стартира. Със упоменатия 17 декември, когато бе разгласен съветският " ултиматум ". За да подчертаем несигурността, царуваща и тук, в реда на нещата е да го сложим в кавички. Един ултиматум може да бъде и най-банален шантаж; небанален този шантаж става, когато плаши не с нещо лимитирано, а с оптимално неограниченото зло, което познаваме: стартира ли война, не се знае до каква степен ще стигне. Никога не се е знаело по какъв начин и по кое време ще свърши една война, само че в днешния свят не се знае и за кого ще свърши със гибел и отломки. Ето, стигнахме до неопределеностите в неопределеността, до несигурните съставни елементи на несигурната цялостна обстановка. Няма да ги отбелязвам нататък, считам, че стана задоволително ясна основната причина за безпокойните ми/ни взор и размисъл.

Помощ от политическия опит

Естествено, търсим опора в опита си, по аналогии. Политолозите са ненаясно като всички, може би единствено по-отчетливо го осъзнават и в търсенето на аналогии стигат 60 години обратно - до Кубинската рецесия от 1962 година

Помня шрифта на заглавията от вестниците у дома (само български): не доста хвърлящ се в очи, зер (обяснявам си сега) Съюз на съветските социалистически републики не беше сигурен по какъв начин да излъже. От една страна, нали Съюз на съветските социалистически републики е за мир и затова в Куба няма руски ракети (при това нуклеарни, и тъй като са близко, от тях отбрана няма); въпреки това, откакто " ихтамнет ", по какъв начин да се оплаче Съюз на съветските социалистически републики от американския ултиматум: " Или махате ракетите, или натискаме копчето! " - за Третата международна, атомна война. (Като вицът беше, че по-следващата щяла да се води с лъкове и стрели - оптимистично прогнозирайки, че ще остане някакъв живот на Земята.)

Неотдавна (23.12.21 година, ) нарекох блъф Путиновия " ултиматум ". Така мисли и съветският опозиционен коментатор Алекс Синодов (03.01.22 г.):

... Кенеди в отговор даде обещание да нанесе по Съюз на съветските социалистически републики термоядрен удар. Путин като аналогична опасност дава обещание да скъса дипломатическите връзки със Съединени американски щати, но не баш в този момент, а след това, в случай че Съединени американски щати вкарат нови драконовски наказания. () През 1962 година договарянията водиха персонално Кенеди и Хрушчов по специфична, незабавно прокарана телефонна линия. След като Путин телефонира предновогодишно на Байдън, водачите на двете страни се договориха за договаряния по тематиката. Да обсъдят осъществяването на изискванията на страховития ултиматум е заръчано на Рябков, зам.-министър на външните работи на РФ, и на Шърман, зам.-държавен секретар на Съединени американски щати. Впрочем не съм сигурен, че тъкмо им помня имената.

Тук влязох - ще влизам и отсега нататък - в неприсъствен разговор с съветски сътрудници, освен това единствено съперници на Путиновия режим. Ето за какво. Целта ми не е да показва " уравновесено " (както е известната чуждица) другите отзиви по протичащото се - pro и contra Путин, по света и у нас, генерирани от тролове до професионални институции. Целта ми е да се доближа до истината. А опитът ми демонстрира, че в този тип политология на невероятните вероятности всевъзможните познания не могат да ни приближат към истината, в случай че не са подредени и допълнени от юнашка вътрешен глас. Само че интуицията е присъща на индивидите, не на колективите. При това на сериозно, не на апологетично мислещите човеци. От всички политолози на света таман този вид съветски политолози имат максимален късмет за правилни предчувствия. И аз включвам личната си вътрешен глас, с цел да подбера от тях неколцина за утопичен брейнсторминг в помощ на личния ми синтез. (Времето на сериозния самоанализ, както му е редът, ще пристигна по-подир.)

Как по този начин Русия си разрешава ултиматуми?

Ето отговора на политолога Владимир Пастухов (превод от негов видеоразговор в ефир, 30 декември м.г.):

[Сега ние наблюдаваме] поразителна промяна. Най-рационалният европейски политик, тъй като той [Путин] беше подобен: безусловно деидеологизиран, без никакви обвързаности с никакви полезности. Рационален! Абсолютен непукист и по отношение на комунистите, и по отношение на поповете, и по отношение на личната си специалност, компетентен всички какъв брой костват И внезапно става [неясна дума] нещо и той се трансформира в безусловно идеологизиран човек, в някаква степен религиозно набожен в избрани постулати И стартира да възприема околната реалност не такава, каквато е; той към този момент не е оня прагматичен Владимир Путин, който, в случай че въобще вярваше в нещо, то беше в парите. А в този момент имаме Владимир Путин, който към този момент и на парите гледа от становище на това, до каква степен подхождат на ония полезности, в които е повярвал. [] И се багра, че - в това негово положение - политическото управление на Русия може да извърши ред неточности. Когато надцени силите си, когато надцени тази военна игра

Когато видеозаписът стигна дотук, аз внезапно осъзнах, че персонално мога да потвърдя тезата на Пастухов. Не персонално за Путин - наблюдения нямах; само че имах за Русия! През 2007 година двамата с Йонко Грозев бяхме в Москва, с цел да вършим оценка на Правозащитния център на съветския Мемориал. И от тези правозащитници, и от обиколените други неправителствени организации, чувахме едно: " Ще ни закрият! ". Поехме надълбоко въздух и написахме в отчета си, че няма да ги закрият - дано и западните им донори, и те самите да си възнамеряват работата въз основа на такава прогноза, която се оказа вярна до 2021 година Главното ни основание: Путин е деспот, който желае да има справедлива информация за страната си - и точно неправителствените организации, сериозни към него, му я дават.

Сред доказателствата ни беше, че в основания от Путин Президентски съвет по човешките права 12 от 23 членове бяха същински правозащитници, множеството - някогашни дисиденти. Някои от тях напускаха този Съвет в митинг срещу едно или друго закононарушение на властта, само че в същото време агитираха останалите да не напущат - тъй като в ред случаи можеха да употребяват тази си властова позиция, с цел да оказват помощ на действителни хора срещу властовия произвол. А ето и обобщението ни за Русия в този отчет:

Русия е добър образец за " преход от ", а не " преход към ". Руското общество през 90-те години не потегли да става неоимпериалистическа суперсила; не направи това и в края на века. Можем единствено да отбележим, че се движи в тази посока. Но даже в този момент Русия не е неоимпериалистическа страна, за суперсила да не приказваме. Нещо повече, Русия не е това, макар че понякога прави публични заявления, подхранвани от сходна опростенческа идеология, която може да заблуди човек, в случай че изведе от тях една несъществуваща действителност. (Русия може да бъде единствено избран вид неоимпериалистическа страна, за което към този момент ѝ липсва основата: тя не е възстановила военно-промишления комплекс на СССР; геополитически тя е районна мощ, разпростряла се над един към момента просторен район, който обаче не е ясно избран, и нивото на намесата ѝ е оспорвано; стопански е подвластна от търговията си със Запада, затова към този момент не е автаркична; даже идеологията ѝ по отношение на Чечения не е намерено империалистическа, с цел да не породи отрицателна реакция в самата Русия. Да ѝ лепнем етикета " неоимпериалистическа " е несериозно.)

Две години по-късно Путиновата страна бандитски умъртви Наталия Естемирова, лидерката на правозащитниците от Мемориал в Чечения, с която се бяхме срещнали в Москва. Убийство - предвестител на други убийства, предвестител на анексията на Крим седем години по-късно? Може. Но аз и през днешния ден заставам зад тогавашния ни политсинтез. А този политсинтез отпреди 14 години за една друга Русия и думите на Пастухов отпреди седмица за един различен Путин взаимно се удостоверяват.

Реалната заплаха

В цитирания диалог Пастухов продължава (преразказвам сбито): Не мисля, че Путин има избран проект и в този момент чакаме ден Д, час Ч. Проблемът е, че той не изключва едно военно решение. Сега поколението на власт в Русия, което към този момент не знае война какво е, може да одобри войната с едно " И кво толкоз? Пък и всеки знае, че Западът няма воля за война " При това, споделя Пастухов, основната заплаха за света е в това, че Кремъл действително доста, доста не схваща, не знае какво желае. В тази обстановка се появява рисково мислене: Кремъл държи въпроса за войната открит. " В смисъл, че от дълго време си е взел едно такова решение []: в случай че имаме цел - би трябвало да вървим към нея необмислено, и в случай че за реализиране на тази цел е нужна война - значи война ще има. " Но Русия няма съответна цел, примерно да откъсне парче от Украйна. " Нашата цел е доста неразбираема, нерационална - тя е чувствена. И се превежда със остарялата фраза на съветските алкохолици: Бе, ти мене уважаваш ли ме бе? "

Големият проблем е, че никой не знае къде ще се спре Путин. " Новият Путин " - началникът на една нова Русия.

Обновената съветска империя

Путиновците може да се двама, само че Русиите са три: предкримска Русия (2000-2014), следкримска Русия (2014-2021) и следултиматумска - от декември 2021 година насам. Броя ги, естествено, във външнополитическо отношение - естествено, тъй като съм българин, който не приема, че което е положително за Русия, е положително за България (и изключително не одобрявам, че това, което е неприятно за Путинова Русия, е неприятно за нашата България). Какви са значимите разлики сред видяната от нас предкримска Русия от 2007 година и днешната, постултиматумската? Една разлика, решаваща: възобновена мощна войска.

До Крим-2014 Русия е страната, която възвръща имперската си военна мощ; след Крим - страната, която в наше време, в Европа, употребява военната си мощност за завладяване на територии (малките зелени човечета бяха малко, само че огромната съветска войска гарантираше, че те няма да бъдат спрени от трети страни); през днешния ден Русия е страната, която въз основа на военната си мощност си разрешава да предявява искания към света. Това, че конюнктурата на пазара на енергоносители обезпечава на руснаците относително положително битие (сравнено с това, което имат в историческата си памет) е също значимо, само че със мощна войска Путин би се държал не по-малко нападателно даже и при по-слаба стопанска система: щеше да призове съветския народ да стегне колана, и най-малко до време това щеше да му свърши работа.

Можем да си задаваме до безспир въпроса дали Путин през цялото време е целял такава нападателна външна политика и единствено е чакал да събере задоволително мощ за нея, или се е изменил в хода на президентството си. Но с Русия работата стои иначе: и в обозримото минало, и в обозримото бъдеще Русия като че ли е направлявана от имперски таксис. С едно нещо не съм склонен от нашия остарял отчет: читателят остава с усещането (макар че нищо такова не е казано изрично), че Русия, която сега не е империя, може да продължи да се развива не като империя задълго, в случай че не и вечно.

Ще каже някой - и империя да си е, щом желае, какъв е казусът? Елементарен: исторически царска Русия - Съюз на съветските социалистически републики - Путинова Русия ги сплотява еднотипното им имперско държание. И то е: само от позиция на грубата мощ, необмислено към всевъзможни предварителни задължения и дадени думи, необмислено към цената на политиката, измерена в смърти и премеждия - без значение дали на непознатите или на личните жители. От контрагент, който в мир не държи сметка за думите си, а във война - за жертвите си, мъчно става " сътрудник " - във външната политика или в каквото и да било.

Срещу шарлатанин на карти не се печели, написа режисьорът и общественикът Григорий Амнуел, да играеш с неговата колода, зацапана с кръв, и да се опитваш да твърдиш, че някои карти били по-чисти от други [] Ако не наречеш мошеника - шарлатанин, в случай че не прекратиш играта, в случай че не въздадеш на нарушителя по заслугите му - наивно е да разчиташ на триумф.

С една дума, не чакам изключително значими вести от идните договаряния в Женева. Но не чакам и война при възможния им неуспех. Очаквам бъдеще, богато на рискови неопределености, както е богато и настоящето. Аз съм израснал през Студената война, не ми е първица. За болшинството, което няма този психо-социален опит, акомодацията ще бъде по-трудна. Но е наложителна.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР