България има уникална природа. И уникално министерство, което да я пази
Анализът е препечатан от " Дойче веле ".
България има неповторима природа. Кой не би се съгласил с това изказване? Въпреки че в последно време надали не всичко ни е " неповторимо " или най-малко " велико ". И макар че вероятно всяка страна може да се похвали със същото, заради което сходни съпоставения наподобяват безсмислени. Така или другояче, българската природа сигурно е удивително разнообразна, красива и даже ненапълно към момента съхранена. А и с изключение на като извор на патриотична горделивост, тя ни служи и като доста благосклонна среда за обитаване, която при съответните грижи би могла по същия метод да служи и на бъдещите генерации. Което е изключително скъпо в епохата на настъпващи климатични промени.
На този декор мощно се набива на очи фактът, че България има и неповторимо министерство на околната среда. Поне в съпоставяне със сродните му институции в европейските страни, с които споделя общи правила, стандарти и отговорности. Грозните свидетелства за тази негова уникалност се множат непрестанно по целия необятен фронт от функционалности по запазване на околната среда и отбрана на естествените дадености, които на доктрина то би трябвало да извършва.
Боклуците
Да вземем за начало настоящата тематика с боклуците. В България те така и така се натрупат на най-произволни места (под мостовете на автомагистралите например). Напоследък обаче страната се е трансформирала и в гостолюбив вносител на отпадъци, като хитовата дестинация е Италия. Някои (дали с присъединяване на мафията или не) заплащат добре, с цел да се отърват от боклуците си, а при съответното им " оползотворяване " на наша земя облагата става още по-голяма. Тъй че – напред на далаверата. Именно въпросното министерство би трябвало да е най-притеснено от тази наклонност и да наблюдава какво и от кое място идва, както и къде и защо отива. Вместо това, както се оказа, то си затваря очите и издава разрешителни, както в тази ситуация с боклуците в Плевен. Или просто не знае нищо, както в тази ситуация във Враца.
Димът
Всъщност няма по какъв начин да се разбере какво тъкмо знае и какво не знае, тъй като редовно отхвърля да дава информация по въпроса – не била от публичен интерес. Затова не е ясно какво опазва министерството – околната среда или тайната и безпроблемното протичане на далаверата.
А най-строго защитаваната част от тази загадка е за изгарянето на отпадъци. Което пък е най-сладката част от тяхното " оползотворяване " - поради спомагателните приходи от продажбата на сила. Чрез своите локални структури министерството е основен спомоществовател в тази активност, освобождавайки я от досадните оценки за влияние върху околната среда. Или просто неин въздържан наблюдаващ - до момента в който не се разсмърди и разшуми прекомерно доста.
По тази тематика ще чуете доста красиви пояснения за изгодите от оползотворяването на отпадъците като част от кръговата стопанска система, която пък е бъдещето на човечеството. На доктрина (а някъде и на практика) това е тъкмо по този начин, а кръговата стопанска система, при спазването на избрани строги условия, е в действителност нещо прелестно. Но в нашия случай кръгът някъде се къса и двата му края се губят. Както заключи наскоро самият министър: " Въздухът се разгръща на всички места и е доста мъчно да докажете кой цапа ".
Безводието
Мимоходом да споменем и другата настояща тематика – безводието в Перник. Министърът се държи по този начин, като че ли няма нищо общо с него. Но има - и то освен тъй като водите са част от името на министерството му. А и тъй като, както е по закон, всеки месец персонално е подписвал заповед със съответните графици за потребление на водите от язовир " Студена " (включително за индустриални цели) и е бил задължен да знае какво е неговото положение.
Уникалната природа
В търсенето на баланс сред човешката активност и съхраняването на естествените запаси министерството по формулировка би трябвало да е съдружник на природата. В реалност обаче то е деен (съ)участник във всички безобразни похищения върху нея - от горите на Пирин и езерата на Рила до бетонирането на Черноморието. Заради узаконяването на нестихващите " капиталови планове " неговите институции си затварят очите, икономисват си изискваните отчети и оценки, трансформират граници или напряко заличават предпазени територии.
Отношението на министерството към " неповторимата българска природа " бе тъкмо документирано в оповестения в края на предходната година отчет на Сметната палата за ръководството на европейската мрежа от предпазени зони " Натура ". От него излиза наяве, че години след наложителния за това период министърът на околната среда и водите не е издал заповеди за оповестяване на 211 от общо 341 утвърдени от Европейската комисия предпазени зони. Това значи, че към момента не са избрани наложителните режими за опазването на тези зони и щадящото прилагане на техните естествени запаси.
Същевременно през предходната година министерството и министър Нено Димов се прочуха с следващата си законодателна самодейност за смяна в Закона за биоразнообразието, която щеше да докара до изваждане на зони от предпазената мрежа " Натура " и да концентрира нейното ръководство единствено в ръцете на министъра. Преди това пък той прикани депутатите за незабавни промени в Закона за предпазените територии, които да улеснят застрояването на националните паркове.
Уникалното министерство
Изреденото дотук е доста къс и повърхностен лист на образците, които демонстрират, че това министерство постоянно прави тъкмо противоположното на това, поради което е основано. Именно в това се състои неговата уникалност. Разбира се, в България има доста други институции, които се стремят към същото. И които са подготвени да загърбят задачата си в интерес на нечии ползи, разнообразни от ползите на обществото. Но всички те са към момента надалеч от този стандарт.
България има неповторима природа. Кой не би се съгласил с това изказване? Въпреки че в последно време надали не всичко ни е " неповторимо " или най-малко " велико ". И макар че вероятно всяка страна може да се похвали със същото, заради което сходни съпоставения наподобяват безсмислени. Така или другояче, българската природа сигурно е удивително разнообразна, красива и даже ненапълно към момента съхранена. А и с изключение на като извор на патриотична горделивост, тя ни служи и като доста благосклонна среда за обитаване, която при съответните грижи би могла по същия метод да служи и на бъдещите генерации. Което е изключително скъпо в епохата на настъпващи климатични промени.
На този декор мощно се набива на очи фактът, че България има и неповторимо министерство на околната среда. Поне в съпоставяне със сродните му институции в европейските страни, с които споделя общи правила, стандарти и отговорности. Грозните свидетелства за тази негова уникалност се множат непрестанно по целия необятен фронт от функционалности по запазване на околната среда и отбрана на естествените дадености, които на доктрина то би трябвало да извършва.
Боклуците
Да вземем за начало настоящата тематика с боклуците. В България те така и така се натрупат на най-произволни места (под мостовете на автомагистралите например). Напоследък обаче страната се е трансформирала и в гостолюбив вносител на отпадъци, като хитовата дестинация е Италия. Някои (дали с присъединяване на мафията или не) заплащат добре, с цел да се отърват от боклуците си, а при съответното им " оползотворяване " на наша земя облагата става още по-голяма. Тъй че – напред на далаверата. Именно въпросното министерство би трябвало да е най-притеснено от тази наклонност и да наблюдава какво и от кое място идва, както и къде и защо отива. Вместо това, както се оказа, то си затваря очите и издава разрешителни, както в тази ситуация с боклуците в Плевен. Или просто не знае нищо, както в тази ситуация във Враца.
Димът
Всъщност няма по какъв начин да се разбере какво тъкмо знае и какво не знае, тъй като редовно отхвърля да дава информация по въпроса – не била от публичен интерес. Затова не е ясно какво опазва министерството – околната среда или тайната и безпроблемното протичане на далаверата.
А най-строго защитаваната част от тази загадка е за изгарянето на отпадъци. Което пък е най-сладката част от тяхното " оползотворяване " - поради спомагателните приходи от продажбата на сила. Чрез своите локални структури министерството е основен спомоществовател в тази активност, освобождавайки я от досадните оценки за влияние върху околната среда. Или просто неин въздържан наблюдаващ - до момента в който не се разсмърди и разшуми прекомерно доста.
По тази тематика ще чуете доста красиви пояснения за изгодите от оползотворяването на отпадъците като част от кръговата стопанска система, която пък е бъдещето на човечеството. На доктрина (а някъде и на практика) това е тъкмо по този начин, а кръговата стопанска система, при спазването на избрани строги условия, е в действителност нещо прелестно. Но в нашия случай кръгът някъде се къса и двата му края се губят. Както заключи наскоро самият министър: " Въздухът се разгръща на всички места и е доста мъчно да докажете кой цапа ".
Безводието
Мимоходом да споменем и другата настояща тематика – безводието в Перник. Министърът се държи по този начин, като че ли няма нищо общо с него. Но има - и то освен тъй като водите са част от името на министерството му. А и тъй като, както е по закон, всеки месец персонално е подписвал заповед със съответните графици за потребление на водите от язовир " Студена " (включително за индустриални цели) и е бил задължен да знае какво е неговото положение.
Уникалната природа
В търсенето на баланс сред човешката активност и съхраняването на естествените запаси министерството по формулировка би трябвало да е съдружник на природата. В реалност обаче то е деен (съ)участник във всички безобразни похищения върху нея - от горите на Пирин и езерата на Рила до бетонирането на Черноморието. Заради узаконяването на нестихващите " капиталови планове " неговите институции си затварят очите, икономисват си изискваните отчети и оценки, трансформират граници или напряко заличават предпазени територии.
Отношението на министерството към " неповторимата българска природа " бе тъкмо документирано в оповестения в края на предходната година отчет на Сметната палата за ръководството на европейската мрежа от предпазени зони " Натура ". От него излиза наяве, че години след наложителния за това период министърът на околната среда и водите не е издал заповеди за оповестяване на 211 от общо 341 утвърдени от Европейската комисия предпазени зони. Това значи, че към момента не са избрани наложителните режими за опазването на тези зони и щадящото прилагане на техните естествени запаси.
Същевременно през предходната година министерството и министър Нено Димов се прочуха с следващата си законодателна самодейност за смяна в Закона за биоразнообразието, която щеше да докара до изваждане на зони от предпазената мрежа " Натура " и да концентрира нейното ръководство единствено в ръцете на министъра. Преди това пък той прикани депутатите за незабавни промени в Закона за предпазените територии, които да улеснят застрояването на националните паркове.
Уникалното министерство
Изреденото дотук е доста къс и повърхностен лист на образците, които демонстрират, че това министерство постоянно прави тъкмо противоположното на това, поради което е основано. Именно в това се състои неговата уникалност. Разбира се, в България има доста други институции, които се стремят към същото. И които са подготвени да загърбят задачата си в интерес на нечии ползи, разнообразни от ползите на обществото. Но всички те са към момента надалеч от този стандарт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ