Дефицит в рамки, но реформите остават за 2024 г.
Анализът е от седмичния бюлетин на (ИПИ).
Тази седмица министърът на финансите Асен Василев показа своя бюджетен план за 2023 година, съпроводен от обновена средносрочна бюджетна прогноза за 2023-2025 година Сега народните представители ще имат напрегнати четири седмици, в случай че фактически смятат за значимо наредбите на закона за бюджета да влязат в действие от 1 август.
Може би положителната вест е самият факт на преработката на бюджета при съблюдаване на тавана за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт и задължението той да бъде импортиран и прегледан в Народното събрание - до момента политическата рецесия блокираше даже тази другояче общоприетата в предишното за неизбежна и следвана в нормалните периоди процедура. Дори и тези нежни учредения за оптимизъм са под въпрос , тъй като неналичието на ясна формула и договореност за парламентарна поддръжка на политиките на държавното управление може да докара до всевъзможни непредвидени, в това число и много нездравословни, промени при събиране на конюнктурни болшинства в събранието.
Асен Василев показа планиран бюджет за 2023 година с 3% недостиг (видео)
Проектът на бюджет дава отговор на главното предизвикателство - дефицитът да бъде стеснен до под 3% от Брутният вътрешен продукт. Какво е особеното? Прогнозният недостиг за 2023 година на касова основа в предлагането на служебния кабинет беше близо 11,9 милиарда лв., или 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а в новия план - 4,6 милиарда лв., или 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Свиването е съвсем огледално от приходната и разходната страна - понижение по към 3,6 милиарда лв.. На начислена основа - в действителност това е критерият, съгласно който за една страна членка на Европейски Съюз може да бъде открита процедура по несъразмерен недостиг, и който непрекъснато се цитира при дебатите за готовността на приемане на еврото - негативното салдо се свива от 6,1% до (точно) 3,0%.
Тази " редакция " на плана на служебното държавно управление беше евентуално единственият рационален ход за оставащите месеци на годината. Трябва да напомним, че в поредност разбори екипът на ИПИ е посочвал вероятните " бързи " решения за стесняване на недостига за 2023 година - без да забравяме, че това не са истински промени, а самобитно " обиране " на буфери и запаси, или, по думите на сегашния министър на финансите - " неточности ". Такива са да вземем за пример свиването на тавана за финансови разноски и настояща прехрана, откакто беше към този момент явно, че те няма по какъв начин да бъдат осъществени до края на годината. При приходите нарастването е вследствие на упованието - вероятно скрепено с политически задължения за поддръжка на редица законодателни промени - за приемане на следващо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност, нова прогноза за леко нарастване на събираемостта в данъчните доходи и приемане на дял в размер на цялостната облага на държавните предприятия.
Всичко това оставя съдържателния спор за потребността от новаторски консолидационни ограничения за идната година. Преференциалните по-ниски ставки по Данък добавена стойност изтичат на 31 декември и не би трябвало да бъдат удължавани - нито има учредения да приказваме за рецесия при заведенията за хранене, фитнесите или цената на зърното и хляба, нито видяхме някакво влияние за задържане на по-ниски цени поради тези отстъпки. Трябва да обаче да е ясно, че публичният избор е сред ниски налози, само че плащани необятно и от всички, или високи налози, плащани от част от бизнеса и работещите, до момента в който друга част укрива обороти и облаги или се употребяват от специфични привилегии. За дълготрайния напредък, учреден труд, предприемачество, познания и вложения, несъмнено първия избор е по-добрият.
Министерството на финансите предлага няколко ограничения за повишение на събираемостта от 2024 година, само че упованията са за сложна борба в Народното събрание. Другата оригиналност е споменаването някак пътем на идното транспониране на директивата за минимално корпоративно данъчно облагане - няма план, не е посочено какви правила ще избере България да ползва по директивата, само че пък са посочени упования за спомагателни 220 милиона лв. доходи за 2024 година.
В разходната част би трябвало да се спрат дотациите за енергийно ползване, а разноските за прехрана, заплати и обществено подкрепяне би трябвало да следват промени, ориентирани към рационално и дейно ориентиране. Не е оригиналност, само че да напомним - с по-малко регулации, отчетност и административна тежест и повече електронно ръководство може да има по-малко здания, гишета и държавни чиновници, което дълготрайно води до задържане на растежа на разноските, и по едно и също време с това до увеличение на самостоятелните заплати.
За общественото подкрепяне, че в България то е недобре ориентирано - ресурсите се харчат за стратегии с необятен достъп, без да регистрират приходите на лицата и техните потребности, и в следствие не реализират същинската си цел да поддържат излизането от беднотия и обществено включване. Вместо " на всеки по малко " - от месечните помощи за деца до финансовите помощи за хора с увреждания, стигащи до стотици хиляди лица, би трябвало да се вкарат критерии за приход, имущество и оценка на действителните потребности.
Разбира се, в този момент още веднъж ще слушаме, че не е добре да се " разбутват " налози и разходни стратегии, тъй като е средата на годината. Това е кардинално разумен аргумент; единствено че от началото на пандемията всяко лято има бюджетен спор за актуализация. Интересното е, че когато се утежнява бюджетната дисциплинираност с популистки, глупави или искрено нездравословни ограничения никой не отваря уста, че не е добре да се трансформират значими правила и параметри в средата на годината. Сега обаче всеки глас за възобновяване на нормалността - откакто към този момент няма рецесия поради пандемия, а енергийните пазари след войната се стабилизираха - се възпира поради сякаш предвидимостта.
В позицията на министерството на финансите, забележима както от плана, по този начин и от обществените изявления на министъра, липсват две значими пояснения. На първо място, министерството залага на по-високи данъчни доходи, осъществяването на които обаче може да бъде подложено на риск при сюжет с по-рязко намаляване на цените, повишение на лихвите и ограничение на заема и общ спад на икономическата интензивност поради криза в еврозоната.
С други думи, всичко, което през 2022 година помагаше на фиска - от ненадейно високата инфлация и големият растеж на износа на енергоносители, оръжие, олио, и доста други артикули - през 2023 и 2024 година може да работи тъкмо наопаки. Няма обаче проект Б - стесняване на растежа или заледяване на номиналните бюджетни разноски. Впрочем, данните към този момент сочат в посока на сходни развития - показателя на цени на износа за първото тримесечие е негативен, тъй наречените доста промишлености би трябвало да продават стоките си на по-ниски цени от постигнатите през 2022 година, единствено за май цените на производител за интернационалните пазари са с близо 5% по-ниски отпреди година, инфлацията в еврозоната през юни спада за следващ месец, а в някои страни към този момент е под 2% на годишна база.
Няма и ясна оценка до каква степен предвижданата фискална политика въздейства на инфлацията. Ако държавното управление си слага приоритет приемане на еврото, то за задачата към април 2024 година би трябвало да осъществим инфлационния аршин. Дори да е правилно, че забележителна част от ценовата динамичност се движи от световни пазарни трендове, въпреки всичко част от факторите са вътрешни, в това число и свързани с данъчно облагане, политика по приходи, правила на контролираните пазари и така нататък
Накрая, само че може би най-важното - даже след приложените консолидиращи ограничения, съгласно личната прогноза на министерството през 2025 година бюджетният недостиг ще е 3,6%. Казано ясно - без структурни промени и смяна в политиката България остава на траектория към несъразмерен недостиг. Това, прочее, не е изненада, откакто вместо да преследваме цел от уравновесен бюджет - с остатъци в положителни години и дефицити в спешни () - към този момент сме преместили обществено-приемливата цел навръх ръба на допустимите 3%.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Тази седмица министърът на финансите Асен Василев показа своя бюджетен план за 2023 година, съпроводен от обновена средносрочна бюджетна прогноза за 2023-2025 година Сега народните представители ще имат напрегнати четири седмици, в случай че фактически смятат за значимо наредбите на закона за бюджета да влязат в действие от 1 август.
Може би положителната вест е самият факт на преработката на бюджета при съблюдаване на тавана за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт и задължението той да бъде импортиран и прегледан в Народното събрание - до момента политическата рецесия блокираше даже тази другояче общоприетата в предишното за неизбежна и следвана в нормалните периоди процедура. Дори и тези нежни учредения за оптимизъм са под въпрос , тъй като неналичието на ясна формула и договореност за парламентарна поддръжка на политиките на държавното управление може да докара до всевъзможни непредвидени, в това число и много нездравословни, промени при събиране на конюнктурни болшинства в събранието.
Асен Василев показа планиран бюджет за 2023 година с 3% недостиг (видео)Проектът на бюджет дава отговор на главното предизвикателство - дефицитът да бъде стеснен до под 3% от Брутният вътрешен продукт. Какво е особеното? Прогнозният недостиг за 2023 година на касова основа в предлагането на служебния кабинет беше близо 11,9 милиарда лв., или 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а в новия план - 4,6 милиарда лв., или 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Свиването е съвсем огледално от приходната и разходната страна - понижение по към 3,6 милиарда лв.. На начислена основа - в действителност това е критерият, съгласно който за една страна членка на Европейски Съюз може да бъде открита процедура по несъразмерен недостиг, и който непрекъснато се цитира при дебатите за готовността на приемане на еврото - негативното салдо се свива от 6,1% до (точно) 3,0%.
Тази " редакция " на плана на служебното държавно управление беше евентуално единственият рационален ход за оставащите месеци на годината. Трябва да напомним, че в поредност разбори екипът на ИПИ е посочвал вероятните " бързи " решения за стесняване на недостига за 2023 година - без да забравяме, че това не са истински промени, а самобитно " обиране " на буфери и запаси, или, по думите на сегашния министър на финансите - " неточности ". Такива са да вземем за пример свиването на тавана за финансови разноски и настояща прехрана, откакто беше към този момент явно, че те няма по какъв начин да бъдат осъществени до края на годината. При приходите нарастването е вследствие на упованието - вероятно скрепено с политически задължения за поддръжка на редица законодателни промени - за приемане на следващо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност, нова прогноза за леко нарастване на събираемостта в данъчните доходи и приемане на дял в размер на цялостната облага на държавните предприятия.
Всичко това оставя съдържателния спор за потребността от новаторски консолидационни ограничения за идната година. Преференциалните по-ниски ставки по Данък добавена стойност изтичат на 31 декември и не би трябвало да бъдат удължавани - нито има учредения да приказваме за рецесия при заведенията за хранене, фитнесите или цената на зърното и хляба, нито видяхме някакво влияние за задържане на по-ниски цени поради тези отстъпки. Трябва да обаче да е ясно, че публичният избор е сред ниски налози, само че плащани необятно и от всички, или високи налози, плащани от част от бизнеса и работещите, до момента в който друга част укрива обороти и облаги или се употребяват от специфични привилегии. За дълготрайния напредък, учреден труд, предприемачество, познания и вложения, несъмнено първия избор е по-добрият.
Министерството на финансите предлага няколко ограничения за повишение на събираемостта от 2024 година, само че упованията са за сложна борба в Народното събрание. Другата оригиналност е споменаването някак пътем на идното транспониране на директивата за минимално корпоративно данъчно облагане - няма план, не е посочено какви правила ще избере България да ползва по директивата, само че пък са посочени упования за спомагателни 220 милиона лв. доходи за 2024 година.
В разходната част би трябвало да се спрат дотациите за енергийно ползване, а разноските за прехрана, заплати и обществено подкрепяне би трябвало да следват промени, ориентирани към рационално и дейно ориентиране. Не е оригиналност, само че да напомним - с по-малко регулации, отчетност и административна тежест и повече електронно ръководство може да има по-малко здания, гишета и държавни чиновници, което дълготрайно води до задържане на растежа на разноските, и по едно и също време с това до увеличение на самостоятелните заплати.
За общественото подкрепяне, че в България то е недобре ориентирано - ресурсите се харчат за стратегии с необятен достъп, без да регистрират приходите на лицата и техните потребности, и в следствие не реализират същинската си цел да поддържат излизането от беднотия и обществено включване. Вместо " на всеки по малко " - от месечните помощи за деца до финансовите помощи за хора с увреждания, стигащи до стотици хиляди лица, би трябвало да се вкарат критерии за приход, имущество и оценка на действителните потребности.
Разбира се, в този момент още веднъж ще слушаме, че не е добре да се " разбутват " налози и разходни стратегии, тъй като е средата на годината. Това е кардинално разумен аргумент; единствено че от началото на пандемията всяко лято има бюджетен спор за актуализация. Интересното е, че когато се утежнява бюджетната дисциплинираност с популистки, глупави или искрено нездравословни ограничения никой не отваря уста, че не е добре да се трансформират значими правила и параметри в средата на годината. Сега обаче всеки глас за възобновяване на нормалността - откакто към този момент няма рецесия поради пандемия, а енергийните пазари след войната се стабилизираха - се възпира поради сякаш предвидимостта.
В позицията на министерството на финансите, забележима както от плана, по този начин и от обществените изявления на министъра, липсват две значими пояснения. На първо място, министерството залага на по-високи данъчни доходи, осъществяването на които обаче може да бъде подложено на риск при сюжет с по-рязко намаляване на цените, повишение на лихвите и ограничение на заема и общ спад на икономическата интензивност поради криза в еврозоната.
С други думи, всичко, което през 2022 година помагаше на фиска - от ненадейно високата инфлация и големият растеж на износа на енергоносители, оръжие, олио, и доста други артикули - през 2023 и 2024 година може да работи тъкмо наопаки. Няма обаче проект Б - стесняване на растежа или заледяване на номиналните бюджетни разноски. Впрочем, данните към този момент сочат в посока на сходни развития - показателя на цени на износа за първото тримесечие е негативен, тъй наречените доста промишлености би трябвало да продават стоките си на по-ниски цени от постигнатите през 2022 година, единствено за май цените на производител за интернационалните пазари са с близо 5% по-ниски отпреди година, инфлацията в еврозоната през юни спада за следващ месец, а в някои страни към този момент е под 2% на годишна база.
Няма и ясна оценка до каква степен предвижданата фискална политика въздейства на инфлацията. Ако държавното управление си слага приоритет приемане на еврото, то за задачата към април 2024 година би трябвало да осъществим инфлационния аршин. Дори да е правилно, че забележителна част от ценовата динамичност се движи от световни пазарни трендове, въпреки всичко част от факторите са вътрешни, в това число и свързани с данъчно облагане, политика по приходи, правила на контролираните пазари и така нататък
Накрая, само че може би най-важното - даже след приложените консолидиращи ограничения, съгласно личната прогноза на министерството през 2025 година бюджетният недостиг ще е 3,6%. Казано ясно - без структурни промени и смяна в политиката България остава на траектория към несъразмерен недостиг. Това, прочее, не е изненада, откакто вместо да преследваме цел от уравновесен бюджет - с остатъци в положителни години и дефицити в спешни () - към този момент сме преместили обществено-приемливата цел навръх ръба на допустимите 3%.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ