България има всички шансове да се присъедини в банковия съюз и ERM II през юли 2019 г.
Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Не е пресилено да се каже, че след вчерашното (бел. ред. - в четвъртък, 12 юли) съвещание на Еврогрупата[1], България мина в нов стадий на своята интеграция в Европейски Съюз, съпоставим с решението за започване на договаряния за присъединение към съюза през 1999 година
След съвещанието стана известно, че България стартира развой на присъединение към банковия съюз (т.нар. " тясно съдействие с ЕЦБ " ), което публично би трябвало да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ, изпратено на първия работен ден след позитивния знак от Еврогрупата – т.е. евентуално още през днешния ден (13 юли). Очакването е този развой да отнеме към година и в края му страната по едно и също време да се причисли и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.
Преговорите до това позитивно решение не бяха по никакъв начин леки, най-малко доколкото можеше да се съди от подхвърлените изречения и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Предвид това, че официални критерии и процедура за присъединение към ERM II няма, то договарянията са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо равнище.
За да се причисли към банковия съюз България поема редица задължения, както е видно от публично изпратеното писмо от българските управляващи в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместител ръководителя на Европейска комисия Валдис Домбровскис (който дава отговор за еврото). Тези " предварителни условия ", които България би трябвало да извърши в идната към година, очевидно са контрактувани в границите на непубличните договаряния последните месеци.
Между другото, никоя друга страна-кандидат за участие в еврозоната досега не е поемала ангажимент за осъществяване на предварителни условия за участие в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране през вчерашния ден. Трябва да се означи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), обстановката в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се трансформираха доста, най-много поради резултатите от рецесията от 2008-2009 година През 2004-2005 година в еврозоната нямаше банков съюз, а сега той към този момент действа с два от трите си стълба – общ контрол над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблематични банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните недостатъци на България, са наложили този нов, доста по-внимателен метод към допускане в чакалнята на еврозоната.
Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като " пътна карта " ) де факто цели да отговори на терзанията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни запаси към приемането на България. Не е загадка, че главните терзания бяха и остават по линия на надзора над банковия бранш в страната. В един миг от договарянията това докара и до слагането на авансово изискване към България за присъединение към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това изискване и заявяваше подготвеност да стартира развой на присъединение към банковия съюз незабавно след като бъде позволена в чакалнята. В последна сметка компромисното решение очевидно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединението към банковия съюз и чакалнята да се случи по едно и също време – тогава и единствено тогава, когато България е подготвена за банковия съюз.
Освен уговорката за усилване на банковия контрол посредством " тясно съдействие " с ЕЦБ и други ограничения за банковия бранш, в листата от задължения, които България поема, участват и следните точки:
1/ усилване на надзора над небанковия финансов бранш - пенсионни фондове и застрахователи - посредством няколко съответни ограничения (редовно докладване по проект за деяние, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);
2/ адресиране на слабостите в процедурата по неплатежоспособност , в това число и в правосъдната ѝ фаза;
3/ усилване на правната рамка против прането на пари в унисон с последните европейски наставления в тази тенденция
4/ възстановяване на ръководството на държавните предприятия.
Любопитно е, че в формалното известие на Еврогрупата след срещата участва и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и Българска народна банка. Това е експлицитното споменаване на Механизма за съдействие и инспекция в областта на правораздаването , посредством който Европейска комисия продължава да следи България. Конкретно, известието на Еврогрупата приключва със следното:[2] " Ние призоваваме българските управляващи да изпълнят изцяло промените, следени от Комисията по Механизма за съдействие и инспекция в областта на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведена престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система ". Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и безапелационни промени в правосъдната власт от тези, които досега виждаме.
Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения, т.е. този лист занапред ще бъде допълван в процеса на присъединение към самата еврозона.
В идната към година българските управляващи ще би трябвало да свършат доста. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която би трябвало да организира съществени промени. Последната такава " котва " беше участието в Европейски Съюз, само че от този момент външен напън за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че в този момент страната има златна опция да си " оправи двора " или най-малко да стартира да го прави, която никога не би трябвало да се изпуска.
Времето е извънредно малко и въпреки и да се загатва " към година ", осъществяването на изискванията не е обвързано с явен краен период. Едната година е пожелателна и това значи, че най-после на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски сътрудници в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен период за осъществяването на всички условия и позитивно решение е приключването на мандата на Европейската комисия идната година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и приключването на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 година Време няма и в този момент топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от шампионата зависи единствено от нас.
[1] финансовите министри на страните от еврозоната; на съвещанието на 12 юли, с изключение на българските представители, участваха също по този начин представители на Европейската централна банка и финансовия министър на Дания (предвид наличието на Дания от години в чакалнята на еврозоната, ERM II)
[2] На британски формалният текст е следният: " We call on the Bulgarian authorities to thoroughly implement the reforms monitored by the Commission under the Cooperation and Verification Mechanism in the areas of judicial reform and the fight against corruption and organised crime in Bulgaria, in light of their importance for the stability and integrity of the financial system. "
Не е пресилено да се каже, че след вчерашното (бел. ред. - в четвъртък, 12 юли) съвещание на Еврогрупата[1], България мина в нов стадий на своята интеграция в Европейски Съюз, съпоставим с решението за започване на договаряния за присъединение към съюза през 1999 година
След съвещанието стана известно, че България стартира развой на присъединение към банковия съюз (т.нар. " тясно съдействие с ЕЦБ " ), което публично би трябвало да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ, изпратено на първия работен ден след позитивния знак от Еврогрупата – т.е. евентуално още през днешния ден (13 юли). Очакването е този развой да отнеме към година и в края му страната по едно и също време да се причисли и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.
Преговорите до това позитивно решение не бяха по никакъв начин леки, най-малко доколкото можеше да се съди от подхвърлените изречения и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Предвид това, че официални критерии и процедура за присъединение към ERM II няма, то договарянията са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо равнище.
За да се причисли към банковия съюз България поема редица задължения, както е видно от публично изпратеното писмо от българските управляващи в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместител ръководителя на Европейска комисия Валдис Домбровскис (който дава отговор за еврото). Тези " предварителни условия ", които България би трябвало да извърши в идната към година, очевидно са контрактувани в границите на непубличните договаряния последните месеци.
Между другото, никоя друга страна-кандидат за участие в еврозоната досега не е поемала ангажимент за осъществяване на предварителни условия за участие в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране през вчерашния ден. Трябва да се означи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), обстановката в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се трансформираха доста, най-много поради резултатите от рецесията от 2008-2009 година През 2004-2005 година в еврозоната нямаше банков съюз, а сега той към този момент действа с два от трите си стълба – общ контрол над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблематични банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните недостатъци на България, са наложили този нов, доста по-внимателен метод към допускане в чакалнята на еврозоната.
Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като " пътна карта " ) де факто цели да отговори на терзанията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни запаси към приемането на България. Не е загадка, че главните терзания бяха и остават по линия на надзора над банковия бранш в страната. В един миг от договарянията това докара и до слагането на авансово изискване към България за присъединение към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това изискване и заявяваше подготвеност да стартира развой на присъединение към банковия съюз незабавно след като бъде позволена в чакалнята. В последна сметка компромисното решение очевидно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединението към банковия съюз и чакалнята да се случи по едно и също време – тогава и единствено тогава, когато България е подготвена за банковия съюз.
Освен уговорката за усилване на банковия контрол посредством " тясно съдействие " с ЕЦБ и други ограничения за банковия бранш, в листата от задължения, които България поема, участват и следните точки:
1/ усилване на надзора над небанковия финансов бранш - пенсионни фондове и застрахователи - посредством няколко съответни ограничения (редовно докладване по проект за деяние, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);
2/ адресиране на слабостите в процедурата по неплатежоспособност , в това число и в правосъдната ѝ фаза;
3/ усилване на правната рамка против прането на пари в унисон с последните европейски наставления в тази тенденция
4/ възстановяване на ръководството на държавните предприятия.
Любопитно е, че в формалното известие на Еврогрупата след срещата участва и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и Българска народна банка. Това е експлицитното споменаване на Механизма за съдействие и инспекция в областта на правораздаването , посредством който Европейска комисия продължава да следи България. Конкретно, известието на Еврогрупата приключва със следното:[2] " Ние призоваваме българските управляващи да изпълнят изцяло промените, следени от Комисията по Механизма за съдействие и инспекция в областта на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведена престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система ". Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и безапелационни промени в правосъдната власт от тези, които досега виждаме.
Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения, т.е. този лист занапред ще бъде допълван в процеса на присъединение към самата еврозона.
В идната към година българските управляващи ще би трябвало да свършат доста. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която би трябвало да организира съществени промени. Последната такава " котва " беше участието в Европейски Съюз, само че от този момент външен напън за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че в този момент страната има златна опция да си " оправи двора " или най-малко да стартира да го прави, която никога не би трябвало да се изпуска.
Времето е извънредно малко и въпреки и да се загатва " към година ", осъществяването на изискванията не е обвързано с явен краен период. Едната година е пожелателна и това значи, че най-после на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски сътрудници в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен период за осъществяването на всички условия и позитивно решение е приключването на мандата на Европейската комисия идната година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и приключването на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 година Време няма и в този момент топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от шампионата зависи единствено от нас.
[1] финансовите министри на страните от еврозоната; на съвещанието на 12 юли, с изключение на българските представители, участваха също по този начин представители на Европейската централна банка и финансовия министър на Дания (предвид наличието на Дания от години в чакалнята на еврозоната, ERM II)
[2] На британски формалният текст е следният: " We call on the Bulgarian authorities to thoroughly implement the reforms monitored by the Commission under the Cooperation and Verification Mechanism in the areas of judicial reform and the fight against corruption and organised crime in Bulgaria, in light of their importance for the stability and integrity of the financial system. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ