Десет причини за нашата бедност
Анализът е от профила на създателя във фейсбук.
Днес стартират договарянията по политики за сформиране на държавно управление.
Ако задачата е България да спре да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз, ето топ 10 аргументи, които икономическата политика би трябвало да адресира:
1. Първата причина за ниските заплати е невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и по този начин купуваме от една страна съвсем целия размер горива, който използва страната. Като разследване, в интервали на поевтиняване на еврото, както сега, стопанската система не може да усети този удобен резултат върху износа, поради монополния темперамент на енергийните доставки. Ако имахме опция да купуваме горива от разнообразни снабдители, експортьорите щяха да имат повече опция да резервират и усилват работните заплати.
2. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е профилирана в произвеждане и експорт на артикули с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за напредък на заплатата е лимитирана, тъй като по-голяма част от добавената стойност на крайния артикул отива в задгранични бизнес сътрудници на нашите експортьори. Същото важи в огромна степен и при услугите: туризъм, аутсорсинг и други
3. България е притегателна за задгранични вложители, точно тъй като предлага най-ниската цена за дипломиран труд, най-ниски разноски за строителство и най-ниски директни налози. Ако някой от тези съставни елементи се промени значително, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
4. Ниските заплати са артикул на ниската продуктивност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на относително ниското ползване отвън най-големите градове. Голямата конкуренция сред дребните бизнеси за лимитирано ползване прави ниската цена и ниските заплати зад нея главен фактор за оцеляване на дребния и междинен бизнес.
5. Ниските заплати са свързани с непрекъснато увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, в резултат на бързо изменящи се условия за подготовка, на които все по-малко хора дават отговор. Ерго, няма база за нарастване на работната им заплата.
6. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност съществена отговорност имат и слабоквалифицираните бизнесмени, изключително тези, които стартираха своя бизнес през 90те година като възползване от държавни или локални политически подкрепи или слаба конкуренция - изключително в региона на търговията на всеобщи артикули, където маржовете, разследване точно на конкуренцията - непрекъснато понижават.
7. Слабата държавна политика за обучение и поощряване на предприемачеството във високотехнологични браншове, изключително остро си личат през днешния ден, когато липсват ИТ експерти, ерго, това е сериозна спънка към разгръщане на този и обвързваните с него браншове и по-висока заплата за по-голям брой хора.
8. Бизнесите, които стигнат несъмнено равнище на развиване като приблизително огромни - които би трябвало най-лесно да усилват заплатите - стартират да се сблъскват с нелоялни съперници с политически чадър или стават непосредствено обект на административен рекет, намаляващи техните вероятности, респективно опциите за растеж на заплатите.
9. Устойчивото нарастване на заплатите може да се случи единствено с растеж на продуктивността и увеличението на добавената стойност на продуктите. Това може да стане посредством нанагорнище на веригата на доставките до крайния клиент, посредством налагане на брандирани артикули, посредством съдружия с задгранични сътрудници, посредством нововъведения. И непрекъснато образование и преквалификация.
10. Най-голямата спънка за възстановяване на заплащането у нас е превзетата страна. Тя пречи за провеждането на смислени стопански промени, които да създадат България атрактивно място за вложения, труд и задържане на гениите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Днес стартират договарянията по политики за сформиране на държавно управление.
Ако задачата е България да спре да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз, ето топ 10 аргументи, които икономическата политика би трябвало да адресира:
1. Първата причина за ниските заплати е невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и по този начин купуваме от една страна съвсем целия размер горива, който използва страната. Като разследване, в интервали на поевтиняване на еврото, както сега, стопанската система не може да усети този удобен резултат върху износа, поради монополния темперамент на енергийните доставки. Ако имахме опция да купуваме горива от разнообразни снабдители, експортьорите щяха да имат повече опция да резервират и усилват работните заплати.
2. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е профилирана в произвеждане и експорт на артикули с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за напредък на заплатата е лимитирана, тъй като по-голяма част от добавената стойност на крайния артикул отива в задгранични бизнес сътрудници на нашите експортьори. Същото важи в огромна степен и при услугите: туризъм, аутсорсинг и други
3. България е притегателна за задгранични вложители, точно тъй като предлага най-ниската цена за дипломиран труд, най-ниски разноски за строителство и най-ниски директни налози. Ако някой от тези съставни елементи се промени значително, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
4. Ниските заплати са артикул на ниската продуктивност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на относително ниското ползване отвън най-големите градове. Голямата конкуренция сред дребните бизнеси за лимитирано ползване прави ниската цена и ниските заплати зад нея главен фактор за оцеляване на дребния и междинен бизнес.
5. Ниските заплати са свързани с непрекъснато увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, в резултат на бързо изменящи се условия за подготовка, на които все по-малко хора дават отговор. Ерго, няма база за нарастване на работната им заплата.
6. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност съществена отговорност имат и слабоквалифицираните бизнесмени, изключително тези, които стартираха своя бизнес през 90те година като възползване от държавни или локални политически подкрепи или слаба конкуренция - изключително в региона на търговията на всеобщи артикули, където маржовете, разследване точно на конкуренцията - непрекъснато понижават.
7. Слабата държавна политика за обучение и поощряване на предприемачеството във високотехнологични браншове, изключително остро си личат през днешния ден, когато липсват ИТ експерти, ерго, това е сериозна спънка към разгръщане на този и обвързваните с него браншове и по-висока заплата за по-голям брой хора.
8. Бизнесите, които стигнат несъмнено равнище на развиване като приблизително огромни - които би трябвало най-лесно да усилват заплатите - стартират да се сблъскват с нелоялни съперници с политически чадър или стават непосредствено обект на административен рекет, намаляващи техните вероятности, респективно опциите за растеж на заплатите.
9. Устойчивото нарастване на заплатите може да се случи единствено с растеж на продуктивността и увеличението на добавената стойност на продуктите. Това може да стане посредством нанагорнище на веригата на доставките до крайния клиент, посредством налагане на брандирани артикули, посредством съдружия с задгранични сътрудници, посредством нововъведения. И непрекъснато образование и преквалификация.
10. Най-голямата спънка за възстановяване на заплащането у нас е превзетата страна. Тя пречи за провеждането на смислени стопански промени, които да създадат България атрактивно място за вложения, труд и задържане на гениите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ