Д-р Бойко Таков: Инвестициите в експортно промотиране генерират значителен икономически растеж
Анализът е на доктор Бойко Таков, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП).
Експортът е тематика, която постоянно, сякаш остава отвън дневния ни ред и се фокусираме върху вложенията. Да, доста добре е, дори е наложително, да имаме директни задгранични вложения, само че в това време би трябвало да отдадем дължимото и на експорта. От икономическа позиция износът от български компании на артикули, услуги и богатства за интернационалните пазари се отразява директно върху растежа на стопанската система ни и тя става все по-привлекателна за вложения.
Една от главните действия на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП) е да подкрепя българските МСП в експортната им активност, посредством инструментариум от меки ограничения, които да отворят нови пазари и да покажат нови вероятности пред растежа им. В тази си роля, Агенцията е член на Trade Promotion Europe (TPE) и International Network for SME (INSMЕ). В борда на последната имам достойнството и удоволствието да съм член от 2021 година
През тази година излезе и отчет с резултатите от най-новото изследване на TPE, извършено взаимно с Университета в Женева (University of Geneva, The Geneva School of Economics and Management) и Международния търговски център (International Trade Centre - ITC). Проучването дава основен взор върху икономическите изгоди от насърчаването на износа, като се концентрира върху въздействието му върху заетостта и растежа на Брутният вътрешен продукт на страните членки на TPE.
Бойко Таков
Д-р Бойко Таков е изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия от ноември 2018 година
Притежава повече от 12-годишен трудов стаж в ръководството на бизнеса. Има богат опит в държавните институции, като в продължение на 4 години заема експертна служба в държавната администрация.
От 2008 година до 2012 година е изпълнителен шеф и член на съвета на шефовете в българското посланичество на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управнически и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а ръководството на вложения, планове и финанси са единствено част от опита му в региона на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.
Защитава магистърската си степен по „ Маркетинг и стопанска система “ в Университета за национално и международно стопанство. Образователната и научна степен „ лекар “ по специалността “Икономика, промишлен инженеринг и мениджмънт ” му е присъдена в Техническия университет в София.
Понастоящем доктор Таков интензивно упражнява преподавателска активност като помощник в Университета за национално и международно стопанство. От 2021 година е член на борда на Международната мрежа за дребни и междинни предприятия (INSME), със седалище в град Рим, Италия. През 2021 година, с решение на Министерски съвет, е избран и за Ръководител на Национална контактна точка за отговорно бизнес държание на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Един от главните заключения на проучването е, че нарастване с 1% в бюджета на Организацията за поощряване на търговията (TPO) води до 0,068% нарастване на растежа на износа и 0,092% нарастване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. В съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз и членовете на Trade Promotion Europe България се подрежда покрай междинните равнища, само че с леко по-високи изгоди за стопанската система.
Всяко 1 евро, изхарчено от тези организации за подкрепяне на експортната активност на фирмите, генерира доходи от 172 евро от експорт и растеж с 396 евро на Брутният вътрешен продукт, демонстрирайки висока възвръщаемост на вложенията за поощряване на търговията.
Ефектът на експорта върху заетостта може да се разграничи на пряк и косвен. Директният резултат се демонстрира като увеличение на заетостта вследствие на подпомагането на фирмите експортьори от страната. Индиректният резултат се демонстрира като растеж на Брутният вътрешен продукт в резултат на покачвания експорт от фирмите, което от своя страна води и до растеж на заетостта в стопанската система. Резултатите от проучването демонстрират, че точно увеличението на Брутният вътрешен продукт от експортното промотиране води до над междинните равнища на повишение на заетостта в България, а не директният резултат върху работните места.
В отчета се прави извода, че по-малките страни получават по-значителни стопански изгоди от стратегиите за поощряване на износа спрямо по-големите страни. По-ниският резултат за огромните страни евентуално се дължи на по-развитата им икономическа конструкция, по-силната вътрешна конкуренция, създадените експортни канали и към този момент добит опит в износа.
Важен извод в отчета е, че в случай че няколко страни от един район координират експортните си промоционални политики, резултатът върху икономическия им напредък е по-голям. Това значи, че България би могла да ускори успеваемостта на експортното промотиране посредством по-тясно съдействие със прилежащите ни страни. Тези съдействия могат да включват осъществяване на взаимни търговски задачи, районни панаири и съгласуване на експортни тактики. Има доказателства, че при такова съдействие, нарастването на бюджета на институция, виновна за експорта в една от страните, има удобно въздействие върху износа и Брутният вътрешен продукт на другите страни в същия район със сходно равнище на приходи.
Важен извод от разбора е, че активността на организациите, които поддържат повече стопански браншове и повече търговски дестинации, имат по-голям резултат върху заетостта, в сравнение с тези, които се концентрират единствено върху няколко промишлености или пазари. В нашия случай ИАНМСП поддържа по едно и също време доста разнообразни браншове, включително всички индустриални такива.
Резултатите от изследването сочат също, че експортното подкрепяне от организациите има високата възвращаемост, дължаща се на постигането на огромен мултиплициращ резултат с влагането на дребен размер на вложените средства. Организирането на бизнес конгреси, търговски задачи, B2B срещи и други действия с релативно дребни разноски могат да доведат до покупко-продажби за милиони. В резултат на шерване на познания изгоди могат да извлекат даже компании, които не са директни участници в експортните начинания.
Включването на частния бранш в ръководството на стратегиите за поощряване на износа се извежда в отчета, като добра и работеща процедура за неговата успеваемост и повишението на икономическите резултати на съответната страна. В тази връзка би трябвало да се подчертае, че ИАНМСП извършва доста добре тази рекомендация, като всички нейни начинания се съгласуват и извършват взаимно с бизнеса и браншовите организации и асоциации.
В умозаключение може да се каже, че изследването на Университета в Женева ясно сочи, че вложенията в експортно промотиране освен се изплащат, само че и генерират забележителен стопански напредък.
Въпросът от дълго време не е „ Дали експортното промотиране работи? “, а „ Как можем да го създадем още по-ефективно? “
* е направен от Проф. Марсело Олареага (University of Geneva) е един от водещите икономисти в областта на интернационалната търговия и някогашен старши икономист в Световната банка. Женевският университет е един от най-престижните университети в Европа, учреден през 1559 година Той е знаменит с проучванията си в стопанската система, интернационалната търговия и обществените политики.
Източник:
Експортът е тематика, която постоянно, сякаш остава отвън дневния ни ред и се фокусираме върху вложенията. Да, доста добре е, дори е наложително, да имаме директни задгранични вложения, само че в това време би трябвало да отдадем дължимото и на експорта. От икономическа позиция износът от български компании на артикули, услуги и богатства за интернационалните пазари се отразява директно върху растежа на стопанската система ни и тя става все по-привлекателна за вложения.
Една от главните действия на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП) е да подкрепя българските МСП в експортната им активност, посредством инструментариум от меки ограничения, които да отворят нови пазари и да покажат нови вероятности пред растежа им. В тази си роля, Агенцията е член на Trade Promotion Europe (TPE) и International Network for SME (INSMЕ). В борда на последната имам достойнството и удоволствието да съм член от 2021 година
През тази година излезе и отчет с резултатите от най-новото изследване на TPE, извършено взаимно с Университета в Женева (University of Geneva, The Geneva School of Economics and Management) и Международния търговски център (International Trade Centre - ITC). Проучването дава основен взор върху икономическите изгоди от насърчаването на износа, като се концентрира върху въздействието му върху заетостта и растежа на Брутният вътрешен продукт на страните членки на TPE.
Бойко Таков
Д-р Бойко Таков е изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия от ноември 2018 година
Притежава повече от 12-годишен трудов стаж в ръководството на бизнеса. Има богат опит в държавните институции, като в продължение на 4 години заема експертна служба в държавната администрация.
От 2008 година до 2012 година е изпълнителен шеф и член на съвета на шефовете в българското посланичество на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управнически и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а ръководството на вложения, планове и финанси са единствено част от опита му в региона на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.
Защитава магистърската си степен по „ Маркетинг и стопанска система “ в Университета за национално и международно стопанство. Образователната и научна степен „ лекар “ по специалността “Икономика, промишлен инженеринг и мениджмънт ” му е присъдена в Техническия университет в София.
Понастоящем доктор Таков интензивно упражнява преподавателска активност като помощник в Университета за национално и международно стопанство. От 2021 година е член на борда на Международната мрежа за дребни и междинни предприятия (INSME), със седалище в град Рим, Италия. През 2021 година, с решение на Министерски съвет, е избран и за Ръководител на Национална контактна точка за отговорно бизнес държание на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Един от главните заключения на проучването е, че нарастване с 1% в бюджета на Организацията за поощряване на търговията (TPO) води до 0,068% нарастване на растежа на износа и 0,092% нарастване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. В съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз и членовете на Trade Promotion Europe България се подрежда покрай междинните равнища, само че с леко по-високи изгоди за стопанската система.
Всяко 1 евро, изхарчено от тези организации за подкрепяне на експортната активност на фирмите, генерира доходи от 172 евро от експорт и растеж с 396 евро на Брутният вътрешен продукт, демонстрирайки висока възвръщаемост на вложенията за поощряване на търговията.
Ефектът на експорта върху заетостта може да се разграничи на пряк и косвен. Директният резултат се демонстрира като увеличение на заетостта вследствие на подпомагането на фирмите експортьори от страната. Индиректният резултат се демонстрира като растеж на Брутният вътрешен продукт в резултат на покачвания експорт от фирмите, което от своя страна води и до растеж на заетостта в стопанската система. Резултатите от проучването демонстрират, че точно увеличението на Брутният вътрешен продукт от експортното промотиране води до над междинните равнища на повишение на заетостта в България, а не директният резултат върху работните места.
В отчета се прави извода, че по-малките страни получават по-значителни стопански изгоди от стратегиите за поощряване на износа спрямо по-големите страни. По-ниският резултат за огромните страни евентуално се дължи на по-развитата им икономическа конструкция, по-силната вътрешна конкуренция, създадените експортни канали и към този момент добит опит в износа.
Важен извод в отчета е, че в случай че няколко страни от един район координират експортните си промоционални политики, резултатът върху икономическия им напредък е по-голям. Това значи, че България би могла да ускори успеваемостта на експортното промотиране посредством по-тясно съдействие със прилежащите ни страни. Тези съдействия могат да включват осъществяване на взаимни търговски задачи, районни панаири и съгласуване на експортни тактики. Има доказателства, че при такова съдействие, нарастването на бюджета на институция, виновна за експорта в една от страните, има удобно въздействие върху износа и Брутният вътрешен продукт на другите страни в същия район със сходно равнище на приходи.
Важен извод от разбора е, че активността на организациите, които поддържат повече стопански браншове и повече търговски дестинации, имат по-голям резултат върху заетостта, в сравнение с тези, които се концентрират единствено върху няколко промишлености или пазари. В нашия случай ИАНМСП поддържа по едно и също време доста разнообразни браншове, включително всички индустриални такива.
Резултатите от изследването сочат също, че експортното подкрепяне от организациите има високата възвращаемост, дължаща се на постигането на огромен мултиплициращ резултат с влагането на дребен размер на вложените средства. Организирането на бизнес конгреси, търговски задачи, B2B срещи и други действия с релативно дребни разноски могат да доведат до покупко-продажби за милиони. В резултат на шерване на познания изгоди могат да извлекат даже компании, които не са директни участници в експортните начинания.
Включването на частния бранш в ръководството на стратегиите за поощряване на износа се извежда в отчета, като добра и работеща процедура за неговата успеваемост и повишението на икономическите резултати на съответната страна. В тази връзка би трябвало да се подчертае, че ИАНМСП извършва доста добре тази рекомендация, като всички нейни начинания се съгласуват и извършват взаимно с бизнеса и браншовите организации и асоциации.
В умозаключение може да се каже, че изследването на Университета в Женева ясно сочи, че вложенията в експортно промотиране освен се изплащат, само че и генерират забележителен стопански напредък.
Въпросът от дълго време не е „ Дали експортното промотиране работи? “, а „ Как можем да го създадем още по-ефективно? “
* е направен от Проф. Марсело Олареага (University of Geneva) е един от водещите икономисти в областта на интернационалната търговия и някогашен старши икономист в Световната банка. Женевският университет е един от най-престижните университети в Европа, учреден през 1559 година Той е знаменит с проучванията си в стопанската система, интернационалната търговия и обществените политики.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ