Анализ на състоянието преди ОИ Париж 2024 Продължава поредицата на

Анализ на положението преди ОИ Париж 2024

Продължава поредицата на, в която ви представяме положението на българските олимпийски спортове, които чакаме да ни съставляват на Олимпийските игри в Париж 2024. Вече анализирахме детайлно , а в този момент е ред на различен извънредно сполучлив в исторически проект спорт, който обаче постоянно е редувал възходи със кавги и допинг крушения.

България има 12 олимпийски първенци, общо 36 медала от Олимпийски игри и близо 200 оценки от Световни шампионати във повдигането на тежести. Впечатляващи числа сред които лъха на допинг и периодически битки за власт.

Последните ни медали от ОИ са от далечната към този момент 2004 година на починалите Милен Добрев (злато) и Величко Чолаков (бронз). И сребро на Милка Манева от Лондон 2012, само че получено 4 години по-късно след 3 позитивни проби на нейни съпернички. На последните Олимпийски игри в Токио Христо Христов искрено беше заклан от съдиите, които не му признаха опит за орден. Той и Божидар Андреев приключиха пети.

Милен Добрев

Игрите в Пекин 2008 и Рио де Жанейро 2016 пропущаме, тъй като преди тях задачите ни национални тимове гърмят с допинг.

Последният ни международен първенец е Карлос Насар от 2021 година Предишният е Иван Стоицов от 2007 г. 

Макар сега обстановката да е нормализирана и под управлението на Ариф Маджид българската щанга още веднъж да отлепя от подиума, това напълно не беше по този начин единствено до преди няколко месеца… 

Оставаме
Но дано стартираме с положителната вест, че тежката атлетика ще резервира мястото си в Олимпийската стратегия най-малко до Игрите в Лос Анжелис през 2028 година Ако това не се беше случило, актуалният разбор в огромна степен щеше да се обезсмисли. 

Париж 2024
Квотите в щангите се раздават по ранкинг от пет огромни надпревари, а съгласно разпоредбите всяка страна има право на най-много трима мъже и три дами. България съвсем несъмнено ще има цялостен тим при мъжете, тъй като Карлос Насар, Божидар Андреев и Иван Димов могат да бъдат изхвърлени от квотите единствено след съвсем невъзможна математика. При дамите обаче няма да имаме представителка. За страдание Насар, който е втори в ранглистата на категория до 89 кг. се възвръща от разкъсан ахилес след безразсъден битов случай и не се знае в каква форма ще отиде на Игрите и дали въобще ще стигне до тях. Визите не са поименни, а по категория.

Последното съревнование, което ще важи за приемане на олимпийски квоти е Европейското състезание, на което „ Арена София “ ще бъде хазаин през февруари 2024 г. 

Божидар Андреев

Изпълнената фантазия на Иван Абаджиев

През април 2021 година националният ни тим реализира исторически триумф като става първи отборно на Европейското състезание в Москва. Така старши-треньорът Иван Иванов сбъдва фантазията на именития Иван Абаджиев, който желае да бие руснаците посред столицата им. Нашите повториха отборната си купа и година по-късно на Екологичен потенциал в Тирана, където взеха 5 златни медала!

Успехите са реализирани не с помощта на тогавашния президент на федерацията Неделчо Колев, а макар него.

Неделчо Колев

Право надолу
Само месец по-късно обаче стартира следващото затъване на един от най-успешните ни спортове, като главно настоящо лице е Колев, поради който щангите изпадат в 2-годишно безвремие. И това надалеч не е първата каша, която той забърква. 

Допинг 2015 и неадекватността на Неделчо Колев и Руди Гела
По време на ръководството на Неделчо Колев и дясната му ръка Борислав Гидиков се развихря един от най-мощните допинг кавги освен в българския спорт и повдигането на тежести, само че и в международен мащаб. През 2015 година целият ни народен тим дава позитивни допинг-проби. Така се повтаря историята от 2008 година Развръзката този път обаче е непредвидена и невиждана. За пръв път страна и даден спорт съумяват да преборят строгите допинг-правила и да понижат глобите, които по принцип са строго закрепени и не се въздействат от никакви оправдания. С дейното подпомагане на тогавашния министър на спорта Красен Кралев се потвърждава, че става дума не за умишлени дейности, а за нечиста хранителна добавка.

С делото се заемат известните юристи Елена Тодоровска и Борис Колев. Те съумяват да реализират невъобразим триумф като вместо регламентираните в правилника 4 години отнемане от спортни права за първо нарушение и доживотно наказване за второ, нашите тежкоатлети получават надлежно 9 и 18 месеца. За това решение оказват помощ и положителните връзки на Кралев и тогавашния президент на Международната централа Тамаш Аян, които са членове на борда на Световната антидопингова организация (WADA).

На федерацията обаче е наложена оптималната санкция в размер на 500 000 $. Тодоровска и Колев я апелират пред Арбитражния съд в Лозана и тя пада. Международната федерация упорства и още веднъж постанова същата санкция. Следва ново обжалване и тя отново е анулирана. Идва нова санкция от 250 000 $. Тогава по неразбираеми аргументи Неделчо Колев поверява делото на известния със загубите си в правосъдната зала и в следствие провален състезателен министър Радостин Василев – Руди Гела. Резултатът е извънредно решение – потвърждаване на 250 000 $ санкция. Докато не бъде платена, българските състезатели нямат право да вземат участие в интернационалните надпревари. 

Руди Гела

Отново на подиума

Решението по какъв начин да работи страната в този миг е тежко, като се чуват даже апели за тотално задраскване на този спорт. В името на състезателите и големия им положен труд Красен Кралев обаче взема решение да помогне още веднъж. С рекламен контракт от Българския състезателен тотализатор и частен донор санкцията е погасена и българските щанги се връщат на интернационалния подиум. Пропускат обаче Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

Българската щанга стартира да се съвзема и да печели медали от огромни шампионати. На хоризонта стартират да блестят новите звезди Божидар Андреев (Европейски и юношески олимпийски шампион), Ангел Русев (Европейски шампион), Христо Христов (Европейски първенец и първенец от Младежки олимпийски игри), Карлос Насар (световен и европейски шампион), Иван Димов (европейски шампион), натурализираният австриец Дейвид Фишеров (европейски шампион), Валентин Генчев (европейски шампион), Стилиян Гроздев (европейски шампион) и други Идва и упоменатият към този момент огромен триумф в Москва през 2021 година, още един в Тирана година по-късно. 

Красен Кралев продължава да оказва помощ за възраждането на щангите като са ремонтирани залите във Варна, Асеновград, Русе, Хасково, Търговище и Велико Търново. Преди това националната база в „ Дианабад “ бе главно реновирана по време на първия кабинет Борисов.

Иван Димов

2 години безвремие
Само месец след триумфа в Москва, през май 2021 година Общото заседание на БФ повдигане на тежести избира с голямо болшинство за нов ръководител предприемача Ариф Маджид. Той подава документи в съда, само че досегашният Неделчо Колев провежда тъжба, че събранието е нелегитимно. Тя е от името на сина му – Милан, чийто клуб даже не е регистриран по новия Закон за физическото образование и спорта. По комерсиалния закон обаче всеки има право да жали и вписването на новото управление е спряно,  като стартират каузи. 2 години! През това време Неделчо Колев продължава да дерибейства - страната отпуска пари, които обаче не стигат до състезателите. Отчети към спортното министерство няма или не са признати и отговорностите се натрупат. По неофициални данни стават към 300 000 лева към страната и някогашния щангист Яни Марчоков – международен първенец за Катар като Саид Салем Джабер и притежател на подготвителна база. За 8 месеца финансирането е изцяло спряно. Служебният министър Радостин Василев – Руди Гела, очевидно към този момент развалил дружбата си с Колев, желае да вземе лиценза на федерацията. През 2022 година водачите на националния тим стягат протест, тъй като не са получавали заплати от 6 месеца. Те са подпомагани само от треньора Иван Иванов с персонални негови средства в размер на десетки хиляди левове. Заради магарийте на Колев, изпускаме домакинство на Европейското състезание през 2022 г. 

В опит да бъде избавен спортът при започване на тази година даже е основана нова федерация – Нова българска федерация по повдигане на тежести. Неин ръководител обаче става известният русенски лекар Кирил Панайотов, защото гласеният на поста Ариф Маджид не се появява на учредителното заседание. Предположенията са, че той към този момент е в напреднали договаряния с Неделчо Колев за преодоляване на лицензираната централа. 

Ариф Маджид

Изненадваща развръзка

Дори най-вътрешните хора в щангите не знаят по какъв начин тъкмо са се разбрали Маджид и Колев. Твърди се, че това се е случило не без посредничеството на служебния министър Весела Лечева, в края на чийто мандат внезапно щангите се отпушват и Ариф Маджид и Неделчо Колев се схващат. Вторият приключва делата, а първият поема председателския пост.

Бизнесменът разсрочва отговорностите и стартира да ги заплаща постоянно. Самият Маджид е човек с благоприятни условия, само че намира и спомагателни спонсори.

Той попада в щангите малко инцидентно. Маждид е огромен почитател на този спорт и по време на COVID-19 пандемията стартира да тренира при националния треньор Иван Иванов. Когато излиза наяве, че Неделчо Колев е оплескал тотално нещата, хората от тежкоатлетическата общественост се обръщат към него с молба да избавя ситуацията. И той откликва.

За момента нещата несъмнено му се получават. В тима царува успокоение, всичко се изплаща постоянно, а отговорностите се покриват. За страдание България не съумя да завоюва орден в дуела от последното Световно състезание през тази година 

С мирис на допинг
Както казахме, анализът на положението на българските щанги щеше да стане неправилен, в случай че МОК не беше запазил олимпийския статут на този спорт. А той беше съществено разтърсен поради множеството допинг кавги и уличаване в прикриване на позитивни проби от управлявалия Международната федерация от 2000 до 2020 година Тамаш Аян. Той сдаде поста след следствието на проф. Ричард Макларън, открило 146 съмнителни случая от 2009 до 2019 година През 2020 година Аян и вицепрезидентът му Нику Влад бяха изхвърлени до живот от Арбитражния съд в Лозана “за присъединяване в манипулирането на процеса по реализиране на допинг надзор и съдействието им в нарушаването на антидопинговите правила, в които са били въвлечени доста състезатели от 2012 година насам ”. Неговият правоприемник Мохамед Джалоод обаче съумя да убеди МОК, че спортът е реформиран и да се пребори за оставането му най-малко за Лос Анжелис.

За страдание българските щанги имат сериозен принос за този имидж. Защото с изключение на медали, България има обилен букет от допинг кавги! Изцяло в тона на международните щанги, от време на време се записваме с изгърмял цялостен тим и постоянно с единични случаи.

На български щангисти са отнети седем медала (4 златни, 2 сребърни и 1 бронзов) от Олимпийски игри поради допинг. Седмина пък не са се качили на подиума поради отдръпване на целия тим.

Скандалите през годините са неизброими – Олимпийските игри