Анализ на пресконференцията на руския президент Владимир Путин от днес,

Анализ на конференцията на съветския президент Владимир Путин от през днешния ден, траяла от 11:06 до 15:11 часа.

1. Путин

1.1 Контекст

Че Путин ще приказва през днешния ден urbi et orbi се знаеше от началото на месеца. А след 18 декември можеше да се допусна с огромна степен на възможност и какво ще каже за външната политика на Русия. Все отново бе правилно да го изслушаме - и в действителност, думите му вървяха " по траектория близка до плануванаъа ", както непроменяемо споделяше телеграфната организация на Съюз на съветските социалистически републики за руските ракети.

На 18 декември, да си спомним, Русия разгласи на света какво желае от него, в случай че светът желае Русия да стои мирна (виж ). Всъщност го разгласи не на света, а на НАТО, и в действителност не на НАТО, а на Съединени американски щати. И в действителност не Русия - а портиерът на съветското външно министерство! (Всъщност не портиерът, а един заместител министър, т.е. човек служител, политически виновен съвсем, колкото пазач. Такова струпване на едни неща, които в действителност са други, е неизбежно, когато Западната политика на Русия се прави от хора с Източно мислене.)

И по този начин - днешната конференция на Путин трябваше да отговори на един основен политологически въпрос: Путин ще поддържа ли портиера? Защото в тази ситуация с цялостна мощ важи правилото на Маклуън: медиаторът е посланието. Думи, казани от някой си, са едно; същите думи, казани от Путин, са друго обръщение.

1.2. Какво бе посланието на Путин от през днешния ден?

На две нива: първото - обтекаемо, второто - същото всъщност, само че остро.

Дипломатичният вид стартира с изброяване на познатите недоволства на Русия от Запада, центрирани в Украйна. Продължи със спомен за диалога с президента Джо Байдън и сделката им да стартират договаряния в Женева, които да намерят решение на настоящата рецесия. И - приключи Путин - " Аз се надявам, че нещата ще тръгнат по този път. "

Недипломатичният вид стартира с риторичен интервал по схемата (следват не цитати, а обобщения): " Ама какво желаят тия? Нали ние не инсталираме ракети на американо-мексиканската граница! " и продължи с безапелационни заявления: " Преговорите - каквито и да са - нямат значение. Няма да даваме гаранции за нищо. Единственото, което има значение, е ние да получим безусловни гаранции за сигурността на Русия! (Подчертаното е към този момент прецизен откъс.) И приключи леко истерично (цитирам): " Вие би трябвало да дадете гаранции! Вие! Сега! А не да се влачи с години... "

Путин не означи несъгласието сред двата разновидността: първо споделя " договаряния ", и незабавно по-късно " Като кажа договаряния, не ме взимайте насериозно! " Добре. Няма да вземем насериозно и несъгласието му във връзка Евросъюза - в началото съобщи, че Европа била от дребни държавички - " по 60-70 милиона " (т.е. Европейски съюз за Путин не съществува) - а когато направи поклон към Италия, сподели, че тя била страна от Евросъюза (т.е. Европейски съюз, когато Путин каже, съществува). Дреболии...

Извод 1: Путин повтори позицията на портиера.

Извод 2: Тази позиция е блъф. Този извод е подсъзнателен и не е доста значим, тъй като е мой. Важно е какъв извод ще си направи НАТО.

2. НАТО

НАТО има избор - да се преживее като обект на шантаж или като обект на блъф.

Просто е: в случай че НАТО одобри, че Русия в действителност ще направи война на Украйна при положение, че портиерско-путиновските пожелания не бъдат изпълнени - значи Русия подлага НАТО на шантаж.

Ако пък одобри, че Русия няма да направи война - значи Русия прави на НАТО блъф.

1. Интуитивна прогноза. НАТО схваща, че Путин блъфира. Но се прави, че му вЕрва: държи се, като че ли блъфът е шантаж. И го употребява като уважителна причина за усилване на своето военно наличие в района.

Дълга бел. под линия:

България. Министър Янев извърши фрапантен демарш, разчупвайки бюрократичната традиция на българските министерства. Ако в България към този момент имаше НАТОвски войски, Министерството на защитата следваше да изясни, че не може да разяснява, тъй като още не е получило публично съобщение. Но в тази ситуация войски няма, та министърът да каже със забавяне, че не желаеме да влизат; нито някой е питал България желае ли ги да идват, та България да реагира. Няма такова нещо - просто един непознат жител споделя мнение със свои думи в някакво изявление, а различен жител, наш, реагира със лични думи във фейсбук.

Но - виж нагоре: значимо е кои са медиаторите. Единият е върховен НАТОвски шеф, другият - Вторият боец на България (зер първият е Президентът). И този Втори боец, господин Янев, самолично взема решение, че мнението на НАТОвеца визира военното състояние на България в света - и обществено отсича: " България не ще НАТОвски войски! " Сякаш нетърпеливо е чакал какъвто и да е мотив, с цел да изока.

Нашият министър по хипотеза има повече информация от нас; длъжни сме да допуснем, че всъщност може да е прав, още повече че е професионален боен. Но като министър той се потвърди като дилетант.

Защото - позор не позор - постанова се да му разтълкуваме, че в дадения подтекст думите му стоят пред света като позиция на България, а точно: " България няма да даде отпор на Русия! " Което е противоречива прогнозка. (Не питайте за какво Родината ни е под линия - в тази конфликтна обстановка Янев я намеси и натика там!)

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.