Съществува сериозен риск енергийната бедност да се окаже реформа на хартия
*Анализ на икономиста доктор Теодора Пенева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките До края на март 2023 година се чака завършване на законодателните промени и нормативни актове касаещи критериите, реда и изискванията за установяване на енергийно бедните семейства. Цялостната промяна е част от изискванията за приемане на финансиране по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). За страдание, промяната включва приемане на законодателните промени и поднормативни актове и не допуска създаването на схеми и ограничения с предпочитано включване на енергийно бедните семейства. Затова при липса на специфичен фонд за финансиране за енергийно бедните семейства, е допустимо да се окаже, че цялостната новоразработена законодателна рамка е безпредметна. Към момента вероятните източници за финансиране на ограничения за енергийно небогати семейства са лимитирани:
1. Националният бюджет няма очакван запас за тяхното финансиране. Предвид поддържането на фискална дисциплинираност не се чака в бъдеще той да бъде източник на подкрепяне на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани само най-уязвимите семейства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, към 300 хиляди души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лева през сезон 2022/2023.
2. Планът за възобновяване и резистентност планува финансиране на семейства с планувани средства в размер на 1.3 милиарда лв. за възобновяване на многофамилни жилищни здания и близо 200 млн. лева за подкрепяне в региона на възобновимите източници. За страдание, над 99% от това финансиране е оповестено в стратегии и схеми без предпочитано включване на енергийно небогати семейства, като даже близо една трета от всички финанси (500 млн.лева) е за схеми изискващи съфинансиране и независима първична инвестиция, което изключва опцията за присъединяване на тези семейства. Останалите близо 1 милиарда лeва пък ще дават 100% грант за саниране на здания за всички типове семейства, без оглед на техните приходи, и без приоритизиране на здания с максимален брой енергийно небогати семейства.
3. Декарбонизационният фонд към момента не е основан, и няма изясненост какъв размер от него ще бъде избран за семействата, и дали ще има специфичен съставен елемент за енергийно небогати семейства.
4. На нито едно равнище в ръководството на страната - законодателна и изпълнителна власт - не се разясняват изискванията за подкрепяне на домакинствата посредством Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 милиарда лева помощи за бизнеса за електрическа енергия през миналата година.
5. Липсва изясненост дали и по какъв начин енергийно небогати семейства ще бъдат финансирани посредством други вероятни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU.
На фона на изчезнали източници на финансиране, остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от Народното събрание, и последващата разработка на осведомителна система, която по автоматизиран път да събира данни за статута на семействата, техните членове, приходите им, постройките, които населяват, и така нататък В случай че 49 Народно заседание не сформира постоянно държавно управление и не успее да гласоподава законопроекта, публична формулировка може да чакаме най-рано през 2024 година.
Липсва и политическо решение кой способен орган да оглави въпросната основна осведомителна система. Нито едно от отрасловите министерства не демонстрира независимо предпочитание да се самоопредели като способен орган по въпросите на енергийната беднотия.
Тежки задания предстоят пред политиците, и съществува сериозен риск за закъснение на официалното гласоподаване на законодателните промени и политическите решения за ръководство и финансиране на ограниченията за енергийна беднотия. Това значи поредна зима без съответна поддръжка за жителите.
Постоянното поддържане на таван на цените на електрическата енергия и газа е в действителност систематична поддръжка към тези пластове на обществото, които имат най-високо ползване, и е следващата политика водеща до редовно обедняване на най-ниско доходните пластове и повишаване на неравенствата. За страдание, тези пластове на обществото за следващ път стават залог за приемане на финансиране, което не доближава до тях, или доближава прекомерно малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в деяние механизма за енергийна беднотия и да извърнат финансовата фуния на назад, с цел да спестят запас, е в действителност цивилизационен избор, който България не прави, макар всички европейски наставления и към този момент наказания.
1. Националният бюджет няма очакван запас за тяхното финансиране. Предвид поддържането на фискална дисциплинираност не се чака в бъдеще той да бъде източник на подкрепяне на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани само най-уязвимите семейства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, към 300 хиляди души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лева през сезон 2022/2023.
2. Планът за възобновяване и резистентност планува финансиране на семейства с планувани средства в размер на 1.3 милиарда лв. за възобновяване на многофамилни жилищни здания и близо 200 млн. лева за подкрепяне в региона на възобновимите източници. За страдание, над 99% от това финансиране е оповестено в стратегии и схеми без предпочитано включване на енергийно небогати семейства, като даже близо една трета от всички финанси (500 млн.лева) е за схеми изискващи съфинансиране и независима първична инвестиция, което изключва опцията за присъединяване на тези семейства. Останалите близо 1 милиарда лeва пък ще дават 100% грант за саниране на здания за всички типове семейства, без оглед на техните приходи, и без приоритизиране на здания с максимален брой енергийно небогати семейства.
3. Декарбонизационният фонд към момента не е основан, и няма изясненост какъв размер от него ще бъде избран за семействата, и дали ще има специфичен съставен елемент за енергийно небогати семейства.
4. На нито едно равнище в ръководството на страната - законодателна и изпълнителна власт - не се разясняват изискванията за подкрепяне на домакинствата посредством Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 милиарда лева помощи за бизнеса за електрическа енергия през миналата година.
5. Липсва изясненост дали и по какъв начин енергийно небогати семейства ще бъдат финансирани посредством други вероятни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU.
На фона на изчезнали източници на финансиране, остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от Народното събрание, и последващата разработка на осведомителна система, която по автоматизиран път да събира данни за статута на семействата, техните членове, приходите им, постройките, които населяват, и така нататък В случай че 49 Народно заседание не сформира постоянно държавно управление и не успее да гласоподава законопроекта, публична формулировка може да чакаме най-рано през 2024 година.
Липсва и политическо решение кой способен орган да оглави въпросната основна осведомителна система. Нито едно от отрасловите министерства не демонстрира независимо предпочитание да се самоопредели като способен орган по въпросите на енергийната беднотия.
Тежки задания предстоят пред политиците, и съществува сериозен риск за закъснение на официалното гласоподаване на законодателните промени и политическите решения за ръководство и финансиране на ограниченията за енергийна беднотия. Това значи поредна зима без съответна поддръжка за жителите.
Постоянното поддържане на таван на цените на електрическата енергия и газа е в действителност систематична поддръжка към тези пластове на обществото, които имат най-високо ползване, и е следващата политика водеща до редовно обедняване на най-ниско доходните пластове и повишаване на неравенствата. За страдание, тези пластове на обществото за следващ път стават залог за приемане на финансиране, което не доближава до тях, или доближава прекомерно малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в деяние механизма за енергийна беднотия и да извърнат финансовата фуния на назад, с цел да спестят запас, е в действителност цивилизационен избор, който България не прави, макар всички европейски наставления и към този момент наказания.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ