Гергана Пирозова: Формира се нова класа у нас - грантовата класа на културните дейци
Анализ на Гергана Пирозова, театровед, сценичен критик и публицист.
Текстът е дълъг, който не се интересува от културни политики, Национален фонд „ Култура ” - НФК, държавен и самостоятелен бранш, да не го чете!
По въпроса с Драг-куин-бинго-шоуто и НФК още веднъж изникват по-важните, само че в никакъв случай нерешени въпроси, а и постоянно заглушавани - по отношение на раздаването на обществени средства и нуждата от:
- гласност на критериите, с които се правят оценка претендентите за обществени средства (обикновено те са толкоз " необятни " и " неразбираеми ", че през тях можеш и слон да представиш за врабче, и обратното)
- гласност на оценителите и техните мотивации (призовавам за гласност на провежданите комисии - стрийминг)
- указател на културните организации (няма подобен и няма такова условие, аплайват и адвокатски адвокатски фирми, в случай че не знаете, де)
- гласност на кандидатстващите планове и организации (не единствено на резюметата, а съответно кой, защо и какъв брой е финансиран), издание на плановете с цялостното им наличие (ще припаднете, в случай че видите защо се кандидатства)
- гласност на годишните доклади за изразходваните средства по стратегии и разбор на постигнатото от поставените цели на организациите/артистите.
- одит на културните организации какви други обществени средства получават (много постоянно има повтаряне в другите стратегии и сесии, пък и средства от други бюджетни институции) и какво външно финансиране имат през отчетната година, което също да е обществено.
- най-сетне ясни критерии що е културна организация, що е професионален актьор/артист
- най-сетне - одит и разбор на организациите/артистите, които получават обществени средства през последните 10 години.
Уверявам ви, че тъкмо тук ще изникнат особени взаимовръзки и ще стане ясно, че за повече от 10 години
се построи мрежа от едни и същи хора, които получават обществени средства,
освен това големи, и образуват т.нар културната среда на така наречен самостоятелен бранш. Забравих, след това сами си се награждават. Тук ще си разреша дори да разширя подозренията си, че за последните 12 години (иначе можем умерено да се върнем и 25 години обратно и „ Отворено общество ”) се образува нова класа у нас - грантовата класа на културните " дейци ", в началото финансирани от непознати организации, а по-късно минаха на прехрана на страната - НФК, НФЦ, МК и Следствен отдел към окръжна прокуратура са единствено една част). На тези бюджетни институции към този момент им бяха наложени така наречен външни " необятни и неразбираеми " критерии що е просвета, що е изкуство, що е актьор и съответните верни хора в комисии и препоръки.
А въпросът - имаме ли въобще национална културна тактики по цели,
страната България сподели ли какво за нея е скъпо, значимо в региона на културата - подобен въпрос не стои, нямаме национална тактика, единствено си дърдорят за нея освен това все по-недоучили хора - чули-недочули, а тези, които знаят - отсрочват, до момента в който националното се трансформира в мръсна дума, а " необятните и неразбираеми " външни критерии станат закон.
Без никакво съмнение бих нарекла тази въшно основана 25 годишна грантова класа - новата неолиберална работническа класа - грантовите актьори!
Те се държат на пай и деен мотив посредством систематично подмятане на левове, които да ги поддържат живи и дейни, когато потрябват. Днес чух, че имало дори стратегия на Национален фонд просвета, която зам.-министърката назова - украинската... Сигурно е поставена в " обществено ангажираната " стратегия, където трябвало било, съгласно същата дама, да се постави и ЛГБТИ плана. Ми, доста е симпатично, нали!
Но, в случай че на деятелите се подмятат по няколко хиляди на година, на организиращите " мрежата " се подават доста по-големи средства. Ако се направи подобен одит, ще се види, че някои са " захлебвали " по няколко стотин хиляди лв. на година - не е смешка това, убеждавам ви.
Иначе - в театралните изкуства, а и освен, имаме така наречен държавен бранш (театри, опери, оперети, филхармонии, симфониети и други - напълно и наложително професионален сектор) и т.нар " самостоятелен бранш ", който все по-активно се депрофесионализира, тъй като един художник се оказва, че може и да е артист, режисьор, сценарист - нали всичко е изкуство.
Ох, чакайте да ви кажа какво гледах тези дни, обилно финансирано с близо 100 000 лева Нещо, нарекло се рецензия от космоса, а в действителност евентуално критички, не знам, от региона на образното изкуство (галерии). И по какъв начин стартира рецензията във видеото - в едно празно апартаментче, сноват три дами на ръба на онази нервна възраст и един мъж сред тях. Едната се пита - в този момент по какъв начин да подлагам на критика нещо, което не съм гледала (предполага се изложба). А другата възторжено афишира - ами в това е концепцията - хората не могат да посещават всички галерии, за какво и критикът би трябвало да ги е гледал, само че може и без да ги е гледал да ги подлага на критика... Ми, аз съм във екстаз от туй изобретение. Повече кракът ми няма да стъпи на спектакъл - ще си заставам дОма и ще го карам на предчувствия и интелектуални фръцкания под чаршафа... После дрънкаха най-малко час, а аз като театрал най се заинтересувах от жестомимичния език на дамите на ръба...
Да се върна - и двата бранша, държавен и самостоятелен, се финансират с обществени средства.
Парите за държавния бранш, за разлика от самостоятелния бранш, са въз основата на брой продадени билети (пазарен механизъм). Финансирането на самостоятелния бранш е финансиране на артикул, който не е задължен да се регистрира с билети, т.е. - няма пазарен механизъм, нито в миналото ще разберем какъв брой е посещаван. Аз знам - малко!
И тук всеки обикновено мислещ човек ще се запита - е по какъв начин по този начин стана, че държавният бранш, който би трябвало да покрива национални културни цели, а и професионални критерии, е на пазарен принцип, а самостоятелният бранш, който може всичко да прави, може да не е и професионален към този момент, а и твърди, че е витално необходим на публиката, не е на пазарен принцип и не е задължен да бъде харесван от публиката, т.е. - може и без аудитория. Аз тук се изгубвам в логиката на политиката, която се води от 25 години в България. Всъщност - престорвам се, че се изгубвам. Имам си напълно ясна логичност.
В едно съм сигурна - някой кандилка старателно държавния бранш от 25 години.
Едни новоизлюпени партийци дори се провикваха неотдавна целия държавен бранш да станел на планов принцип - нали към този момент се сещате за какво? Защото това е най-краткият път за депрофесионализацията и ликвидирането на националната просвета. А и още преди толкоз години, в средата на 90-те, пристигнаха външни оценители на културния ни бранш и в така наречен „ Доклад на Ландри ” твърдяха, че присъединяване на страната не просто би трябвало да намалее, а да изчезне - помните, че тогава страната я оповестиха за мръсна дума. Един от методите за това " изгубване " на страната го назоваха - децентрализация (вижте единствено по какъв начин звучи - страната като изверг, от който всички би трябвало да се по-възможност най-отдалечени). След тръгването на „ Отворено общество ” от България някъде при започване на 2000-та (което разгласи, че си е свършило работата тук, аз знам и тъкмо коя работа), внезапно се оказа, че точно страната е единственият и желан донор за цялата революционна културна среда, която другояче се гнуси от страната. Много са симпатични, нали!
И тъй като доста си приказваме за какво е необходим държавният бранш в театралните изкуства - тъй като това е последната борба за оцеляване на професионалните театрални изкуства - спектакъл, опера, оперета, филхармония...
Относно така наречен самостоятелен бранш - те изпаднаха в личния си капан да желаят в еуфорията си всичко да е без граници, без ясни критерии, тъй като през днешния ден към този момент всичко може да се назова изкуство, знаем, тъй като, в случай че му туриш граници, то щяло да бъде тоталитарно, тези дни и това ми дадоха отговор от така наречен самостоятелен бранш, ммммм. Та през днешния ден, в случай че един актьор/артист (вече не е нужно да е експерт, може и да си е вманиачен, нарекъл се артист) хване инцидентен минувач на улицата и го разноски по нея, се назовава спектакъл, май го бяха нарекли " имърсив тиътър " - доста лъскава думичка, изкована през последните години - имърсив като потапяне, щото толкоз е някак невероятен този спектакъл, че публиката се потапяла в действието (това го прочетох в една тяхна научна конференция...) - аз, по какъв начин да ви кажа, за театъра знам, че откак е фиктивен преди 2 500 години все желае публиката да се вживее (потопи) в събитията, в случай че може до очищение да стигне, ма какво ли знам аз. Има дори спектакъл без аудитория... Знаете ли какво е? Ами, излиза артист и си прави нещо на улицата (пее, рецитира, кълбета, шпагати), обаче не е наложително някой да се спре да го гледа, и по този начин се появява новият род - спектакъл без аудитория. Обаче, в случай че някой току се зазяпа по артиста с кълбетата, то към този момент не е спектакъл без аудитория, а си бил просто спектакъл. Найс, нали! Т.нар. планов принцип, който самичък си ковеше плановият език (ако знаете какви нелепости се пишат на новобрюкселски...), самичък насочваше какво се избира да се " основава ", самичък определяше кой е желан, роди нова класа.
Това не е феномен единствено за България. Това беше добре основана тактика за цяла Източна Европа по завладяване на културата, нейното изтръгване от личния й разсъдък и гений, и превръщането и в просташко отражение и ехтене на предъвкани сурогати.
Това беше добре премислена тактика по очистване на българската просвета.
И тъй като си приказваме за клопките, в които сами си паднаха така наречен самостоятелни актьори, то е, че в случай че преди този момент по грантовите стратегии професионалните актьори смятаха, че единствено те могат да описват за маргиналите, то през днешния ден маргиналите споделиха, че те желаят да си опишат сами за себе си и не е нужно да са експерти - задоволително е да си част от оповестените за маргинали - ЛГБТИ, роми и прочие... Даже мен, в случай че питате - те ще минат за доста по-автентични, от първо лице, нали в този момент по този начин е фешън - писмено да е всичко, въобще театърът да е риалити и представление на маргиналите за маргиналите.
Относно оня драг-куин-бинго-шоО - мисля, че това е добре намислен ПР скандал за точно да заявят шумно, че могат всичко, тъй като по този начин е европейско и толерантно. Хитруши са драк-кралиците, нали! И кой, кой ще рече, че не е по този начин - самостоятелният бранш първоначално се скандализира от плана, а в този момент се умълча политкоректно.
Но този план има напълно очевидни нарушавания - организацията не го е закъсала около Ковида, както се изисква в тази стратегия за възобновяване, а има 500 000 лева капитал, т.е. - не са им нужни средства за оцеляване, а също - аплайват не за шоу, а за осъществяване на ЛБТИ диспути, а популяризират шоу, не диспути за каквото са финансирани. Рекламират провеждането на бинго, което Е хазарт и за него се изисква позволение от Комисията за хазарта, а НФК НЕ МОЖЕ ДА ФИНАНСИРА ХАЗАРТ. Относно наличието на шоуто - то е искрено порнографско (имаше видео) и не знам какъв спор и с кого водят посредством порнографията - сигурна съм, че вътре е имало само фенове на порнографията и какво ли са си дебатирали дружно, м?
Моля, НФК да бъде по този начин добър и да разгласява целия план на тази организация и защо тъкмо са дадени обществените средства, а също - защо са изразходвани.
Тъй като същата организация е доста дейна, те са имали финансиране и предходната година - та, хайде най-сетне и у нас, когато една фондация или организация има обществено финансиране, то да Е обществено. Може ли?
И да завърша - нямате никаква визия защо се изразходват обществени средства отвън държавния бранш - това е най-строго защитаваната загадка в културния бранш, до момента в който разпорват от одити държавните театри.
Текстът е дълъг, който не се интересува от културни политики, Национален фонд „ Култура ” - НФК, държавен и самостоятелен бранш, да не го чете!
По въпроса с Драг-куин-бинго-шоуто и НФК още веднъж изникват по-важните, само че в никакъв случай нерешени въпроси, а и постоянно заглушавани - по отношение на раздаването на обществени средства и нуждата от:
- гласност на критериите, с които се правят оценка претендентите за обществени средства (обикновено те са толкоз " необятни " и " неразбираеми ", че през тях можеш и слон да представиш за врабче, и обратното)
- гласност на оценителите и техните мотивации (призовавам за гласност на провежданите комисии - стрийминг)
- указател на културните организации (няма подобен и няма такова условие, аплайват и адвокатски адвокатски фирми, в случай че не знаете, де)
- гласност на кандидатстващите планове и организации (не единствено на резюметата, а съответно кой, защо и какъв брой е финансиран), издание на плановете с цялостното им наличие (ще припаднете, в случай че видите защо се кандидатства)
- гласност на годишните доклади за изразходваните средства по стратегии и разбор на постигнатото от поставените цели на организациите/артистите.
- одит на културните организации какви други обществени средства получават (много постоянно има повтаряне в другите стратегии и сесии, пък и средства от други бюджетни институции) и какво външно финансиране имат през отчетната година, което също да е обществено.
- най-сетне ясни критерии що е културна организация, що е професионален актьор/артист
- най-сетне - одит и разбор на организациите/артистите, които получават обществени средства през последните 10 години.
Уверявам ви, че тъкмо тук ще изникнат особени взаимовръзки и ще стане ясно, че за повече от 10 години
се построи мрежа от едни и същи хора, които получават обществени средства,
освен това големи, и образуват т.нар културната среда на така наречен самостоятелен бранш. Забравих, след това сами си се награждават. Тук ще си разреша дори да разширя подозренията си, че за последните 12 години (иначе можем умерено да се върнем и 25 години обратно и „ Отворено общество ”) се образува нова класа у нас - грантовата класа на културните " дейци ", в началото финансирани от непознати организации, а по-късно минаха на прехрана на страната - НФК, НФЦ, МК и Следствен отдел към окръжна прокуратура са единствено една част). На тези бюджетни институции към този момент им бяха наложени така наречен външни " необятни и неразбираеми " критерии що е просвета, що е изкуство, що е актьор и съответните верни хора в комисии и препоръки.
А въпросът - имаме ли въобще национална културна тактики по цели,
страната България сподели ли какво за нея е скъпо, значимо в региона на културата - подобен въпрос не стои, нямаме национална тактика, единствено си дърдорят за нея освен това все по-недоучили хора - чули-недочули, а тези, които знаят - отсрочват, до момента в който националното се трансформира в мръсна дума, а " необятните и неразбираеми " външни критерии станат закон.
Без никакво съмнение бих нарекла тази въшно основана 25 годишна грантова класа - новата неолиберална работническа класа - грантовите актьори!
Те се държат на пай и деен мотив посредством систематично подмятане на левове, които да ги поддържат живи и дейни, когато потрябват. Днес чух, че имало дори стратегия на Национален фонд просвета, която зам.-министърката назова - украинската... Сигурно е поставена в " обществено ангажираната " стратегия, където трябвало било, съгласно същата дама, да се постави и ЛГБТИ плана. Ми, доста е симпатично, нали!
Но, в случай че на деятелите се подмятат по няколко хиляди на година, на организиращите " мрежата " се подават доста по-големи средства. Ако се направи подобен одит, ще се види, че някои са " захлебвали " по няколко стотин хиляди лв. на година - не е смешка това, убеждавам ви.
Иначе - в театралните изкуства, а и освен, имаме така наречен държавен бранш (театри, опери, оперети, филхармонии, симфониети и други - напълно и наложително професионален сектор) и т.нар " самостоятелен бранш ", който все по-активно се депрофесионализира, тъй като един художник се оказва, че може и да е артист, режисьор, сценарист - нали всичко е изкуство.
Ох, чакайте да ви кажа какво гледах тези дни, обилно финансирано с близо 100 000 лева Нещо, нарекло се рецензия от космоса, а в действителност евентуално критички, не знам, от региона на образното изкуство (галерии). И по какъв начин стартира рецензията във видеото - в едно празно апартаментче, сноват три дами на ръба на онази нервна възраст и един мъж сред тях. Едната се пита - в този момент по какъв начин да подлагам на критика нещо, което не съм гледала (предполага се изложба). А другата възторжено афишира - ами в това е концепцията - хората не могат да посещават всички галерии, за какво и критикът би трябвало да ги е гледал, само че може и без да ги е гледал да ги подлага на критика... Ми, аз съм във екстаз от туй изобретение. Повече кракът ми няма да стъпи на спектакъл - ще си заставам дОма и ще го карам на предчувствия и интелектуални фръцкания под чаршафа... После дрънкаха най-малко час, а аз като театрал най се заинтересувах от жестомимичния език на дамите на ръба...
Да се върна - и двата бранша, държавен и самостоятелен, се финансират с обществени средства.
Парите за държавния бранш, за разлика от самостоятелния бранш, са въз основата на брой продадени билети (пазарен механизъм). Финансирането на самостоятелния бранш е финансиране на артикул, който не е задължен да се регистрира с билети, т.е. - няма пазарен механизъм, нито в миналото ще разберем какъв брой е посещаван. Аз знам - малко!
И тук всеки обикновено мислещ човек ще се запита - е по какъв начин по този начин стана, че държавният бранш, който би трябвало да покрива национални културни цели, а и професионални критерии, е на пазарен принцип, а самостоятелният бранш, който може всичко да прави, може да не е и професионален към този момент, а и твърди, че е витално необходим на публиката, не е на пазарен принцип и не е задължен да бъде харесван от публиката, т.е. - може и без аудитория. Аз тук се изгубвам в логиката на политиката, която се води от 25 години в България. Всъщност - престорвам се, че се изгубвам. Имам си напълно ясна логичност.
В едно съм сигурна - някой кандилка старателно държавния бранш от 25 години.
Едни новоизлюпени партийци дори се провикваха неотдавна целия държавен бранш да станел на планов принцип - нали към този момент се сещате за какво? Защото това е най-краткият път за депрофесионализацията и ликвидирането на националната просвета. А и още преди толкоз години, в средата на 90-те, пристигнаха външни оценители на културния ни бранш и в така наречен „ Доклад на Ландри ” твърдяха, че присъединяване на страната не просто би трябвало да намалее, а да изчезне - помните, че тогава страната я оповестиха за мръсна дума. Един от методите за това " изгубване " на страната го назоваха - децентрализация (вижте единствено по какъв начин звучи - страната като изверг, от който всички би трябвало да се по-възможност най-отдалечени). След тръгването на „ Отворено общество ” от България някъде при започване на 2000-та (което разгласи, че си е свършило работата тук, аз знам и тъкмо коя работа), внезапно се оказа, че точно страната е единственият и желан донор за цялата революционна културна среда, която другояче се гнуси от страната. Много са симпатични, нали!
И тъй като доста си приказваме за какво е необходим държавният бранш в театралните изкуства - тъй като това е последната борба за оцеляване на професионалните театрални изкуства - спектакъл, опера, оперета, филхармония...
Относно така наречен самостоятелен бранш - те изпаднаха в личния си капан да желаят в еуфорията си всичко да е без граници, без ясни критерии, тъй като през днешния ден към този момент всичко може да се назова изкуство, знаем, тъй като, в случай че му туриш граници, то щяло да бъде тоталитарно, тези дни и това ми дадоха отговор от така наречен самостоятелен бранш, ммммм. Та през днешния ден, в случай че един актьор/артист (вече не е нужно да е експерт, може и да си е вманиачен, нарекъл се артист) хване инцидентен минувач на улицата и го разноски по нея, се назовава спектакъл, май го бяха нарекли " имърсив тиътър " - доста лъскава думичка, изкована през последните години - имърсив като потапяне, щото толкоз е някак невероятен този спектакъл, че публиката се потапяла в действието (това го прочетох в една тяхна научна конференция...) - аз, по какъв начин да ви кажа, за театъра знам, че откак е фиктивен преди 2 500 години все желае публиката да се вживее (потопи) в събитията, в случай че може до очищение да стигне, ма какво ли знам аз. Има дори спектакъл без аудитория... Знаете ли какво е? Ами, излиза артист и си прави нещо на улицата (пее, рецитира, кълбета, шпагати), обаче не е наложително някой да се спре да го гледа, и по този начин се появява новият род - спектакъл без аудитория. Обаче, в случай че някой току се зазяпа по артиста с кълбетата, то към този момент не е спектакъл без аудитория, а си бил просто спектакъл. Найс, нали! Т.нар. планов принцип, който самичък си ковеше плановият език (ако знаете какви нелепости се пишат на новобрюкселски...), самичък насочваше какво се избира да се " основава ", самичък определяше кой е желан, роди нова класа.
Това не е феномен единствено за България. Това беше добре основана тактика за цяла Източна Европа по завладяване на културата, нейното изтръгване от личния й разсъдък и гений, и превръщането и в просташко отражение и ехтене на предъвкани сурогати.
Това беше добре премислена тактика по очистване на българската просвета.
И тъй като си приказваме за клопките, в които сами си паднаха така наречен самостоятелни актьори, то е, че в случай че преди този момент по грантовите стратегии професионалните актьори смятаха, че единствено те могат да описват за маргиналите, то през днешния ден маргиналите споделиха, че те желаят да си опишат сами за себе си и не е нужно да са експерти - задоволително е да си част от оповестените за маргинали - ЛГБТИ, роми и прочие... Даже мен, в случай че питате - те ще минат за доста по-автентични, от първо лице, нали в този момент по този начин е фешън - писмено да е всичко, въобще театърът да е риалити и представление на маргиналите за маргиналите.
Относно оня драг-куин-бинго-шоО - мисля, че това е добре намислен ПР скандал за точно да заявят шумно, че могат всичко, тъй като по този начин е европейско и толерантно. Хитруши са драк-кралиците, нали! И кой, кой ще рече, че не е по този начин - самостоятелният бранш първоначално се скандализира от плана, а в този момент се умълча политкоректно.
Но този план има напълно очевидни нарушавания - организацията не го е закъсала около Ковида, както се изисква в тази стратегия за възобновяване, а има 500 000 лева капитал, т.е. - не са им нужни средства за оцеляване, а също - аплайват не за шоу, а за осъществяване на ЛБТИ диспути, а популяризират шоу, не диспути за каквото са финансирани. Рекламират провеждането на бинго, което Е хазарт и за него се изисква позволение от Комисията за хазарта, а НФК НЕ МОЖЕ ДА ФИНАНСИРА ХАЗАРТ. Относно наличието на шоуто - то е искрено порнографско (имаше видео) и не знам какъв спор и с кого водят посредством порнографията - сигурна съм, че вътре е имало само фенове на порнографията и какво ли са си дебатирали дружно, м?
Моля, НФК да бъде по този начин добър и да разгласява целия план на тази организация и защо тъкмо са дадени обществените средства, а също - защо са изразходвани.
Тъй като същата организация е доста дейна, те са имали финансиране и предходната година - та, хайде най-сетне и у нас, когато една фондация или организация има обществено финансиране, то да Е обществено. Може ли?
И да завърша - нямате никаква визия защо се изразходват обществени средства отвън държавния бранш - това е най-строго защитаваната загадка в културния бранш, до момента в който разпорват от одити държавните театри.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ