Стратегическият провал на Путин
Анализ на доктор Найджъл Гулд-Дейвис, старши-научен помощник в Международния институт за стратегически проучвания, някогашен дипломат на Англия в Беларус. Анализът е оповестен в The Moscow Times:
Нахлуването на Владимир Путин се основава на заблуди по отношение на Украйна, Запада и Русия. Какъвто и да е резултатът на бойното поле, Путин отприщи процеси, които отслабват позицията на страната му и неговата лична.
Първо, Путин фрапантно подцени сплотеността и волята на Украйна за опозиция. Когато разгласи война, той прикани украинските сили да предадат оръжията си. Много починаха, вместо да се предадат, до момента в който доста съветски бойци направиха противоположното. Подчертавайки заблудата си, Путин прикани украинските военни да смъкват президента Володимир Зеленски. Вместо това украинци, които в никакъв случай не са употребявали оръжие, в този момент се учат да го вършат и да вършат коктейли Молотов в отбрана на страната си. Путин по нехайство приключва работата, която стартира през 2014 година за сливане на украинското общество и подсилване на националната му еднаквост.
Второ, Путин мощно подцени сплотеността и решителността на Запада. Сега Русия е изправена пред редица наказания, които в никакъв случай не са налагани в такива мащаби. Западът разполага с стопански оръжия, с цел да удари Русия доста по-бързо и по-силно. Агресията на Русия – която заплашва по-широкия интернационален ред, както и западната сигурност – не се радва на съвсем никаква поддръжка другаде. Въздържането на Китай при гласуването на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 25 февруари, осъждащо нашествието в Украйна, е насмешка с декларацията за другарство Путин-Си " без ограничавания " три седмици по-рано. С изключение на Беларус, която е съвоюваща страна, Русия не се радва на забележима поддръжка даже измежду постсъветските автократи. Путин изолира Русия от света.
Трето, Путин подцени вътрешната съпротива. Войната му против събратята славяни е най-непопулярното решение, което в миналото е вземал. Посочените цели – да се „ денацифицира “ страна с демократично определен еврейски президент и да се спре фиктивен „ геноцид “ – не са правдоподобни. Въпреки мощно репресираното гражданско общество, демонстрациите започнаха в първия ден на нашествието. Държавните медии са инструктирани да назовават инвазията „ военна интервенция “ и да цитират единствено публични съветски източници. Но губейки надзор над осведомителното пространство, управляващите започнаха да лимитират достъпа до обществените мрежи.
По-важното е, че съветските елити са обезпокоени. Цунамито от наказания ще навреди на цялата бизнес класа, а освен на олигарсите, които започнаха да алармират за безпокойството си. Инвазията, нейните човешки жертви и болката от глобите ще отслабят режима на Путин. Инвазията се обрисува като огромна стратегическа неточност. Тъй като съпротивата на Украйна, интернационалната изолираност на Русия и изолацията на Путин в Русия се задълбочават, Кремъл внезапно се оказа в една слаба позиция. Путин има всички аргументи да постави завършек на войната допустимо най-бързо. Има два метода, по които може да направи това. Путин може да се опита да завоюва войната посредством фрапантна ескалация. Нито един съветски марионетен режим обаче, който тя конфигурира, няма да бъде законен или постоянен. Международната изолираност на Русия и вътрешната рецесия ще се ускоряват. Вторият метод е Путин да понижи задачите си и да контракти мир без промяна на режима в Киев. Но като се има поради манията на Путин от Украйна и залозите, които той направи, това би било унизително оттегляне, което той би помислил единствено в случай че оцеляването на личния му режим е под подозрение.
Путин позволява неточност след неточност. Намираме се в неразучена и плашеща територия.
Нахлуването на Владимир Путин се основава на заблуди по отношение на Украйна, Запада и Русия. Какъвто и да е резултатът на бойното поле, Путин отприщи процеси, които отслабват позицията на страната му и неговата лична.
Първо, Путин фрапантно подцени сплотеността и волята на Украйна за опозиция. Когато разгласи война, той прикани украинските сили да предадат оръжията си. Много починаха, вместо да се предадат, до момента в който доста съветски бойци направиха противоположното. Подчертавайки заблудата си, Путин прикани украинските военни да смъкват президента Володимир Зеленски. Вместо това украинци, които в никакъв случай не са употребявали оръжие, в този момент се учат да го вършат и да вършат коктейли Молотов в отбрана на страната си. Путин по нехайство приключва работата, която стартира през 2014 година за сливане на украинското общество и подсилване на националната му еднаквост.
Второ, Путин мощно подцени сплотеността и решителността на Запада. Сега Русия е изправена пред редица наказания, които в никакъв случай не са налагани в такива мащаби. Западът разполага с стопански оръжия, с цел да удари Русия доста по-бързо и по-силно. Агресията на Русия – която заплашва по-широкия интернационален ред, както и западната сигурност – не се радва на съвсем никаква поддръжка другаде. Въздържането на Китай при гласуването на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 25 февруари, осъждащо нашествието в Украйна, е насмешка с декларацията за другарство Путин-Си " без ограничавания " три седмици по-рано. С изключение на Беларус, която е съвоюваща страна, Русия не се радва на забележима поддръжка даже измежду постсъветските автократи. Путин изолира Русия от света.
Трето, Путин подцени вътрешната съпротива. Войната му против събратята славяни е най-непопулярното решение, което в миналото е вземал. Посочените цели – да се „ денацифицира “ страна с демократично определен еврейски президент и да се спре фиктивен „ геноцид “ – не са правдоподобни. Въпреки мощно репресираното гражданско общество, демонстрациите започнаха в първия ден на нашествието. Държавните медии са инструктирани да назовават инвазията „ военна интервенция “ и да цитират единствено публични съветски източници. Но губейки надзор над осведомителното пространство, управляващите започнаха да лимитират достъпа до обществените мрежи.
По-важното е, че съветските елити са обезпокоени. Цунамито от наказания ще навреди на цялата бизнес класа, а освен на олигарсите, които започнаха да алармират за безпокойството си. Инвазията, нейните човешки жертви и болката от глобите ще отслабят режима на Путин. Инвазията се обрисува като огромна стратегическа неточност. Тъй като съпротивата на Украйна, интернационалната изолираност на Русия и изолацията на Путин в Русия се задълбочават, Кремъл внезапно се оказа в една слаба позиция. Путин има всички аргументи да постави завършек на войната допустимо най-бързо. Има два метода, по които може да направи това. Путин може да се опита да завоюва войната посредством фрапантна ескалация. Нито един съветски марионетен режим обаче, който тя конфигурира, няма да бъде законен или постоянен. Международната изолираност на Русия и вътрешната рецесия ще се ускоряват. Вторият метод е Путин да понижи задачите си и да контракти мир без промяна на режима в Киев. Но като се има поради манията на Путин от Украйна и залозите, които той направи, това би било унизително оттегляне, което той би помислил единствено в случай че оцеляването на личния му режим е под подозрение.
Путин позволява неточност след неточност. Намираме се в неразучена и плашеща територия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ