Анализ на Боян Рашев за 3eNews и Dir.bg През 1972

Анализ на Боян Рашев за 3eNews и Dir.bg През 1972 година Римският клуб в " Границите на растежа " предсказва злокобно бъдеще за света - пренаселване, привършване на ресурсите и екологична деградация, породени от икономическия напредък. Глобалният спор води до дефиницията: " Устойчиво е развиване, което задоволява потребностите на сегашното, без да заплашва опциите на бъдещите генерации да задоволяват своите потребности. " През 90-те години деятели и държавни управления се втурнаха да измислят политики за стабилно развиване, само че бързо осъзнаха, че единствено бизнесът може действително да води хорото в тази посока. Бързо бяха основани голям брой рамки, управления, контракти и регулации, които да го накарат да обърне по-сериозно внимание освен на икономическите си резултати, само че и на обществените и екологични аспекти на активността си. Още по тематиката Екология 31 май 2022 Общини 28 май 2022 Бизнесът обърна внимание и продължи да обезпечава всичко, стремейки се да стои в зоната на стабилно развиване - пресечената точка сред стопанска система, обществена и околна среда. Знам го, тъй като се занимавам с това към този момент 15 години, като се пробвам да катализирам процесите в фирмите в тази посока и виждам по какъв начин се случват нещата от вътрешната страна. Днес светът е в пъти по-населен от 1972 година Въпреки прогнозите, нашият живот се е подобрил по всички значими измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази наклонност се вижда ясно на всички континенти, както демонстрира Индексът на човешкото развиване. Потребяваме доста повече сила, артикули и услуги, без да сме изчерпали който и да е запас. Нещо повече, запасите и достъпността на всички съществени запаси - изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна - се усилват. Или най-малко това беше развиването на света до 2019 г. Междувременно на сцената излезе тематиката с изменението на климата. В началото ставаше въпрос единствено за краткотрайно субсидиране на технологии за възобновими енергийни източници, с цел да могат те да навлязат на пазара. Малко по малко обаче климатът получи подобен превес над всички останали световни провокации, че сполучливо измести даже безконечните тегоби на човечеството - бедността, неравенството, дискриминирането, заболяванията, замърсяването. Подписването на Парижкото съглашение в края на 2015 година и последвалата Европейска зелена договорка от 2019 година дефинитивно качиха битката с изменението на климата на фундамент измежду световните цели. Последната ясно дефинира Зеленият преход посредством главната си цел - реализиране на нулеви чисти излъчвания до 2050 година Неслучайно, цялата европейска Таксономия за устойчиви вложения е основана на първо място на критерия въглеродни излъчвания, а всички останали (вкл. екологични и социални) са в развой на измисляне и наказани да си останат на втори проект. Финансовият свят не закъсня и сложи понижението на въглеродните излъчвания (т. нар. декарбонизация) в основата на критериите за ESG (екологични, обществени и управнически аспекти). Цялата промишленост на рандеман, преправка и произвеждане на стандартна сила (въглища, петрол, газ, включително нуклеарна енергия), която е в основата на гигантското усъвършенстване на качеството на живот на хората от зората на Индустриализацията до през днешния ден, се оказа жигосана освен от деятели и политици, само че и от световния капитал. През последното десетилетие трилиони долари интензивно започнаха да изтичат оттова в посока енергийна успеваемост, ВЕИ, биомаса, електромобилност, акумулатори, водород и други технологии и производства, които се преглеждат като решенията за един прелестен нов свят. Добивът на стандартна сила се оказа тежко декапитализиран и стагнира. Зелените източници обаче не съумяват да я заместят с наличните технологии, а енергийното ползване, включително това на въглища, петрол и газ продължава да пораства. Въпреки всички старания изкопаемите горива към момента дават над 80% от силата на човечеството. Съответните въглеродни излъчвания на световно равнище летят нагоре, т.е. от Зелен преход няма и диря. Вместо него светът се сблъсква с енергийна рецесия, каквато историята не помни. И не, нито Kовид, нито Путин са отговорни, въпреки че войната в Украйна има принос към изострянето на рецесията. Това не е единствено мое мнение. Вчера го изрече даже самият началник на Международната организация по енергетика - Фатих Бирол. Хора като него - включително президенти, комисари и министри - които едно десетилетие ултимативно приканват страни и компании да спрат да влагат в изкопаеми горива, през днешния ден се молят на шейхове и диктатори по света незабавно да усилят добива. Ако се върнем първоначално и погледнем цялата тази история през призмата на базовото схващане за стабилно развиване, бързо можем да видим казуса - Зеленият преход концентрира прекалено много пари и власт към намаляването на въглеродните излъчвания. Това е единствено един съставен елемент от измерението " околна среда ", където той се конкурира с тематики като замърсяване на въздуха, запазване на водите и биоразнообразието и доста други. Изцяло са забравени общественото и икономическо измерение на устойчивото развиване, тъй като тъкмо най-бедните хора страдат най-вече при днешните рекордни цени на силата и храните. Бизнесът, изключително енергийно-интензивните промишлености, са в потрес. Инвеститорите желаят хем растеж на производството и облаги, хем внезапен спад на енергийното ползване и съответните въглеродни излъчвания. Всеки търси избавление поединично, тъй като националните електроенергийни системи всеобщо се връщат към ней-евтините, надеждни източници на изобилна сила - въглищата. Батерии, слънчеви панели и вятърни генератори обаче нарастват с немислима до през вчерашния ден скорост, тъй като за производството им са нужни огромни количества ужасяващо скъпи базова сила и първични материали. А и лихвите към този момент потеглиха нагоре. Това е ситуацията. Можем да се вършим, че не го виждаме и да си приказваме хубави приказки за светлото зелено бъдеще, само че това няма да помогне. Кризата се случва тук и в този момент, а на следващия ден ще се трансформира в злополука, в случай че незабавно не измислим нещо по-добро и не поправяме курса. Трябва просто да върнем салдото и свободата. Защото какъвто и да е преход към по-добро може да бъде изработен единствено от свободни хора, които желаят да живеят по-добре и осъзнават персоналната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно санкционира всяка неефективност, основава нови технологии и решения за всеки проблем и обезпечава благосъстоянието, което ни дава опция да желаеме, можем и чакаме повече.
*Боян Рашев e един от водещите специалисти по ръководство на околната среда в България. От 2007 година е ръководещ сътрудник в denkstatt - консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси. ______________________________________________________________________________________________________ Боян Рашев ще бъде специфичен посетител на конференцията. Той ще взе участие в панела " Финансови принадлежности за обективен преход ". За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Конференцията е проведена от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog.