Надеждите, че войната в Близкия изток може да приключи, което

Надеждите, че войната в Близкия изток може да завърши, което ще разреши възобновяването на износа на енергийни запаси през Ормузкия пролив се върнаха с подписването на Меморандума за съгласие (MoU) сред Съединени американски щати и Иран на 12 юни. Оптимизмът обаче може да се окаже временен, защото размяната на военни удари сред двете страни се ускорява. Корабоплаването през протока значително още веднъж е спряло.

Цените на газа се оказват по-чувствителни от Brent. Европейските спот цени сега се търгуват над 60 евро/MWh (20 щатски долара/mmbtu), достигайки равнища, следени за последно при започване на спора в края на зимата, и с над 50% по-високи, в сравнение с тези при подписването на Меморандума за съгласие. Това се споделя в преглед по тематиката на компанията за енергийни разбори Wood Mackenzie, а ръководителя на отдела за проучване на природния газ и LNG Масимо Ди-Одоардо изяснява за какво цените на газа се оказват толкоз чувствителни към последните спирания, за какво Европа е изключително уязвима и дали пазарните развития биха могли да трансформират упованията за световно свръхпредлагане на LNG през идващите години.

Защо цените на газа се повишават бързо? Освен възобновяването на военните дейности в Близкия изток и въздействието върху корабоплаването, преминаващо през Ормузкия пролив, три структурни динамичности усилват натиска за повишение на цените на газа, споделя специалистът.

Първо

Европейските газови складове са запълнени едвам малко над 50%, което е исторически ниско равнище по това време на годината. Това поражда опасения по отношение на количеството газ, което Европа ще може да обезпечи преди зимния сезон на търсенето за отопление 2026/27.

Второ

Търсенето в Азия от април насам се възвръща и в този момент е още веднъж на равнищата от 2025 година, макар дефицита на количества от Катар и твърди цени. Конкуренцията с Европа за маргинални товари се ускорява, което покачва цените и изостря риска за европейските газохранилища.

Трето

През идващите 9 до 12 месеца на пазара ще се появят лимитирани спомагателни размери LNG, като се чака новите катарски разработки да стартират едвам през втората половина на 2027 г.

Каква е ролята на Ормузкия пролив в това?

Дори да се одобри най-хубавия сюжет с рестартиране на произвеждане на Катар и достигането на цялостен действен потенциал до края на септември (с изключение на двете развалени линии за втечняване), изчислението на Wood Mackenzie e, че европейските уреди за предпазване ще доближат най-вече 75% потенциал до 1 ноември. Това е много под междинното равнище от 90% за последните пет години преди зимата. При възобновяването на потоците през протока, упованието е цените в началото да паднат. Ниските ресурси в газохранилищата обаче съвсем подсигуряват по-високи цени през тази зима и през 2027 г.

По-нататъшно закъснение на повторното отваряне на Ормузкия пролив ще окажат спомагателен напън. Би било мъчно равнището за предпазване в европейските газохранилища доближи даже 70% потенциал, в случай че затварянето бъде удължено с още два месеца. Конкуренцията на Европа с Азия за лимитирани товари през зимата би повишила цените още повече. По-богатите страни в Европа и Азия ще могат да си купят гориво през зимата, само че някои разрастващи се азиатски стопански системи неизбежно ще се сблъскат със спад в търсенето, защото втечненият природен газ (LNG) става все по-недостъпен.

Какво може да направи Европа по-късно?

Това не е още веднъж 2022 година Поне, не още. Европейските цени на газа напълно не са наоколо до пиковите равнища след съветската инвазия в Украйна и загубата на съветските газови доставки по тръбопроводите. Освен това последствията за европейските енергийни пазари в този момент са по-малко тежки, поради политическия отговор от 2022 година насам и големите вложения от този момент в потенциал за възобновими енергийни източници.

Въпреки това Европа се доближава до територията на енергийна рецесия. Войната в Персийския залив насърчи още веднъж администрацията на Европейски Съюз да ускори реториката за понижаване на зависимостта от вносни изкопаеми горива. Като част от това, Европейски Съюз предходната седмица започва своя извънредно упорит План за деяние за електрификация, ориентиран към съвсем удвояване на електрификацията до 2040 година и понижаване на търсенето на газ с 65% - 70% през същия интервал.

Но рецесиите, а и реакциите на държавните управления към тях, нормално се дефинират от непосредственото им влияние. Европа си е сложила дълготрайни цели, само че действителността е, че през днешния ден има лимитирани други възможности на газа, което значи, че са нужни незабавни дейности за понижаване на пазарните опасности.

Ако идната обстановка през зимата стане сериозна, Европейски Съюз може да бъде заставен да премисли две от основните си цели на енергийната политика, които биха могли да лимитират вноса: въвеждане на по-строги разпореждания за излъчванията на метан и възбрана на целия импорт на съветски полутечен природен газ (LNG) от януари 2027 г.

Все още ли се върви към пазар с прекалено предложение?

Устойчивостта на доставките на LNG е на път да бъде изпитана до краен лимит през идващите 6 до 12 месеца. Но с над 250 млн. тона нови доставки на LNG, които са в развой на създаване, свръхпредлагането на тази пазар от 2028 година остава най-вероятният резултат.

Връщането към относителна световна геополитическа непоклатимост ще помогне за постигането на това. Ако обаче Ормузкият пролив остане с нарушено мореплаване или се появят нови опасности, както продължителността, по този начин и мащабът на свръхпредлагането на LNG биха могли да се окажат по-маловажни.

От Wood Mackenzie са безапелационни, че колкото по-дълго протокът остане затворен, толкоз по-високи ще бъдат цените на газа и толкоз по-голям е капацитетът цените на електрическата енергия да останат високи. При това за по-дълъг интервал.