Историята на Маджид: Триъгълникът на смъртта в България
Ана Тилак, АРД,
На българо-турската граница опитите на мигрантите да стигнат до Европейски Съюз постоянно приключват в анонимен гроб. Такава е и историята на Маджид, умрял някъде в " триъгълника на гибелта " на българска земя.Последният симптом на живот от страна на Маджид Бибар е от есента – той тръгнал от Сирия, с цел да се причисли към фамилията си, което към този момент се е открило в Дания. За да доближи задачата си, младият мъж трябвало да мине през рискования балкански маршрут, който с годините стана все по-опасен, отбелязва АРД. Германската медия написа, че външните граници на Европейски Съюз се охраняват по-строго, а бежанците и трафикантите на хора към този момент избират по-дълги и по-опасни трасета, с цел да не се натъкнат на полицията.
Изгубен в „ триъгълника на гибелта “
Пътят по турско-българската граница минава през безкрайни гъсти гори. Районът е наименуван " триъгълник на гибелта ", защото там все по-често откриват мъртви тела. Много от бежанците объркват пътя, а след това умират от дехидратация и безсилие.
Хората, които ги намират, постоянно са сътрудници на неправителствени организации като Диана Димова. Спешните позвънявания с претенции за помощ през предходната 2022 година са били сред 10 и 12, а през 2023 – към този момент над 70. Разследванията на АРД, осъществени взаимно с още пет интернационалните медии, сочат, че единствено през последните две години минимум 93-ма души са починали по пътя си през България.
Разследващите публицисти разполагат с голям брой видеа и фотоси на бежанци. На тях се вижда по какъв начин бежанци са застанали до свои мъртви спътници, пробват се да ги покрият с якета, само че в последна сметка им се постанова да ги изоставят на земята и да продължат нататък.
Тези, които са прекомерно слаби, биват изоставяни
Хусам Адин Бибар, бащата на Маджид, научил, че синът му няма задоволително за пиянство. Споделял, че силите му отслабват, че има болки в корема и не може да продължи да върви. Бащата се разтревожил, опитал се да влезе по отношение на каналджиите, разказва обстановката АРД. Пред медията Хусам Бибар декларира: „ Каналджията сподели, че здравословното положение на Маджид се влошило. Изоставили го в гората. Опитах се да обясня, че Маджид е човешко създание и не могат просто по този начин да го изоставят. Помолих каналджията да съобщи Маджид на управляващите при първа опция “.
Отчаяно търсене в България
Когато контактът прекъсва, Хусам се впуска персонално в търсене. Заминава за България, обикаля първо лечебните заведения, а след това и моргите. В патологията на Ямбол той попада на първата диря, която би могла да го води до сина му. Труп на човек, който подхожда на неговото изложение, се е намирал там, както му описват. В полицейското ръководство в последна сметка му демонстрират фотоси – трупът бил открит на полето.
Хусам желал да види сина си и да го разпознава, само че трупът към този момент го нямало. Полицията можела да му заяви единствено номер на гроб, което ужасило бащата. „ Искаше ми се най-малко да имам шанса да видя Маджид за финален път, а в действителност и до през днешния ден не съм сигурен в гибелта му. Да – видях негови фотоси и получих телефона му, само че не съм го видял с очите си, заради което отхвърлям да имам вяра, че индивидът в гроба е синът ми “, споделя бащата пред АРД.
Съображенията на прокуратурата
Прокуратурата разрешила тялото да бъде заровено прекомерно бързо - след четири дни, въпреки идентификация да не е била осъществена. Пред АРД един от работили по случая прокурори от района – Милен Божидаров – се базира на хигиенични съображения. Моргите били цялостни, всички трябвало да бързат. А и когато се знаело, че умрелият е мигрант, чиито родственици са надалеч, нямало смисъл трупът да се съхранява по-дълго.
Но бащата на Маджид желал да откри сина си, дългото пътешестване от Дания не го възпряло да го търси. 22 дни след гибелта му бащата стигнал до България – само че към този момент било прекомерно късно. Единственото, което той към момента можел да посети, била купчина земя измежду доста други безименни гробове.
Само дни след гибелта на Маджид се ражда неговата дъщеричка. Дядо ѝ демонстрира пред публицистите от немската медия видео, на което се вижда бебенце с бяло-синя шапка. Момиченцето ще пораства с майка си. И в никакъв случай няма да разбере къде и по какъв начин е умрял бащата.
„ Искат да потулят нещата “
Адвокат Драгомир Ошавков от Бургас споделя пред АРД сериозните си рецензии по отношение на тази процедура. Според него не би трябвало да се прави разлика дали умрелият човек е българин или мигрант, само че управляващите нямат интерес да разкрият същинската причина за гибелта и да открият самоличността, споделя юристът – стремежът е казусът да се завърши бързо и по опция без затруднения.
Това държание е неприлично, гласи мнението на Европейски Съюз, изразено пред АРД от Ерик Маркварт, евродепутат от Зелената партия, специалист по проблемите на миграцията. „ Когато единствено след няколко дни просто заравят тези тела, без да се търси точната причина за гибелта и без да се търсят родственици, очевидно не желаят към въпросните случаи да се породи интерес “, споделя той. Маркварт предлага да бъде основана база данни на Европейски Съюз и страните членки да бъдат задължени да спомагат за откриването на роднините в сходни случаи.
На българо-турската граница опитите на мигрантите да стигнат до Европейски Съюз постоянно приключват в анонимен гроб. Такава е и историята на Маджид, умрял някъде в " триъгълника на гибелта " на българска земя.Последният симптом на живот от страна на Маджид Бибар е от есента – той тръгнал от Сирия, с цел да се причисли към фамилията си, което към този момент се е открило в Дания. За да доближи задачата си, младият мъж трябвало да мине през рискования балкански маршрут, който с годините стана все по-опасен, отбелязва АРД. Германската медия написа, че външните граници на Европейски Съюз се охраняват по-строго, а бежанците и трафикантите на хора към този момент избират по-дълги и по-опасни трасета, с цел да не се натъкнат на полицията.
Изгубен в „ триъгълника на гибелта “
Пътят по турско-българската граница минава през безкрайни гъсти гори. Районът е наименуван " триъгълник на гибелта ", защото там все по-често откриват мъртви тела. Много от бежанците объркват пътя, а след това умират от дехидратация и безсилие.
Хората, които ги намират, постоянно са сътрудници на неправителствени организации като Диана Димова. Спешните позвънявания с претенции за помощ през предходната 2022 година са били сред 10 и 12, а през 2023 – към този момент над 70. Разследванията на АРД, осъществени взаимно с още пет интернационалните медии, сочат, че единствено през последните две години минимум 93-ма души са починали по пътя си през България.
Разследващите публицисти разполагат с голям брой видеа и фотоси на бежанци. На тях се вижда по какъв начин бежанци са застанали до свои мъртви спътници, пробват се да ги покрият с якета, само че в последна сметка им се постанова да ги изоставят на земята и да продължат нататък.
Тези, които са прекомерно слаби, биват изоставяни
Хусам Адин Бибар, бащата на Маджид, научил, че синът му няма задоволително за пиянство. Споделял, че силите му отслабват, че има болки в корема и не може да продължи да върви. Бащата се разтревожил, опитал се да влезе по отношение на каналджиите, разказва обстановката АРД. Пред медията Хусам Бибар декларира: „ Каналджията сподели, че здравословното положение на Маджид се влошило. Изоставили го в гората. Опитах се да обясня, че Маджид е човешко създание и не могат просто по този начин да го изоставят. Помолих каналджията да съобщи Маджид на управляващите при първа опция “.
Отчаяно търсене в България
Когато контактът прекъсва, Хусам се впуска персонално в търсене. Заминава за България, обикаля първо лечебните заведения, а след това и моргите. В патологията на Ямбол той попада на първата диря, която би могла да го води до сина му. Труп на човек, който подхожда на неговото изложение, се е намирал там, както му описват. В полицейското ръководство в последна сметка му демонстрират фотоси – трупът бил открит на полето.
Хусам желал да види сина си и да го разпознава, само че трупът към този момент го нямало. Полицията можела да му заяви единствено номер на гроб, което ужасило бащата. „ Искаше ми се най-малко да имам шанса да видя Маджид за финален път, а в действителност и до през днешния ден не съм сигурен в гибелта му. Да – видях негови фотоси и получих телефона му, само че не съм го видял с очите си, заради което отхвърлям да имам вяра, че индивидът в гроба е синът ми “, споделя бащата пред АРД.
Съображенията на прокуратурата
Прокуратурата разрешила тялото да бъде заровено прекомерно бързо - след четири дни, въпреки идентификация да не е била осъществена. Пред АРД един от работили по случая прокурори от района – Милен Божидаров – се базира на хигиенични съображения. Моргите били цялостни, всички трябвало да бързат. А и когато се знаело, че умрелият е мигрант, чиито родственици са надалеч, нямало смисъл трупът да се съхранява по-дълго.
Но бащата на Маджид желал да откри сина си, дългото пътешестване от Дания не го възпряло да го търси. 22 дни след гибелта му бащата стигнал до България – само че към този момент било прекомерно късно. Единственото, което той към момента можел да посети, била купчина земя измежду доста други безименни гробове.
Само дни след гибелта на Маджид се ражда неговата дъщеричка. Дядо ѝ демонстрира пред публицистите от немската медия видео, на което се вижда бебенце с бяло-синя шапка. Момиченцето ще пораства с майка си. И в никакъв случай няма да разбере къде и по какъв начин е умрял бащата.
„ Искат да потулят нещата “
Адвокат Драгомир Ошавков от Бургас споделя пред АРД сериозните си рецензии по отношение на тази процедура. Според него не би трябвало да се прави разлика дали умрелият човек е българин или мигрант, само че управляващите нямат интерес да разкрият същинската причина за гибелта и да открият самоличността, споделя юристът – стремежът е казусът да се завърши бързо и по опция без затруднения.
Това държание е неприлично, гласи мнението на Европейски Съюз, изразено пред АРД от Ерик Маркварт, евродепутат от Зелената партия, специалист по проблемите на миграцията. „ Когато единствено след няколко дни просто заравят тези тела, без да се търси точната причина за гибелта и без да се търсят родственици, очевидно не желаят към въпросните случаи да се породи интерес “, споделя той. Маркварт предлага да бъде основана база данни на Европейски Съюз и страните членки да бъдат задължени да спомагат за откриването на роднините в сходни случаи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ