(An Elderly Couple, c 1520, by Mabuse) Авторитаризмът в семейството

(An Elderly Couple, c 1520, by Mabuse)

Авторитаризмът в фамилията

Под маската на „ водачеството “ доста мъже унищожават съпругите и децата си. Деспотизмът и диктатурата нямат място в християнския живот, защото принуждават дамата да се усеща неравностоен сватбен сътрудник. Резултатите са деструктивни и за двамата като характерности, и за брака като цяло. Авторитарните мъже нормално са израснали в домове, в които са следили сходно държание, или са слаби, несигурни същества, които се опасяват някой да не узурпира властта им. В други случаи това е единственият модел на водачество, който познават.

Но те не са единствените, които употребяват властническия жанр за управление на дома. Всеки път когато единият сътрудник се опита да управлява или да господства над другия, без значение от мнението, желанията, дейностите и стила на живот на подвластната страна, или се опита да принуди половинката си да направи нещо срещу волята си, демонстрира липса на реципрочност.

Поведението, което разкрива тази липса, може да бъде обвързвано освен с физическа корист, само че и с прочувствен тормоз. В едно изследване 53% от хората, запитани за повода за неуспеха на брака им, показали опита на колегата им да ги управлява.

Типични образци за контролиращо държание са: вземането на еднолични решения, установяване на облеклото на обичания, на мястото за живеене, на разноските и така нататък Някои решения са незначителни, други основни. Но преобладаващата персона не се преценява с желанията, мнението и възприятията на другия.

Когато установяват някакво отклоняване от присъщия им дневен ред, властващите мигновено се пробват да принуждават половинката си, посредством закани и втълпяване на боязън, да се върнат в познатия коловоз. Контролиращите съпрузи живеят в непрекъснат боязън да не изгубят своите преобладаващи позиции. Те не смеят да признаят това, с цел да не станат уязвими. Подчиняващите се персони се опасяват да не бъдат атакувани или смазани от преобладаващите. Подобни връзки напълно блокират интимността.

Тъй като деспотът работи независимо, той (или тя) постоянно се изолира и отчуждава от колегата си както и от останалите членове на фамилията. Но обичаният му копнее за непосредственост и фамилиарност. Неговата контролираща природа убива любовта на брачната половинка му. На публични места може да се държи благо, само че тази тактичност е изразявана за надзор. Жестовете, израз на обич, са без значение. Не съществува същинска угриженост, което кара отсрещната страна да се усеща употребена.

Животът на контролиращата персона е изпълнен с правила. Колкото по-строги са те, толкоз по-щастлива е тя. Правилният метод за вършенето на нещо е техният метод. Те знаят кое е най-хубаво за всеки във всяка обстановка.

Тъй като не съществува реципрочност сред двамата, те не могат да видят света от гледната точка на другия. Отзивчивостта допуска „ пренасяне “ в света на колегата и е обвързвана със способността той да бъде забелязан от неговата позиция, без да бъде наказан. Липсата на състрадание е сигнал за следното обръщение: „ Ти не струваш. Ти си нищожен и не си скъп. “ Такова отношение унищожава самочувствието на колегата. Контролиращите персони не се интересуват от възприятията на другия.

Ако в името на водачеството брачният партньор тотално управлява брачната половинка си, може да се стигне до съществени последствия. Продължителното угнетяване на желанията й ще убие нейната обич към обичания и тя може да се опита внимателно „ да си го върне “. Освен това може да страда от главоболие, бодърствуване и язва или да има някакви други недоволства.

Жената се нуждае от независимост, с цел да поеме своята отговорност. Да взема решения и да прави промени, когато е належащо, както и да получава поддръжка от брачна половинка си, който да я предизвиква в осъществяването на отговорностите й. Справянето с деспотичния сътрудник не е елементарно. Възможно е единствено при предпочитание за смяна от двете страни и посредством Бога. Сферата, в която господства тя, е обвързвана със същите компликации, с които се сблъсква и той, плюс други като хомосексуализма. Един от факторите, които го обуславят, е съществуването на преобладаваща майка и непредприемчив татко.

„ Горко на оня дом, в който кокошката кукурига, а петелът мълчи. “ ~ Испанска сентенция

Това ми припомня историята за двете врати, водещи към парадайса. Надписът над първата гласял: „ Всички мъже, които в миналото са били командвани от дамите си, да застанат тук. “ Няколко стотин мъже застанали там. Над втората врата пишело: „ Мъжете, които в никакъв случай не са били ръководени от съпругите си, да се наредят тук. “ Един изумен мъж стоял самичък. Св. Петър го доближил и го попитал за какво стои самичък. „ Жена ми ми сподели да застана до тази врата. “ обяснил той. 

Мъжете под чехъл са герои на доста сходни смешки, представящи публичното отношение към този тип връзки. Мъжкото его се накърнява от обстоятелството, че някои ги командва и в тях се наслоява възмущение. Не следвайте този курс на държание.

Сътрудничеството

В основата на съдействието стои равноправието. Двойките, които се пробват да го ползват, мислят, че могат да вземат дружно решения, да се уговарят и постоянно да се съгласяват един с различен. Предполагат, че в никакъв случай няма да пристигна време, когато единият ще господства над другия. При деликатно вглеждане в това обаче ще открием някои от проблемите, свързани с водачеството. Не постоянно решенията се вземат и от двамата или пък се вършат ангажименти, изключително при незабавни обстановки или когато единият сътрудник е надалеч.

Състезанието, което е резултат от битката за власт, завършва с огорчението и негодуванието на сътрудниците и с объркването на децата. Двойките, който си съперничат за водачество, в никакъв случай не доближават етапа на подкрепящата връзка. Когато виждат родителите си, воюващи за позиции, децата вземат страна, настройвайки единия родител против другия и копирайки същите техники, които употребяват те.

Когато родителите се задълбочат в битката за власт, контролът и престижът се трансферират от единия на другия. Децата усещат, че лоялността им би трябвало да се раздели, което ги обърква и наранява. Жизненоважно е брачните проблеми да се вземат решение бързо, тъй че двойката да споделя родителските отговорности.

Връзката, учредена на поддръжка

Позволете ми да ви показва връзката, която се преценява с библейските правила и в това време се приспособява към напрежението в фамилията. Връзката, учредена на поддръжка, почива на концепцията, че брачните сътрудници могат да си сътрудничат добре. Подкрепящите се персони в един брак с готовност предават властта си на другия. Те не настояват, че тяхната линия на държание е единственият метод за деяние, нито пък изискват категорично послушание.

В тези връзки двойката работи по-добре от сполучлива корпорация с вярно дефинирани цели и планове. Съпрузите работят дружно за постигането на набелязаните цели, разбирайки, че всеки може да има друг способ или усеща при осъществяването им. При едно такова отношение (основано на подкрепа) брачният партньор поема отговорността за осъществяването на някои задания заради своята подготвеност. А брачната половинка се оправя добре в други области, съответстващи на качествата й, като и двамата считат, че им е необходим лидер, който да ги насочва, когато се сблъскат с някаква компликация, което сигурно ще се случи. В унисон с Писанието те са единомислещи, че брачният партньор би трябвало да поеме ролята на лидера.  Макар че той е глава фамилията, не би трябвало да има характерностите на деспот и да се държи повече като президент на добре ръководена организация, в която всеки служащ е значима част от екипа и способства за триумфа на компанията.

В нашия дом Хари е президентът на корпорацията Ван Пелт, само че като всеки добър началник той съгласува проектите и решенията си със своя вицепрезидент. Аз, като подобен, също имам отговорности, които извършвам, заради качествата и пристрастеностите си. Но имам и такива, които разисквам с него, преди да работя. Често организираме събрания, с цел да обсъдим проектите си и идните задания.

Понякога Хари споделя: „ Скъпа, ти знаеш повече за това, тъй че ще вземеш окончателното решение. “ Това не подкопава позицията му или качествата му, а, в противен случай, усилва цената му в моите очи. Той постоянно се вслушва в мнението ми, почита качествата ми и опита ми и желае моето присъединяване съвсем постоянно в случай че не го направи, знае, че не е постъпил вярно.

Подкрепящата връзка включва освен това от разпределението на властта, при която има ясно разграничаване на отговорностите и всеки сътрудник има уравновесено възприятие за надзор. Тя е взаимно подчиняваща се комплицирана връзка. Партньорите мислят себе си за способени, а това въздейства върху самочувствието им. И двамата смятат половинката си за задоволително способена, което способства за самоутвърждаването на другия.

В сходна връзка президентът и вицепрезидентът одобряват проблемите като врагове, които заплашват сигурността на дома им и се борят с тях дружно. Единственият метод да победят „ врага “ е да се съюзят с половинката си, с цел да защитят брака си. Разберете, че, в случай че проблемите съумяват да ви разделят, и двамата губите.

От: „ Тайната на сполучливия брак “, Нанси Ван Пелт, изд. „ Нов живот “, 2009 година
Картина: An Elderly Couple, c 1520, by Mabuse; chinaoilpaintinggallery