Грандиозните военни поражения на Русия
Амоц Аза-Ел, „ Джерусалем пост”
Русия е тържествувала с монументални военни победи над Наполеон и нацистите, само че е претърпявала и грандиозни провали.
Под звуците на увертюрата " 1812 година " на Пьотр Илич Чайковски и нейният върховен край с оръдейни изстрели, тръби и камбани, провалянето на Русия над Наполеон с право е възхвалявано като пример на военна героизъм и национално хладнокръвие.
Изправена пред нашествието на военния талант, командващ близо 700 000 бойци, Русия не пада духом и за по-малко от половин година ги прогонва с едвам една десета от първичната Велика войска. Победата е толкоз невероятна, решителна и съдбоносна, че се трансформира в крайъгълен камък в еволюцията на съветския шовинизъм, отстъпвайки по ентусиазъм само на ролята на Русия в разгрома на нацистка Германия, която е била решаваща.
Въпреки тази двойка монументални триумфи и доста по-малко трагични победи през вековете, Русия е имала и някои грандиозни провали, елементи от които в този момент припомнят за злокобното премеждие, в което тя се впусна в Украйна.
Инвазията във Финландия през ноември 1939 година приключва с техническа победа на руснаците, откакто храбрите финландци в последна сметка се предават. Психологически обаче могъщата Червена войска е победена, като за четири месеца губи близо 200 000 души, 1100 танка и 684 самолета, до момента в който финландците, които не разполагат с танкове, губят 25 000 души и 61 самолета.
Това беше ужасяващо проваляне на армията, която разполагаше с един милион души, които се изправиха против едвам 300 000 финландци, 80 % от които бяха запасняци.
Още по-голямо неразбиране буди представянето на Русия във войната ѝ с Полша през 1920 година Тя е провокирана от нахлуването на Полша в Украйна и окупацията на Киев напролет на същата година - нахлуване, последвано от руска контраофанзива, която изтласква поляците назад към границата.
Вече прекомерно убеден в себе си и надяващ се да употребява импулса, с цел да популяризира младата комунистическа гражданска война на запад, Ленин подрежда нахлуването в Полша, без да се съветва с държавното управление си и пренебрегвайки препоръките на другояче войнстващия Троцки. По този метод Червената войска настава на запад, единствено с цел да бъде спряна пред Варшава, а по-късно изтласкана оттатък първичната й граница. За разлика от Финландската война, тази приключва с цялостно проваляне, както във военно, по този начин и в политическо отношение.
Въпреки това провалянето на Русия от Япония през 1905 година е още по-тежко
Сблъсквайки се с появяването на Русия в едно китайско пристанище, Япония го нападна, а Русия дава отговор, изпращайки флот от Балтийско море чак до Далечния изток, където японците бързо го разрушават.
Поражението, което е първото от седем века насам, нанесено на европейци от азиатци, шокира света и се счита за предвестител на рухването на царска Русия през идващото десетилетие.
Още по-лоша е Кримската война, почнала през 1853 година, когато Русия нахлува в османските земи на днешните Молдова и Румъния, и приключила със загубата на всички съветски завоевания и към 400 000 бойци, до момента в който английските и френските войски лагеруват на някогашна съветска земя.
Русия освен не съумява да реализира задачата на войната си - да бъде приета за настойник на християните в Османската империя, само че и армията ѝ губи славата си на най-силна в света, който има от 1812 година насам.
Същото се случи и с руснаците през предишния век, когато нахлуха в Афганистан.
За разлика от миналогодишното американско оттегляне, руският неуспех в Афганистан отразяваше икономическия фалит, обществения крах и политическата гибел на една умираща империя. По този метод страхът от военната мощност на Москва беше грохнал - умствен преход, който скоро подхрани антисъветските революции в целия руски блок.
Сега удивителен брой от детайлите на тази поредност от военни провали се повтарят още веднъж, до момента в който съветските водачи отново се поддават на изкушенията на военния авантюризъм.
Подобно на Ленин, който нахлу в Полша, Владимир Путин нахлу в Украйна, без да се съветва с никого, като се самозаблуждаваше, че войските му ще бъдат добре пристигнали, единствено с цел да бъде посрещнат от националистическа гняв, за която очевидно не се беше подготвил.
Подобно на Сталин, атакуващ Финландия, Путин не взе поради способността на жертвата си да се бие и готовността ѝ да почине за родината си. Подобно на Брежнев, когато атакува Афганистан, Путин не съумя да конфигурира икономическите си недостатъци. Подобно на Николай II, когато атакува Япония, той не съумя да осъзнае рестриктивните мерки на своята войска. И сходно на Николай I, когато атакува Турция, той не съумя да оцени реакцията на външния свят.
В по-общ проект и най-трагичен от всички е фактът, че Путин не съумя да осъзнае, че огромните военни победи на Русия са реализирани, когато тя е отблъсквала нашественици, до момента в който неговата украинска война стартира без Хитлер да марширува сред Ленинград и Сталинград и без Наполеон да заплашва портите на Москва. Вместо това последната война на Русия припомня за имперските борби, които нейните водачи неведнъж са губили. /БГНЕС
Русия е тържествувала с монументални военни победи над Наполеон и нацистите, само че е претърпявала и грандиозни провали.
Под звуците на увертюрата " 1812 година " на Пьотр Илич Чайковски и нейният върховен край с оръдейни изстрели, тръби и камбани, провалянето на Русия над Наполеон с право е възхвалявано като пример на военна героизъм и национално хладнокръвие.
Изправена пред нашествието на военния талант, командващ близо 700 000 бойци, Русия не пада духом и за по-малко от половин година ги прогонва с едвам една десета от първичната Велика войска. Победата е толкоз невероятна, решителна и съдбоносна, че се трансформира в крайъгълен камък в еволюцията на съветския шовинизъм, отстъпвайки по ентусиазъм само на ролята на Русия в разгрома на нацистка Германия, която е била решаваща.
Въпреки тази двойка монументални триумфи и доста по-малко трагични победи през вековете, Русия е имала и някои грандиозни провали, елементи от които в този момент припомнят за злокобното премеждие, в което тя се впусна в Украйна.
Инвазията във Финландия през ноември 1939 година приключва с техническа победа на руснаците, откакто храбрите финландци в последна сметка се предават. Психологически обаче могъщата Червена войска е победена, като за четири месеца губи близо 200 000 души, 1100 танка и 684 самолета, до момента в който финландците, които не разполагат с танкове, губят 25 000 души и 61 самолета.
Това беше ужасяващо проваляне на армията, която разполагаше с един милион души, които се изправиха против едвам 300 000 финландци, 80 % от които бяха запасняци.
Още по-голямо неразбиране буди представянето на Русия във войната ѝ с Полша през 1920 година Тя е провокирана от нахлуването на Полша в Украйна и окупацията на Киев напролет на същата година - нахлуване, последвано от руска контраофанзива, която изтласква поляците назад към границата.
Вече прекомерно убеден в себе си и надяващ се да употребява импулса, с цел да популяризира младата комунистическа гражданска война на запад, Ленин подрежда нахлуването в Полша, без да се съветва с държавното управление си и пренебрегвайки препоръките на другояче войнстващия Троцки. По този метод Червената войска настава на запад, единствено с цел да бъде спряна пред Варшава, а по-късно изтласкана оттатък първичната й граница. За разлика от Финландската война, тази приключва с цялостно проваляне, както във военно, по този начин и в политическо отношение.
Въпреки това провалянето на Русия от Япония през 1905 година е още по-тежко
Сблъсквайки се с появяването на Русия в едно китайско пристанище, Япония го нападна, а Русия дава отговор, изпращайки флот от Балтийско море чак до Далечния изток, където японците бързо го разрушават.
Поражението, което е първото от седем века насам, нанесено на европейци от азиатци, шокира света и се счита за предвестител на рухването на царска Русия през идващото десетилетие.
Още по-лоша е Кримската война, почнала през 1853 година, когато Русия нахлува в османските земи на днешните Молдова и Румъния, и приключила със загубата на всички съветски завоевания и към 400 000 бойци, до момента в който английските и френските войски лагеруват на някогашна съветска земя.
Русия освен не съумява да реализира задачата на войната си - да бъде приета за настойник на християните в Османската империя, само че и армията ѝ губи славата си на най-силна в света, който има от 1812 година насам.
Същото се случи и с руснаците през предишния век, когато нахлуха в Афганистан.
За разлика от миналогодишното американско оттегляне, руският неуспех в Афганистан отразяваше икономическия фалит, обществения крах и политическата гибел на една умираща империя. По този метод страхът от военната мощност на Москва беше грохнал - умствен преход, който скоро подхрани антисъветските революции в целия руски блок.
Сега удивителен брой от детайлите на тази поредност от военни провали се повтарят още веднъж, до момента в който съветските водачи отново се поддават на изкушенията на военния авантюризъм.
Подобно на Ленин, който нахлу в Полша, Владимир Путин нахлу в Украйна, без да се съветва с никого, като се самозаблуждаваше, че войските му ще бъдат добре пристигнали, единствено с цел да бъде посрещнат от националистическа гняв, за която очевидно не се беше подготвил.
Подобно на Сталин, атакуващ Финландия, Путин не взе поради способността на жертвата си да се бие и готовността ѝ да почине за родината си. Подобно на Брежнев, когато атакува Афганистан, Путин не съумя да конфигурира икономическите си недостатъци. Подобно на Николай II, когато атакува Япония, той не съумя да осъзнае рестриктивните мерки на своята войска. И сходно на Николай I, когато атакува Турция, той не съумя да оцени реакцията на външния свят.
В по-общ проект и най-трагичен от всички е фактът, че Путин не съумя да осъзнае, че огромните военни победи на Русия са реализирани, когато тя е отблъсквала нашественици, до момента в който неговата украинска война стартира без Хитлер да марширува сред Ленинград и Сталинград и без Наполеон да заплашва портите на Москва. Вместо това последната война на Русия припомня за имперските борби, които нейните водачи неведнъж са губили. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ