Отчаяние и гняв в Иран: страната тъне в бедност
Амир Солтаназде, Дойче веле
Хората в Иран са обезверени и гневни. Недоволството пораства. Причината за това е трагичното икономическо състояние в страната. Мнозина гледат все по-критично на финансовата поддръжка, оказвана на " Хизбула " и " Хамас ".
След израелските удари по ирански цели в събота, 26.10., доста хора в Иран споделят гнева си в обществените мрежи. Същевременно те се пробват да схванат по-добре протичащото се.
Иран има съществени стопански проблеми. Според информация на новинарската платформа " IranWire ", която се поддържа от ирански публицисти в заточение, националната валута на Техеран - риалът, е изгубила внезапно от цената си поради напрежението с Израел. Страховете от районна война са докарали риала до исторически ниски равнища по отношение на американския $. Освен това, съгласно формалните данни, инфлацията в последната година е достигнала 33 %. Очаква се цените да продължат да порастват.
Според Народното събрание в Техеран равнищата на беднотия в страната също се повишават прогресивно в последните пет години. Една трета от иранците към този момент не могат да покриват главните си потребности с приходите си.
Гняв против " Хизбула " и " Хамас "
В същото време вложители се пробват да унищожават активите си на фондовата борса в Техеран, което докара до застой при огромните покупко-продажби, защото мнозина чакат изхода от тези спорове. Много иранци от ден на ден свързват икономическия срив на страната си с финансовата поддръжка на държавното управление за " Хизбула " и " Хамас ". Ливанската милиция " Хизбула " е обвързвана с Иран. Тя и " Хамас ", която ръководи линията Газа, са класифицирани като терористични организации от Германия, Съединени американски щати и други страни.
Според основания в Лондон ирански новинарски канал " Iran International " доста хора в страната упрекват управляващите в Техеран за това, че се концентрират повече върху спорове в непознати страни, вместо върху проблемите вкъщи. Разликите сред формалните изказвания и настроенията по улиците може да имат съществено отражение върху вътрешната непоклатимост в Иран, изключително в случай че напрежението продължи да ескалира.
Цензура на всяка крачка
Според " Репортери без граници " Иран е " една от най-репресивните страни в света що се отнася до свободата на печата ". Стриктната цензура стана явна незабавно след израелските набези, когато държавните медии на Техеран първоначално не оповестиха безусловно нищо.
Един публицист от Техеран, чието име Дъждовни води не посочва от съображения за сигурност, споделя, че " нищо не може да се написа, медиите не се осмеляват да оповестят нищо друго от формалната позиция ". На представителите на пресата също по този начин е било неразрешено да разгласяват информации на персоналните си профили в обществените мрежи.
Иранският медиен специалист Бабак Дорбеики подлага на критика рестрикциите върху самостоятелните медии след израелското нахлуване. Дорбеики е някогашен консултант и шеф на Центъра за връзки с обществеността и информация по време на държавното управление на Хасан Рухани от 2013 до 2021 година. " Начинът, по който държавните медии предават новините в сериозни моменти, демонстрира уязвимост, която се характеризира с комплициране и липса на съгласуваност ", споделя пред Дъждовни води Дорбеики от Лондон, където живее сега.
Ситуацията е друга в обществените мрежи, където хората изпозлват така наречен VPN (virtual private network - виртуална частна мрежа, от англ.), с цел да заобикалят рестрикциите. В интернет потребителите показват гнева си към държавното управление, питат за какво не са били осведомени за офанзивите, с цел да могат да потърсят леговище. Мнозина показват и терзания, че няма задоволително добра система от бункери, имайки поради, че страната може би се насочва към война.
В обществените мрежи някои даже упрекват за ескалацията с Израел висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей и Революционната армия.
Антисемитска агитация
" Антисемитската тирада на омразата в иранските обществени мрежи и уеб страници е достигнала сбор от 61 000 изявления през септември ", излиза наяве от разбор на " IranWire ". Това е повишаване с 98% спрямо месец август, отбелязва самостоятелната платформа. А формалните и полуофициалните канали заемат водещо място в разпространяването на антисемитските послания.
Тези старания на държавното управление да подклажда антиизраелски и антисемитски настроения обаче не доведоха до антиизраелски митинги в Иран - за разлика от други арабски страни. В Египет, Йордания, Мароко, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак хиляди излязоха по улиците, с цел да стачкуват против войната на Израел против терористичната организация Хамас в линията Газа. Войната е в отговор на нападението, осъществено от Хамас в Израел на 7 октомври 2023 година, при което бяха убити над 1200 души, а повече от 200 души бяха отвлечени като заложници.
" Иранският народ не желае война с Израел... и в действителност не изпитва особена злост към Израел ", написа в " The Atlantic " историкът Араш Азизи, гостуващ академик в Нюйоркския университет, който учи Иран. Реакциите в обществените медии след нападението в събота също демонстрират, че доста иранци не желаят спор с Израел, тъй като се опасяват от експлоадирането на районна война.
Според критиците на режима една война против Израел може да задълбочи още повече потисничеството над популацията в Иран. " Реалността е, че една война води до усилване на репресиите и натиска върху дисидентите, което не способства за демокрацията в Иран ", споделя пред Дъждовни води Назила Голестан, основана в Париж опозиционерка.
Хората в Иран са обезверени и гневни. Недоволството пораства. Причината за това е трагичното икономическо състояние в страната. Мнозина гледат все по-критично на финансовата поддръжка, оказвана на " Хизбула " и " Хамас ".
След израелските удари по ирански цели в събота, 26.10., доста хора в Иран споделят гнева си в обществените мрежи. Същевременно те се пробват да схванат по-добре протичащото се.
Иран има съществени стопански проблеми. Според информация на новинарската платформа " IranWire ", която се поддържа от ирански публицисти в заточение, националната валута на Техеран - риалът, е изгубила внезапно от цената си поради напрежението с Израел. Страховете от районна война са докарали риала до исторически ниски равнища по отношение на американския $. Освен това, съгласно формалните данни, инфлацията в последната година е достигнала 33 %. Очаква се цените да продължат да порастват.
Според Народното събрание в Техеран равнищата на беднотия в страната също се повишават прогресивно в последните пет години. Една трета от иранците към този момент не могат да покриват главните си потребности с приходите си.
Гняв против " Хизбула " и " Хамас "
В същото време вложители се пробват да унищожават активите си на фондовата борса в Техеран, което докара до застой при огромните покупко-продажби, защото мнозина чакат изхода от тези спорове. Много иранци от ден на ден свързват икономическия срив на страната си с финансовата поддръжка на държавното управление за " Хизбула " и " Хамас ". Ливанската милиция " Хизбула " е обвързвана с Иран. Тя и " Хамас ", която ръководи линията Газа, са класифицирани като терористични организации от Германия, Съединени американски щати и други страни.
Според основания в Лондон ирански новинарски канал " Iran International " доста хора в страната упрекват управляващите в Техеран за това, че се концентрират повече върху спорове в непознати страни, вместо върху проблемите вкъщи. Разликите сред формалните изказвания и настроенията по улиците може да имат съществено отражение върху вътрешната непоклатимост в Иран, изключително в случай че напрежението продължи да ескалира.
Цензура на всяка крачка
Според " Репортери без граници " Иран е " една от най-репресивните страни в света що се отнася до свободата на печата ". Стриктната цензура стана явна незабавно след израелските набези, когато държавните медии на Техеран първоначално не оповестиха безусловно нищо.
Един публицист от Техеран, чието име Дъждовни води не посочва от съображения за сигурност, споделя, че " нищо не може да се написа, медиите не се осмеляват да оповестят нищо друго от формалната позиция ". На представителите на пресата също по този начин е било неразрешено да разгласяват информации на персоналните си профили в обществените мрежи.
Иранският медиен специалист Бабак Дорбеики подлага на критика рестрикциите върху самостоятелните медии след израелското нахлуване. Дорбеики е някогашен консултант и шеф на Центъра за връзки с обществеността и информация по време на държавното управление на Хасан Рухани от 2013 до 2021 година. " Начинът, по който държавните медии предават новините в сериозни моменти, демонстрира уязвимост, която се характеризира с комплициране и липса на съгласуваност ", споделя пред Дъждовни води Дорбеики от Лондон, където живее сега.
Ситуацията е друга в обществените мрежи, където хората изпозлват така наречен VPN (virtual private network - виртуална частна мрежа, от англ.), с цел да заобикалят рестрикциите. В интернет потребителите показват гнева си към държавното управление, питат за какво не са били осведомени за офанзивите, с цел да могат да потърсят леговище. Мнозина показват и терзания, че няма задоволително добра система от бункери, имайки поради, че страната може би се насочва към война.
В обществените мрежи някои даже упрекват за ескалацията с Израел висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей и Революционната армия.
Антисемитска агитация
" Антисемитската тирада на омразата в иранските обществени мрежи и уеб страници е достигнала сбор от 61 000 изявления през септември ", излиза наяве от разбор на " IranWire ". Това е повишаване с 98% спрямо месец август, отбелязва самостоятелната платформа. А формалните и полуофициалните канали заемат водещо място в разпространяването на антисемитските послания.
Тези старания на държавното управление да подклажда антиизраелски и антисемитски настроения обаче не доведоха до антиизраелски митинги в Иран - за разлика от други арабски страни. В Египет, Йордания, Мароко, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак хиляди излязоха по улиците, с цел да стачкуват против войната на Израел против терористичната организация Хамас в линията Газа. Войната е в отговор на нападението, осъществено от Хамас в Израел на 7 октомври 2023 година, при което бяха убити над 1200 души, а повече от 200 души бяха отвлечени като заложници.
" Иранският народ не желае война с Израел... и в действителност не изпитва особена злост към Израел ", написа в " The Atlantic " историкът Араш Азизи, гостуващ академик в Нюйоркския университет, който учи Иран. Реакциите в обществените медии след нападението в събота също демонстрират, че доста иранци не желаят спор с Израел, тъй като се опасяват от експлоадирането на районна война.
Според критиците на режима една война против Израел може да задълбочи още повече потисничеството над популацията в Иран. " Реалността е, че една война води до усилване на репресиите и натиска върху дисидентите, което не способства за демокрацията в Иран ", споделя пред Дъждовни води Назила Голестан, основана в Париж опозиционерка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ